О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 609

гр.Добрич 16.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На шестнадесети октомври 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №459 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Й.М.С. с ЕГН ********** *** срещу протоколно определение от 16.07.2018 г. по гр.д.№199/2012 г. на Тервелския районен съд,с което производството по делото е спряно до приключване на производството пред ВКС на РБ по подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение в първата фаза на делбата.Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се настоява за отмяната му.

Ответниците по частната жалба А.И.Г. ***,Й.Ж.Г. ***,М.К.Г. ***,А.К.М. ***,К.В.Б. ***,П.В. ***,П.Х.А. *** и М.Х.А. /С./ от гр.Добрич изразяват в писмени отговори становище за неоснователност на частната жалба и настояват за потвърждаване на обжалваното определение.Останалите съделители в производството по делото не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакуваното определение частната жалбоподателка Й. М.С. е уведомена още в откритото съдебно заседание на 16.07.2018 г.,в което е постановено определението,чрез пълномощника си адв.Д.Т. от ВАК.Частна жалба вх.№1946/25.07.2018 г. по описа на ТРС е подадена по пощата на 23.07.2018 г. според клеймото върху плика на лист 7 от делото на ДОС.Същата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,който е изтекъл едва на 10.09.2018 г. поради спиране теченето на срока през съдебната ваканция и в деня на официален празник 06.09.2018 г. по смисъла на чл.61 ал.2 от ГПК.Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-страна в производството с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение.Насочена е срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност.Предвид горното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Производството по гр.д.№199/2012 г. на Тервелския районен съд е за делба на съсобствени имоти.Първата фаза на делбеното производство е приключила с влязло в сила решение по допускане на делбата,с което е постановено кои имоти,между кои съделители и при какви квоти се допускат до делба.В първата фаза са постановени влезли в сила решение №20/10.02.2015 г. по гр.д.№199/2012 г. на ТРС и решение №87/31.03.2017 г. по в.гр.д.№599/2016 г. на ДОС.Понастоящем производството се развива във втората си фаза по извършване на делбата.Подадена е молба вх.№1835/13.07.2018 г.от съделителите П.Х.А. и М.Х.А. /С./ за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на решение №87/31.03.2017 г. по в.гр.д.№599/2016 г. на ДОС в частта,с която е било частично отменено първоинстанционното решение на ТРС.Районният съд с атакуваното определение е спрял делбеното производство във втората му фаза до приключване на производството пред ВКС на РБ по депозираната молба за отмяна на въззивното решение по допускане на делбата.

Макар районният съд да не се е позовал в определението си за спиране на конкретна хипотеза от изброените в разпоредбите на чл.229 ал.1 т.1-7 от ГПК,от съдържанието на акта се извлича,че спирането е на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК-до приключване на друго съдебно производство,изходът по което ще обуслови по-нататъшното развитие на делбеното производство.Според разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК съдът спира производството,когато в същия или в друг съд се разглежда дело,решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.Другият спор трябва да е висящ в същия или друг съд и да има преюдициално значение за изхода на делото,което се спира.Продължаването на делбеното производство във втората му фаза по извършване на делбата е предпоставено единствено от наличието на влязло в сила решение в първата фаза на делбата по допускането й.Тази предпоставка е налице в случая.Докато е налице влязло в сила решение по допускане на делбата,няма пречка за развитие на производството във втората му фаза.Подаването на молба за отмяна на решението по допускане на делбата чрез извънредния способ по чл.303 и сл. от ГПК не е пречка за развитие на втората фаза на делбата,освен доколкото чисто процедурно администрирането на молбата до ВКС и развитието на производството по нея практически ще доведе до невъзможност първоинстанционният съд да извършва процесуални действия,докато тече производството по отмяна пред ВКС.Производството за отмяна обаче няма характер на друго дело по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.Касае се за извънредно извънинстанционно производство,което не е стадий на исковия процес,но се развива в рамките на същото делбено дело,а разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК има предвид спиране при наличие на други самостоятелни съдебни производства извън делбата,които се развиват в същия или друг съд,между същите страни и са с предмет правоотношения,чието разрешаване ще е от значение за изхода по обусловеното дело.Освен това в производството за отмяна пред ВКС няма да се разрешават по същество преюдициални на делбата правоотношения,а ще се проконтролира на процесуално основание дали е налице соченото основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по допускане на делбата /в случая дали са налице две влезли в сила противоречиви съдебни решения между същите страни,за същото искане и на същото основание/.По преценка на ВКС при уважаване на молбата делото евентуално ще бъде върнато за ново гледане в първата фаза на делбата,като само в хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК съдът може да извърши и преценка по същество на спора и да отмени неправилното според него решение,респ. по този начин да остави в сила правилното решение /чл.307 ал.4 от ГПК/.Неговата преценка по същество обаче ще е само относно правоотношения,които са част от предмета на настоящото делбено производство,а не такива извън него,които не са били разглеждани в делбата,но са от значение за решаване на делбения спор.Спиране по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е допустимо само при хипотеза,в която правоотношение,което не е въведено в предмета на делбата,но е от значение за изхода от делбеното производство,е предмет на друго дело,което налага да се изчака изхода по това друго дело.Горната хипотеза не е налице в случая.

Изложеното сочи,че в случая не е налице типичната хипотеза на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и спирането на делбеното производство на посоченото основание е неправилно.Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия във втората фаза на делбата.Друг е въпросът,че е логически оправдано първо да се администрира молбата за отмяна до ВКС,но на преценката на районния съд остава дали първо да приключи с решение втората фаза на делбата по извършването й или да продължи разглеждането на делото след произнасяне на ВКС по молбата за отмяна.

При уважаване на частната жалба ответниците по нея П.Х.А. и Марина Х.А. нямат право на разноски за настоящото производство,каквито са претендирали с писмения си отговор на жалбата,и такива не следва да им се присъждат.Останалите страни /частна жалбоподателка и ответници по жалбата/ не са претендирали разноски и такива в тяхна полза също не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.07.2018 г. по гр.д.№199/2012 г. на Тервелския районен съд,с което производството по цитираното дело е спряно до приключване на производството пред ВКС на РБ по подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение в първата фаза на делбата.

ВРЪЩА делото на Тервелския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.