Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№    189                                  04.10.2018 год.                                  гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На четвърти октомври                                                                       2018  год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:       ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                              ЕЛИЦА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от председателя  

въззивно  гражданско дело       №  342            по описа     за    2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.463 от ГПК  въз основа на жалба рег.№8749/12.03.2018 год.,подадена от ”***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.ап.3,представлявано от Д.К.Д.,ЕГН ********** срещу  постановление   от 07.03.2018 год. за извършено разпределение  по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 737,район на действие Окръжен съд-Добрич.Сочи се,че неправомерно ЧСИ  разпределил разноски за извършване на действия,които взискателят не бил поискал-цялостно проучване на имотното състояние на длъжника,както и справка за разкритите на името на дружеството банкови сметки.В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело  било посочено искане само и единствено да бъде наложен запор на сумата от 6 000 лв.,депозирана като обезпечение по гр.д.№ 1910/2016 год. на Добричкия окръжен съд,от която да бъде удовлетворено вземането.

С определение № 336/05.06.2018 год. по в.гр.д.№ 234/2018 год.,жалбата е счетена за нередовна и изпратена на ЧСИ за администриране,за да бъде указано на  жалбоподателя да отстрани нередовностите,като изложи оплакванията си  и съответно на тях формулира искането си до съда,кои вземания за разноски не следва да бъдат включвани в разпределението,като точно индивидуализира същите по размер и посочи за направата на кое изпълнително действие са сторени.

Нередовностите са били отстранени с жалба рег.№ 21203/18.06.2018 год.Посочено е,че неправомерно на длъжника са начислени съдебно-изпълнителни разноски в общ размер от 432.36 лв. ,съставляващи такси за справки,които взискателят не е искал-за цялостно проучване  на имотното състояние на дружеството,както по ЕИК,така и кадастрални номера на притежавани недвижими имоти,а също и за разкрити на името на дружеството банкови сметки.Възразява срещу начисленото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за дълг от 115.65 лв.,което било прекомерно предвид незначителната правна и фактическа сложност на делото и размера на дълга.На следващо място  по делото била присъединена държавата в лицето на ТД на НАП за публични задължения,които не дължал.

Взискателят Г.С.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила във възражение вх.№10028/20.03.2018 год.Обжалваното постановление за разпределение на суми  между първоначалния и присъединения взискател не противоречало на императивните разпоредби на чл. 136 ал.1 т.1 и 6 от ЗЗД,както и на чл. 460 и чл. 461 от ГПК.

ЧСИ Л.Т.,с рег.№ 737 на КЧСИ ,с район на действие Добрички окръжен съд счита жалбата,ведно с уточнението за частично недопустима-поради просрочие на направени възражения,а в останалата част за неоснователна,поради което настоява да бъде оставена без разглеждане,респективно без уважение.Длъжникът бил уведомен за образуваното изпълнително дело с покана за доброволно изпълнение,връчена му при условията на отказ на дата 31.10.2017 год.,с която му били предявени такси и разноски-сума в размер на 436.45 лв. с ДДС,от които 190.45 лв. с ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ.Разноските във връзка със справка за проучване имущественото състояние на длъжника  и заплатено адвокатско възнаграждение били сторени с образуване на делото и включени в тази сума,а съобразно приложена сметка са и авансово заплатени от взискателя и към датата на предявяване на разпределението подлежат на възстановяване в негова полза.По реда на чл.435 ал.2 от ГПК,длъжникът не е оспорил размера им в преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК,поради което в настоящото производство  било недопустимо да бъдат разглеждани възраженията му в тази връзка.Несвоевременно и неоснователно било възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Възраженията на длъжника не били относими към всички сторени по делото разноски,респективно били неоснователни (налице били негови публични задължения).Макар някои от разноските да били сторени за непоискани от взискателя действия,при уведомяването същият ги заплатил,т.е. категорично демонстрирал желанието си действията да бъдат извършени.Разноските и обезпеченията не били прекомерни,повечето разноски се дължали на необходимостта от връчване на книжа  и не зависели от материалния интерес по делото.

 

         От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа  страна следното:

         Спора по делото касае принудителното изпълнение на влязло в сила  осъдително решение на Добричкия районен съд- чл. 404 т.1 от ГПК.Решението е постановено в полза на взискател ,предявил осъдителни  искове срещу длъжника,които искове за сумите от  по 4 760 лв. и  1130.11 лв. са  били предварително обезпечени  по реда на чл. 390 от ГПК с определение № 1375/09.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 1910/2016 год. на Добричкия районен съд,чрез налагане   на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, притежаван от  длъжника –търговски дружество .

         С определение № 1808/21.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 1910/2016 год. ,въз основа на молба на ответника (длъжника) и представено от него обезпечение в пари , съдът е допуснал по реда на чл.398 ал.2 от ГПК,във връзка с чл.180 и чл.181 от ЗЗД  замяна на наложената обезпечителна мярка “възбрана“  по обезпечените искове относно вземания  в общ размер от 5 890.11 лв. със “залог в пари“ на сумата от 6 000 лв.,внесени с преводно нареждане от 20.10.2016 год. по сметка на Добричкия районен съд.

Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 737,район на действие Окръжен съд-Добрич е образувано с постановление от дата 16.10.2017 год.  по молба рег.№ 42825/16.10.2017 год.  на Г.С.Д.,ЕГН **********,*** и представен изпълнителен лист от 13.10.2017 год. за  присъдени й парични вземания в общ размер от 1 308.11 лв. - 2 бр. обезщетения за лишаване от ползване на недвижим имот ,всяко от което възлизащо на сумата от 512.72 лв.,ведно със законната лихва считано от 25.08.2016 год. и разноски по делото в размер на 282.67 лв. , издаден въз основа на влязло в сила на дата 21.09.2017 год. решение № 370/24.04.2017 год. по гр.д.№ 2404/2016 год. на Добричкия районен съд.

Молбата е подадена от  адвокат  О.Б.,като процесуален представител на взискателя , упълномощен да представлява взискателя по изпълнителното дело с пълномощно от 16.10.2017 год.,като съобразно представен  договор за правна защита и съдействие от същата дата ,уговорено е възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. за образуване на изпълнително дело и защита в изпълнителния процес.

Взискателят е посочил в молбата си ,че  желае да бъде образувано изпълнително производство и да бъде наложен запор върху внесен от длъжника залог по сметка на ДРС  в размер на 6 000 лв. по ч.гр.д.№ 1910/2016 год.

Взискателят не е поискал по реда на чл.426 ал.4  от ГПК,      съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

С молба вх.№ 44791/ 01.11.2017 год. ,пълномощникът на взискателят е поискал  по реда на чл.426 ал.2 от ГПК,изпълнението  да се насочи върху внесената като залог по сметка на ДРС сума от 6 000 лв. до пълното погасяване на задължението:главница,лихви и разноски.

         С решение № 13/29.01.2018 год. по в.гр.д.№ 44/2018 год.,Добричкият окръжен съд е отменил обективирания в разпореждане от 07.11.2017 год. отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело досежно сумата от 1 308.11 лв.,като е постановил връщане на изпълнителното дело за издаване от ЧСИ на основание чл.433 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК постановление за прекратяване на изпълнителното производство относно сумата от 1 308.11 лв.,преведена от длъжника на 04.10.2017 год.с пощенски запис в полза на взискателя преди образуване на изпълнителното дело и продължаване на изпълнителните действия за събиране на лихвите върху главниците,дължими за периода от 25.08.2016 год. до датата на плащането им 04.10.2017 год.

         С постановление от 31.01.2018 год.,производството по делото е било прекратено по отношение на сумата от 1 308.11 лв. и същото продължено за събиране на сумата от 115.65 лв.,представляваща законна лихва върху главницата,считано от 25.08.2016 год. до 04.10.2017 год.,както и за събиране на сторените от взискателя съдебно-изпълнителни разноски по делото.

         С оглед изпратеното запорно съобщение  относно вземането на длъжника за внесена гаранция в размер на 6 000 лв. по сметка на ДРС,на дата 27.10.2017 год.(л.55),Добричкият районен съд е уведомил с писмо изх.№ 7442/01.11.2018 год.,вх.№ 44901/01.11.2017 год. на  ЧСИ ,че е наредил внасянето на сумата от 2 117.50 лв. (сбор от главници,разноски,адвокатски хонорар)  по сметката на ЧСИ.

         Размера на дължимите от търговското дружество публични вземания на държавата е установен в удостоверение изх.№ 080371800445540/07.03.2018 год. и съобщение вх.№ 8103/07.03.2018 год. (л.110 и л.118),като възлизащ на сумата от 11 777.43 лв.  

С постановление от 07.03.2018 год. е извършено разпределение  на събрана по изпълнителното дело сума в размер на 2 117.50 лв. В същото са направени констатации,че след частичното прекратяване на производството по изпълнителното дело,остава за събиране вземане на взискателя Г.С.Д. в общ размер от 848.01 лв.,включващо :1./ вземане,възлизащо на сумата от 115.65 лв.,представляваща законна лихва върху главниците,считано от 25.08.2016 год. до 04.10.2017 год.,както и 2./ сторени от взискателя съдебно-изпълнителни разноски по делото: 300 лв.,приет в изпълнителното производство адвокатски хонорар,както и 432.36 лв. сторени съдебно-изпълнителни разноски.Присъединен по право взискател по делото на основание чл.458 от ГПК била Националната агенция по приходите ТД Варна,офис Добрич до размера на установените публични данъчни задължения на дружеството-длъжник,конкретизирани по основание и размер,като възлизащи на сумата от 11 777.43 лв.  съгласно удостоверение изх.№ 080371800445540/07.03.2018 год. и съобщение вх.№ 8103/07.03.2018 год.

Тъй като сумата от 2 117.50 лв. била недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,на основание чл.460,чл.461 от ГПК,във връзка с чл.136 от ЗЗД е постановено,че в ПЪРВИ РЕД привилегии,на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД се включват:вземания за разноски по  принудителното изпълнение,сторени в хода на изп.д.№***,както следва: 1./сторени съдебно-изпълнителни разноски,дължими в полза на взискателя в размер на 732.36 лв.,в това число 432.36 лв.,с вкл.ДДС платени такси и разноски,съгласно ТТРЗЧСИ и 300 лв.,адвокатски хонорар;2./пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната по изпълнителното дело сума 227.28 лв.,с вкл.ДДС.Остатъкът след първия ред на погасяване е посочен като възлизащ на сумата от 1 157.86 лв. 2 117.50-(732.36 лв. + 227.28 лв.)= 1 157.86 лв.Във ВТОРИ РЕД привилегии ,на основание чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД са включени вземанията на държавата до размера на установените публични държавни задължения,възлизащи на сумата от 11 777.43 лв.  ,които се погасяват частично с останалата сума 1 157.86 лв. след първи ред привилегии .

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

При данни,че разпределението е било предявено на длъжника с протокол от 07.03.2018 год.,жалба рег.№8749/12.03.2018 год. е подадена в срока по чл.462 ал.2 от ГПК,във връзка с чл.60 ал.6 от ГПК  и е процесуално допустима.Производствата по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и по чл.463 от ГПК са с различен предмет ;уведомяването на длъжника за  разноските с покана изх.№ 52302/27.10.2017 год.,връчена при условията на отказ на  31.10.2017 год. е за размер на дълга и разноските,несъобразен с частичното прекратяване по реда на чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК  и различен от посочения в постановлението за разпределение,вън от горното към  тези дати е била нередовност на  молбата за  изпълнение по чл.426 от ГПК - взискателят не е заявил способ за изпълнение (отстранена едва на дата 01.11.2017 год.),т.е. към този момент не е било налице основание за предприемане на каквито и да действия от ЧСИ   по делото,налагащи и съответно процесуално поведение от длъжника,поради което доводите за недопустимост на жалбата,изложени  в мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК   са неоснователни.

За съда няма ограничения в проверката на законосъобразност на разпределението с оглед приложимия според чл. 463 ал.1 от ГПК ред за обжалването му-този за определенията.

С доводите си,че няма непогасени публични държавни задължения ,дружеството на практика отрича качеството на държавата на присъединен по право взискател и оспорва по същество наличието на основание  ЧСИ да извърши разпределение, поради липса на повече от един взискател по делото. Безспорно е ,че съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания,възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението. С оглед приложените по изпълнителното дело удостоверения и съобщения ,удостоверен е актуален дълг на дружеството жалбоподател,обуславящ приложението на разпоредбата на чл.458 от ГПК  и участието на държавата в разпределението в качеството й на присъединен взискател,т.е. неоснователно е възражението ,че няма такъв. Съгласно чл. 458 ГПК и чл. 191 ал. 3 ДОПК държавата е присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания в размера, който е съобщила на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Първоначалната неяснотата относно размера на установеното публично задължение на длъжника  и  предприетото от него оспорване в тази връзка пред ЧСИ е дало основание на същия да изисква сведения и уточнения  към датата на обжалваното разпределение. Съдебният изпълнител няма правна възможност да извършва проверка дали действително съобщеното му вземане на държавата съществува,а  другият взискател –физическо лице не е оспорил съществуването на вземането на присъединен  по право  кредитор при условията  на чл. 464 от ГПК.

Разпределение съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК се извършва в случай,че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,като най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията,които се ползват с предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД,а степента на удовлетворяването -от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред. Този ред следва да се приложи  при  съобразяване и  на тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 год. по  тълкувателно дело №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В същото е посочено, че в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията  от отделни изпълнителни способи. Съобразно постановките на тълкувателното решение, ако по изпълнителното дело не е поискано извършване на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или от най-голямото вземане на длъжника, в първия ред на специалните превилегии се включват и таксите по образуване на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат.

С изготвеното от съдебния изпълнител разпределение е нарушен реда на предпочтително удовлетворение,установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД.

 В първи ред на специалните привилегии следва да бъдат заделени суми за погасяване в пълен размер на вземанията на първоначалния взискател за реално извършени разноски по осъществяване на изпълнителния  способ- таксата от 15 лв. по т.9 от ТТРРЗЧС;сторени разноски по образуване на изпълнителното дело:таксата от 20 лв. по т.1 от ТТРРЗЧС, за изпращане на призовки и книжа-таксата от 20 лв.по т.5 от ТТРРЗЧС ( покана за доброволно изпълнение) и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.,а за процесуално представителство,защита и съдействие на страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания-1/2 от съответните възнаграждения ,посочени в чл. 7 ал.2,а именно ½ от възнаграждението по т.1  от 300 лв. за  интерес до  1000 лв.,т.е. 150 лв.,т.е. минимума на  адвокатското възражение съобразно  обема на предоставената правна помощ следва да бъде определен като възлизащ на сумата от 350 лв.Заплатено е възнаграждение в размер от 300 лв.,което съобразно посоченото по-горе не е прекомерно. Следователно общо разноските  по изпълнението, сторени от първоначалния взискател, които се ползват от привилегията по чл.136 ал.1, т.1 от ЗЗД  при разпределяне на постъпилата сума  , възлизат на сумата от 366 лв.,от която 66 лв.,с вкл.ДДС-платени такси и разноски ,съгласно ТТРЗЧСИ и 300 лв. адвокатски хонорар. Не следва да бъдат начислени разноски,които не могат да бъдат приети за необходими,доколкото не могат да бъдат свързани документално  чрез изготвените сметки и без описание на разхода ,а само с посочване на съответната разпоредба от  ТТРРЗЧС,нито пък са необходими разноски таксите по изготвяне и съобщаване на разпределението,както  и за проучване на имущественото състояние на длъжника ,изискани справки вкл. за седалището на длъжника от ТР  с 0глед  предприетото удовлетворяване на вземането от дадено обезпечение пред съд,посочен адрес от взискателя и връчване не на него,а съобразно посоченото в поканата в базата му в друго населено място.

Предпочтително следва да бъде заделена и сума за таксата от 227.28 лв. по т.26 б.“в“ от ТТРРЗЧС.

С оглед на горното,остатъкът след първи ред на погасяване  възлиза на сумата от 1 524.22 лв. ,изчислен както следва :2117.50 лв.-366лв. -227.28лв.

Във  втори  ред на привилегиите следва да бъде заделена сума за погасяване в пълен размер на вземането на първоначалния взискател възлизащо на сумата от 115.65 лв.

Взискателят  по изпълнителното дело,чието вземане е обезпечено с внесената от длъжника сума в залог има качеството на заложен кредитор и вземането му се удовлетворява предпочтително на основание разпоредбата на чл. 136 ал.1 т.3 от ЗЗД. Целта на производството по обезпечаване на искове, регламентирано в чл. 389 и сл. ГПК е да бъде запазено имущество в патримониума на ответника, от което ищецът да може да се удовлетвори при евентуално уважаване на предявения иск. Запазването на това имущество чрез налагане на запор или възбрана обаче не прави ищецът привилегирован кредитор по смисъла на чл. 136 ЗЗД. Същото имущество, макар запазено в следствие на действията на един кредитор, служи за удовлетворяване на всички кредитори на съответния длъжник съобразно чл. 133 ЗЗД. Именно поради това и чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД предвижда, че този субект става привилегирован кредитор само по отношение на разноските по обезпечението, тъй като самият предмет на обезпечението ще послужи за общо удовлетворяване на всички кредитори.

Разпоредбата на чл. 398 ГПК регламентира т.нар. замяна на обезпечението. В ал. 2 е предвидена възможност обезпечителната мярка да бъде заменена по молба на ответника без съгласието на насрещната страна със залог на пари по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, когато се касае за оценим в пари иск. Именно такъв е и настоящият случай. Законодателят е предвидил обезпечението да бъде заменено без съгласие на насрещната страна именно защото се стига до по-големи гаранции за удовлетворяване на неговото притезание, като се заделя сума, върху която тази страна ще има право на предпочтително удовлетворение. Това е така, поради действието на уредените в ЗЗД обезпечения пред съд, при които настъпват същите правни последици, както при учредени по силата на договор обезпечения.След влизане в сила на осъдителното решение срещу ответника –длъжник, внесената от него сума се превежда от съда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на  ищеца-кредитора и залогополучател.В този смисъл е правната теория- Сталев, Ж., О. Стамболиев, А. Мингова, В. Попова. Българско гражданско процесуално право, 9 прераб. и доп. изд., С., 2012, стр. 1229, както и Кожухаров, Ал. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения от проф. Петко Попов, С., 2002, стр. 696. В същата насоченост е и съдебната практика - т. 2 от тълкувателно решение  № 6 от 23.10.2015 год. по тълкувателно дело  № 6/2014 год. на ВКС, ОСГТК ; решение № 889 / 28.09.2016 год . по в. гр. д. № 1542/2016 год. на ОС – Бургас;решение № 32/21.02.2017 год. по в.гр.д.№ 64/2017 год. на Апелативен съд-Пловдив.

С оглед на горното,остатъкът след първи и втори ред на погасяване  възлиза на сумата от  1408.57 лв.,изчислен както следва : 1 524.22 лв. - 115.65 лв.

С останалата сума за  разпределение след първи и втори ред 1408.57 лв. се погасяват частично публичните задължения на длъжника спрямо държавата 11 777.43 лв.-чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД.

Обжалваното разпределение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено,като се изготви ново съобразно изложените мотиви.

Искането за присъждане на разноски за производството по  жалбата срещу разпределението   е неоснователно.Отговорността за разноски по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор,но тя зависи доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт,подлежащ на отмяна.В случая се касае за проверка на действията на ЧСИ,за чиято незаконосъобразност страните по делото не носят отговорност,поради което и не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство.

По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ постановление   от 07.03.2018 год. за извършено разпределение на събрана  сума в размер на 2 117.50 лв.  по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 737,район на действие Окръжен съд-Добрич,като вместо него постановява следното: Р А З П Р Е Д Е Л Е Н И Е   на сумата от 2 117.50 лв. :

         1./ за разноски по принудителното изпълнение по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД - в полза на  първоначалния взискател Г.С.Д.,ЕГН **********,*** сумата от  366 лв.,от която 66 лв. ,с вкл.ДДС-платени такси и разноски ,съгласно ТТРЗЧСИ и 300 лв. адвокатски хонорар ;

         2./за вземане,обезпечено със залог по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД -в полза на първоначалния взискател Г.С.Д.,ЕГН **********,***  сумата от 115.65 лв.

         3./за вземане на държавата  относно установени публични държавни задължения по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД -в полза на Националната агенция по приходите ТД Варна,офис Добрич сумата от 1408.57 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                           2.