Р Е Ш Е Н И Е

№ 198,**.10.2018 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На трети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 405 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 9421/ 11.05.2018 г. на Д.Д.В. *** и насрещната въззивна жалба с вх.№ 11154/ 4.06. 2018 г. на ОУ „ Х.С.” , град Д. срещу неизгодната за всяка от страните част от решение № 372 от 27.04. 2018 година на Д.кия районен съд по гр.д.№ 4202/2017 година : за ищцата – относно частичното отхвърляне на иска й по член 344,ал.1,т.3 от КТ и осъждането й за разноски, а за ответника –работодател относно уважаването на исковете по член 344,ал.1,т.1 и т.2 и частично на иска по член 344,ал.1, т.3 от КТ.

Въззивната жалба на ищцата съдържа оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до неправилно определяне на обезщетението по член 225,ал.1 от КТ въз основа на брутното трудово възнаграждение за месец юни 2017 г., вместо според увеличения размер, считан от 1.10.2017 г. при приложението на правилото на член 16, ал.1 от Наредба № 4/20.04. 2017г. за нормиране и заплащане на труда. Въззивницата се позовава на факта, че не го е получила, защото работодателят упражнил правото да прекрати трудовия договор с нея в нарушение на член 8,ал.1 от КТ. Незаконосъобразно съдът е извършил прихващане с несъществуващо вземане на работодателя от връщане на заплатеното обезщетение по член 220,ал.1 от КТ .

Насрещната въззивна жалба на ответника съдържа оплаквания за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в подмяна на основанието за синдикална закрила по член 333,ал.4 от КТ - присъединяване към колективен трудов договор ( КТД ) , вместо членство в синдикалната организация – страна по него, а също и за допуснато нарушение на : правилото на член 57,ал.2 от КТ за вида КТД, към който може да се извърши присъединяване и при тълкуване на правилата на браншовия КТД с оглед преценката дали клауза за закрила в него се прилага при уволнението на служител, присъединил се към КТД ( в училището). Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на исковете.

В отговор на насрещната въззивна жалба ищцата я оспорва по съображения , че изводът за необходимост на предварително съгласие на синдикалната организация за уволнението е изведен при липса на сочените в жалбата нарушения , в алтернатива ( ако липсват условията по член 344, ал.3 от КТ ) се поддържа, че не е налице нито едно от двете основания – съкращаване на щата и намаляване обема на работата и че уволнението е извършено от работодателя при злоупотреба с право .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора и изразените в съдебното заседание становища на страните и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо. Ищцата е оспорила законността на уволнението си с твърдение за липса на предварително съгласие от синдикалната организация на СБУ към КНСБ. Основанието за прилагане на закрилата по член 333, ал.4 от КТ са твърдени факти. Ако такива факти не са посочени в исковата молба, а вместо тях има становище за правни последици и права

( например, че ищцата е член на синдикалната организация) , те подлежат на изясняване по реда на член 145,ал.1 от ГПК . Пропускът на районния съд да постави въпрос и да отрази в доклада по член 146,ал.1,т.1 от ГПК какви според него са твърдените от ищцата факти по това нарушение на уволнителната заповед , не я лишава от възможността да поправи исковата си молба по - късно. С въведеното във второто по ред съдебно заседание твърдение, че е извършила присъединяване ( с две молби от 2016 и 2017 г.) към КТД, който предвижда тази закрила за членовете на съответната синдикална организация, исковата молба се привежда в съответствие с изискването за редовност по член 127,ал.1,т.4 от ГПК с ефекта по член 129,ал.5 от ГПК, а не се изменя по основание . Съдът не е допуснал процесуално нарушение като се е произнесъл по иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ с оглед този факт по член 57,ал.2 от КТ.

Уволнението е извършено със заповед № РД -**-**/2.10.2017 г. на директора на училището на 2.10.2017 г. с връчването й на въззивника В. . То е станало в първия ден на срока на предизвестието. В уволнителната заповед са посочени чрез вписване на разпоредби от закона ( член 328,ал.1,т.2, пр.2 и член 328,ал.1,т.3 от КТ ) и словесно изписване две основания – съкращаване на щата и намаляване обема на работата.

Няма спор между страните, че работодателят е обвързан от сключения на 19.06.2016 г. за системата на народната просвета КТД със срок на действие – две години. На равнище – училище, към уволнението на ищцата ( на дата 2.10.2017 г. ) е действал сключеният на 13.09.2017 г. КТД, страни по който са двете синдикални организации на КТ „ Подкрепа” и на СБУ към КНСБ. Няма твърдения и доказателства, че въззивницата В. се е присъединила към него.

Работник или служител не може да се присъединява към КТД на равнище, по – горно от предприятие ( училище ). Може да се присъединява само към КТД по член 51а,ал.1 от КТ. Това следва от ясното правило на член 57,ал.2 от КТ . Друг въпрос е дали при едновременното действие на колективни трудови договори от различни равнища спрямо един работодател следва към конкретен случай да намери приложение КТД от по-горно равнище с оглед на приоритета на по – благоприятната клауза по член 50,ал.2 от КТ.

Въззивницата е извършила присъединяване към два последователни колективни трудови договори ( на равнище - училището ) със заявление от 1.02.2016 г. (на л.151) и с друго от 1.02.2017 г. (на л. 152). Придобитите от нея тогава права са прекратени с изтичане на срока на действие на съответния КТД. Без присъединяване към КТД, действал към датата на уволнението, тя не може да се ползва от която и да е от клаузите по член 10,т.3 от БКТД и по член 10,т.1 от КТД ( в училището ) за синдикална закрила при уволнение на двете основания. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата е субект на синдикална закрила като присъединил се към БКТД служител и че липсата на предварително съгласие от синдикалната организация обуславя незаконност на уволнението й. Спорът е подлежал на разглеждане по същество .

Съдебната практика приема, че основанията - съкращаване на щата и намаляване обема на работата са съвместими и доказването от работодателя на едното от тях е достатъчно, за да се приеме ,че уволнението е законно. Уволнението е оспорено от ищцата с твърдения, че няма реално съкращаване на щата относно заеманата от нея длъжност „ заместник директор, учебна дейност ” и намаляване обема на работата. Наведени са и твърдения за конкретни факти ( заявяване в Агенцията по заетостта на същата длъжност като свободна за заемане преди началото на учебната 20**/2018 годи-на ; предприета по почин на съда на 20.09.2017 г. отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата за същата длъжност на основа-ние – изтичане на уговорения срок и последвалото в кратък двуседмичен срок ново прекратяване на трудовия договор ,оспорено с иска) за злоупотреба на работодателя с правото на уволнение .

Работодателят е общинско училище, прилагащо системата на делегиран бюджет. Съобразно член 13,ал.2,т.1 и член 13,ал.3,т.1 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование ( обн, Дв,бр. 66/23.08.2016 г. със след. изм. и доп. ) щатното разписание се изготвя във формата на списък – образец № 1 от директора до 30.09. и се утвърждава от директора след съгласуване с началника на регионалното управление на образованието до 5.10. Този документ се създава, обработва и съхранява в електронен вид – член 13,ал.8 от Наредбата. Данните от него се съхраняват в националната елек-тронна информационна система за предучилищното и училищното образование ( НЕИСПУО ) – член 13,ал.9 от Наредбата. По делото са събрани писмени доказателства за : „ поименно разписание на длъжностите , считано от 1.10.2017 г.” ( на л.111) и „ поименно разписание на длъжностите, считано от 3.10.2017 г. ( на л. 179), утвърдени от директора. В първото въззивницата В. е включена като единствен служител на длъжността „зам. директор” , а във второто не е включена . В съдебното заседание от 14.03.2018 г. ( протокол на л. 187) пълномощникът на ищцата е възразил срещу доказателствената сила на щатните разписания ( във вид на таблици ) с оглед съставянето им за нуждите на ответника в процеса по доказването .

При спор за датата, на която е утвърдено щатното разписание на училището за учебната 2017/2018 г., меродавна е датата ,на която се генерира удостоверението за подадени данни по член 13,ал.7 от Наредбата. Видно от копието на списъка – образец № 1 ,част от който е списък „ Брой персонал по длъжности и образование ” ( на л. 228 ) липсва длъжност „ зам. дирек-тор” . Той е подаден в електронната система след четирикратно връщане за корекция от РУО в периода 29.09.2017 г. - 11.10.2017 г. ,както личи от съпроводителното писмо на РУО, изх.№ ПД-*-**/29.03.2018 г. ( на л.204) и от документа ( на л.154) за записите, свързани с въвеждането му в НЕИСПУО . С оглед на тези записвания въззивният съд приема,че „ списък за персонала” е утвърден след съгласуване с началника на РУО на дата 11.10.2017 г.

За да е законно уволнението по член 328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ , е необходимо съкращаването на щата да го предхожда. В случая това не е така – щатното разписание с премахната една бройка за длъжността „ зам. директор” е утвърдено по реда и от органа по член 13,ал.3,т.1 от Наредба № 8 на дата 11.10.2017 г.,а уволнението е извършено на 2.10.2017 г. Неосъществявяването на съкращаването на щата обуславя незаконност на уволнението на това основание.

За да е законно уволнението по член 328,ал.1,т.3 от КТ , съгласно трайната съдебна практика ( решение № 125/18.04.2013 г. по гр.д.№ 832/ 2012 г. ,решение № 29/8.02.2011 г. по гр.д.№ 265/2010 г. , двете на ІV г.о. на ВКС ) е необходимо да има намаляване обема на работата ,което засяга не дейността на училището изобщо , а дейността, която по трудова функция се изпълнява от уволнения служител. Вярно е, че през учебната 2017/ 2018 г. общият брой на учениците ( 261 ) е намалял спрямо същия ( 343) през предходната година, че с една са намалели паралелките в 5 клас , както и че няма нито една ( при две в предходната учебна година ) паралелка в 8 клас , че са намалели от 15 на 10 децата със специални образователни потребности, че няма ( при 3 от предходната година ) ученици на индивидуална форма за обучение , видно от справките ( на л. 155 – 158 ) . Но това намаление рефлектира върху преподавателската дейност ,а тя е несъществена част от трудовите функции на заместник директора , основната част от тях е административната и организационна дейност – организира изпълнението на учебните планове и програми, ръководи учебната дейност на учителите и възпитателите , организира провеждането на изпити ( държавни , зрелостни , отговаря за правилното водене на учебната и училищната документация съобразно изискванията на нормативните актове на МОН… ( видно от длъжностната характеристика на л.16 ). Според въззивния съд носещият доказателствената тежест работодател не е установил,че недостигът на ученици води до намаляване на обема на организационната и административна дейност и оправдава освобождаването на натоварения с нея служител – въззивницата В. . Следователно не е осъществено и това основание за уволнението й . Като резултат уважаването на иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ и на този по член 344,ал.1,т.2 от КТ е законосъобразно.

Обезщетението по член 225,ал.1 от КТ се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по член 228,ал.1 от КТ . То винаги е по-лученото от уволнения, а не това, което е щял да получи ,ако не беше уволнен . Правилно при позоваване на допълнителното заключение районният съд е приел, че то е полученото от въззивницата за отработения пълен работен месец – юни 2017 г. брутно трудово възнаграждение в размер от 1 119,50 лева и че обезщетението се дължи за максималния шестмесечен срок , изтекъл на 2.04.2018 г. ,преди датата, на която делото е обявено за решаване. Правилно с оглед изхода по спора по член 344,ал.1,т.1 от КТ съдът е установил, че работодателят има вземане за връщане на платеното обезщетение по член 220,ал.1 от КТ в размер от 1 277,45 лева и след при-хващане от обезщетението по член 225,ал.1 от КТ по възражението на ответника , е уважил третия иск до размера от 5 439,55 лева с присъждане на ищцата на разноски в размер от 721,23 лева ( от общо 800 лева ) съразмерно уважената част от исковете. В обобщение обжалваното решение е изцяло закосъобразно и следва да се потвърди.

По разноските за това производство : насрещната въззивна жалба е изцяло неоснователна и работодателят няма право на разноски за платената ДТ. За защита във въззивното производство въззивницата В. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева и има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на част от него в размер от 449,50 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 372 от 27.04. 2018 година на Д.кия районен съд по гр.д.№ 4202/2017 година.

ОСЪЖДА ОУ „ Хр.См.” , град Д., ул. „ О.П.” № ** да заплати на Д.Д.В., ЕГН: ********-*** ,с адрес на пълномощника – адвокат А.П. *** сумата от 449,50 ( четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки ) лева, сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок, считан от деня на обявяването му - **.10.2018 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.