Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192 , гр. Д., 09.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 293 по описа на Д.кия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 10349/ 22.05.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответницата А.И.К., с ЕГН **********,***, против решение № 33/ 26.04.2018 г., постановено по гр. д. № 3487/ 2017 г. по описа на РС гр. Д. в частта му, с която са били уважени претенциите на ищеца „В.К.Д.” АД, ЕИК ***, гр. Д., бул. „Т.м.” № **, за признаване на установено на основание чл. 422, ал. 1 и чл. 415 от ГПК, че А.И.К., в качеството й на абонат на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване на вода, дължи по издадената от Д.кия районен съд заповед № **** от 14.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2429/2017 г. в полза на кредитора и *** оператор по сключен при Общия условия за предоставяне на *** услуги на потребителите – „В.К.Д.” АД гр. Д., следните суми: 2 476. 87 лв., представляваща неплатена цена за предоставени от „В.к.” АД гр.Д. услуги за обект в гр. Д., ж.к. „Д.” бл. **, вх. *, ап. ** за периода 18.02.2014 г. – 04.05.2017 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението – 12.07.2017 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане, и сумата от 322 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението, а именно от 18.02.2014 г. до 12.07.2017 г. Решението се обжалва и в частта му, в която в тежест на ответницата са били възложени сторените от ищеца разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, неправилни били изводите на съда, че наличието на плащане от страна на ответницата потвърждавало наличието на договорни отношения с ищеца. Размерът на претенцията бил неясно определен, тъй като от представените фактури не се установявало наличието на доставени *** услуги, а възраженията на ответницата в тази посока изобщо не били обсъдени. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна „В.К.Д.” АД, ЕИК ***, гр. Д., бул. „Т.м.” № **, не е депозирала писмен отговор. Процесуалният и представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението на пъростепенния съд в частта му, с която ищцовите претенции са били отхвърлени за разликата от уважения от съда размер от 2 476. 87 лв. до предявения такъв на главния иск в размер на 2 626. 84 лв. и на иска за мораторни лихви за разликата над уважения размер от 322 лв. до предявения такъв от 496. 62 лв. не е било обжалвано от ищеца, влязло е в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

Препис от решението е било връчено на ищцата чрез процесуалния и представител на 08.05.2018 г. Въззивната жалба попада в срока по чл. 2** ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „***“ АД гр. Д. против А.И.К., искове за признаване на установено между страните по заповедно производство по ч. гр. д. № 2429/ 2017 г. на РС гр. Д., че ищецът – заявител има изискуеми вземания по отношение на ответницата, както следва: в размер на 2 626. 84 лв. - неплатена цена за предоставени *** услуги за обект в гр. Д., ж.к. „Д.” бл. **, вх. *, ап. ** за периода 18.02.2014 г. – 04.05.2017 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението – 12.07.2017 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане; 496. 62 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението: 19.04.2013 г. – 12.07.2017 г.; 62. 47 лв. платена държавна такса. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответницата била потребител на *** услуги, като за предоставянето на тези услуги от оператора „***“ АД гр. Д. следвало да бъдат заплатени от потребителите в срок. Доставените услуги били отчетени надлежно с карнети, от които се установявало, че в обекта имало два монтирани водомера, изправни. Тъй като това не било сторено от ответницата, на 12.07 2017 г. дружеството – ищец подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното по нея ч. гр. д. № 2429/ 2017 г. на ДРС била издадена заповед № ****/ 14.07.2017 г., по силата на която А.И. К. била задължена да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 626. 84 лв. за потребените от нея за периода 18.02.2014 г. – 04.05.2017 г. *** услуги, ведно с претендираната законна лихва, и мораторна лихва в размер на 496. 62 лв., както и сумата от 62. 47 лв., представляваща платена държавна такса. По постъпило от длъжника възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, че не дължи посочените в заповедта за изпълнение суми, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си, предмет на заповедното производство и сторените в него разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата А.И.К., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявените претенции с възраженията, че не е страна в облигационното правоотношение с *** оператора. Освен това в исковата молба претендираната сума била за доставена вода, но от приложените карнети ставало ясно, че има различни записвания – както за реално предоставени *** услуги, така и за отказан достъп до водомера или повреден водомер, което предпоставяло различни способи на изчисление на дължимите от потребителите суми. Представените карнети са били оспорени от ответницата. Освен това се касаело за обект в етажна собственост и не се установявало начислението на общата вода. Оспорват се записванията в представените карнети, както и издадените от ищеца фактури, които не били предоставени на ответницата. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства става ясно, че „***“ АД гр. Д. е доставяло *** услуги за обект в гр. Д., ж. к. „Д.“ бл. ** вх. * ап. **, в който са монтирани два водомера, с фабрични номера *** и *** от 2008 г. Видно от карнети с №№ ** и **, абонат е А.И.К., представляваща клиент № ***, с абонатен № ***и партиден № ***. В същите са записани показанията на водомерите за процесния период, като подписи на клиента има поставени при проверката на 17.05.2014 г., 18.08.2014 г. и 17.10.2014 г. Срещу всяка от графите за отчетите, извършени в периода 17.11.2014 г. – 15.09.2015 г. е отбелязано „без достъп“. На 16.05.2016 г. е било издадено предписание № ***, което не е приложено по делото. На същата дата е отбелязано в карнетите, че водомерите са повредени, от 16.05.2016 г. до 04.05.2017 г. При проверките на 17.08.2016 г. и в периода 03.02.2017 г. – 04.05.2017 г. е отбелязано, че водомерите са повредени и същевременно не е осигурен достъп.

По делото е представена справка за издадените от дружеството – ищец фактури, във всяка от които е начислена определена парична сума за консумирана вода за конкретно посочен период.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения. Св. Ж.О.В., служител на „***“ АД гр. Д. на длъжността „технически огранизатор“, отговаряла за инкасаторите. Ответницата посетила дружеството с молба за извършване на проверка, като свидетелката посетила дома и. Имало два водомера, които били повредени, държавните пломби били разпломбирани. Свидетелката предупредила клиента, че в 30 – дневен срок следва да смени водомерите, които не били подменени.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд ССЕ се установява редовност на воденото от ищцовото дружество счетоводство. Според вещото лице, за предоставените за горепосочения обект *** услуги по счетоводните данни за периода 18.02.2014 - 04.05.2017год., общо за двата водомера - баня и тоалетна, задължението на ответницата възлиза в размер на 2 642. 48 лв. От общата стойност на издадените фактури за потребена вода през този период е платена само сумата от 165. 61 лв., като остатъкът от задължението възлиза в размер на 2 476. 87 лв.

Към исковата молба са приложени Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите на „***“ ЕООД гр. Д. /понастоящем АД/. Съгласно чл. 20 ал. 1, при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на *** оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера, като според ал. 3 на с. чл., през периода на повредата и до изтичане срока та предписанието по ал. 1, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл. 26 ал. 2, а при неизпълнение на предписанието и след изтичане на неговия срок – по реда на чл. 25 ал. 8 и ал. 10. Съгласно чл. 23, отчитането на индивидуалните водомери се извършва за период, не по – дълъг от един месец, в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Чл. 24 ал. 1 задължава потребителя да осигурява свободен достъп на служителите на *** оператора за извършване на отчети на водомера, като при отказ да осигури достъп, длъжностното лице съставя протокол и изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25 ал. 2 от ОУ. От своя страна, чл. 49 предвижда, че при отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24 ал. 4 да осигури достъп на длъжностното лице на *** оператора за отчитане показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по – дълъг от шест месеца. Чл. 26 ал. 2 от ОУ предвижда, че при повреждането на индивидуален водомер на потребителя, *** операторът начислява количеството на изразходваната вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от ОУ, като след изтичането му потребителят се таксува по реда на чл. 25 ал. 8, а именно по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

На 12.07.2017 г. /видно от датата на пощенското клеймо/ „***“ АД гр. Д. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2429/ 2017 г. на ДРС. Със Заповед № ****/ 14.07.2017 г. било разпоредено длъжника А.И.К. да заплати на заявителя следните суми: 2 626. 84 лв., представляваща неплатена цена за предоставените и *** услуги /доставена, пречистена и отведена вода/ за периода 18.02.2014 г. – 04.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане; 496. 62 лв. – обезщетение за забава и 62. 47 лв. платена държавна такса. По подадено от длъжницата възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземанията си, за което бил уведомен на 21.08.2017 г. Исковата молба е подадена на 21.09.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от „***“ АД гр. Д. против А.И.К. установителни претенции, черпещи правното си основание от нормите на чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД, са процесуално допустими, предявени са в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, страните са легитимирани да участват в процеса, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

За да уважи в цялост предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищецът в качеството му на „***” оператор, е предоставял на А.И.К., в качеството й на потребител, услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Д., ж.к. „Д.” бл. **, вх. *, ап. ** за периода 18.02.2014 г. – 04.05.2017 г., на стойност 2 476. 87 лв. Приел за неоснователни възраженията на ответницата, че не е страна по облигационното отношение и поради факта, служебно известен на съда, че между същите страните е било налице друго производство – гр. д. № 2876/2013 г. по описа на ДРС с предмет – установяване на вземанията на „***“ ЕООД гр. Д. спрямо А.И.К. за доставени *** услуги за периода 20.04.2011 г. – 20.02.2013 г. Приел е, че не се налага съобщаване на страните на този факт по реда на чл. 155 от ГПК, тъй като им е бил известен.

Така изложените съображения не се споделят от въззивната инстанция.

Разпоредбата на чл. 155 от ГПК задължава съда да уведоми страните кои факти не се нуждаят от доказване като общоизвестни или служебно известни на съда. Обстоятелството, че страните по настоящото производство са водили предходен съдебен процес с идентичен предмет не освобождава от съда от съда от задължението му да оповести това. Касае се за императивна процесуалноправна норма, която не подлежи на разширително тълкуване. „Служебно известните на съда факти, за да се приеме, че не подлежат на доказване, следва да бъдат съобщени на страните от съда, че ги смята за такива. Съобщаването следва да се изрази в постановяване на нарочен съдебен акт.“ – изрично Решение № 361 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2014 г., IV г. о. В настоящия случай това не е сторено. Постановеното по гр. д. № 2876/ 2013 г. на ДРС решение е било представено от една от страните в съдебно заседание на 26.03.2018 г., но не е било приобщено по надлежния ред по делото, нито съдът е обявил с нарочен съдебен акт, че ще приеме този факт за служебно известен. Най – сетне, въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че ответницата е потребител на *** услуги само поради това, че е водено предходно производство със сходен предмет. Всъщност възраженията на А.И.К. в тази насока действително са неоснователни, но по различни съображения. В отговора на исковата молба е направено такова възражение от ответницата, макар и да не е било детайлизирано нито от страната, нито от съда по реда на чл. 143 от ГПК. Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите *** са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Възражението на ответницата, сега въззивница е било в насока, че не е потребител на *** услуги, което следва да се разбира, че не притежава вещно право върху имота, който се водоснабдява. В този случай, дори да има някаква промяна във вещните права върху обекта, те са без значение за изхода на спора, тъй като чл. 9 а от същата Наредба предвижда, че промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Твърдения на А.И.К., че е подала заявление за промяна на партидата не са били изложени в първоинстанционното производство и доказателства в тази връзка не са били представени, поради което възражението и, че не е потребител на *** услуги е неоснователно.

По отношение на останалите и възражения, че както във фактурите, така и в заповедта за изпълнение са посочени стойности на доставени *** услуги, изразяващи се в доставена, пречистена и отведена вода, когато от приложените карнети става ясно, че има както доставени реални количества вода, но има и изчислени по специалните правила при отказан достъп и при повреден водомер, не са били разгледани от първоинстанционния съд с мотивите, че по своя характер не представляват правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, поради което не биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. Тези съображения се ценят от въззивния съд за незаконосъобразни и неправилни. Всъщност възраженията касаят основанието за възникване на вземанията на дружеството – ищец. В зависимост от това дали се отнасят за доставена, пречистена и отведена вода, дали се отнасят за служебно начислено от длъжностното лице на *** оператора количество вода поради отказан достъп до водомерите или се касае за служебно изчислено водоползване при повреден водомер, самите Общи условия предвиждат различен начин на изчисления на стойността на предоставената *** услуга. В заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение но чл. 410 от ГПК заявителят „***“ АД гр. Д. е посочил, че претендира сумата от 2 626. 84 лв. за незаплатени *** услуги, изразяващи се във водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води. Следователно в исковото производство по чл. 422 от ГПК следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е доставил *** услуги на посочената стойност. От представените карнети се установява, че реално доставена вода в посоченото в карнета количество се отнася за периода от 18.02.2014 г. до 17.10.2014 г. Срещу всяка от графите за отчетите, извършени в периода 17.11.2014 г. – 15.09.2015 г. е отбелязано „без достъп“, което сочи, че предоставената *** услуга ще се остойностява не като реално доставено количество вода, а по реда на чл. 26 ал. 2 от ОУ. В карнетите е отбелязано, че на 16.05.2016 г. е било издадено предписание № ***, което не е приложено по делото. Дали се касае за предписание за осигуряване на достъп или за такова за смяна на повреден водомер, не може да се установи, а това е от значение, доколкото ОУ предвиждат различни способи на остойностяване на *** услугата в зависимост от изпълнение на предписанието в посочения в него срок. В карнетите е посочено също така, че водомерите са повредени в периода от 16.05.2016 г. до 04.05.2017 г. При проверките на 17.08.2016 г. и в периода 03.02.2017 г. – 04.05.2017 г. е отбелязано, че водомерите са повредени и същевременно не е осигурен достъп, от което записване не може да бъде установено по какъв начин *** операторът е остойностил предоставената услуга - в съответствие с чл. 26 ал. 2 или съгласно чл. 49 от ОУ. При тези съображения се налага извода, че дружеството – ищец не е установило при условията на пълно и главно доказване претенцията си, поради което същите подлежат на отхвърляне след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част от въззивния съд.

Неоснователността на главния иск предпоставя отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторни лихви. В тази му част решението също следва да бъде отменено.

Като резултат от изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Районният съд е възложил на ответницата сторените от ищеца разноски по делото. С оглед разрешението на спора от въззивния съд, на ответницата – въззивница следва да бъдат присъдени 534. 66 лв. съдебно – деловодни разноски в първоинстанционното производство, представляващи разликата между пълния размер на разноските в първоинстанционното производство, включително и за адвокатско възнаграждения и присъдените и съобразно отхвърлената част от исковете, както и 74. 54 лв. разноски във въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 33/ 26.04.2018 г., постановено по гр. д. № 3487/ 2017 г. по описа на РС гр. Д. в обжалваната му част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенциите на „В.К.Д.” АД, ЕИК ***, гр. Д., бул. „Т.м.” № **, против А.И.К. с ЕГН ********** ***, за признаване на установено в отношенията между страните по повод издадената Заповед № **** от 14.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2429/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., че А.И.К. дължи „***“ АД следните парични суми: в размер на 2 476,87 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена цена за предоставени от „В.к.” АД гр.Д. услуги за обект в гр. Д., ж.к. „Д.” бл. **, вх. *, ап. ** за периода 18.02.2014 г. – 04.05.2017 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението – 12.07.2017 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане; в размер на 322 лв. /триста двадесет и два лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението, а именно от 18.02.2014 г. до 12.07.2017 г.

ОСЪЖДА „В.К.Д.” АД, ЕИК ***, гр. Д., бул. „Т.м.” № **, да заплати на А.И.К. с ЕГН ********** ***, сторените от нея разноски в две съдебни инстанции в размер на 609. 20 лв.

На основание чл. 280 ал. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.