Р Е Ш Е Н И Е

№ 186 , гр. Д., 03.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 280 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 2004/ 22.05.2018 г., подадена от ищцата М.С.Д. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, против решение № 52/ 23.04.2018 г., постановено по гр. д. № 678/ 2017 г. по описа на РС гр. Б., с което е била отхвърлена като неоснователна претенцията по чл. 109 от ЗС, предявена от М.С.Д. с ЕГН **********, Н.С.Д. с ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН **********,***, против Д.И.Н. с ЕГН ********** ***, за осъждането й да преустанови действията си, с които им пречи да ползват и поддържат тяхната идеална част от самостоятелен обект от вилна сграда с идентификатор ***в източната част на двуетажна сграда, построена в ПИ ***по кад. карта в гр.Б.в. з. „***“, ул. „**“ № **. Решението се обжалва и в частта му, с която е прекратено производството по недопустим иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС на ищците против Д.И.Н. с ЕГН ********** ***, за разпределяне начина на ползване на ПИ с идентификатор ***по кад. карта на гр. Б., в. з. „***“, ул. „**“ № **, като в тежест на ищците са били възложени сторените от ответницата разноски. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението относно прекратяването на производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, като съдът, без да съобрази, че ищците се легитимират като собственици на отстъпено право на строеж 1/ 2 ид. част от дворното място с площ от 608 кв. м., притежават право на ползване и върху дворното място. Настоява се за отмяна на решението и удовлетворяване на исковете, претендирани са разноски.

По дадени с определение № 388/ 02.07.2018 г. указания, въззивниците – ищци в първоинстанционното производство са депозирали молби, с които правят отказ от исковете по чл. 109 от ЗС.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Д.И.Н., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ищците чрез процесуалния им представител на 08.05.2018 г. Въззивната жалба е подадена на 18.05.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, изхожда от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М.С.Д. с ЕГН **********, Н.С.Д. с ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН **********,***, против Д.И.Н. с ЕГН********** ***, искове за осъждането й да преустанови действията си, с които им пречи да ползват и поддържат тяхната идеална част от самостоятелен обект от вилна сграда с идентификатор **, в източната част на двуетажна сграда, построена в поземлен имот № ***по кад. карта в гр. Б., в. з. „***“, ул. „**“ № **, както и за разпределение ползването на горепосоченото дворно място. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците се легитимиран като собственици на вилна сграда с идентификатор .1, а ответницата – на вилна сграда с идентификатор .2 в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта в гр. Б., в. з. „***“. Поради невъзможност страните да се разберат относно съвместно ползване на дворното място, настояват съда да допусне такова и ответницата да бъде осъдена да преустанови действията си, с които пречи ищците да ползват собствената си сграда. Претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата Д.И.Н., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за нередовност на исковата молба, тъй като ответниците не излагали твърдения за собственост върху дворното място. В тази връзка е изразено становище за процесуална недопустимост на претенцията по чл. 32 ал.2 от ЗС, тъй като ищците не се легитимирали като собственици на дворното място, съответно не разполагали с легитимация да претендират разпределение на ползването му. Настоява се за отхвърляне на иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и представените по делото доказателства, ДОСприема за установено от фактическа страна следното:

По силата на решение № 145/ 06.06.2016 г. по в. гр. д. № 39/ 2016 г. по описа на ДОС, ищците се легитимират като собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кад. карта на гр. Б., съставляващ двуетажна източна вилда със застроена площ от **кв. м., а ответницата – като собственик на самостоятелен обособен обект в сграда с идентификатор ***по кад. карта на гр. Б., съставляваща двуетажна западна вила, и двете построени върху дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на гр. Б.. Страните по делото не спорят, че правото на собственост върху дворното място принадлежи на ответницата, която е индивидуален собственик и на построена в него лятна кухня.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

В показанията си св. Г.Д.Л., приятел на ищеца Н.С.Д., е заявил, че знаел за споровете относно собствеността на вилната сграда, която била разделена на две. Дворното място било разделено с поставена мрежа. На входната врата била поставена мрежа с катинари, по който начин било невъзможно ищците да влязат в двора. Те ползвали около 50 – 60 кв. м. от дворното място, останалото се ползвало от ответницата.

Св. Б.П.П.е строителен инженер и преди около 5 – 6 години е участвала в оглед по извършена проверка от ** гр. Д. във връзка с построено от ищцата М.С.Д. съоръжение – ограда, водомерна шахта и др. подобрения. Още тогава страните имали спорове относно ползването на дворното място.

В хода на въззивното производство М.С.Д., Н.С.Д. и М.С.Д., чрез процесуалния си представител, който разполага с изрична компетентност съобразно предоставените му права, са направили отказ от иска си по чл. 109 ал. 1 от ЗС. Изричната молба на ищците, с която се прави отказ от предявения иск и десезира съда, е процесуално действие на страната в съдебното производство, което тя може да направи по всяко време на делото, включително и след приключване на устните състезания пред настоящата инстанция и преди постановяването на въззивния съдебен акт. При така депозираната молба за отказ от спорното право, съдът се явява десезиран с правния спор, предмет на процеса, поради което и на основание чл. 233 от ГПК съдебното производство следва да бъде прекратено, след като обжалваното решение бъде обезсилено на основание изр. 2 на чл. 233 от ГПК, без да се налага разискване предмета на делото по същество.

По отношение на иска с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, то той е процесуално допустим. ОС намира за неправилни и незаконосъобразни мотивите на първоинстанционния съд, че ищците не притежават право на собственост върху терена, поради което са лишени от процесуалната легитимация да искат разпределяне на дворното място.

Ищците се легитимират като собственици единствено върху построена в чуждо дворно място сграда, поради което притежават качеството на суперфициарни собственици по смисъла на чл. 64 от ЗС. Фактът, че се касае за ограничено вещно право не лишава собствениците на постройката от правото да ползват поземления имот, ако и да не притежават право на собственост върху него. Суперфициарният собственик може да използува земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение. Когато се касае до жилищна сграда, ползуването на земята според предназначението на постройката се изразява в осигуряване достъп до постройката и в ползуване на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди, но не и за засаждане на дръвчета и други растения или строеж на стопански сгради - Решение № ** от **г. по гр. д. № ***/** г., * г. о. След като имат право да ползват постройката, имат право да ползват и терена, върху който тя е построена, за да могат да я ползват според нейното предназначение. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради. Според смисъла, вложен в ЗУТ – чл. 22 ал. 7, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № * от 2003 г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея. – в този смисъл изрично Решение № ** от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

При изложените съображения се налага извода, че изводите на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС са неправилни. В тази му част решението, с характер на определение, следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. По отношение произнасянето на първоинстанционния съд по иска по чл. 109 от ЗС, то поради направения отказ от иска решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

С оглед изхода на спора и продължаващото му разглеждане, въззивната инстанция намира, че не следва да се произнася по разноските, сторени от страните до момента, тъй като дължимостта им ще зависи от изхода по иска по чл. 32 ал. 2 от ЗС.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 52/ 23.04.2018 г., постановено по гр. д. № 678/ 2017 г. по описа на РС гр. Б., в частта му, с която е била отхвърлена като неоснователна претенцията по чл. 109 от ЗС, предявена от М.С.Д. с ЕГН **********, Н.С.Д. с ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН **********,***, против Д.И.Н. с ЕГН ********** ***, за осъждането й да преустанови действията си, с които им пречи да ползват и поддържат тяхната идеална част от самостоятелен обект от вилна сграда с идентификатор ***в източната част на двуетажна сграда, построена в ПИ ***по кад. карта в гр.Б.в. з. „***“, ул. „**“ № ** и ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 109 от ЗС поради направен отказ от него.

ОТМЕНЯ решение № 52/ 23.04.2018 г., постановено по гр. д. № 678/ 2017 г. по описа на РС гр. Б., в останалите му части с характер на определение и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.