РЕШЕНИЕ№ 210

гр.Д.,24.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и шести септември през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №369 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№3620/29.08.2017Г. /по регистъра на ДСИ при ДРС/ на адв.Д.А.-пълномощник на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, срещу постановление от 18.08.2017г. по изп.д.№** на ДСИ при ДРС за приключване на изпълнителното производство.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до липсата на основание за приключване на производството, образувано за принудително събиране на вземане за издръжка на непълнолетно лице, тъй като не са събрани в пълен размер дължимите по изпълнителния лист суми и разноските на взискателя.

Длъжникът Г.Н.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата с доводи, свеждащи се до пълно погасяване на задължението му по изпълнителния лист, включително надвнасяне на 300лева.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №** на ДСИ при ДРС, е образувано по молба от 12.01.2017г. на непълнолетния тогава М.Г.Г. с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител В.Й.Д.с ЕГН **********,***, и въз основа на изпълнителен лист от 14.12.2016г. по гр.д.№1106/2016г. на ДРС, за събиране на парични вземания за месечна издръжка от 150лева, начиная от 20.04.2016г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и разноски по исковото производство от 225лева, срещу длъжника Г.Н.Г..

Предприети са действия за проучване на имотното състояние на длъжника, наличието на публични вземания, налагане на запор върху трудово възнаграждение, връчване на покана за доброволно изпълнение. Видно от съдържанието на поканата, към датата на образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е изчислил дълга като 225лева неолихвяема сума, 1 350лева главница, 55.88лева лихви, 54лева разноски по изпълнението, 209.36лева такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС-Д., 300лева платено от взискателя адвокатско възнаграждение. В отговор на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е възразил срещу размера на главния дълг по съображения за извършени плащания с пощенски записи, които приложил към молбата за прихващане на вече платените суми.

Освен наложения запор върху трудово възнаграждение, по изпълнителното дело не са извършвани други изпълнителни действия. По повод сезиране от длъжника с молба от 19.07.2017г. с искане за вдигане на запора поради навършване на пълнолетие на взискателя, съдебният изпълнител е разпоредил уведомяването му за дължими още 250лева. На 18.08.2017г., по преценка за пълно погасяване на дълга, с постановление от същата дата съдебният изпълнител е приключил изпълнителното производство.

За постановения акт взискателят е уведомен на 23.08.2017г. Жалбата срещу постановлението от 18.08.2017г. за приключване на изпълнителното производство, депозирана в деловодството на СИС при ДРС на 29.08.2017г. се явява подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК, който броим по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК от датата на уведомяването изтича на 25.08.2017г. Същата изхожда от активно легитимирано лице-взискател по изпълнението, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съобразно чл.435, ал.1, т.3 от ГПК акт на съдебния изпълнител по приключване на изпълнението. В този смисъл жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.

С последните изменения на чл. 433 ГПК освен „прекратяване” е въведено и понятието "приключване" на изпълнителното производство. Според посоченото в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Под изпълнение на задължението следва да се разбира реализиране съобразно характера на изпълняемото право/изискуемото ликвидно притезание/, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно.

В случая се касае за съдебно признато парично вземане, а именно за издръжка на непълнолетно дете за периода 20.04.2016г. до 16.08.2017г., датата, на която същото е навършило пълнолетие, тъй като навършването на пълнолетие е обстоятелство, с настъпването на което присъдената по-рано издръжка се прекратява . Датата на навършване на пълнолетие е момента, в който предвидената в чл.143 ал2 от СК безусловност на дължимостта на издръжката на ненаворшилите пълнолетие деца отпада. Прекратяването настъпва по силата на закона, а изпълнителното основание , въз основа на което издръжката е събирана принудително има сила на такова само до деня на прекратяването на издръжката. След този момент съдебният изпълнител няма право да продължава да извършва действия по събиране на вземане за издръжка, тъй като е обвързан от посоченото в изпълнителния лист. За да се приключи изпълнението обаче, следва вземането за издръжка за целия период по изпълнителния лист да е събрано, включително вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва /ако е възникнало такова/, както и дължимите разноски по изпълнението.

Съобразно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза размерът на дълга по изпълнителния лист се формира от задължение за издръжка, което за периода 20.04.2016г. 16.08.2017г. възлиза в размер на общо 2400лева, задължение за законна лихва върху закъснели вноски -35.47лева и присъдени разноски 225лева/приложение 1 към ССЕ/. Задължението по изпълнителния лист според вещото лице е погасено изцяло с доброволно плащане на суми с пощенски запис чрез майката като законен представител на детето, чрез изпълнителни способо-запор на трудово възнаграждение на длъжника, както и плащания по сметка на съдебния изпълнител, при надплатени и разпределени в полза на взискателя 32.53лева..

Сторените според вещото лице от взискателя разноски по делото са в размер на 300лева разходи за адвокатско възнаграждение, които също са събрани. Събрани са и дължимите общо 266лева държавни такси по ТДТСС по ГПК/72 лева по чл.30, чл.32 и чл.36 от същата и 194лева по чл.53, ал.1 от същата/.

Вън от горното, вещото лице е констатирало постъпването на 01.09.2017г. по сметка на съдебния изпълнител в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на сумата от 150лева, не разпределена по причина, че няма дължими и непогасени от длъжника задължения по изпълнението.

При това положение налице е реализиране на изпълняемото право и събиране на разноските по изпълнението, обстоятелства обуславящи юридическото основание за приключване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК. Следователно ДСИ правилно е приключил делото. Обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 18.08.2017г. по изп.д.№** на ДСИ при ДРС за приключване на изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

2.