Р Е Ш Е Н И Е № 202

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 19.10.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на дванадесети октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Е.И.

Ж.МАРГЕНОВА

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.гр..д.№290

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от В.Г.В. ЕГН ********** ***-длъжник по изп.дело №2024/2015г.по описа на СИС при ДРС.

Жалбата е насочена срещу Разпореждане от 30.04.2018г. за отказ на съдебния изпълнител да вдигне запор върху сметката на длъжника в *** АД,наложен със Запорно съобщение от 26.07.2017г.

Жалбоподателят твърди,че запорът е наложен върху несеквестируема част от имуществото му,а именно трудовото му възнаграждение,поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,посредством отмяна на отказа за вдигането му.

Ответникът по жалбата “***“ООД,,ЕИК***,представлявано от управителя *** И. *** ,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,ж.к.“***“,бл.4,вх.А,ап.8,чрез адв.М.Г. оспорва основателността на подадената жалба.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,мотивите на съдебния изпълнител и назначената съдебно-икономическа експертиза приема за установено следното:

Жалбата е насочена срещу отказ на съдия изпълнителя по изп.д.№2024/2015г.по описа на СИС при ДРС да вдигне наложения запор върху банковата сметка на длъжника,постановен на 30.05.2018г.,съобщен на длъжника на 09.05.2018г.,чрез неговия баща.

Жалбата е депозирана на 11.05.2018г.-в срок.

Съдът намира подадената жалба за допустима,доколкото жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на сумите,налични по банковата му сметка,тъй като същите произхождат от трудовото му възнаграждение.Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС запорът и възбраната не подлежат на самостоятелно обжалване,а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.В случай,че съдът намери ,че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество,той отменя всички изпълнителни действия,несъвместими с несеквестируемостта.

От представените по делото писмени доказателства, а именно-трудов договор от 23.01.0218г.,трудов договор от 02.04.2018г.,извлечение по сметка ,открита в *** АД гр.Добрич и заключението на допуснатата и изслушана съдебно икономическа експертиза се установява следното:

Постъпилите по сметката на длъжника суми за периода 10.01.2017г. до 23.04.2018г. са с произход от трудови възнаграждения.

Към датата на налагане на първия запор в *** АД 27.07.2017г.,авоарът по сметката е бил 18,91 лв. По полученото запорно съобщение от 27.07.2017г. не са правени удръжки и не са превеждани суми по посочената в запорното съобщение сметка на ДСИ.

На 12.04.2018г.е изпратено второ запорно съобщение,получено в *** АД,Служба запори на 24.04.2018г.Към датата на блокиране на банковата сметка авоарът по същата е в размер на 467,44 лв.С писмо от 27.04.2018г.банката уведомява ДСИ,че паричните средства са с произход от трудово възнаграждение на длъжника и съгласно разпоредбата на чл.446а ал.3 от ГПК банката няма да изпълнява запора.

Съгласно разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника или върху друго,каквото и да е възнаграждение от труд,може да се удържа само една трета част,ако осъденото лице получава месечно възнаграждение между минималната работна заплата и двукратния размерна минималната работна заплата,ако е без деца и една четвърт,ако е с деца ,които издържа.Видно от сключения трудов договор от 02.04.2018г. възнаграждението на жалбоподателя възлиза на 910,80лв.,а минималната работна заплата за 2018г. е в размер на 510 лв.или осъденото лице получава възнаграждение в размер между минималния размер на работната заплата и двукратния размер на работната заплата.Видно от представеното удостоверение за семейно положение,съпруга и деца,длъжникът има син и дъщеря,които са пълнолетни.Не се събраха доказателства,че те са на издръжката на баща си ,поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.446 ал.1 т.1 пр.1-во от ГПК или несеквестируем е дохода над 303,60 лв.до 910 ,80 лв.Позовавайки се на разпоредбата на чл.446а ал.3 от ГПК банката е отказала да изпълни запора.

От всички събрани по делото доказателства се установява,че запорът е правилно наложен и следва да се счита ,че не е засегнато изцяло несеквестируемо,а само частично несеквестируемо вземане на длъжника.Банката е уведомена за задължението да изпълнява запора,вземайки предвид разпоредбите на чл.446 и сл.от ГПК,предвид което правата на жалбоподателя не са накърнени.

С тези аргументи съдът намира за неоснователна подадената жалба и следва да я остави без уважение.

Ответникът по жалбата претендира заплащане на сторените от него разноски по делото,които видно от представеното пълномощно са в размер на 360 лв. Предвид изхода на спора жалбоподателят дължи заплащане на въззиваемата страна на сторените от нея съдебно –деловодни разноски.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В.Г.В. ЕГН ********** *** жалба срещу действията на съдебния изпълнител на СИС при ДРС по изп.д.№**.по описа на съда.

ОСЪЖДА В.Г.В. ЕГН ********** *** да заплати на „***“ ООД, ЕИК***,представлявано от управителя *** И. *** ,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,ж.к.“***“,бл.4,вх.А,ап.8 сумата от 360 лв./триста и шестдесет лева/съдебно деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.