Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№   194                                     15.10.2018 год.                                 гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                       гражданско отделение

На първи октомври                                                                           2018 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:        ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело       № 401                    по описа  за  2018 год.

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№**09/20.07.2018 год. ,подадена от  Община К.,ЕИК ***,гр.К., ул.“Д.“ №** срещу решение № 115/04.07.2018 год. по гр.д.№ 774/2017 год. на К съд ,вписано под № 94/04.07.2018 год. в т.І стр.234-237 в регистъра по  чл.235 ал.5 ГПК,с което е:1./признато за незаконно и отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, уволнението на Д.Й.М.-Й. , ЕГН ********** *** , съдебен адрес *** от  длъжността  Директор на  И.М.гр.К., извършено със заповед ***/24.10.2017 год. и заповед №***/24.10.2017 год. на  Кмета на Община К.;2./на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, Д.Й.М.-Й. е възстановена  на длъжността Директор на И.М.гр.К. ;3./Община К.  е осъдена да заплати на Д.Й.М.-Й. на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, във вр. с чл.225  ал.1 от КТ  3.1./сумата от 10 960.59 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 22.12.2017год., до окончателното изплащане на сумата,както и 3.2./сумата от 1100.00 лв. разноски по водене на делото,а 4./ на  К. районен съд на основание чл.78  ал.6 от ГПК, сумата от 538.42 лв., представляваща държавна такса по исковете.

Посочено е,че обжалваното решение е лаконично, немотивирано   и незаконосъобразно и е отправено искане да бъде изцяло  отменено,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенциите  по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ  и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.Единственото проучване на фактите по делото било извършено касателно датата,на която работодателят е узнал за дисциплинарните нарушения,при това непоследователно и повърхностно.При съобразяване на всички данни  и точната им оценка,съдът следвало да достигне до извода,че едва на дата 31.08.2017 год. работодателят е открил дисциплинарните нарушения,а даже откриването да е станало на сочената от КРС  дата 23.08.2018 год.,следвало да бъде зачетено  дадено разрешение за ползване на отпуск по чл.157 ал.1 т.4 от КТ и приложена  разпоредбата на чл.194 ал.3 от КТ .

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 05.07.2018 год.,жалба рег.№**09/20.07.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Д.Й.М.-Й. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.**3 ал.1 от ГПК отговор рег.№2990/31.08.2018 год.Въззивникът неоснователно твърдял,че датата на която узнал за дисциплинарните нарушения била различна от посочената от съда,вън от горното не бил установил твърдението си за причина,срока за налагане на дисциплинарно наказание да не е текъл за времето на разрешен на работника отпуск.Заповед № 966/10.10.2017 год. не носела подписа на Кмета на Община К.,нито от пък от представените молба и призовка  ставало ясно,дали отпуска е бил разрешен.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

И.М.К. е второстепенен разпоредител  с бюджет на звената на издръжка на Община К.-така заповед № 149/9.02.2016 год. на Кмета на Община К.,издадена на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА ,във връзка с т.14 от решение № 37/2016 год. по протокол №5/2901.2016 год. на Общински съвет К..

Ищцата е заемала длъжността директор на И.М.К.-така заповед № 1447/06.10.2005 год. на Кмета на Община К. ,с която е обявен конкурс за директор на И.М.К.;заповед № 1818/15.11.2005 год. на Кмета на Община К. за определяне на комисия,която да проведе конкурса;протокол от дата 29.11.2005 год. за  провеждане на конкурс за избор на директор на И.М.К.,с която Комисията е предложила на Кмета на Община К. ,да сключи договор с успешно представилия се кандидат Д.Й.М.-Й.; трудов договор № */13.12.2005 год. за длъжността директор на И.М.К.,сключен  между Община К.,представлявана от нейния кмет       в качеството му на работодател и ищцата,в качеството и на служител,както  и допълнителни споразумения.

Трудовото правоотношение на Д.Й.М.-Й. за длъжността директор на И.М.К. е било прекратено, считано от 25.10.2017 год. и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ със заповед № 62/24.10.2017 год. на Кмета на Община К.  , във връзка  с негова заповед №***/24.10.2017 год. за налагане на служителя на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187 ал.1 т.9 от КТ  .

С обжалваното решение са уважени ,предявените от служителя  срещу Община К. искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността директор на И.М.К..

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. **9 от ГПК са  да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение.

При служебната проверка на решението на К съд, съдът  не установи порок, който да го определя като нищожен  акт.

Постановеното срещу Община К. решение е недопустимо.Общината не е надлежен ответник по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ по следните съображения:

По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да се осъществи вложената в тази разпоредба цел на исковия процес - разрешаването на граждански спор със сила на пресъдено нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата, които са засегнати от спора като противопоставени негови страни - претендиращи или отричащи спорното материално право. Разпоредбата на чл. 344 ал. 1 КТ предвижда субективно право на работника/служителя да оспорва законността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение помежду им и да иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, възстановяването му на работа, присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други документи. Спорът засяга правната сфера на работника и на работодателя като страни по прекратеното правоотношение, което само по себе си обуславя и легитимацията им като страни в процеса. Но тяхната легитимация е предвидена и изрично в закона. Съгласно чл. 344 ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.

По правило, установено в чл. 61 ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя, т. е. те са страни по него. Това следва и от предмета и целта на Кодекса на труда, предвидени в чл. 1 от същия - да урежда отношенията между работника/служителя и работодателя при предоставяне на работна сила, както и от съдържанието на трудовото правоотношение, предвидено в чл. 124 КТ. Определянето на работника/служителя като страна по трудов договор и, респективно, като страна по трудов спор, не води до различия в теорията и съдебната практика. А кой е работодател следва от легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 1 ДР на КТ - такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение. В случаите, при които работодател не е физическо лице, а друго от неизчерпателно изброените в посочената разпоредба образувания, трудов договор с него се сключва чрез определено по предвидения в закон или устав ред лице, оправомощено с работодателска власт.

Съгласно чл. 61 ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на М.С., трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61 ал. 2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на образованието,културата,  здравеопазването,  социалната политика и други. В тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на централна или териториална изпълнителна власт по смисъла на чл. 19 Закона за администрацията , на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на работодателска власт.

Именно такъв е настоящият случай. И.М.К. има качеството на “културна организация“ по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на Закона за закрила и развитие на културата (обн.ДВ,бр.50/1999 год.), чиято дейност е създаването, разпространението и опазването на културните ценности, включително опазването на културно-историческото наследство  на района,като съвкупност от културни ценности,носители на историческата памет по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на Закона за закрила и развитие на културата. Културните институти са държавни или общински културни организации-така чл.4 ал.1 от ЗЗРК.Определянето на общинските и държавни културни институти като юридически лица,създаването , финансирането и назначаването на директорите им  се урежда с разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗЗРК,претърпели изменения през годините.Независимо от горното,последователно в ал.5  на двете разпоредби е предвидено  директорите както на държавните,така и на общинските културни институти, да бъдат назначавани от кмета на общината,на територията на която е седалището им (първоначална редакция),респективно правоотношенията на директорите да възникват с кмета на съответната община (редакция след изменението,обн.,ДВ,бр.106/2006 год.). Следва  да се отбележи,че  в новата редакция  на чл.8 ал.5 и чл. 9 ал.5 , Закона за закрила и развитие на културата говори за правоотношения с кметовете, а не борави с по - тясното понятие трудови правоотношения. Статута  на музеите е нарочно уреден и със Закона за културното наследство (обн.,ДВ,бр.19/13.03.2009 год.),при приложимост и на Закона за закрила и развитие на културата- чл.28 ал.1 от ЗКН.Съобразно разпоредбата на чл. 41 ал.1 от ЗКН,държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка,второстепенни разпоредители с бюджет,независимо от вида на организацията и формата на собственост се ръководят в административно-организационно отношение от кмета на общината -чл.31 т.3 от ЗКН,а правоотношенията с директорите на държавен,регионален или общински музей възникват въз основа на конкурс-така чл.28 ал.6,във връзка с ал.5 от ЗКН.

Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61 ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61 ал. 2, изречение второ КТ - и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите , като негов представителен орган при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените случаи и каквато следва по аргумент от чл. 192 ал. 2 КТ. Този извод следва и от обстоятелството, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, в т. ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61 ал. 2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл/. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то /волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна /процесуално легитимирана/ страна - ответник по тях.

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.

Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, първоинстанционното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими. Недопустимо е въззивният съд сам да предприеме действия по конституиране на надлежна страна в производството пред себе си,тъй като би довело до  ограничаване на защитата на новоконституираната страна, като се имат предвид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на ограничения въззив-така постановките на тълкувателно решение № 1/30.03.2012 год. по тълкувателно дело № 1/2010 год. на ОСГК на ВКС , т.5 от тълкувателно решение №1/09.12.2013 год. по тълкувателно дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС , решение № 278/01.12.2014 год. по гр.д.№ 3177/2014 год. на ВКС, III г. о.,постановено в сходна хипотеза,както и постановените съдебни актове по аналогичен спор във връзка с уволнението на  Директора на Регионалния И.М.–П.:решение № 2099/18.12.2013 год. по гр.д.№ 4320/2013 год. на Районен съд-П.;решение № 87/21.04.2014 год. по в.гр.д.№ 73/2014 год. на Окръжен съд П.  и  определение № 982/24.07.2014 год. по гр.д.№ 2598/2014 год. на ВКС,IV г.о.

 Работодател на Д.Й.М.-Й. ***,макар трудовото й правоотношение като негов Директор  да е възникнало от конкурс,проведен от по-горестоящия спрямо работодателя орган-Кмета на Община К.  и с него да е сключен трудовия договор на ищцата.Горното определя като   надлежна страна - ответник по исковете  : работодателят на ищцата И.М.К.. Постановеното срещу Общината, като ненадлежен ответник първоинстанционно решение следва да се обезсили поради недопустимостта му,а делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който в изпълнение на задължението си да следи служебно за процесуалната легитимация на страните по иска, да укаже на ищцата да отстрани в определен срок нередовността на исковата молба, чрез конституиране на надлежния ответник по исковете с правно основание по  чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ .

С подадена до КРС молба рег.№ 2217/21.06.2018 год. , Община К. е поискала да й бъдат присъдени съобразно представен списък по чл.80 от ГПК,пълномощно от 20.02.2018 год.;фактура от 07.03.2018 год. и платежно нареждане от 08.03.2018 год. (л.328-л.330  от първоинстанционното дело) сторените съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1 476.00 лв.Разноски по делото се претендират и с приложената на л.33 от въззивното дело молба и списък,включващи адвокатското възнаграждение в размер от  1 476.00 лв. и заплатената държавна такса за въззивното обжалване в размер от **9 лв.Направата на посочените разходи от страната за защита в хода на производството е безспорно доказана. Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е ,като страната,  получила неблагоприятно за нея решение или е било прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. На въззивника следва да бъдат присъдена сумата от  **9 лв.,заплатена ДТ по чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК.Следва да му бъдат възстановени и разходите за адвокатска защита.Заплатеното от него възнаграждение на адвокат е съобразено  с размерите по чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,предвидено по раздел ІІІ от наредбата,като дължимо за една съдебна инстанция (в случая същото е договорено и заплатено за приключване на делото във всички съдебни инстанции,т.е. и за пред въззивната),както и с предвижданията на чл.7 ал.8 от Наредбата  за защита  по дела с повече от две съдебни инстанции (в случая проведени са били  шест съдебни заседания),както и делото разкрива значителна фактическа и правна сложност,т.е. възражението на въззиваемата страна,основана на разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК е неоснователно.

По изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 115/04.07.2018 год. по гр.д.№ 774/2017 год. на К съд ,вписано под № 94/04.07.2018 год. в т.І стр.234-237 в регистъра по  чл.235 ал.5 ГПК ,като  ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявените от Д.Й.М.-Й. , ЕГН ********** *** срещу Община К.,ЕИК ***,гр.К., ул.“Д.“ №** искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ.

ВРЪЩА  делото на К.район за разглеждането му от друг състав  от стадия на отстраняване на нередовности на  подадена от Д.Й.М.-Й. , ЕГН ********** *** искова молба рег.№ 4584/22.12.2017 год.съобразно указанията в т.1 от тълкувателно решение № 1/30.03.2012 год. по тълкувателно дело №1/2010 год. на ОСГК на ВКС и т.5 от тълкувателно решение №1/09.12.2013 год. по тълкувателно дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

ОСЪЖДА Д.Й.М.-Й. , ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община К.,ЕИК ***,гр.К., ул.“Д.“ №**  сумата  1 745 лв. ,съставляваща  сторени съдебно-деловодни разноски  за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от обявяването му на дата 15.10.2018 год.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                    

                                                                                                      2.