О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 584 , гр. Добрич, 03.10.2018 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 455 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, по частна жалба, рег. №2582/ 10.08.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищците Р.Д.К., с ЕГН **********,***, К.П.Г., с ЕГН **********,***, и Г.П.Г., с ЕГН ********** против определение № 260/ 24.07.2018 г., постановено по гр. д. № 216/ 2018 г. по описа на РС гр. Ген. Тошево, с което е било прекратено производството по делото поради процесуална недопустимост на предявената претенция. Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Първоинстанционният съд не съобразил, че предявеният иск черпи правното си основание от нормата на чл. 108 от ЗС, който не е субсидиарен по отношение на този по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Не била предявена претенция за установяване правото на собственост на наследодателя на ищците към минал момент, поради което иск с по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ първостепенният съд не е бил сезиран, както неправилно приел. Настоява се за отмяна на определението и връщане на делото на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответните по частната жалба страни К.Г.К., с ЕГН **********,***. Тошево, Р.К.Г., с ЕГН **********,***. Тошево, М.Г.К., с ЕГН **********,***, К.Г.К., с ЕГН **********,***, Т.Г.К., с ЕГН **********,***, С.А.Г., с ЕГН **********,***, К.К.К., с ЕГН **********,***, С.К.К., с ЕГН **********,***, Я.К.М., с ЕГН **********,*** и П.К.Г., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на основателността на наведените в жалбата оплаквания. Фактически ищците излагали твърдения за принадлежността на правото на собственост върху спорните имоти в полза на тяхната наследодателка към минал момент, което по същество представлявало иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не ревандикационна претенция по чл. 108 от ЗС. Настоява се за потвърждаване на определението, претендирани са разноски.

Препис от определението е било връчено на ищците чрез процесуалния им представител на 02.08.2018 г. Частната жалба е подадена на 08.08.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, изхожда от легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Р.Д.К., Киров П.Г. и Г.П.Г. против К.Г.К., Р.К.Г., М.Г.К., К.Г.К., Т.Г.К., С.А.Г., К. К. К., С.К.К., Я.К.М. и П.К.Г. иск за признаване на установено, че имот № 017029 по КВС на с. С., община Генерал Тошево, с площ от 20. 000 дка, възстановен на К.Г.К. с решение № 25/ 3 от 20. 02. 2003 год. на ПК Генерал Тошево, принадлежи на ищците по силата на наследствено правоприемство от Р.Д.Й., като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху имота. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците са наследници по закон на Р.Д.Й. на две от децата и от първия и брак Д.Г.К.и П.Г. К., а ответниците са наследници на третия и син К.Г.К.. През 1930 г. тя закупила от своя баща земеделска земя в размер на 40 дка. Към момента на кооперирането синът и К.Г.К., внесъл от свое име както собствените си 65 дка земеделски земи, така и 40 – те дка на Р.Д.Й.. В последствие въпросните 40 дка са били възстановени на К.Г.К. след проведен от него успешен иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, от които 20 дка в землището на с. С., общ. Ген. Тошево и 20 дка в землището на с. П., общ. Шабла. В съдебното решение, а и в административното решение № 25/ 3 на ОЗСГ гр. Ген. Тошево е било посочено, че 20 – те дка в землището на с. С. се възстановяват на К.Г.К., а не на наследниците на Р.Д.Й.. Административното решение било материално незаконосъобразно и по отношение на него съдът следвало да извърши косвен съдебен контрол. В тази връзка се настоява за уважаване на ревандикационната претенция.

По реда на чл. 131 ал.1 от ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на допустимостта на заявената претенция, тъй като фактически се излагали твърдения относно принадлежността на правото на собственост на общия на страните наследодател към минал момент, който иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ бил процесуално недопустим. Освен това са изложени твърдения за неоснователност на претенцията, поради което се настоява и за отхвърлянето и.

С атакуваното определение първоинстанционният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради което оставил без разглеждане исковата претенция и прекратил производството по делото.

Така постановеното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Предявена е ревандикационна претенция за признаване на установено правото на собственост на ищците към настоящия момент по силата на наследствено правоприемство от Р.Д.Й. и за осъждане на ответниците да предадат владението върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Независимо от твърденията, изложени в исковата молба относно притежанието на правото на собственост в полза на тяхната наследодателка, включително към момента на обобществяването, не е предявен иск за установяване правото на собственост на Р.Д.Й. към момента на колективизацията. Спорът за материално право по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ представлява спор за принадлежността на правото на собственост към минал момент. Такива твърдения не са изложени в исковата молба, липсва и петитум, от който да се приеме, че ищците се стремят да установят правото на собственост на наследодателя си към момента на коопериране. Предявеният иск е за установяване тяхното право на собственост към момента на заявяването и и за осъждането на ответниците да предадат владението на имота, и черпи правното си основание от нормата на чл. 108 от ЗС. Този иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от Районния съд. В тази връзка определението му за прекратяване на производството по делото следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 260/ 24.07.2018 г., постановено по гр. д. № 216/ 2018 г. по описа на РС гр. Ген. Тошево и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.