Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр.Добрич 26.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОС гражданско отделение

На осми октомври 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №324 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр. К. срещу решение №52/02.05.2018 г.,вписано под №39,т.І,стр.105-107/02.05.2018 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№500/2017 г. на К.Р.С.,с което е отменена заповед №651/25.07.2017 г. на кмета на Община-К. за наложено на ищцата по делото Д.Й. *** дисциплинарно наказание „забележка”,като Общината е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-К. сумата от 50 лв държавна такса,респ. в полза на Д.Й. сторени в производството разноски в размер на 700 лв.Изложено е в жалбата,че атакуваното решение е незаконосъобразно и немотивирано.С неясна аргументация районният съд приел,че не е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата по делото.От мотивите на решението не можело да се установи по каква причина съдът е приел,че директорът на Исторически музей-К. няма установени задължения,свързани с функционирането и организацията на работа в музея.Можело да се предполага,че съдът е възприел горното поради констатацията,че длъжностната характеристика за посочената длъжност не е утвърдена по надлежния ред от кмета на общината.Този извод бил неправилен.Съдът не обосновал извода си и не посочил каква е процедурата за утвърждаване на длъжностни характеристики.Не било взето и предвид,че страните не са оспорили представената длъжностна характеристика.Незаконосъобразен бил изводът,че заповедта за налагане на наказанието не съдържа изискуемите по чл.195 от КТ реквизити.Заповедта била мотивирана,съдържала подробно описание на нарушението и цитиране на нормативния текст от Правилника за устройството и дейността на Исторически музей-К.,който бил нарушен.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се разноските по делото.

В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното производство се изразява от въззиваемата Д.Й.М.-Й. становище за неоснователност на жалбата и на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение,като се настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.Въззиваемата претендира сторените от нея разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,ДОС установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 14.05.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 28.05.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.05.2018 г. предвид спиране теченето на срока съгласно чл.61 ал.2 от ГПК в деня на официален празник 24.05.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е недопустимо и подлежи на обезсилване поради следните съображения:

Гр.д.№500/2017 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.357 ал.1 от КТ от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за отмяна като незаконосъобразна на заповед №651/25.07.2017 г. на кмета на ответната Община за налагане на ищцата по делото в качеството й на директор на Исторически музей-К. на дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.187 ал.1 т.10 от КТ-„неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение”.

Постановеното срещу Община-гр.К. първоинстанционно решение е недопустимо,защото Общината не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск за отмяна на дисциплинарно наказание.Касае се за трудов спор,по който надлежни страни са работникът/служителя и работодателят.Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ правилото е,че трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя,но разпоредбата на чл.61 ал.2 от КТ регламентира едно изключение.Според цитираната норма на чл.61 ал.2 от КТ за длъжности,определени в закон или в акт на МС,трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган,но в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието,в което е съответната длъжност.Последната регламентация е предвидена за длъжности при работодатели,чиито характеристики на дейността ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери-на образованието,културата,здравеопазването,социалната политика и други.В тези случаи законът възлага на висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на централна или териториална изпълнителна власт,на който са предоставени правомощия за управление,ръководство,координиране и контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера,да сключва трудовите договори за ръководни длъжности в тези институции.

Исторически музей-К. има качеството на “културна организация“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗЗРК /ЗЗРК,обн.ДВ,бр.50/1999 г./,чиято дейност е създаването,разпространението и опазването на културни ценности и на културно-историческото наследство на района.Културните институти са държавни или общински културни организации съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗРК.Определянето на общинските и държавни културни институти като юридически лица,създаването,финансирането и назначаването на директорите им се урежда с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗЗРК,претърпели изменения през годините.Независимо от горното последователно в ал.5 на двете разпоредби е предвидено директорите както на държавните,така и на общинските културни институти,да бъдат назначавани от кмета на общината,на чиято територия е седалището на съответния културен институт /според първоначалната редакция на разпоредбите/,респ. правоотношенията на директорите да възникват с кмета на съответната община /според редакция след изменението,обн.ДВ,бр.106/2006 г./.Разпоредбите на чл.8 ал.5 и чл.9 ал.5 от ЗЗРК боравят с широкото понятие „правоотношения на директорите с кметовете” и не визират изрично по-тясното понятие „трудови правоотношения”.

Статутът на музеите е уреден и със Закона за КНо /ЗКН,обн.ДВ,бр.19/2009 г./ при прилагане и на ЗЗРК съгласно чл.28 ал.1 от ЗКН.Според разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗКН държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка,второстепенни разпоредители с бюджет.Независимо от вида на организацията и формата на собственост същите се ръководят в административно-организационно отношение от кмета на общината-чл.31 ал.1 т.2 от ЗКН,а правоотношенията с директорите на държавен,регионален или общински музей възникват въз основа на конкурс-така чл.28 ал.6 във връзка с ал.5 от ЗКН.

Сключването на трудов договор по този ред не дерогира приложението на чл.61 ал.2 предл.2 от КТ.И в този случай трудовото правоотношение с директора на съответния културен институт се създава с предприятието /културния институт,музея/,в което е съответната длъжност,на което се предоставя работната сила,където се полага наемният труд,т.е. с работодателя.Работодател на директора на културния институт е самият културен институт,а не висшестоящият орган,с когото е сключен трудовият договор.Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя,а не в тази на висшестоящия му орган,определя последния като законен представител на работодателя по смисъла на чл.36 от Закона за задълженията и договорите,като негов представителен орган при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности.Такъв е правният статут на този орган и при осъществяване дисциплинарната власт на работодателя спрямо посочените ръководни длъжности.Така разпоредбата на чл.192 ал.2 от КТ изрично регламентира,че дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието,както и на работници/служители,назначени от по-горестоящия орган,се налагат от този орган.Настоящата хипотеза е именно такава-ищцата Д.Й.М.-Й. е назначена за директор на Исторически музей-К. от кмета на Община-К. и с него като горестоящ орган е сключен трудовият договор,респ. и процесното дисциплинарно наказание на ищцата като заемаща ръководна длъжност в музея е наложено от горестоящия орган.Трудовото правоотношение обаче е създадено не с горестоящия орган,а с Исторически музей-К.,който се явява работодател на ищцата.Следователно надлежен ответник по настоящия иск е Исторически музей-К.,а не Община-К..

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск,поради което за наличието й съдът следи служебно.Ако при проверката за наличие на горната предпоставка бъде констатирано,че искът по чл.357 от КТ е предявен срещу ненадлежен ответник,съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник,като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.

Когато горната нередовност на исковата молба е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице,което няма качеството на надлежна страна,първоинстанционното решение е недопустимо.Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето,което би имало качеството на надлежна страна,но не е било конституирано по делото.Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.Ако порокът се констатира от въззивния съд,последният следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.Въззивният съд не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата,когато не е конституирана надлежна страна по делото.Недопустимо е въззивният съд сам да предприеме действия по конституиране на надлежна страна в производството пред себе си,тъй като това би довело до ограничаване защитата на новоконституираната страна,като се имат предвид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на ограничен въззив-така постановките на Тълкувателно решение №1/30.03.2012 год. по тълкувателно дело №1/2010 год. на ОСГК на ВКС,т.5 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 год. по тълкувателно дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС,решение №278/01.12.2014 год. по гр.д.№3177/2014 год. на ВКС,III г.о.,постановено в сходна хипотеза,както и постановените съдебни актове по аналогичен спор във връзка с уволнението на директора на Регионалния исторически музей-П.:решение №2099/18.12.2013 год. по гр.д.№4320/2013 год. на Районен съд-П.;решение №87/21.02.2014 год. по в.гр.д.№73/2014 год. на Окръжен съд-П. и определение №982/24.07.2014 год. по гр.д.№2598/2014 год. на ВКС,IV г.о.

Както вече бе посочено,работодател на Д.Й.М.-Й. ***.Постановеното срещу Община-К. като ненадлежен ответник първоинстанционно решение следва да се обезсили поради недопустимостта му,а делото следва да се върне на първоинстанционния съд,който в изпълнение на задължението си да следи служебно за процесуалната легитимация на страните по иска следва да укаже на ищцата да отстрани в определен срок нередовността на исковата молба чрез конституиране на надлежния ответник по иска.

При обезсилване на първоинстанционното решение делото следва да се прекрати спрямо ненадлежния ответник Община-К..Последната има право на основание чл.78 ал.4 от ГПК на всички сторени от нея разноски в първата и във въззивната инстанции,каквито са претендирани.Общината е представлявана от юрисконсулт и адвокат в първата инстанция.Същата е претендирала едновременно присъждане на адвокатско възнаграждение /молби на листи 116 и 117 от делото на КРС/ и на юрисконсултско възнаграждение /отправено искане в хода на устните състезания пред КРС/.Страната обаче по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК има право на разноски само за един процесуален представител.В случая следва да се присъдят за първата инстанция разноски в размер на 276 лв заплатено адвокатско възнаграждение съгласно фактура №2840/18.01.2018 г. на лист 119 и авизо преводно нареждане от 02.02.2018 г. на лист 120 от делото на КРС,удостоверяващи извършено плащане на възнаграждението по банков път.

Във въззивната инстанция Общината е сторила разноски в размер на 25 лв държавна такса по обжалването,които също й се следват.Доказателства за сторени разноски под формата на адвокатско възнаграждение не са представени,като Общината не е защитавана от юрисконсулт в производството пред ДОС,поради което не й се следва и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззиваемата и ищца по делото Д.Й. няма право на разноски по делото на настоящия етап от развитие на производството,доколкото все още произнасяне по същество на предявения иск не е налице.С оглед изхода на производството по предявения иск срещу Община-К. последната не дължи разноски на ищцата.

Водим от гореизложеното,ДОС Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №52/02.05.2018 г.,вписано под №39,т.І,стр.105-107/02.05.2018 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№500/2017 г. на К.Р.С..

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** срещу Община-гр.К. иск по чл.357 ал.1 от КТ.

ВРЪЩА делото на К.Р.С. за разглеждането му от друг състав на същия съд от стадия на отстраняване на нередовности на подадената от Д.Й.М.-Й. искова молба съобразно указанията в мотивната част на въззивното решение.

ОСЪЖДА Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** да заплати на Община-гр.К. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 276 лв /двеста седемдесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение и сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лв /двадесет и пет лева/ държавна такса по обжалването.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.