Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

гр. Добрич, 29.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На първи октомври година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 340 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №594/08.06.2018г. по гр.д.№4430/2017г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В.М.И. *** искове за заплащане на следните суми - 1450 лева, представляващи наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. по договор от 14.09.2015г. за наем на земеделски имот с №***, нива с площ 28,537 дка в землището на с. Д. и 173,54 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на главното задължение 01.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба 04.12.2017г.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не дължи наемната цена, защото наемодателят /въззивникът/ не предал имота в състояние, съответстващо на ползването, за което бил сключен договорът и не осигурил на наемателя спокойното му и безпрепятствено ползване. Изложени са доводи, че още преди сключването на договора наемателят бил запознат с положението на имота и вероятността за наводняването му, което не било обсъдено от районния съд. Посочено е още и, че строителните дейности в имота, се случили в предходна, а не в стопанската година, за която въззиваемият не платил наемната цена, както и, че въззиваемият не уведомил въззивника за мероприятията и дейностите, пречещи му да ползва имота. Иска решението за бъде отменено и предявените искове да са удовлетворят.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В съдебно заседание въззиваемият В.М.И. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предявените от *** срещу В.М.И. искове са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 450 лева, съставляваща наемна цена за стопанската 2016/2017г., дължима по договор от 14.09.2015г. за наем на имот №***, нива с площ 28,537дка в землището на с.Д., общ.Добричка и сумата 173,54 лева, представляваща обезщетение за забава на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от датата на забавата 01.10.2016г. до предявяване на исковата молба 04.12.2017г.

Не е спорно между страните и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 14.09.2015г. е сключен договор, с който Община-Добричка предоставила на В.М.И. за възмездно ползване имот №***, нива от 28,537дка в землището на с.Д. за срок от четири стопански години, считано от стопанската 2014/2015г. Срещу това ответникът се задължил да плаща наемна цена в размер на 1 450 лева за всяка стопанска година. За стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. ответникът платил уговорената наемна цена. Не е спорно и ответникът признава, че за стопанската 2016/2017г. не е платил наемната цена.

В срока по чл.131 ГПК възразил, че в стопанската 2016/2017г. не е ползвал имота и поради това не дължи наемната цена. През пролетта на първата стопанска 2014/2015г. имало наводнение, което частично засегнало имота. През м.март 2015г. започнал ремонт на дигата и машините минавали през наетия имот. Ремонтът продължил до м.ноември 2015г. и ответникът могъл да засее имота едва през пролетта на 2016г. Така в първите две стопански години ответникът не изкарал нищо. Разбрал, че имотът е нерентабилен; повече не го засял и не го ползвал. Като не платил в срок наемната цена за стопанската 2016/2017г., насрещната страна трябвало да прекрати договора. По нейна вина ответникът ползвал имота само две години, за които бил платил.

Събраните по делото гласни доказателства установяват твърдяното от ответника, че през пролетта на 2015г. имало наводнение, което засегнало ползвания под наем имот. Последвалите строителни дейности по дигата продължили до есента на 2015г., машините преминавали през имота и ответникът не могъл да засее от началото на стопанската 2015/2016г.

При тези данни в обжалваното решение е прието, че ищецът не е изпълнил задължението си на наемодател по чл.230 ал.1 и 2 от ЗЗД да предаде вещта в състояние, съответстващо на ползването, за което е наета. Наводняването на имота още първата стопанска година, последвалите строителни дейности и наводняването и понастоящем направили невъзможно реализирането на продукция от имота. Следователно на наемодателя не се дължало насрещното задължение за наемна цена от ответника.

Всъщност по делото няма данни освен наводнението и ремонтните дейности от 2015г. после да са се случили други събития, които да са се отразили или да е било възможно да се отразят негативно върху ползването на имота по предназначение в стопанската 2016/2017г. Свидетелят Н.П.К.е посочил, че „сега пак е наводнен половината парцел“, но също е посочил и - „Даже и сега там е наводнено с това дере. Не вътре в този имот, а до него“. Така дадените от свидетеля показания не са съвсем ясни и въз основа на тях не може да се правят категорични изводи за положението на имота. При това те се отнасят за времето на даване на показанията /м.май 2018г./ и, включително при отчитане на наводнението от 2015г., от тях не следва извод, че в междинния период на стопанската 2016/2017г. имотът е бил наводнен.

Самият ответник няма такова твърдение. Посочил е, че в стопанската 2016/2017г. не е ползвал имота по свое решение, по преценка за нерентабилност, предвид случилото се през 2015г. и резултатите от предходните две стопански години. Следователно след събитията от 2015г. не са се осъществили обстоятелства, които да са имали негативно значение за обработването на имота и добива на продукция от него. Следователно не може да се приеме, че имотът принципно е бил негоден да бъде ползван по предназначението му и ищецът не е изпълнил задължението си на наемодател по чл.230 ал.1 от ЗЗД. Отделно, че ответникът е сключил наемния договор на 14.09.2015г., когато фактически вече е ползвал/обработвал имота и наводнението от пролетта на 2015г. се е било случило. Следователно той е бил запознат с особеностите на имота и околния терен, което в съответствие чл.230 ал.3 от ЗЗД изключва отговорността на ищеца като наемодател за евентуалните недостатъци на вещта.

Независимо от последното, същественото в случая е, че ответникът не е бил възпрепятстван или затруднен по никакъв начин да ползва имота през стопанската 2016/2017г. Решението му да не упражни правата си по наемния договор обаче не го освобождава от задължението му за наемна цена за тази стопанска година и в съответствие с чл.232 ал.2 от ЗЗД той дължи на ищеца уговорената такава в размер на 1 450 лева.

Съобразно чл.2 от договора наемната цена за стопанската 2016/2017г. ответникът трябвало да плати най-късно на 01.10.2016г. Като не го е сторил, той е изпаднал в забава спрямо ищеца, за което на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД му дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главното парично задължение, считано от първия ден на забавата 02.10.2016г. до окончателното му погасяване. За периода от изпадане в забава до датата на предявяване на иска обезщетението възлиза на 173.54 лева.

От изложеното следва, че въззивната жалба е основателна. Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове и постановеното от него решение следва да бъде отменено. Следва да се постанови друго, с което предявените искове да се удовлетворят. Съответно на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава на главното парично задължение за периода след предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване, както и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК и разходите за водене на делото в двете инстанции – държавни такси общо в размер на 162 лева и адвокатски възнаграждения общо в размер на 600 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №594/08.06.2018г. по гр.д.№4430/2017г. на Добричкия районен съд, като

ОСЪЖДА В.М.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на ***, ***, сумата 1 450 лева – наемна цена за стопанската 2016/2017г., дължима по договор от 14.09.2015г. за наем на имот с №*** в землището на с. Д., общ.Добричка, сумата от 173.54 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от 02.10.2016г. до предявяване на исковата молба на 04.12.2017г. и обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му погасяване.

ОСЪЖДА В.М.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на ***, ***, платените от ищеца за водене на делото в двете инстанции държавни такси общо в размер на 162 лева и адвокатски възнаграждения общо в размер на 600 лева.

На осн.чл.280 ал.2 от ГПК решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.