Р Е Ш Е Н И Е

№ 208 ,24.10.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На трети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА Н.

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно граж-данско дело № 315 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1591/9.05.2018 г. ( по регистратурата на КРС), изпратена по пощата на 8.05.2018 г., на адвокат М.Г. от ДАК, пълномощник на ищцата К.А.К. ***-фия, срещу решение № 42 от 12.04.2018 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 377/ 2017 г., отхвърлящо иска й за установяване съществуването между нея и ответницата С.В.Х. като ЕТ „ Ф-ХГ- С. Х. *** на трудово правоотношение.

В жалбата има оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на допуснатите без противопоставяне от противната страна показания на посочените от ищцата свидетели ( М. и К. ) и на тези от посочените от ответника свидетели по фактите за реалното изпълнение на трудовите задължения на ищцата през целия спорен период. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенцията.

В отговор на ответника – ЕТ чрез пълномощника – адвокат Д.К., въззивната жалба се оспорва , с позоваване на неспазването на установената в член 62,ал.1 от КТ писмена форма за валидност на трудовия договор ( признат от ищцата факт ) и отмяната на член 62,ал.2 от КТ ( изм. Дв,бр. 120/ 29.12.2002 г.). Пребиваването на ищцата в обекта е по причина ( съгласно показанията на св. К. ) на намерението й да го закупи, а не поради изпълнение на трудови функции. Иска се потвържаване на решението и присъждане на разноски.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

За да отхвърли предявения иск за установяване съществуването между страните на трудово правоотношение ,считано от 1.07.2010 г. до 28.02.2017 г., за длъжността „ управител ” и място на работа – бистро ( ресторант) „ Е.” в село Д. при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер от 500 лева, районният съд е приел, че не е осъществен соченият от ищеца правопораждащ факт – трудов договор, сключен в писмена форма. Това становище е правилно .

След отмяната на 1.01.2003 година на правилото на член 62,ал.2 от КТ ( обн ,Дв, бр.102 от 2002 г. ) , според което трудов договор може да се сключи и с конклудентни действия , само сключеният в уредената в член 62,ал.1 от КТ ( изм. и доп. ,Дв,бр.2 от 2006 г. ) писмена форма трудов договор поражда присъщите му правни последици . Трудовият договор се доказва с диспозитивния документ . Не може да се доказва със свидетелски показания в съгласие с член 164,ал.1,т.1 от ГПК . Изрично съгласие на ответника ( а такова не е било дадено ) не може да преодолее забраната за недопустимост на свидетелските показания , защото то ( преодоляването) е възможно само в случаите по ал.1,т.3,4,5 и 6 , както следва от член 164,

ал.2 от ГПК .

Твърдението на въззивницата в исковата молба е , че след прекратяване в средата на 2010 г. на предходния трудов договор с трето лице – търговското дружество „ М. К.” ООД - продължила да работи като управител в същия обект ( бистрото в село Д. ) „ почти цели седем години ” , по уговорка с ответницата - ЕТ „Ф- ХГ – С.Х. ” да бъде наета , но „ без подписан трудов договор ” . Това твърдение, поддържано и във въззивната жалба, съставлява признание по член 175 от ГПК на факта за неспазване на установената форма за валидност на трудовия договор. Потвърждава се от получената от ТД на НАП, град В. „ справка за актуалното състояние на всички трудови договори ” от дата 1.08.2017 г. Въззиваемата - търговец е изпратила уведомления по член 62,ал.3 от КТ за сключени в периода 2008 г. - 2016г. общо 54 трудови договори с лица, различни от въззивницата К.А.К. .

Правилно при съобразяване на забраната по член 164,ал.1,т.1 от ГПК първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по искане на ищцата свидетелски показания на Г. М.М. за извършваната от двамата дейност в ресторанта ( зареждане, поддържане на обекта, включване на агрегат и охранителни сигнализации … ) . От неговите показания , както и от тези на свидетелите, посочени от ответницата : В. Х. Г. и Р. К. А. е ясно , че между страните са водени преговори с оглед сключването на трудов договор ( според св.М. ) или на договор за продажба на обекта ( според Г. и А.). Тези преддоговорни отношения обаче са странични на спора факти. Решаващото е ,че не са последвани от сключването на трудов договор в изис-куемата форма за валидност по член 62,ал.1 от КТ . А това обуславя извод като изведения в обжалваното решение, че между страните не е възникнало трудово правоотношение за посочения срок и с посоченото съдържание. Отхвърлянето на иска е постановено при липса на допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд потвърждава решението като присъжда на въззиваемата на основание член 78,ал.3 от ГПК разноски за пълния размер на платеното в полза на адвоката възнаграждение от 600 лева . Това е така, защото то не надвишава ( обратно, многократно по – ниско е ) минималното възнаграждение по член 7,ал.2,т.4 във връзка с член 7,ал.1,т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( делото е с определен интерес , равен на цената на иска по член 69, ал.1,т.4 от ГПК – стойността на трудовия договор в размер от 40 000 лева, съставляваща сбор от паричните престации от основно трудово възнаграждение – 500 лева х 80 месеца) или 1 730 лева и по възражението на противната страна за прекомерност не подлежи на намаление .

Воден от гореизложените съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 42 от 12.04.2018 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 377/2017 г.

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника – адвокат М.Г. ***, офис * , да заплати на С.В.Х., ЕТ „ Ф-ХГ- С. *** сумата от 600

( шестстотин ) лева, разноски за адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.