Решение по Гражданско дело 270/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

гр.Добрич 15.**.20** год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети септември 20** год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело №270 по описа за 20** год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „ВКВ” ООД-гр.Всрещу решение №34/22.03.20** г. по гр.д.№588/2017 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д.Й.Г. *** искове за парично вземане по заплащане на доставена вода и консумирани услуги по ползване,отвеждане и пречистване на вода с цена главница-1 059,34 лв и лихва за забава в размер на 12,66 лв,за периода от 05.05.2011 г. до 09.12.2014 г. като погасен по давност и от 09.12.2014 г. до **.02.2017 г. като недоказан,и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,предявени на основание чл.124 ал.1 вр. чл.415 от ГПК,чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД,като дружеството е осъдено да заплати на Г. разноски по делото в размер на 400 лв.В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост.Изложени са доводи за допуснато от районния съд процесуално нарушение-непроизнасяне по своевременно отправено от въззивника и ищец по делото искане за допускане на ССЕ.Първоинстанционният съд освен това при постановяване на решението игнорирал разпоредбите на ОУ на въззивника относно отношенията между В и К-оператора и предишен и нов собственик на имот предвид факта на извършената от въззиваемия Г. разпоредителна сделка с процесния имот.Необосновано било прието от районния съд,че е недоказано задължителното периодично отчитане на показанията на водомера на ответника по делото.Представената от въззивника справка за недобора на абоната била достатъчно доказателство за горното обстоятелство,тъй като представлявала електронно отражение на т.нар. карнет.Настоява се за отмЯ.на атакуваното решение и за уважаване на предявените искове.Претендират се от въззивника сторените от него в двете инстанции разноски.

В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното производство въззиваемият Д.Й.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на обжалваното решение,като претендира и сторените от него разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 03.04.20** г.,а жалбата е подадена по пощата на 11.04.20** г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 23.04.20** г. предвид спиране теченето на срока през дните на официални празници-06.04-09.04.20** г. вкл./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.

Гр.д.№588/2017 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „В.К.В.” ООД-гр.Всрещу Д.Й.Г. с ЕГН ********** ***,с които се настоява да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на парично задължение на Г. към „В и К В.” ООД-гр.Впо заповед за изпълнение на парично задължение по чл.4** от ГПК №173/26.06.2017 г.,издадена по ч.гр.д.№325/2017 г. по описа на БРС,за следните суми:главница от 1 059,34 лева-незаплатени ВиК-услуги,предоставени за периода от 05.05.2011 г. до **.02.2017 г. за обект в гр.В.,ул.”Хр.Б.”,бл.**,вх.*,ап.***,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-31.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;12,66 лева-сбор от обезщетения за забава за периода от **.04.2017 г. до 22.05.2017 г. в размер на законната лихва върху главницата.Претендирано е присъждане в полза на ищцовото дружество на сторените от същото разноски в заповедното и в исковото производства.

В исковата молба е изложено,че на основание подадено заявление по чл.4** от ГПК в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.4** от ГПК по ч.гр.д. №325/2017 г. на БРС,с която е разпоредено ответникът Г. да заплати на ищцовото дружество посочените по-горе суми.В законоустановения двуседмичен срок ответникът подал възражение срещу заповедта.В едномесечния срок от връчване на съобщение за възражението се предявявали настоящите искове за установяване вземанията на ищеца.Сочи се,че ответникът е потребител на услуги на ищцовото дружество и като такъв има открита индивидуална партида за имот в гр.В.,ул.”Хр.Б.”,бл.**,вх.*,ап.***.Същият до предявяване на исковете не бил извършил никакво плащане на претендираните вземания.Съгласно чл.5 т.6 от ОУ на ищцовото дружество потребителите били длъжни да заплащат ползваните услуги в срок.Според чл.33 ал.2 от ОУ този срок бил 30-дневен след датата на фактуриране и след изтичането му потребителят изпадал в забава.

Отговор на исковата молба е подаден от ответника Д.Й.Г. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.Същият е оспорил основателността на исковете.Не е оспорил обстоятелството,че е бил потребител на В и К-услуги за процесния имот до 25.01.2017 г.,като е възразил,че след горната дата между него и ищеца не съществува валидно облигационно правоотношение по доставка на В и К-услуги за процесния обект в гр.В.,тъй като имотът бил продаден на третите лица В.К.А.и Ж. И. Х..Вземанията по цитирани фактури за периода от 05.05.2011 г. до 09.04.2014 г.,както и част от вземането по фактура за периода от 09.04.2014 г. до 31.05.2014 г.,били погасени по давност съгласно разпоредбата на чл.111 ал.1 б.”в” от ЗЗД.Претендираните суми за целия процесен период били недължими и по причина,че начисленото количество вода не било реално доставено и потребено от ответника.Нарушено било и задължението на оператора за системно периодично отчитане на потребените количества вода,фактуриране и предявяване фактурите на абоната.Сочи се,че не били представени доказателства,вкл. карнети,за правилно и регулярно отчитане.Фактурите /9 бр./ били издадени на една и съща дата **.03.2017 г. и обхващали периоди от няколко месеца до една година.Съгласно чл.23 ал.1 т.2 от ОУ показанията на водомерите се отчитали за период не по-дълъг от 3 месеца,а според ал.4 отчитането се извършвало в присъствието на потребителя или негов представител,който с подписа си удостоверявал съответствието на показанията с данните в отчета,а при неосигуряване на представител отчетът се подписвал от един свидетел.В случая количествата вода били произволно записани.Процедурата по отчитане била опорочена.Ответникът е настоял за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените от същия разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

По входирано на 30.05.2017 г. заявление на ищеца "В и К В.” ООД-гр.Впо ч.гр.д.№325/2017 г. на БРС /предходно ч.гр.д.№7152/2017 г. на Районен съд-В.-прекратено и изпратено по подсъдност на БРС/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.4** от ГПК №173/26.06.2017 г. за следните суми:главница от 1 059,34 лева-незаплатени ВиК-услуги,предоставени за периода от 05.05.2011 г. до **.02.2017 г. за обект в гр.В.,ул.”Хр.Б.”,бл.**,вх.3,ап.***,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-31.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;12,66 лева-сбор от обезщетения за забава за периода от **.04.2017 г. до 22.05.2017 г. в размер на законната лихва върху главницата;25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът Г. е подал възражение срещу заповедта.Заявителят е предявил исковете си в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.415 ал.1 от ГПК в предишната редакция на текста от ДВ,бр.42/2009 г.,респ. по чл.415 ал.4 от ГПК в сегашната редакция от ДВ,бр.86/2017 г.,доколкото дружеството е получило съобщение за депозираното възражение срещу заповедта и за указанията на заповедния съд по определение №392/01.08.2017 г. на 24.08.2017 г.,а исковата молба е подадена в съда по пощата на 25.09.2017 г. /забел. едномесечният срок изтича на 25.09.2017 г.,тъй като 24.09.2017 г. е неприсъствен ден-неделя/.Като предявени в законоустановения срок от активно легитимирано лице /заявителя в заповедното производство/ и за установяване съществуването на вземанията-предмет на заповедното производство исковете са допустими,т.е. и атакуваното първоинстанционно решение,постановено по тях,е допустимо.

Като краен резултат първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено при следните съображения:

Процесният период от 05.05.2011 г. до **.02.2017 г. се регулира нормативно от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,от предходните ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК-оператор на ищцовото дружество,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-0**/09.06.2006 г.,и от сега действащите ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К-оператор,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014 г.С всички изброени въпросът кой има качеството на потребител на В и К-услуги е разрешен по идентичен начин /така чл.3 ал.1 от Наредбата,чл.2 ал.1-3 от ОУ от 2006 г. и чл.2 ал.1-3 от ОУ от 2014 г./.По смисъла на чл.3 ал.1 от цитираната Наредба потребители са собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване /вкл. чрез концесия/ на водоснабдявани имоти и/или имоти,от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост;на водоснабдявани обекти,разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.Според клаузите на чл.2 ал.1 от ОУ потребители са физическите лица-собственици,ползватели и притежатели на вещно право на строеж върху имотите от посочения вид,а според чл.2 ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемател за времето на наемното правоотношение.Не се изисква за придобиване качеството на потребител да се подава някакво изрично писмено заявление.Облигационната връзка между потребителя и В и К-оператора възниква по силата на нормативната уредба от момента на придобиване от дадено лице качеството на потребител по смисъла на цитираните норми.Изискванията за подаване на заявление по чл.57 ал.2 от ОУ от 2006 г. и по чл.59 ал.2 от ОУ от 2014 г. не променят горния факт.Те са формални изисквания в процедурата по откриване на партида на потребител,но не подаването на заявлението и откриването на партидата създават облигационното правоотношение по доставка на В и К-услуги.Последното възниква от момента на придобиване на качеството на потребител,а такова качество не се придобива с откриване на партида на името на определено лице.То е функция на придобиването на вещни права върху водоснабдения имот-право на собственост,право на строеж и право на ползване,респ. в посоченото изключение на чл.2 ал.3 от ОУ възниква за наемателя по наемно правоотношение между него и титуляра на вещно право върху имота.Наредба №4/14.09.2004 г. счита за потребители само лица-които са титуляри на вещни права върху имотите,вкл. и относно ползвателите има предвид притежатели на вещно право на ползване,учредено им в съответната форма,а не ползване на някакво облигационно основание /напр. заем за послужване/.Същото е възприето и в ОУ от 2006 г. и 2014 г.Така в чл.57 ал.1 т.2 от ОУ от 2006 г. е визирано,че потребителите-физически лица се идентифицират освен с три имена,ЕГН и пр.,също така и с документ,удостоверяващ правото им на собственост или вещно право на ползване.В чл.2 ал.3 от ОУ от 2014 г. е регламентирано,че наемателят може да придобие качество на потребител при условие,че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К-оператора или представи декларация с нотариална заверка на подписа му.Горните разпоредби индицират,че ОУ в съответствие с Наредба №4/2004 г. считат за потребители единствено титулярите на вещни права върху водоснабдените имоти /право на собственост,строеж и ползване/ и само по изключение наемателите за определен период с изричното съгласие на носителите на горните вещни права върху наетите имоти.

От изложеното следва,че облигационното правоотношение по доставка на В и К-услуги между потребителя и В и К-оператора възниква от момента на придобиване от дадено лице на съответното вещно право върху имота,т.е. с факта на придобиване на собствеността или вещни права на строеж и ползване между титуляра на вещното право и В и К-оператора възниква валидно облигационно правоотношение,по което операторът е доставчик,а собственикът /суперфициарът,ползвателят/ е потребител на В и К-услуги,като отношенията между тях се уреждат от действащите публично известни ОУ,без да е необходимо сключване на индивидуален договор между страните или някакво изрично приемане от потребителя на ОУ.

С оглед изложеното следва да се приеме,че страните по делото са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по доставка на В и К-услуги за имота в гр.В.,ул.”Хр.Б.”,бл.**,вх.*,ап.*** през част от процесния период,а именно през периода 05.05.2011 г.-25.01.2017 г.,доколкото на 25.01.2017 г. Д.Й.Г. и Я.Й. Г. продават посочения имот на третите лица В.К.А.и Ж. И. Х. /така нотариален акт за покупко-продажба №**,т.*,рег.№***,д.№*/2017 г. на нотариуса И.О.с район на действие ВРС на лист 70 от делото на БРС/.Следователно през останалата част от процесния период 25.01.2017 г.-**.02.2017 г. ответникът Г. няма качеството на потребител и не е обвързан от облигационна връзка с ищцовото дружество,което означава,че не дължи на В и К-оператора начислените за този период суми.Същите се дължат от новите собственици на процесния имот.Без значение е фактът дали и кога е осъществена промЯ.на партидата за имота чрез подаване на заявление от предишния или от новия собственик по реда и в срока по чл.61 ал.1 от ОУ от 2014 г.Неподаването на такова заявление не води автоматично до ангажиране отговорността за дължимите суми за доставена и потребена вода на предишния собственик за периода до депозиране на заявлението.Такава последица не е изрично предвидена с горната разпоредба на ОУ.Разпоредбата на чл.61 ал.2 от ОУ от 2014 г. регламентира при неизпълнение в срок на задължението за подаване на заявление за промЯ.на партидата единствено отговорност на предишния или новия собственик/ползвател,подаващ заявлението,за заплащане на административните разходи,свързани с промЯ.на името на титуляра на партидата.И разпоредбата на чл.63 ал.2 от ОУ от 2014 г. е категорична,респ. подкрепяща горните изводи на съда,че новият собственик/ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяната на собствеността/ползването в случай на неспазване на изискванията по чл.61 ал.1 от ОУ за подаване на заявление.

Съдът намира обаче,че ответникът Г. не дължи на ищцовото дружество и начислените за останалата част от процесния период /05.05.2011 г.-25.01.2017 г./ суми,през който период от време е имал безспорно качеството на потребител на ВиК-услуги като собственик на имота.От представената от ищцовото дружество справка за недобора на частен абонат на лист 51 от делото на ДРС е видно,че всички 9 бр фактури за процесните вземания са издадени на една и съща дата-на **.03.2017 г.Видно е,че фактурираните периоди са твърде дълги.Така с фактура ***са фактурирани вземания за периода 05.05.2011 г.—09.**.2011 г. /пет месеца/;с фактура ***-за периода 09.**.2011 г.-09.11.2012 г. /една година и един месец/;с фактура ***-за периода 09.11.2012 г.-09.11.2013 г. /една година/;с фактура ***-за периода 09.11.2013 г.-09.03.2014 г. /четири месеца/;с фактура ***-за периода 09.03.2014 г.-09.04.2014 г. /един месец/;с фактура ***-за периода 09.04.2014 г.-09.12.2014 г. /осем месеца/;с фактура ***-за периода 09.12.2014 г.-09.06.2015 г. /шест месеца/;с фактура ***-за периода 09.06.2015 г.-**.03.2016 г. /почти девет месеца/;с фактура ***-за периода **.03.2016 г.-**.02.2017 г. /единадесет месеца/.Според разпоредбата на чл.31 ал.1 от ОУ от 2006 г. В и К-операторът издава ежемесечни фактури,освен при изрична договорка за различен период на фактуриране,каквато в случая не се твърди да е налице между страните.Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ от 2014 г. В и К-операторът също следва да издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.Горното фактуриране за посочените продължителни периоди в рамките на един ден /**.03.2017 г./ е индиция,че операторът не е изпълнил задължението си за регулярно отчитане показанията на индивидуалния водомер в имота на ответника.Така чл.21 ал.2 от ОУ от 2006 г. и чл.23 ал.2 от ОУ от 2014 г. предвиждат отчитане на индивидуалните водомери най-малко веднъж на три месеца,каквото отчитане в случая не е било осъществено.Вещото лице по допуснатата от ДОС съдебно-счетоводна експертиза сочи,че е използвало за база при изготвяне на заключението си предоставените му от ищцовото дружество документи,които са идентични с приложените към делото.Същото е основало изводите си и допълнително на карнет за абонатен №****823 и констативен протокол №**/03.2016 г.Според експерта цитираните документи сочат,че се касае за отчитане не на реално ползвани количества вода,а за служебно начисляване на количества.Това обяснява и твърде дългите периоди на отчитане с вписване в базата-данни на оператора на показания за количества вода от порядъка на 50 куб.м,отчетени на 09.04.2014 г. и 09.12.2014 г.,както и **0 куб.м,отчетени на 09.06.2015 г.,**.03.2016 г. и **.02.2017 г. според данните в цитирания карнет на абоната /лист 85 от делото на БРС/.Съдържанието на констативен протокол №**/03.2016 г. индицира неизпълнение на задължението по чл.24 ал.1 от ОУ от 2014 г. потребителят да осигурява свободен достъп на длъжностните лица на В и К-оператора за извършване отчети на индивидуалния водомер през твърде общо цитиран в протокола период 2015-2016 г.В протокола се сочи от съставилите го на **.03.2016 г. длъжности лица,че абонатът многократно е отказал достъп за извършване на реален отчет през периода 2015-2016 г.Не са депозирани по делото други протоколи,удостоверяващи констатации на служители при ищцовото дружество за липса на осигурен от потребителя достъп за отчет през останалите подпериоди от процесния период /2011-2014 г. и март 2016-февруари 2017 г./.Според чл.22 ал.4 от ОУ от 2006 г. при отказ за осигуряване на достъп последният следва да се удостовери чрез съставяне на протокол от длъжностно лице при В и К-оператора,подписан от него и от поне един свидетел,като се посочват трите имена и ЕГН на свидетеля,като последният може да е и служител на оператора.Подобна е и регламентацията по чл.24 ал.4 от ОУ от 2014 г.Съставянето на такива протоколи за отказан достъп е основание за служебно начисляване на количества вода по определена методология /според чл.22 ал.4 от ОУ от 2006 г. изчисляването на разходваното количество вода става по реда на чл.46 от ОУ-по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата при скорост 1 м/сек.;според чл.24 ал.4 от ОУ от 2014 г. изчисляването става по реда на чл.49 от ОУ-по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата при скорост 1 м/сек. и то само за периода до предишен реален отчет,но не по-дълъг от шест месеца/.В карнета на абоната не е налице отразяване за отказ на последния да осигури достъп за отчитане.Цитираният констативен протокол от март 2016 г. обаче съдържа констатация на длъжностното лице за „многократно отказан от потребителя достъп”.Последното и установеният факт на служебно начисляване на вода през целия процесен период навежда именно на горната хипотеза.Всъщност самият В и К-оператор признава,че се касае за „вписване на служебни кубици” поради неосигурен от абоната достъп,в депозираната пред въззивния съд молба вх.№5605/14.09.20** г. на листи 33-34 от делото на ДОС.Но В и К-операторът не е удостоверил отказа на абоната според указаните правила по ОУ,действали през процесния период.Няма съставени протоколи с изискуемото съдържание и посочване на периодите,през които такъв достъп е отказан от абоната.Единственият съставен протокол от **.03.2016 г. не отговаря на изискванията за съдържание по чл.24 ал.4 от ОУ от 2014 г-не е ясно кое от двете длъжностни лица е съставител на протокола и кое от тях е подписало протокола като свидетел;не са посочени три имена и адрес на свидетеля;не е очертано през какъв конкретен период не е извършено редовно отчитане на водомера поради отказан от абоната достъп.Липсата на такива съставени протоколи с изискуемите реквизити през процесния период обуславя липсата на договорно основание по правилата на ОУ на ищцовото дружество В и К-операторът да начислява служебно вода,а в случая се установява именно служебно начисляване на консумация.Претенциите на ищеца за установяване на негови вземания за неплатена цена на реално ползвани В и К-услуги са неоснователни,доколкото се констатира,че претендираните главници не са цена на реално потребена и отчетена вода,а са цена на служебно начислени количества.От друга страна ищцовото дружество не доказва основанието за такова служебно начисляване и методологията,по която количествата са изчислени.

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за неоснователни.Изложеното по-горе е достатъчно основание за отхвърляне на исковите претенции за главница и обезщетение за забавено плащане,поради което и нужда от обсъждане на възражението на ответника Г. за изтекла погасителна давност досежно част от вземанията не е налице.Установи се,че вземанията в претендираните размери и за посочените периоди изобщо не са възникнали,което дерогира необходимостта от преценка за изтекла погасителна давност спрямо несъществуващи вземания.

Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените в полза на ответника по делото Д.Г. съдебно-деловодни разноски,дължими му на основание чл.78 ал.3 от ГПК поради отхвърляне на исковете.

Поради отхвърляне на исковете ищцовото дружество няма право на разноски за заповедното и за двете инстанции на исковото производство.

Право на разноски за въззивното производство има въззиваемият и ответник по делото Д.Й.Г.,който изрично е претендирал такива и следва да му се присъдят в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от страната в брой съобразно отразеното в договор за правна защита и съдействие на гърба на лист 20 от делото на ДОС.Въззивникът „В и К В.” ООД е навел в писменото си становище на листи 33-34 пред ДОС възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.Възражението е неоснователно.Дължимото за въззивната инстанция според защитавания материален интерес минимално адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.**.2004 г. е в размер на 305,04 лв и следователно изплатеното от въззиваемия такова в размер на 300 лв дори е под минимума и не следва да се намалява като прекомерно.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №34/22.03.20** г. по гр.д.№588/2017 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени исковете,предявени от „В.К.В.” ООД-гр.Всрещу Д.Й.Г. с ЕГН ********** ***,с които се настоява да се признае за установено съществуването на парично задължение на Д.Й.Г. към „В и К В.” ООД-гр.Впо заповед за изпълнение на парично задължение по чл.4** от ГПК №173/26.06.2017 г.,издадена по ч.гр.д.№325/2017 г. по описа на БРС,за следните суми:главница от 1 059,34 лева-незаплатени ВиК-услуги,предоставени за периода от 05.05.2011 г. до **.02.2017 г. за обект в гр.В.,ул.”Хр.Б.”,бл.**,вх.*,ап.***,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-31.05.2017 г.,до окончателното изплащане на задължението;12,66 лева-сбор от обезщетения за забава за периода от **.04.2017 г. до 22.05.2017 г. в размер на законната лихва върху главницата,и „В.К.В.” ООД-гр.Ве осъдено да заплати на Д.Й.Г. разноски по делото в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА „В.К.В.” ООД-гр.Вда заплати на Д.Й.Г. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.