Решение по Гражданско дело 382/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

гр.Добрич 31.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОС гражданско отделение

На петнадесети октомври 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №382 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***” АД-гр.В. срещу решение №93/21.06.2018 г. по гр.д.№719/2017 г. на Б.Р.С.,с което е признато за установено в отношенията между страните по делото,че Л.А.Д. с ЕГН ********** *** не дължи на „***” АД-гр.В. сумата от 1 572,46 лева,претендирана от дружеството по фактура №***г.,начислена като корекция по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на сметка за електрическа енергия за периода 26.07.2016 г.–25.07.2017 г. за обект в гр.Б.и абонат на дружеството с кл.№***и аб.№***,като дружеството-въззивник е осъдено да заплати на Д. разноски по делото в размер на 62,90 лева държавна такса и 340 лева адвокатско възнаграждение.В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване решението на първоинстанционния съд.Сочи се,че правото на корекция е обосновано с установения факт на външна намеса в тарифната схема на електромера,правилото на чл.50 от ПИКЕЕ,в сила от 16.11.2013 г. и към датата на проверката -25.07.2017 г.Развит е довод,че нормите на чл.48-50 от ПИКЕЕ въвеждат фикция,че коригираното количество ел. енергия е реално потребено,и следователно обратно на приетото в обжалваното решение в полза на дружеството е възникнало правото да коригира количеството ел. енергия,натрупано по третия тарифен регистър,и уважаването на иска е неправилно.Навежда се,че изводът на районния съд за неустановеност на факта,че количеството ел.енергия в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната през процесния период,не кореспондира със събраните по делото доказателства,вкл. заключението по допуснатата експертиза.Настоява се за отмяна на решението,отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното производство въззиваемата Л.А.Д. изразява становище за неоснователност на последната и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на сторените от нея разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,ДОС установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 03.07.2018 г.,а жалбата е подадена на 12.07.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 03.09.2018 г. с оглед спиране теченето на срока по време на съдебната ваканция съгласно разпоредбата на чл.61 ал.2 от ГПК/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.

Предявен е отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Л.А.Д. *** срещу „***” АД-гр.В. за установяване,че ищцата в качеството на потребител с клиентски №***и абонатен №*** за обект,находящ се в гр.Б.,ул. „И.” №*,не дължи сумата от 1 572,46 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 26.07.2016 г. до 25.07.2017 г.,за която сума е издадена фактура №***г.Искът е изцяло уважен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.

Няма спор,че на 25.07.2017 г. от служители на „ЕПМ” АД-гр.В. /сега с променено наименование „Е.С” АД-гр.В./ е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №**,с който се измерва доставената в имота на ищцата в гр.Б.,ул.„И.” №* ел.енергия,за което е съставен и констативен протокол №**/**.07.2017 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №**/**.10.2017 г. на БИМ,ГД „МИУ”,РО-гр.В..Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 010370,3 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.

В съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ,издадени от ДКЕВР /сега КЕВР/,”***” АД коригира сметката на потребителя Д. за посочения обект за период от 26.07.2016 г. до 25.07.2017 г.,т.е. за една година,и е издадена фактура №***г. на стойност 1 572,46 лв със срок за плащане до 15.11.2017 г.Корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 24.10.2017 г. на лист 43 от делото на БРС/.

Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроразпределителното дружество-ответник доставя,а ищцата заплаща доставената за собствения й недвижим имот в гр.Б. електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ.Липсва основание обаче ищцата да дължи коригираната сума от 1 572,46 лв,тъй като не са налице предпоставките за корекция на сметката от доставчика в хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ.Според последната разпоредба в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия,операторът на мрежата коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,но за период не по-дълъг от една година.

От заключението на вещото лице В.Ч.по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 25.07.2017 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно потребената от ищцата ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена дата на активиране на регистър 1.8.3 до демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ,а допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в цитираната фактура от 26.10.2017 г. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.Изчисленията по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на лист 43 от делото на БРС.Периодът на корекцията е определен съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.В случая дружеството-въззивник не твърди и не сочи доказателства да са извлечени данни от паметта на СТИ относно началния момент на активиране на тарифа 1.8.3.Не съществуват и документи,от които би могло да се установи за какъв период е натрупано количеството ел.енергия по третия тарифен регистър,респ. кога е извършена намесата в тарифирането на електромера.От отговора на вещото лице по поставените му задачи се установява,че процесното СТИ не е програмирано от „ЕПМ” АД при монтажа му,а параметризацията му е извършена от производителя,като са зададени два активни тарифни регистъра-1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/,като в протокола за монтажа /лист 50 от делото на БРС/,извършен на 20.01.2016 г.,са отразени нулеви начални показания само по горните два тарифни регистъра.За тарифен регистър 1.8.3 липсва отразяване в протокола какви показания има към датата на монтажа.При тези данни не може да се установи на коя дата е извършена параметризацията на СТИ,при която е активиран тарифен регистър 1.8.3,който не се визуализира на дисплея-дали това е сторено преди или след монтажа му.По делото не е ясно кога е станала промяната в софтуера,кой и по каква причина я е извършил,като в този случай не е установено,че количеството ел.енергия,отчетено по трети тарифен регистър,е натрупано именно след монтажа на СТИ в процесния обект на ищцата през процесния период.В този случай ответното дружество „***” АД не е провело пълно и главно доказване на твърдяния от него факт,че третият тарифен регистър е активиран именно през периода 26.07.2016 г.-25.07.2017 г.,за да се приеме,че ищцата Л.Д. е консумирала натрупаната по този регистър ел.енергия и дължи заплащането й в посочения размер от 1 572,46 лв.

При така установеното районния съд правилно е приел,че предприетата от доставчика корекция не е извършена при съблюдаване предпоставките,регламентирани от ДКЕВР с приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,и е извел извод за основателност на иска.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в полза на ищцата Д..

С оглед изхода от спора /уважаване на иска/ право на разноски във въззивната инстанция има ищцата по делото и въззиваема Л.А.Д.,която изрично е претендирала такива и следва да й се присъдят в размер на 340 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 32 от делото на ДОС.Наведено е от дружеството-въззивник възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение,което възражение е неоснователно и не следва да се уважава.Дължимото в случая минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция съобразно цената на иска и правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на 340,07 лв.Следователно изплатеното възнаграждение е под минимума по цитираната Наредба и не е прекомерно.

Дружеството-въззивник с оглед изхода на спора няма право на разноски за настоящата инстанция и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,ДОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №93/21.06.2018 г. по гр.д.№719/2017 г. на Б.Р.С..

ОСЪЖДА „***” АД-гр.В. да заплати на Л.А.Д. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 340 лв /триста и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.