РЕШЕНИЕ№ 190

гр.Добрич,05.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на пети октомври през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №426 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№8889/26.06.2018г. на ***гр.София, чрез. пълномощник-юрисконсулт В.С., срещу постановление/разпореждане/03.05.2018г. по изп.д.№*** на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие –района на ДОС, с което на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК във вр.-чл.638, ал.1 от ТЗ е спряно принудителното изпълнение по отношение на 25552 кв.м. в идеална част от ПИ с идентификатор ***.**, находящ се в с.К.б., ул.*, общ.К., обл.Добрич, целия с площ от 35 261кв.м., част от масата на несъстоятелността на „***”АД.

Настоява се за отмяна поради липса на основание за спиране на изпълнението, тъй като преди апортирането на имота в „***”АД и последващото апортиране в „***”АД , вписано в СлВп на 24.10.2017г., върху имота е вписана обезпечителна възбрана от 02.08.2006г., законна ипотека от 06.02.2007г., подновена на 01.02-2017г., изпълнителна възбрана от 23.02.2012г., от които факти се извеждат доводи за непротивопоставимост на АПСК на извършения апорт.

Насрещната по жалбата страна „***”ЕООД-длъжник по изпълнението, не изразява становище по жалбата. „***”АД/в несъстоятелност/гр.Девня, обл.Варна, чрез синдика Д.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата, с доводи, свеждащи се в една част до наличие на предпоставките на чл.638, ал.1 от ТЗ, в друга част до липсата на валидно възникнало ипотечно право в полза на ***гр.София, тъй като към датата на учредяване на ипотеката върху имоти, собственост на „***”ООД/сега „***”ЕООД /, процесният имот бил собственост на „***”ООД, образувано чрез отделяне от първото. Съгласно разделителния баланс от 30.11.2003г. и списък на активите и пасивите, преминаващи от „***”ООД /сега „***”ЕООД във „***”ООД, земите в с.К.б., вкл.процесния имот станали част от активите на новото дружество с ограничена отговорност. През 2006г.последното се снабдило и с констативен акт за собственост върху процесния имот, вписан в СлВп при РС-К. с вх.рег.№***от 19.06.2006г., акт.№*, т.III,дело №*/2006г. В тази връзка заявява възражение за нищожност на ипотеката. Излага и, че с н.а. №*, т.II, рег.№*, д.№* от 02.04.2009г. собственика „***”ООД е продал имота на „***”АД гр.София/сега „***”АД/, който като акционер го апортира в „***”АД. С решение №271 от 18.04.2017г. по т.д.№615/2016г. на ОС-Варна било открито производство по несъстоятелност на „***”АД.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молба на ***гр.София и въз основа на изпълнителен лист от 17.10.2011г.,издаден на основание чл.404, ал.1 -409 от ГПК въз основа на решение №84/12.12.2007г.на ДОС и решение №53/18.04.2018г. на ДОС, решение №226/11.12.2008г. на ВАС и решение №201/26.11.2010г. по т.д.№86/2006г., срещу „***”ООД/сега „***”ЕООД /, за събиране парично вземане от 1 225 000лева,, неустойка, дължима за неизпълнение на задължение за извършване на инвестиции за периода 05.04.2002г.-04.04.2005г. по договор от 25.01.2002г., ведно със законна лихва, дължима от 03.04.2005г., съдебно-деловодни разноски от 100лева и 24 300лева юрисконсултско възнаграждение и 1786.96лева разноски пред ВКС, първоначално е било образувано изп.д.№* по описа на ЧСИ З.Д.с рег.№808 и район на действие –района на ОС-Варна. Впоследствие, по възлагане от взискателя ***гр.София/молба от 29.06.2012г./, делото е изпратено на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие –района на ДОС , и преобразувано в изп.д.№*** по описа на същия. Взискателят е поискал събиране на паричното му вземане чрез осребряване на имоти, върху които е вписал законна ипотека, един от които ПИ с идентификатор ***.**, находящ се в с.К.б., ул.*, общ.К., обл.Добрич, целия с площ от 35 261кв.м.. Предприети са действия по осребряване на 25552 кв.м. в идеална част от същия имот. Извършени са седем публични продани, последната с времетраене 07.08.2017-07.09.2017г., обявена за нестанала с протокол от 08.09.2017г.

Депозирана е молба вх.№*/03.05.2018г. от Д.Г. в качеството му на синдик на „***”АД/в несъстоятелност/ за спиране на изпълнението при условията на чл.638, ал.1 от ТЗ по отношение на същия имот, предмет на непарична вноска на акционера „***”АД гр.София / с променено наименование „***”АД/, в капитала на „***”АД, респ. включен в масата на несъстоятелността.

С постановление от същата 03.05.2018г., преценявайки наличието на предпоставките на чл.638, ал.1 от ТЗ, ЧСИ е спрял изпълнителното производство по отношение на 25552 кв.м. в идеална част от ПИ с идентификатор ***.**, находящ се в с.К.б., ул.*, общ.К., обл.Добрич, целия с площ от 35 261кв.м.,

По данни от известието за доставяне, Постановлението е връчено на жалбоподателя на 18.06.2018г. Жалбата е изпратена по пощата на 25.06.2018г.,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес да обжалва подлежащ на обжалване съобразно чл.435, ал.1, т.3 от ГПК акт на ЧСИ- спиране на принудителното изпълнение. В този смисъл жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:.

Данните по делото сочат, че с решение №271/18.04.2014г. по т.д.№615/2016г. на Окръжен съд-гр.Варна, подлежащо на незабавно изпълнение, като липсват данни същото да е обжалвано в едноседмичния срок от вписването му в търговския регистър, е открито производство по несъстоятелност на „***”АД и постановена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. С откриване на горното производство са настъпили предпоставките на чл.638 ал.1 от ТЗ за спиране на изпълнителните производства, по които предмет на принудително изпълнение е имущество на длъжника в несъстоятелност, включено в масата на несъстоятелността. Процесният имот има качество на имущество, включено в масата на несъстоятелност предвид обстоятелството, че по данни от търговския регистър на 24.01.2012г. е вписано внасянето му като непарична вноска в капитала на понастоящем несъстоятелния търговец и липсват данни за отчуждаването му впоследствие. Данните от търговския регистър относно вписването на апорта/предвид транслативното действие на вписването на апорта в ТР/ и липсата на данни за последващо отчуждаване са достатъчни за преценката на съдебния изпълнител, че имота е част от масата на несъстоятелността. Съдебният изпълнител не разполага с компетентност за разрешаване на спорове за материални права, относими към каквито спорове са доводите на жалбоподателя за недействителност на апорта, респ. такива не могат да бъдат разрешавани и в настоящото производство по повод преценката за процесуална законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.

Безспорно извършеното апортиране като разпоредително действие е непротивопоставимо на взискателя ***гр.София, чието вземане срещу „***”ООД/сега „***”ЕООД / по договор за приватизационна продажба от 25, 01.2002г., е обезпечено със законна ипотека/вписана с акт.4, т.1, вх.рег.№594 на 06.02.2007г., подновена в срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД- акт №31, т.1, вх.рег.№145 от 01.02.2017г. СлВп.-К./ върху имота /ПИ с идентификатор ***.**, находящ се в с.К.б., ул.*, общ.К., обл.Добрич, целия с площ от 35 261кв.м./, спрямо 25552 кв.м. в идеална част от който е предприето и принудително изпълнение. Ипотечното право ангажира ограничената отговорност на всеки настоящ собственик на имота, върху който е учредена ипотека. В този смисъл всеки настоящ собственик, в случая несъстоятелния търговец, чиято собственическа легитимация следва от апорта, става длъжник по ипотечното право. Доводите и възраженията на същия за недействителност на ипотеката поради учредяването и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол върху имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението „***”ЕООД/предишно наименование „Ваканционно селище Русалка”ЕООД/, относими към съществуването на ипотечното право, не подлежат на разглеждане в настоящото производство по контрол относно процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Следователно, след като настоящия собственик на ипотекирания имот/длъжника по ипотечното право/ е търговец, обявен в несъстоятелност и са предприети действия по индивидуално принудително изпълнение за реализация на обезпеченото вземане, съобразно разпоредбата на чл.638, ал.1 от ТЗ, индивидуално принудително изпълнение следва да бъде спряно.

Обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да бъде потвърдено. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство. За пълнота следва да се отбележи, че правото си на разноски като форма на вреди, причинени от съдебен изпълнител същите могат да реализират по реда, указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.05.2018г. по изп.д.№*** на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие –района на ДОС, с което на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК във вр.-чл.638, ал.1 от ТЗ е спряно принудителното изпълнение по отношение на 25552 кв.м. в идеална част от ПИ с идентификатор ***.**, находящ се в с.К.б., ул.*, общ.К., обл.Добрич, целия с площ от 35 261кв.м.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.