Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

гр.Добрич 26.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осми октомври 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №311 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.К. срещу решение №43/12.04.2018 г.,вписано под №31,т.*,стр.88-90/12.04.2018 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№530/2017 г. на К.Р.С.,с което е отменена заповед №868/14.08.2017 г. на кмета на Община-К. за наложено на ищцата по делото Д.Й. *** дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,като Общината е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-К. сумата от 80 лв държавна такса,респ. в полза на Д.Й. сторени в производството разноски в размер на 700 лв.Изложено е в жалбата,че атакуваното решение е незаконосъобразно и немотивирано.С неясна аргументация районният съд приел,че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.187 т.8 от КТ.Незаконосъобразно било прието,че липсата на настъпила имуществена вреда за работодателя или облага за дееца или трето лице обуславя неосъществяване на посочения фактически състав на дисциплинарно нарушение.Не била съобразена цитирана съдебна практика на ВКС в насока,че извличането на облага и причиняването на вреда не са задължителен елемент на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.Достатъчно било работникът/служителят да не е оправдал оказаното му доверие и да е злепоставил интересите на работодателя.Не било съобразено,че дори и правната квалификация в заповедта да е неправилна,т.е. ако деянието следва да се квалифицира като „уронване доброто име на работодателя”,това не се отразявало на законността на наложеното наказание,защото от значение било установяването на нарушението и връзката му с фактическите основания в заповедта.Всички изисквания на закона относно процедурата по налагане на наказанието били спазени от работодателя и осъществяването на нарушението било установено.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се разноските по делото.

В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното производство се изразява от въззиваемата Д.Й.М.-Й. становище за неоснователност на жалбата и на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение,като се настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.Въззиваемата претендира сторените от нея разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 23.04.2018 г.,а жалбата е подадена на 08.05.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.05.2018 г. предвид спиране теченето на срока съгласно чл.61 ал.2 от ГПК в дните на официални празници 01.05.2018 г. и 06.05.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е недопустимо и подлежи на обезсилване поради следните съображения:

Гр.д.№530/2017 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.357 ал.1 от КТ от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за отмяна като незаконосъобразна на заповед №**/14.08.2017 г. на кмета на ответната Община за налагане на ищцата по делото в качеството й на директор на Исторически музей-К. на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл.187 ал.1 т.8 предл.1 от КТ-„злоупотреба с доверието на работодателя”.

Постановеното срещу Община-гр.К. първоинстанционно решение е недопустимо,защото Общината не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск за отмяна на дисциплинарно наказание.Касае се за трудов спор,по който надлежни страни са работникът/служителя и работодателят.Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ правилото е,че трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя,но разпоредбата на чл.61 ал.2 от КТ регламентира едно изключение.Според цитираната норма на чл.61 ал.2 от КТ за длъжности,определени в закон или в акт на Министерския съвет,трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган,но в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието,в което е съответната длъжност.Последната регламентация е предвидена за длъжности при работодатели,чиито характеристики на дейността ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери-на образованието,културата,здравеопазването,социалната политика и други.В тези случаи законът възлага на висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на централна или териториална изпълнителна власт,на който са предоставени правомощия за управление,ръководство,координиране и контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера,да сключва трудовите договори за ръководни длъжности в тези институции.

Исторически музей-К. има качеството на “културна организация“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК,обн.ДВ,бр.50/1999 г./,чиято дейност е създаването,разпространението и опазването на културни ценности и на културно-историческото наследство на района.Културните институти са държавни или общински културни организации съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗРК.Определянето на общинските и държавни културни институти като юридически лица,създаването,финансирането и назначаването на директорите им се урежда с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗЗРК,претърпели изменения през годините.Независимо от горното последователно в ал.5 на двете разпоредби е предвидено директорите както на държавните,така и на общинските културни институти,да бъдат назначавани от кмета на общината,на чиято територия е седалището на съответния културен институт /според първоначалната редакция на разпоредбите/,респ. правоотношенията на директорите да възникват с кмета на съответната община /според редакция след изменението,обн.ДВ,бр.106/2006 г./.Разпоредбите на чл.8 ал.5 и чл.9 ал.5 от ЗЗРК боравят с широкото понятие „правоотношения на директорите с кметовете” и не визират изрично по-тясното понятие „трудови правоотношения”.

Статутът на музеите е уреден и със Закона за културното наследство /ЗКН,обн.ДВ,бр.19/2009 г./ при прилагане и на Закона за закрила и развитие на културата съгласно чл.28 ал.1 от ЗКН.Според разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗКН държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка,второстепенни разпоредители с бюджет.Независимо от вида на организацията и формата на собственост същите се ръководят в административно-организационно отношение от кмета на общината-чл.31 ал.1 т.2 от ЗКН,а правоотношенията с директорите на държавен,регионален или общински музей възникват въз основа на конкурс-така чл.28 ал.6 във връзка с ал.5 от ЗКН.

Сключването на трудов договор по този ред не дерогира приложението на чл.61 ал.2 предл.2 от КТ.И в този случай трудовото правоотношение с директора на съответния културен институт се създава с предприятието /културния институт,музея/,в което е съответната длъжност,на което се предоставя работната сила,където се полага наемният труд,т.е. с работодателя.Работодател на директора на културния институт е самият културен институт,а не висшестоящият орган,с когото е сключен трудовият договор.Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя,а не в тази на висшестоящия му орган,определя последния като законен представител на работодателя по смисъла на чл.36 от Закона за задълженията и договорите,като негов представителен орган при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности.Такъв е правният статут на този орган и при осъществяване дисциплинарната власт на работодателя спрямо посочените ръководни длъжности.Така разпоредбата на чл.192 ал.2 от КТ изрично регламентира,че дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието,както и на работници/служители,назначени от по-горестоящия орган,се налагат от този орган.Настоящата хипотеза е именно такава-ищцата Д.Й.М.-Й. е назначена за директор на Исторически музей-К. от кмета на Община-К. и с него като горестоящ орган е сключен трудовият договор,респ. и процесното дисциплинарно наказание на ищцата като заемаща ръководна длъжност в музея е наложено от горестоящия орган.Трудовото правоотношение обаче е създадено не с горестоящия орган,а с Исторически музей-К.,който се явява работодател на ищцата.Следователно надлежен ответник по настоящия иск е Исторически музей-К.,а не Община-К..

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск,поради което за наличието й съдът следи служебно.Ако при проверката за наличие на горната предпоставка бъде констатирано,че искът по чл.357 от КТ е предявен срещу ненадлежен ответник,съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник,като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.

Когато горната нередовност на исковата молба е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице,което няма качеството на надлежна страна,първоинстанционното решение е недопустимо.Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето,което би имало качеството на надлежна страна,но не е било конституирано по делото.Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.Ако порокът се констатира от въззивния съд,последният следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.Въззивният съд не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата,когато не е конституирана надлежна страна по делото.Недопустимо е въззивният съд сам да предприеме действия по конституиране на надлежна страна в производството пред себе си,тъй като това би довело до ограничаване защитата на новоконституираната страна,като се имат предвид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на ограничен въззив-така постановките на Тълкувателно решение №1/30.03.2012 год. по тълкувателно дело №1/2010 год. на ОСГК на ВКС,т.5 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 год. по тълкувателно дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС,решение №278/01.12.2014 год. по гр.д.№3177/2014 год. на ВКС,III г.о.,постановено в сходна хипотеза,както и постановените съдебни актове по аналогичен спор във връзка с уволнението на директора на РИМ-П.:решение №2099/18.12.2013 год. по гр.д.№4320/2013 год. на Районен съд-П.;решение №87/21.02.2014 год. по в.гр.д.№73/2014 год. на Окръжен съд-П. и определение №982/24.07.2014 год. по гр.д.№2598/2014 год. на ВКС,IV г.о.

Както вече бе посочено,работодател на Д.Й.М.-Й. ***.Постановеното срещу Община-К. като ненадлежен ответник първоинстанционно решение следва да се обезсили поради недопустимостта му,а делото следва да се върне на първоинстанционния съд,който в изпълнение на задължението си да следи служебно за процесуалната легитимация на страните по иска следва да укаже на ищцата да отстрани в определен срок нередовността на исковата молба чрез конституиране на надлежния ответник по иска.

При обезсилване на първоинстанционното решение делото следва да се прекрати спрямо ненадлежния ответник Община-К..Последната има право на основание чл.78 ал.4 от ГПК на всички сторени от нея разноски в първата и във въззивната инстанции,каквито са претендирани.Общината е представлявана от юрисконсулт и адвокат в първата инстанция.Същата не е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение,за заплащането на каквото не са представени и доказателства.Претендирано е изрично присъждане на юрисконсултско възнаграждение,каквото се следва на Общината на основание чл.78 ал.8 от ГПК.Според чл.7 ал.1 т.1 предл.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатско възнаграждение за една инстанция по трудово дело по предявен неоценяем иск /различен от иск за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа/ е 200 лв.Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение обаче не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от З.П.П.,като последната разпоредба препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.Според чл.23 т.1 предл.1 от НЗПП по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа,когато искът е предявен самостоятелно,размерът на адвокатското възнаграждение за една инстанция е от 50 лв до 100 лв,а според чл.23 т.4 от НЗПП по други неоценяеми искове възнаграждението е в размер от 80 лв до 120 лв.Доколкото в НЗПП няма изрично предвидено възнаграждение за трудови дела по други неоценяеми искове,различни от исковете за отмяна на уволнение и възстановяване на работа,и предвид факта,че последните трудови спорове по правило са с по-голяма правна и фактическа сложност в сравнение с неоценяемите искове за отмяна на дисциплинарни наказания като забележка и предупреждение за уволнение,следва като база за преценка да се зачете максималният размер по чл.23 т.1 предл.1 от НЗПП,а не този по чл.23 т.4 от НЗПП.Така в полза на Община-К. следва да се присъди за първата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.Във въззивната инстанция Общината е сторила разноски в размер на 40 лв държавна такса по обжалването,които също й се следват.Доказателства за сторени разноски под формата на адвокатско възнаграждение не са представени,като Общината не е защитавана от юрисконсулт в производството пред ДОС.

Въззиваемата и ищца по делото Д.Й. няма право на разноски по делото на настоящия етап от развитие на производството,доколкото все още произнасяне по същество на предявения иск не е налице.С оглед изхода на производството по предявения иск срещу Община-К. последната не дължи разноски на ищцата.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №43/12.04.2018 г.,вписано под №31,т.*,стр.88-90/12.04.2018 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№530/2017 г. на К.Р.С..

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** срещу Община-гр.К. иск по чл.357 ал.1 от КТ.

ВРЪЩА делото на К.Р.С. за разглеждането му от друг състав на същия съд от стадия на отстраняване на нередовности на подадената от Д.Й.М.-Й. искова молба съобразно указанията в мотивната част на въззивното решение.

ОСЪЖДА Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** да заплати на Община-гр.К. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение и сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 40 лв /четиридесет лева/ държавна такса по обжалването.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.