Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 213
гр.Добрич
26.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОС гражданско
отделение
На
осми октомври
2018 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:ПЕПА
МИТЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №324 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр. К. срещу решение №52/02.05.2018
г.,вписано под №39,т.І,стр.105-107/02.05.2018 г. в публичния регистър по чл.235
ал.5 от ГПК,по гр.д.№500/2017 г. на К.Р.С.,с което е отменена заповед №651/25.07.2017
г. на кмета на Община-К. за наложено на ищцата по делото Д.Й. *** дисциплинарно
наказание „забележка”,като Общината е осъдена да заплати по сметка на Районен
съд-К. сумата от 50 лв държавна такса,респ. в полза на Д.Й. сторени в
производството разноски в размер на 700 лв.Изложено е в жалбата,че атакуваното
решение е незаконосъобразно и немотивирано.С неясна аргументация районният съд
приел,че не е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на
ищцата по делото.От мотивите на решението не можело да се установи по каква
причина съдът е приел,че директорът на Исторически музей-К. няма установени
задължения,свързани с функционирането и организацията на работа в музея.Можело
да се предполага,че съдът е възприел горното поради констатацията,че
длъжностната характеристика за посочената длъжност не е утвърдена по надлежния
ред от кмета на общината.Този извод бил неправилен.Съдът не обосновал извода си
и не посочил каква е процедурата за утвърждаване на длъжностни
характеристики.Не било взето и предвид,че страните не са оспорили представената
длъжностна характеристика.Незаконосъобразен бил изводът,че заповедта за
налагане на наказанието не съдържа изискуемите по чл.195 от КТ
реквизити.Заповедта била мотивирана,съдържала подробно описание на нарушението
и цитиране на нормативния текст от Правилника за устройството и дейността на
Исторически музей-К.,който бил нарушен.Настоява се за отмяна на обжалваното
решение и за отхвърляне на иска.Претендират се разноските по делото.
В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното
производство се изразява от въззиваемата Д.Й.М.-Й. становище за неоснователност
на жалбата и на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение,като се настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.Въззиваемата
претендира сторените от нея разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,ДОС установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 14.05.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 28.05.2018 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 29.05.2018 г. предвид спиране теченето
на срока съгласно чл.61 ал.2 от ГПК в деня на официален празник 24.05.2018
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и
разбираемо.Същото обаче е недопустимо и подлежи на обезсилване поради следните
съображения:
Гр.д.№500/2017 г. на КРС е образувано по повод искова
молба,с която е предявен иск на основание чл.357 ал.1 от КТ от Д.Й.М.-Й. с ЕГН **********
***,с който се настоява за отмяна като незаконосъобразна на заповед №651/25.07.2017
г. на кмета на ответната Община за налагане на ищцата по делото в качеството й
на директор на Исторически музей-К. на дисциплинарно наказание „забележка” на
основание чл.187 ал.1 т.10 от КТ-„неизпълнение на други трудови
задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в правилника за
вътрешния трудов ред,в КТД или определени при възникването на трудовото
правоотношение”.
Постановеното срещу Община-гр.К. първоинстанционно
решение е недопустимо,защото Общината не е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск за отмяна на дисциплинарно наказание.Касае се за трудов спор,по
който надлежни страни са работникът/служителя и работодателят.Съгласно
разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ правилото е,че трудовият договор се сключва
между работника/служителя и работодателя,но разпоредбата на чл.61 ал.2 от КТ
регламентира едно изключение.Според цитираната норма на чл.61 ал.2 от КТ за
длъжности,определени в закон или в акт на МС,трудовият договор се сключва от
по-горестоящия спрямо работодателя орган,но в тези случаи трудовото правоотношение
се създава с предприятието,в което е съответната длъжност.Последната
регламентация е предвидена за длъжности при работодатели,чиито характеристики
на дейността ги определя като държавни или общински институции за задоволяване
на обществени потребности в различни сфери-на
образованието,културата,здравеопазването,социалната политика и други.В тези
случаи законът възлага на висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на
централна или териториална изпълнителна власт,на който са предоставени правомощия
за управление,ръководство,координиране и контролиране на такива институции при
осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера,да
сключва трудовите договори за ръководни длъжности в тези институции.
Исторически музей-К. има
качеството на “културна организация“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗЗРК /ЗЗРК,обн.ДВ,бр.50/1999 г./,чиято
дейност е създаването,разпространението и опазването на културни ценности и на
културно-историческото наследство на района.Културните институти са държавни
или общински културни организации съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗРК.Определянето на
общинските и държавни културни институти като юридически лица,създаването,финансирането
и назначаването на директорите им се урежда с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от
ЗЗРК,претърпели изменения през годините.Независимо от горното последователно в
ал.5 на двете разпоредби е
предвидено директорите както на
държавните,така и на общинските културни институти,да бъдат назначавани от
кмета на общината,на чиято територия е седалището на съответния културен
институт /според първоначалната редакция на разпоредбите/,респ.
правоотношенията на директорите да възникват с кмета на съответната община
/според редакция след изменението,обн.ДВ,бр.106/2006 г./.Разпоредбите на чл.8 ал.5 и чл.9 ал.5 от ЗЗРК боравят с широкото
понятие „правоотношения на директорите с кметовете” и не визират изрично
по-тясното понятие „трудови правоотношения”.
Статутът на музеите е уреден и със Закона за КНо /ЗКН,обн.ДВ,бр.19/2009
г./ при прилагане и на ЗЗРК съгласно чл.28 ал.1 от ЗКН.Според разпоредбата на
чл.41 ал.1 от ЗКН държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна
издръжка,второстепенни разпоредители с бюджет.Независимо от вида на
организацията и формата на собственост същите се ръководят в
административно-организационно отношение от кмета на общината-чл.31 ал.1 т.2 от
ЗКН,а правоотношенията с директорите на държавен,регионален или общински музей
възникват въз основа на конкурс-така чл.28 ал.6 във връзка с ал.5 от ЗКН.
Сключването на трудов договор по този ред не дерогира
приложението на чл.61 ал.2 предл.2 от КТ.И в този случай трудовото
правоотношение с директора на съответния културен институт се създава с
предприятието /културния институт,музея/,в което е съответната длъжност,на което
се предоставя работната сила,където се полага наемният труд,т.е. с работодателя.Работодател
на директора на културния институт е самият културен институт,а не
висшестоящият орган,с когото е сключен трудовият договор.Уреденото по този
начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо
действие направо в правната сфера на работодателя,а не в тази на висшестоящия
му орган,определя последния като законен представител на работодателя по
смисъла на чл.36 от Закона за
задълженията и договорите,като
негов представителен орган при създаването на трудово правоотношение за
заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности.Такъв е правният
статут на този орган и при осъществяване дисциплинарната власт на работодателя
спрямо посочените ръководни длъжности.Така разпоредбата на чл.192 ал.2 от КТ
изрично регламентира,че дисциплинарните наказания на ръководителя на
предприятието,както и на работници/служители,назначени от по-горестоящия
орган,се налагат от този орган.Настоящата хипотеза е именно такава-ищцата Д.Й.М.-Й.
е назначена за директор на Исторически музей-К. от кмета на Община-К. и с него
като горестоящ орган е сключен трудовият договор,респ. и процесното
дисциплинарно наказание на ищцата като заемаща ръководна длъжност в музея е
наложено от горестоящия орган.Трудовото правоотношение обаче е създадено не с
горестоящия орган,а с Исторически музей-К.,който се явява работодател на
ищцата.Следователно надлежен ответник по настоящия иск е Исторически музей-К.,а
не Община-К..
Процесуалната
легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск,поради
което за наличието й съдът следи служебно.Ако при проверката за наличие на
горната предпоставка бъде констатирано,че искът по чл.357 от КТ е предявен
срещу ненадлежен ответник,съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в
определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране
на надлежен ответник,като при неизпълнение на указанието производството следва
да бъде прекратено.
Когато горната
нередовност на исковата молба е довела до разглеждане на делото и постановяване
на решение спрямо лице,което няма качеството на надлежна страна,първоинстанционното
решение е недопустимо.Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си
лицето,което би имало качеството на надлежна страна,но не е било конституирано
по делото.Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да
започне отначало пред първата инстанция.Ако порокът се констатира от въззивния
съд,последният следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото
на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и
разглеждане на делото с негово участие.Въззивният съд не може да поеме
функциите на първоинстанционния съд в хипотезата,когато не е конституирана
надлежна страна по делото.Недопустимо е въззивният съд сам да предприеме
действия по конституиране на надлежна страна в производството пред себе си,тъй
като това би довело до ограничаване защитата
на новоконституираната страна,като се имат предвид специфичните функции на
въззивната инстанция при условията на ограничен въззив-така постановките на Тълкувателно
решение №1/30.03.2012 год. по тълкувателно дело №1/2010 год. на ОСГК на ВКС,т.5
от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 год. по тълкувателно дело №1/2013 год. на
ОСГТК на ВКС,решение №278/01.12.2014 год. по гр.д.№3177/2014 год. на ВКС,III г.о.,постановено
в сходна хипотеза,както и постановените съдебни актове по аналогичен спор във
връзка с уволнението на директора на
Регионалния исторически музей-П.:решение №2099/18.12.2013 год. по гр.д.№4320/2013
год. на Районен съд-П.;решение №87/21.02.2014 год. по в.гр.д.№73/2014 год. на
Окръжен съд-П. и определение №982/24.07.2014 год. по гр.д.№2598/2014
год. на ВКС,IV г.о.
Както вече бе
посочено,работодател на Д.Й.М.-Й. ***.Постановеното срещу Община-К. като
ненадлежен ответник първоинстанционно решение следва да се обезсили поради
недопустимостта му,а делото следва да се върне на първоинстанционния съд,който
в изпълнение на задължението си да следи служебно за процесуалната легитимация
на страните по иска следва да укаже на ищцата да отстрани в определен срок нередовността
на исковата молба чрез конституиране на надлежния ответник по иска.
При обезсилване на
първоинстанционното решение делото следва да се прекрати спрямо ненадлежния
ответник Община-К..Последната има право на основание чл.78 ал.4 от ГПК на
всички сторени от нея разноски в първата и във въззивната инстанции,каквито са
претендирани.Общината е представлявана от юрисконсулт и адвокат в първата
инстанция.Същата е претендирала едновременно присъждане на адвокатско
възнаграждение /молби на листи 116 и 117 от делото на КРС/ и на юрисконсултско
възнаграждение /отправено искане в хода на устните състезания пред
КРС/.Страната обаче по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК има право на разноски само
за един процесуален представител.В случая следва да се присъдят за първата
инстанция разноски в размер на 276 лв заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно фактура №2840/18.01.2018 г. на лист 119 и авизо преводно нареждане от
02.02.2018 г. на лист 120 от делото на КРС,удостоверяващи извършено плащане на
възнаграждението по банков път.
Във въззивната
инстанция Общината е сторила разноски в размер на 25 лв държавна такса по
обжалването,които също й се следват.Доказателства за сторени разноски под
формата на адвокатско възнаграждение не са представени,като Общината не е
защитавана от юрисконсулт в производството пред ДОС,поради което не й се следва
и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемата и
ищца по делото Д.Й. няма право на разноски по делото на настоящия етап от
развитие на производството,доколкото все още произнасяне по същество на предявения
иск не е налице.С оглед изхода на производството по предявения иск срещу
Община-К. последната не дължи разноски на ищцата.
Водим от гореизложеното,ДОС Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №52/02.05.2018 г.,вписано под №39,т.І,стр.105-107/02.05.2018
г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№500/2017 г. на К.Р.С..
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.Й.М.-Й. с
ЕГН ********** *** срещу Община-гр.К. иск по чл.357 ал.1 от КТ.
ВРЪЩА делото на К.Р.С. за разглеждането му от друг
състав на същия съд от стадия на отстраняване на нередовности на подадената от Д.Й.М.-Й.
искова молба съобразно указанията в мотивната част на въззивното решение.
ОСЪЖДА Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** *** да заплати на
Община-гр.К. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
276 лв /двеста седемдесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение и сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лв /двадесет и
пет лева/ държавна такса по обжалването.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.