РЕШЕНИЕ№ 188

гр.Добрич, 03.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на трети октомври през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №413 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№1017/17.08.2018г. на Община Генерал Тошево, длъжник по изп.д.№112/2018г. на СИС при ГТРС, срещу отказа на ДСИ при ГТРС, обективиран в Постановление от 09.08.2018г. да намали адвокатското възнаграждение.

Незаконосъобразността на обжалвания отказ да се намали адвокатското възнаграждение се обосновава с факта, че Общината изпълнила задължението си в срока за доброволно изпълнение и, че не са извършени действия от процесуалния представител на взискателя във връзка със събиране на дълга, липсва фактическа и правна сложност.

В жалбата е заявено и искане за отмяна на неправилно начислени разноски от 27лева, представляващи такса за издаване на заверен препис от решение и такса за издаване на изпълнителен лист, с доводи, че се дължат разноските направени по изпълнителното производство за реално извършени изпълнителни действия.

Ответникът по жалбата, взискателя Г.Д.И., не изразява становище за неоснователност.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност предвид, че било договорено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в минималните размери по чл.10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ал.1- 200лева за образуване и по чл.10, л.2-150лева за водене на делото/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №112/2018г. на СИС при ГТРС, е образувано по молба на Г.Д.И. ***, подадена чрез адв.Д.Ч.-АК Бургас, и въз основа на изпълнителен лист №206 от 09.07.2018г., издаден на основание чл.404, ал.1 и чл.405, ал.1 от ГПК въз основа на влязло в сила на 03.07.2018г. решение №62/14.06.2018г. по гр.д.№162/2018г., срещу Община Генерал Тошево, за събиране паричното му вземане от 1813.74лева присъдени съдебни разноски за водене на гражданското дело. С молбата взискателят е поискал събирането и на сумата от 20лева- разходи за държавна такса за образуване на изпълнителното дело, сумата от 350лева- разходи за адвокатско възнаграждение и сумата от 5лева- разходи за снабдяване с изпълнителен лист. Към молбата са представени договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ договарянето на адвокатско възнаграждение от 200лева за образуване на делото и от 150лева за воденето му, както и плащането на общата сума от 350лева. Представено е преводно нареждане от 16.07.2018г. за платени в полза на ГТРС 20лева с основание „ДТ образуване изп.дело” и преводно нареждане от 06.07.2018г. за платени в полза на ГТРС 27 лева с посочено основание „ ДТ зав.преписи решение и изп.лист” по „грд 162 2018 ГТРС”. Като наредител и на двете плащанания е посочена адв.Д.Ч.. При наличие на надлежно учредена представителна власт очевидно плащането е извършено съобразно субективните предели на същата-от името и за сметка на взискателя Г.Д.И., както и е посочено в платежните документи.

На 18.07.2018г. на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размера на дълга по пера „1813.74лева неолихвяема сума, 20лева разноски по и.д., както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд-Генерал Тошево в размер на 195.26лева, както и др.суми, дължими до този момент, в общ размер на 377лева”. Указано е в ПДИ и, че общото задължение към 16.07.2018г./датата на образуване на изп.дело/ е в размер на 2406лева.

На 23.07.2018г., т.е. в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е извършил плащане на сумата от 2210.74лева. Като основание за плащане е посочен номера на изпълнителното дело. На същата дата е депозирал и молба с вх.№782/23.07.2018г. с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 350лева и недължимост на сумата от 27лева, тъй като не са включени в изпълнителния титул и не са разноски по изпълнителното производство, в която част молбата е с характер на жалба по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК срещу разноските по изпълнението, определени в поканата за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 18.07.2018г., молбата с характер на жалба в едната си част е подадена на 23.07.2018г., т.е. правото на жалба е своевременно упражнено в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, и ако и ДСИ да не е възприел молбата в тази част като жалба срещу действията му по определяне на разноските, съдът дължи понастоящем произнасяне и по спора относно разноските от 27лева, повторно повдигнат с настоящата жалба.

На 09.08.2018г. ДСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е постановил отказ да намали същото по съображения, че платеното от взискателя адвокатско възнаграждение не надхвърлящо минимума по чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет.

Постановлението от 09.08.2018г. е съобщено на длъжника на 10.08.2018г. Жалбата е депозира в деловодството на СИС при ГТРС на 17.08.2018г., т.е. в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество същата е основателна.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство . Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, които в случая не са налице. Фактът, че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от дължимостта на разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, след прогласяване нищожността на норма на т.6 от т.26 от ТТРЗЧСИ, с влязло в сила решение № 13014 на ВАС /ДВ бр.100/2015г./поради което неприложима понастоящем.

Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, в която попада разглеждания случай. Адвокатското възнаграждение, платено от взискателя е за образуване и водене на делото. В случая обаче единствените извършени от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на начин за изпълнение, съобразно изискванията за редовност на молбата за образуване на изпълнителното производство/чл.426,ал.2 от ГПК/. Процесуалният представител не е извършил никаква друга защита на интересите на взискателя, насочени към удовлетворяване на вземането му. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е внесъл сумата по ИЛ, разноските и адвокатското възнаграждение/съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от Тарифа за ДТ по ГПК върху сумата, която длъжника е погасил в срока за доброволно изпълнение не се събира такса за изпълнение на парично вземане по чл.53, ал.1 от Тарифата/.

При това развитие на изпълнителното производство уговореното и внесено възнаграждение от 350 лева е прекомерно и не следва да се заплаща от длъжника в пълния му размер, тъй като са извършени само действия по образуване на изп.дело. Налице са основанията за прилагане на нормата на чл. 78, ал.5 ГПК. Подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да се определи съгл.чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет и в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 200 лева. Липсва основание за прилагане нормата на чл. 10, т.2 от Наредбата.

При така установеното, обжалваното от длъжника постановление от 09.08.2018г. следва да се отмени над размера от 200 лв.като неправилно.

Както беше отбелязано по-горе единственият акт, обективиращ формирана воля на ДСИ за начисляване на разноски по изпълнението е поканата за доброволно изпълнение. Действително при определяне размера на дълга по пера, ДСИ е посочил като дължими „други суми, дължими до този момент в общ размер на 377лева” без същите да са индивидуализирани по основание и размер като конкретни разходи. Сумата от 377лева обаче се равнява на аритметичния сбор от разноските за адвокатско възнаграждение от 350лева и сумата от 27лева по приложеното към молбата за образуване преводно нареждане от 06.07.2018г., удостоверяващо плащането от страна на взискателя на държавна такса по гр.д.№162/2018г. на ГТРС за снабдяване с препис от решение и с изпълнителен лист. Държавната такса за издаване на изпълнителен е определена в чл.11 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 5лева, която следва да бъде събрана в изпълнителното производство, основание за образуване на което е издадения изпълнителен лист. Разликата от 22лева очевидно е събрана като държавна такса за снабдяване с препис от съдебното решение. Таксата събра от взискателя за издаване препис от решението, послужило като основание за издаването на изпълнителния лист обаче няма характер на сторени от взискателя разноски по изпълнението, които да са за сметка на длъжника. В този смисъл инкорпорираното в поканата за доброволно изпълнение постановление за разноски от общо 27лева/част от общо посочената сума 377лева/ следва да се отмени за горницата от 5лева до 27лева, т.е. за сумата от 22лева разноски за снабдяване на взискателя с препис от решението по гр.д.№162/2018г.на ГТРС.

Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията на самия ДСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство. Правото си на разноски като форма на вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител същите могат да реализират по реда, указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК, т.е.по реда на чл.49 от ЗЗД.

С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на ДСИ при ГТРС, обективиран в Постановление от 09.08.2018г. по изпълнително дело №112/2018г. на СИС при ГТРС, да намали адвокатското възнаграждение, платено от взискателя Г.Д.И. ***, от 350лева на 200лева.

НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на адв. Д.Ч. – АК Бургас, пълномощник на Г.Д.И. ***, взискател по изпълнително дело №112/2018г. на СИС при ГТРС, от 350лв. на 200лв. поради прекомерност.

ОТМЕНЯ постановлението по възлагане в тежест на длъжника Община Генерал Тошево на сумата от 22лева/част от общо определените разноски от 377лева/, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, връчена на 18.07.2018г. по изп.д.№112/2018г. на СИС при ГТРС.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.