РЕШЕНИЕ

№203

гр.Д., 19.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на деветнадесети септември през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №282 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№9442/11.05.2018Г. от К.Г.К. с ЕГН **********, чрез адв.Д.А.-ДАК, срещу решение №345/19.04.2018г.по гр.д.№4070/2017г. на ДРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 от СК за прекратяване , считано от датата на предявяване на иска 02.11.2017 г. , на месечната издръжка в размер на 150.00 лева , дължима от К.Г.К. с ЕГН ********** в полза на Я.К.К. с ЕГН ********** като негов пълнолетен син, който продължава обучението си във висше учебно заведение ,дължима по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 3162/2014 г. по описа на Д.ки районен съд , считано от 01.11.2016 г. ,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване; ИЗМЕНЯ дължимата издръжка от К.Г.К. с ЕГН ********** в полза на Я.К.К. с ЕГН ********** като негов пълнолетен син, който продължава обучението си във висше учебно заведение ,определена по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 3162/2014 г. по описа на Д.ки районен съд, като НАМАЛЯВА същата от 150.00 лева на 50.00 лева, считано от 01.11.2017 г. до 05.02.2018 г.; ИЗМЕНЯ дължимата издръжка от К.Г.К. с ЕГН ********** в полза на Я.К.К. с ЕГН ********** като негов пълнолетен син, който продължава обучението си във висше учебно заведение ,определена по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 3162/2014 г. по описа на Д.ки районен съд, като НАМАЛЯВА същата от 150.00 лева на 100.00 лева , считано от 05.02.2018 г. ,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване и ОТХВЪРЛЯ иска за намаляване на издръжката от 150.00 лева на 50.00 лева,считано от 05.02.2018 г.

Оплакванията на въззивника са за неправилност на обжалвания в цялост съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон - разпоредбата на чл.144 от СК досежно възможностите на родителя като предпоставка за издръжката на пълнолетно учащо дете. Акцентира се върху материалните възможности на въззивника предвид доходите му и задължението му за издръжка към друг низходящ, който съгласно чл.140 от СК се конкурирал с ответника за издръжка. Изразява несъгласие с извода на съда относно нуждите на ответника. Не оспорва, че ответника е студент редовно обучение, но счита да е в състояние да реализира доходи от трудово правоотношение. Евентуален източник на доходи бил и притежаваната от ответника 1/2ид.част от –лозе от 800кв.м. в м-ст „Г.б.”гр.Д., които факт не бил отбелязан от съда. В периода 13.11.2017г.-05.02.2018г. ответникът работил по трудово правоотношение и реализирал месечен доход от 460лева, от което извежда извод, че за него не било проблем да учи и работи. Не били събрани доказателства дали е регистриран в „бюро по труда”, дали не е встъпил в друго трудово правоотношение.

Погрешни и неправилни намира изводите на съда ,че предвид реализираните от ответника доходи, за периода 02.11.2017г.-05.02.2018г. издръжката му следва да се намали на 50 лева, а занапред на 100лева. За периода, за който издръжката е намалена на 50лева дължащия издръжка имал доходи 495.69лева , а получаващия 460 лева. Неправилно съда преценил липсата на особени затруднения за предоставяне на издръжка от 100лева за следващия период предвид ниския му доход и безусловното му задължение за издръжка към малолетния му син.

В писмен отговор по въззивната жалба насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Доводите се свеждат до липсата на съществено изменение на обстоятелствата, при които е определена процесната издръжка - доходите на ищеца в сравнение с тези към 2016г., когато била определена процесната издръжка се били увеличили, безусловното задължение за издръжка към малолетното дете И. не било ново обстоятелство, тъй като и към 2016г. се грижил за него и за лицето С., нямал промяна в имотното състояние. След като през 2016г. при същите задължения, тогава морални, а сега законови, и по-малки доходи, се е съгласил, че за него няма да представлява особено затруднение да заплаща издръжка от 150лева, означавало , че и сега би могъл да заплаща намалената от съда в размер на 100лева. Иска потвърждаване на решението.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 30.04.2018г., въззивната жалба, депозирана в деловодството на ДРС на 11.05.2018г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна, събраните по делото доказателства и провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Производството по гр.д.№4070/2017г. на ДРС е образувано по искова молба вх.№18644/02.11.2017г. на К.Г.К. с ЕГН **********,***, срещу Я.К.К. с ЕГН ********** ***, с която на основание чл. 150 от СК се иска прекратяване, считано от датата на предявяване на иска 02.11.2017 г. , на месечната издръжка в размер на 150.00 лева , дължима от ищеца в полза на ответника като негов пълнолетен син, който продължава обучението си във висше учебно заведение по силата на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 3162/2014 г. по описа на Д.ки районен съд , считано от 01.11.2016 г. , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване; евентуално намаляване на горната издръжка от 150.00 лева на 50.00 лева месечно , считано от датата на исковата молба 02.11.2017 г.

Исканията по чл.150 от СК се обосновават с настъпило изменение на обстоятелствата , при които през 2016г. е определен горния размер на издръжката – възникнало от 09.08.2017 г. задължение за издръжка към малолетния му син И. К.К., на девет години, ученик в ОУ „ Хр.Б.” град Д., при липса на промяна в имущественото му състояние и получаваното трудово възнаграждение от 490.00 лева .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил основателността на главния и евентуалния иск, с доводи, свеждащи се до липса на изменение на обстоятелствата, при които е определен размера на процесната издръжка - и към момента на определянето на процесната издръжка ищеца отделял средства за издръжка на детето И., син на С. А.К., с която живеел на семейни начала, и факта, че го е осиновил не е основание за намаляване на издръжката, която дължи на него. Доходите на ищеца в сравнение с тези през 2016г. се увеличили, имал спестявания, получавал командировъчни, притежавал недвижим имот-апартамент в гр.Д. и лек автомобил. Обосновава нуждата си от издръжка с обстоятелствата, че продължава обучението си в редовна форма на обучение в Аграрен университет град П., че държавната такса за обучението възлиза на 360.00 лева за всеки семестър, живее в студентско общежитие и заплаща месечен наем в размер на 60.00 лева, необходими са му средства за закупуване на учебници . Излага, че на 13.11.2017 г. е започнал работа по трудово правоотношение със срок на изпитване 6 месеца и уговорено основно трудово възнаграждение от 460.00 лева, които му били недостатъчни да се издържа. Притежавал единствено идеална част от лозе.

Не е спорно между страните/така и удостоверение за раждане л.9 от гр.д.№3162/2016г. на ДРС/, че родения на ***г***, Я.К.К. е дете на С.В.Й.и К.Г.К.. Не е спорно /така и данните в уверение №***/17.11.2017г./, че Я.К.К., понастоящем 21-годишен, през учебната 2017/2018г. е студент, редовна форма на обучение в Аграрен университет град П.. По данни от вносна бележка №13065/18.09.2017г. за първия семестър на обучението си в специалността агрономство-полевъдство през учебната 2017г./2018г. е заплатил такса от 360лева. Същата сума е заплатил и за обучението си през втория семестър/вносна бележка л.63/. Настанен е в общежитие/ССО-Ч.*/ и заплаща месечна наем от 68.90лева/в този смисъл са представените фактура за начислен наем за м.ноември 2017г. и касов бон /. Имуществените му права се изчерпват с право на собственост върху 1/2идеална част от лозе с площ от 800кв.м. в м-стта „Г.б.”гр.Д./така и н.а.№**/1997г.-л.25 от гр.д.№3162/2016г. на ДРС/. За периода 13.11.2017г. – 05.02.2017г. е бил в трудово правоотношение при условията на чл. 70 от КТ/със срок за изпитване в полза на работодателя/ с „В.***”ЕООД гр.П. /така трудов договор-л.24 и заповед за прекратяване- л.52 от делото на ДРС/ като реализирал доход от трудово възнаграждение в уговорения месечен размер от 460лева.

Няма спор и, че с протоколно определение от 29.12.2016г. по гр.д. № 162/2016 г. на ДРС е одобрена от съда съдебна спогодба между него и баща му К.К. , по силата на която баща му К.Г.К. ще му заплаща , считано от 01.11.2016г. месечна издръжка в размер на 150.00 лева , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Писмените доказателства, събрани по делото, приключило с одобряване на съдебна спогодба, са за имотно състояние на бащата К., идентично с имотното му състояние понастоящем- право на собственост върху жилище в гр.Д. , ул.„ И.Ш.” № **,вх. * , ет.* , ап. **, с площ от 63 кв.м. ; гараж на същия адрес с площ 18 кв.м. ; лек автомобил Тойота с ДК № ***с дата на първа регистрация 14.11.2003 г. Удостоверените към него момент доходи са от трудово възнаграждение в месечен брутен размер 492.91 лева. Представеното удостоверение изх. № ***/01.09.2017 г. ,издадено от „П.**”ЕООД съдържа информация, че за периода м.09.2016г.-м.08.2017г. същият е реализирал доход от брутно трудово възнаграждение в размер на общо 5824.69лева, като считано от м.03.2017г. до м.082017г. същото е в месечен размер от 495.69 лева/при минимална работна заплата 460лева/. Удостоверението не съдържа данни за брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на подаване на исковата молба, т.е. за м.ноември 2017г., и след това, но следва да се отчете факта, че от м.януари 2018г. минималния размер на работната заплата е 510лева, а очевидно договаряното до удостоверения момент трудово възнаграждение е надхвърляло минималния размер на работната заплата. От представеното извлечение от картова сметка в лева в Р.Б.АД с титуляр К. К. по издадена дебитна карта ВИЗА IBAN ***.11.2016г.-23.02.2018г. и Приложение №1 с детайли на преводите по нея, се установява, че бащата К. по повод трудовото си правоотношение/с оглед данните за наредителя/ получава и командировъчни/с оглед посоченото основание на превода/. Така за месец ноември 2016г. по сметката има постъпление от общо 2000лева /на 15.11.2016г. и на 29.11.2016г./. На 14.12.2016г. е постъпила сумата от 1000лева с посочено основание заплата м.11.2016г. 259.77лева и командировка 740.23лева. Отразено е постъпление от по 400лева месечно за месеците февруари, май, юни, юли, септември, ноември и декември на 2017г. с посочено основание „командировка БГ”. Суми в такъв размер са постъпили по сметката му и за месеците януари, март и април, с детайлизиране на основанието и размера като „заплата” и командировка”. Принципно командировъчните пари/пътни, дневни, квартирни/ не са част от трудовото възнаграждение, тъй като не съставляват възнаграждение за положен труд, а разходи, които командирования извършва за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната работа, които разходи са за сметка на работодателя, поради което и командировъчните нямат характер на доход/постъпление на средства от труд, печалба/. Няма данни получените командировъчни всъщност да са договорени допълнителни възнаграждения на командирования или каквито и да е плащания, които имат възнаградителен характер.

Действително към момента на определяне на процесната издръжка от 150лева, К.К. не е имал задължение да издържа други лица. Дори и да е издържал жената, с която е живеел на съпружески начала С. А.К., и нейния малолетен син И., изпълнявал е свой морален дълг. Понастоящем и съгласно данните от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №****/09.08.2017г. на Община гр.Д., К.К. е баща на роденото от майка С. А.К.на 11.04.2008г. дете И., понастоящем 10-годишен и като такъв има безусловно задължение да издържа малолетното си дете. Това обстоятелство с характер на ново по смисъла на чл.150 от СК обаче, макар и да намалява податните му възможности, не рефлектира върху материалното му състояние до степен да го лишава напълно от възможност да отделя средства за издръжка и на пълнолетния си учащ син Я.К., понастоящем 21-годишен, който попада в кръга на пълнолетните деца по смисъла на чл.144 от СК поради факта, че учи във висше учебно заведение и е в невъзможност да се издържа от собствени доходи или имущество, респ. същите са недостатъчни за издръжката му. Единственият възможен източник на доходи за въззиваемия/изключая периода 13.11.2017г. – 05.02.2017г. когато е работил по трудов договор/ е идеална част от имот със земеделско предназначение – лозе от 800кв.м., засадено с необлагородена лоза. Изключая периода, когато е реализирал доход от трудово възнаграждение, ищецът няма друго имущество, от което да се издържа и тъй като е студент в редовна форма на обучение, не може да се очаква от него и понастоящем да реализира доход от трудово възнаграждение.

При така установеното въззивният съд намира за правилна преценката на районния съд за липсата на основание за прекратяване на издръжката, както и, че материалните възможности на ищеца при съществуващото понастоящем задължение за издръжка на непълнолетно дете, го поставят в затруднение да предоставя на пълнолетния си син издръжка в размер от 150лева, но не го поставят във невъзможност да заплаща издръжка на пълнолетното си учащо дете в размер на 50лв. за периода от 01.11.2017 г. до 05.02.2018 г., за даване на издръжка в какъвто размер сам въззивника е заявил готовност в исковата молба, и в размер на 100лева за следващия период.

Решението следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода от настоящото производство, право на съдебни разноски има въззиваемата страна, заявила искане за присъждане на такива, но не удостоверила реалното извършване на разходи за въззивното производство, поради което и отговорност за разноски не следва да се разпределя.

Решението на въззивния съд е необжалваемо по смисъла на чл.280 ал.3, т.2 от ГПК

Водим от гореизложеното, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №345/19.04.2018г.по гр.д.№4070/2017г. на Д.ки районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.