Р Е Ш Е Н И Е

№ 211, гр. Добрич, 24.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от Председателя в. гр. д. № 366 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 2303/ 13.06.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищцата М.Н.М. ***, с ЕГН **********, против решение № 74/ 15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 634/ 2017 г. по описа на РС гр. Б., с което е била отхвърлена претенцията и против М.М.К. ***, с ЕГН**********, за ревандикация на поземлен имот с идентификатор № ***по кад. карта на гр. Б., с площ от 10,000дка., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, в землището на гр. Б., местност „М.“ и евентуалната и претенция против него за установяване правото и на собственост върху горния имот, като в тежест на ищцата са били възложени сторените от ответника разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението е постановено в нарушение на закона, на тълкувателната практика на ВКС и е необосновано. Районният съд е следвало да разгледа всички повдигнати от ищцата въпроси относно законосъобразността на проведената публична продан. Доказателствата по делото сочели, че протоколът за извършения опис бил неистински, тъй като не бил подписан от ЧСИ Л. Т., а била неприложима процедурата на потвърждаване действията на помощник – съдебния изпълнител, тъй като ЧСИ действал като длъжностно лице. Липсвали доказателства за овластяването на помощник – съдебния изпълнител, който освен това следвало да действа съобразно указанията на ЧСИ, а не самоволно и следвало да отбележи в протокола, че извършва съответното процесуално действие. Районният съд не обсъдил възраженията на страната, че ЧСИ е следвало да изиска данъчна оценка на имота, за да определи първоначалната му цена, което сочело, че имотът не бил възложен по най – високата цена. Липсвало и валидно уведомяване на длъжниците за насрочената продан, както и изобщо искане на взискателя за извършване на проданта. Настоява се за отмяна на решението и уважаване в цялост на предявените искове. Претендирани са съдебно – деловодни разноски.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна М.М.К., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението. Ищцата е обжалвала постановлението за възлагане, легитимиращо ответника като собственик на имота. Съдебното атакуване на продажбата били допустимо единствено в хипотезата на чл. 496 от ГПК, каквито обстоятелства не били изложени. Настоява се за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендирани са разноски.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ищцата чрез процесуалния и представител на 31.05.2018 г. Въззивната жалба, подадена на 13.06.2018 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от М.Н.М. против М.М.К. претенция за признаване на установено правото и на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***по кад. карта на гр. Б., с площ от 10 дка., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, в землището на гр. Б., местност „М.“ и осъждането му да предаде владението върху него, а в условията на евентуалност единствено за съдебно установяване на правото и на собственост върху имота. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищцата се е легитимирала като собственик на имота по силата на нотариален акт от 06.12.2011 г. Имотът е бил предмет на публична продан по изп. д. № **/ 2016 г. по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС, вписана под № * на КЧСИ, в резултат на която бил закупен от ответника М.М.К. и в негова полза било издадено постановление да възлагане от 07.07.2017 г. Ищцата намира, че придобивното основание на ответника е негодно, тъй като в публичната продан били допуснати множество съществени закононарушения, които я опорочавали до степен да обусловят незаконосъобразност и на постановлението за възлагане. Наддаването по публичната продан не било възложено по най – високата предложена цена. Това било така, тъй като съдебният изпълнител незаконосъобразно определил началната цена на имота без да изиска актуална данъчна оценка, това било сторено едва три месеца след приключване на проданта, което съставлявало основание за отмяна на постановлението за възлагане. Последното било нищожно, тъй като не било подписано от компетентно лице, не носело подписа нито на съдебния изпълнител, нито на неговия помощник. Като автор бил посочена ЧСИ Л. Т., но под мястото на подпис бил положен печат на помощник – частния съдебен изпълнител И.М., без да е конкретизирано, че постановлението изхожда от ПЧСИ като негов автор. Наддаването в публичната продан не било извършено надлежно, което се обуславяло от наличието на някоя от следните предпоставки: действията на ЧСИ, обуславящи валидността на публичната продан не са били изобщо извършени, били са нищожни или са били опорочени. Абсолютна предпоставка за валидното подаване на наддавателни предложения било извършването на валиден опис по изпълнителното производство. В случая такъв липсвал, тъй като подписът в протокола за опис не бил положен от ЧСИ Л. Т.. Това водело до опорочаване на публичната продан да степен да не може да бъде санирана. Длъжниците не били уведомени за насрочената публична продан, а липсвали и доказателства взискателят да е поискал такава. На ищцата като длъжник не била предоставена възможност да заплати доброволно дълга. За ищцата бил налице правен интерес от провеждането на съдебно установяване на правата си, тъй като решенията на съда в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител не се ползвали със сила на пресъдено нещо. При тези съображения се настоява за цялостното уважаване на заявените претенции, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът М.М.К. е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявената претенция, тъй като ищцата е употребила правото си на жалба против издаденото по изпълнителното производство постановление за възлагане. Освен това била неоснователна, тъй като придобил собствеността върху имота по силата на постановление за възлагане от 31.03.2017 г. в резултат на публична продан, която и съобразно чл. 496 ал. 3 от ГПК се ползвала със стабилитет. Иск за нейната недействителност можел да бъде проведен само в изрично посочените случаи на участие на лица без право на участие в проданта и при невнасяне на цената, каквито хипотези не били налице. В спора за собственост съдът не разполагал с правомощието да преценява законосъобразността на публичната продан и действителността на постановлението за възлагане. Изложените в исковата молба твърдения били неоснователни. Съдебният изпълнител изискал данъчна оценка на имота, постановлението за възлагане не е нищожно, тъй като е подписано от ПЧСИ, който разполага с всички правомощия на ЧСИ. Наддаването е било извършено надлежно. Длъжниците са били уведомени за провежданата публична продан още с призовката за доброволно изпълнение. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, ДОС приема за установено от фактическа страна следното:

Изп. д. № ** по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС е образувано по молба, вх. № 32059/ 20.09.2016 г. на НАП и приложен изпълнителен лист от 12.05.2018 г., издаден по ч. гр. д. № 1282/ 2016 г. по описа на ДРС, по силата на който Е.Н.К.и М.Н.М., като наследници на Н.Е.К., са били осъдени да заплатят на кредитора Д.Ф.З.“ при дялове от по 1/ 2 за всеки от тях на следните парични с уми: 14 960 лв. главница поради неизпълнение на задължението за връщане на получен кредит по договор № **/ 09.12.2009 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаването на заявление от 09.05.2016 г. до окончателното и плащане; сумата от 1 903. 26 лв., представляваща годишна лихва от 6. 37 % върху размера на кредита за срока на договора от 16.12.2009 г. до 15.12.2011 г.; сумата от 847. 73 лв., представляваща лихва по анекс в размер на 6 % върху размера на кредита за срока на договора от 16.12.2009 г. до 15.12.2011 г.; сумата от 5 175. 40 лв., представляваща законната лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012 г. до 09.05.2016 г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 1 331. 03 лв. На 31.10.2016 г. до М.Н.М. била изпратена покана за доброволно изпълнение, като бил насрочен опис на недвижимите имоти, описани в поканата, върху които била наложена обезпечителна мярка „възбрана“, за 07.12.2016 г. от 13. 00 часа. На 27.01.2017 г. съдебният изпълнител е обявил публична продан на недвижим имот, собственост на М.Н.М., представляващ поземлен имот - нива с идентификатор ***по кад. карта на гр. Б., местност „М.“, с площ от 10 дка., която да бъде проведено за периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2017 г. Публичната продан е била разгласена на 24.02.2017 г. На 29.03.2017 г. с протокол са били обявени наддавателните предложения на единствения наддавач М.М.К., който е бил обявен за купувач срещу заплащане на сумата от 22 199. 99 лв. С постановление от 31.03.2017 г. имотът е бил възложен на купувача, като е посочено, че е платил продажната цена на имота. Срещу постановлението за възлагане е била депозирана жалба, вх. № 19589/ 04.05.2017 г., по която било образувано в. гр. д. № 294/ 29017 г. по описа на ДОС. С постановеното по него решение № 185/ 04.07.2017 г. жалбата против постановлението за възлагане е била оставена без уважение.

При така изложените фактически данни ДОС достига до следните правни изводи:

Предявеният от М.Н.М. против М.М.К. ревандикационен иск е процесуално допустим, страните са легитимирани да участват в процеса, решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка Окръжният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Заявеният при условията на евентуалност установителен иск за собственост е допустим, ищцата разполага с правен интерес от предявяването му.

За да прецени основателността на предявената претенция, въззивната инстанция намира следното:

Твърденията на ищцата за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот се основават на липса на вещно – прехвърлително действие на постановлението за възлагане, изготвено по изп. д. № **. Макар и формално издадено, същото не било породило ефект да транслира правото на собственост върху спорния имот в патримониума на М.М.К., ерго е останало в патримониума на ищцата поради допуснати в изпълнителното производство многобройни и изключително съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведени са твърдения за нарушаване правилата на публичната продан до степен да опорочат крайния акт по възлагане на имота. В исковата молба липсват оплаквания, че обявеното за купувач лице, което е трето лице – наддавач, не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта за внесе предложената цена. Не са изложени твърдения, че в публичната продан са участвали лица, които и съобразно чл. 490 от ГПК да не са имали право да наддават. Постановлението за възлагане е било обжалвано от ищцата като длъжник в изпълнителното производство, било е съдебно разгледано и жалбата против него е била оставена без уважение. Няма спор, че постановеният в производството по чл. 435 от ГПК съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и съдът принципно може да разгледа оплакванията във връзка с порочните действия на съдебния изпълнител. В настоящото производство обаче тези твърдения не се налага да бъдат изследвани. Не е било нужно за изясняване на предмета на спора назначаването на съдебно – графологическа експертиза, нито обсъждане на доказателствата, събрани от първостепенния съд във връзка с твърденията за процесуална незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Това е така, тъй като тези твърдения по същество се свързват с незаконосъобразното провеждане на публичната продан, която обаче се ползва със стабилитет. Съгласно чл. 496 ал. 3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. Това означава, че за успешното провеждане на иска по чл. 496, ал. 3, предл. 2 ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е било обжалвано, както и да не е внесена цената, определена от съдебния изпълнител по реда на чл. 492, ал. 3, чл. 493, т. 2 и чл. 495 ГПК. Невнасянето на цената означава, че обявеното за купувач лице /взискател или трето лице-наддавач/ не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена. Порочните действия на съдебния изпълнител могат да се санкционират извън изпълнителното производство както по дисциплинарен /чл. 70 ЗЧСИ/, така и по имуществен ред /чл. 74 ЗЧСИ/ - в този смисъл изрично решение № 47 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2775/2014 г., III г. о. В настоящото производство се установява, че публичната продан е била предмет на съдебно разглеждане по повод обжалване издаването от съдебния изпълнител на постановление за възлагане и по реда на чл. 435 ал. 3 от ГПК. Не са наведени твърдения, а не са представени и доказателства, от които да се установи, че в наддаването са участвали лица, които нямат право да наддават съгласно чл. 490 от ГПК, както и че не е била внесена продажната цена на имота. Липсват твърдения също така и че изпълнителното основание е отпаднало, за да се преценява противопоставимостта на придобитите от купувача по публичната продан права на тези на длъжника. При тези съображения се налага извода, че исковата претенция за установяване правото на собственост на ищцата върху имот, предмет на публична продан поради допуснати в изпълнителното производство порочни действия на съдебния изпълнител, които са опорочили постановлението за възлагане до степен да не произведе ефекта на транслиране на правото на собственост в полза на купувача, е неоснователна и правилно е била отхвърлена. В този смисъл обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора Районният съд е възложил в полза на ищцата сторените от ответника разноски. На въззиваемият ответник следва да бъдат присъдени претендираните от него във въззивното производство разноски в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/ 15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 634/ 2017 г. по описа на РС гр. Б..

ОСЪЖДА М.Н.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на М.М.К. ***, с ЕГН**********, сторените от него разноски за адвокат във въззивното производство в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.