Р      Е    Ш   Е     Н    И    Е

№  212

 

Гр.Добрич, 25.10.2018 година

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд,Гражданско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на  двадесет и пети  октомври,две хиляди и осемнадесета година,в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

                                                                  ГЕОРГИ ПАВЛОВ

                                                                                                         

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.частно гражданско дело № 476 по описа  за 2018 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

        Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

        Образувано е по частна въззивна жалба  с вх.№ 10252/07.08.2018г., депозирана от Д.В.В. ЕГН-********** по изп.дело № 2018***0400349 по описа на ЧСИ Н.Н.срещу Постановление от 26.07.2018 г.  на ЧСИ,с което е отказано да намали адвокатски хонорар  и да редуцира и намали дължимите и начислени такси по ТТРЗЧИ.

         В жалбата се излагат съображения, че претендирания адвокатски хонорар е прекомерен над сумата от 200 лв.,тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от адвоката действия по него.Излагат се също съображения,че дългът бил платен директно на взискателя,преди получаването на поканата за доброволно изпълнение,поради  което начислените авансово суми от ЧСИ не съответствали на реално извършените от него действия.

          С депозираното писмено възражение  взискателят ЧЗП С.Й.Я.оспорва основателността на жалбата.

          В мотивите си по чл.436 ал.3 от ГПК ЧСИ излага съображения за неоснователност  на депозираната жалба.

          Добрички окръжен съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид становището на взискателя и Мотивите на ЧСИ, и провери законосъобразността на обжалваните действия и актове, намери за установено следното :

         Жалбата на длъжника е подадена от изрично упълномощено от него лице- адв.К.Д., действаща като пълномощник на длъжника ,и че  с нея се обжалват разноски и такси по това изп.делото,  жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.

Разгледана по същество, жалбата е по 2 основни пункта- обжалва се размерът на приетите по делото разноски на взискателя по ангажиране на адвокат, като се позовава на прекомерност на адв.хонорар и се обжалва  начислената по делото такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

           По т.1 от жалбата- очевидно се обжалва Постановлението на ЧСИ , с което ЧСИ е отказал да намали разноските на взискателя по делото, свързани с ангажиране на адв. помощ в изпълнението.Очевидно жалбоподателят иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и свеждането му до възнаграждението по чл.10,  ал.1 от Наредба № 1 на ВАС за образуване на изп. производство.

Действително изп.производство е образувано по молба на адв.В.Златарева, като пълномощник на взискателя, като с молбата за образуване на изп.дело е поискано да се извърши справка за притежаваните от длъжника сметки и да се изпрати запор до банката.В договора за правна помощ е посочено,че упълномощаването е за представителство и защита по изп.дело,като е договорено възнаграждение от 350 лв.В това  изп.производство е реализирано процесуалното представителство, без да са извършвани каквито и да е действия във връзка с материалния интерес, поради което следва да се приложи само разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата и адвокатския хонорар да се намали до 200 лв.

 По т.2 от жалбата- видно от материалите по приложеното изп.дело, с Разпореждане  от 26.07.2018г./л.31 от изп.д./ ЧСИ  е оставил без уважение  оплакването му за намаляване на таксите.

За събрана по делото сума следва да се приеме сумата, събрана от принудителни действия на ЧСИ/запор на вземане, осребряване на имущество на длъжника, доброволни вноски от длъжника, както и сумите, платени от длъжника направо на взискателя в хода на изпълнителното производство/. Няма нормативна забрана след образуване на изпълнителното производство длъжникът да плати задължението си направо на самия взискател. След като е образувано изпълнително производство се приема, че длъжникът не е платил доброволно задължението си и е станал причина за завеждане на изп. дело, поради което и на осн. чл.79, ал.1 от ГПК  разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Единственото изключението е, ако длъжникът е платил преди образуване на изп.дело и/или взискателят се е отказал от изпълнението. В конкретното изп. производство длъжникът е платил на  направо на взискателя по сметка на 22.06.2018 г. сумата от 948,67 лв. , но изп.производство е образувано на 19.06.2018 г.- тоест плащанията са станали след образуване на изп. производство. Съгласно константната съдебна практика по аналогични казуси/решения на основание чл.290 от ГПК от ВКС, като Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.д № 920/2009 г. на IV Г.О.; Решение № 266/19.12.2013г. по гр.д.№ 1427/2012г. на IV Г.О., Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д№ 1891/2010 на IV Г.О./, длъжникът по изп.дело дължи пропорционална такса върху събраната сума след предявяване на изпълнителния лист, независимо от обстоятелството, че  плащането на задължението е пряко на взискателя- след започване на изпълнението събраната сума е в погасяване на задължението, в който смисъл е уредбата по чл.26 от Тарифата, без значение дали плащането е пряко на взискателя или непряко чрез ЧСИ. Плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, поради което длъжникът дължи пропорционална такса върху събраната сума и „Длъжниците по изп.дело дължат на ЧСИ пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като вземането на кредитора е било удовлетворено след започване на принудителното изпълнение и предприемане на изпълнителни действия- запори по сметки.

В конкретния случай  длъжникът дължи плащане на таксите и разноските по изп. производство , които са  авансовите такси,внесени от взискателя,които са правилно определени от ЧСИ и по които са извършени действия.

Дължи се и  таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която длъжникът дължи,
формирана върху размера на вземането на взискателя в съответствие с разпоредбата на от.26 от ТТРЗЧСИ и константната съдебна практика по аналогични казуси.

        С оглед на гореизложените мотиви настоящият въззивен съд намира, че жалбата е  основателна по т.1 от и недоказана по отношение оплакването по т.2,  поради което следва да се отмени частично и да се потвърди частично  атакуваното Постановление.

 Ето защо пред горното и на осн. чл.435, ал.3 във вр. с чл.436, ал.3 от ГПК, Добрички окръжен съд

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Постановление от 26.07.2018 г.  на ЧСИ, по изп.дело № 2018***0400349  по описа на ЧСИ с рег.№ ***на КЧСИ-Н. Н.гр.Добрич, като   го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА на приетите разноски за адвокат на взискателя,като :

 

НАМАЛЯВА приетите разноски на взискателя ЧЗП С.Й.Я.за възнаграждение на един адвокат от 350 лв. на минималните 200 лв./двеста лева/.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                        

 

 

 

                                                                               2.