О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 627

гр.Добрич 23.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и трети октомври 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №467 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.262 ал.3 от ГПК.Подадена е частна жалба от малолетната А.Е.И. с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Е.Р.И. с ЕГН ********** *** срещу определение от 24.07.2018 г. по гр.д.№3352/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е върната като процесуално недопустима с оглед подаването й чрез бащата на малолетната въззивница като лице без представителна власт въззивна жалба вх.№12557/22.06.2018 г. /приложена към в.гр.д.№331/2018 г. на ДОС/ срещу решение №616/13.06.2018 г. по цитираното дело на ДРС.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Гр.д.№3352/2017 г. на ДРС е образувано по повод молба на ДСП-гр.Добрич по чл.26 ал.1 от ЗЗДт за настаняване на детето А.Е.И. в семейството на нейни роднини-баба и дядо по майчина линия З.М.Ч. и Д.Д.Ч. за срок от три години.Молбата е уважена от районния съд.Срещу решението на ДРС е подадена въззивна жалба вх.№12557/22.06.2018 г. от детето А.Е.И. чрез неговия баща и законен представител Е.Р.И..С определение от 24.07.2018 г. ДРС констатира недопустимост на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и я връща на подателя й.Срещу последното определение е подадена от въззивницата А.Е.И. чрез нейния баща и законен представител Е.Р.И. и процесната частна жалба вх.№15413/06.08.2018 г.

Частната жалба е подадена от малолетното дете А.Е.И. чрез нейния баща Е.Р.И.,респ. чрез упълномощения от бащата в качеството му на законен представител на детето адвокат М.З. от ДАК /пълномощно на лист 284 от делото на ДРС/.В хода на първоинстанционното производство с разпореждане от 27.03.2018 г. районният съд е „предоставил правна помощ” на детето,изразяваща се в процесуално представителство по делото,и е разпоредил уведомяване на ДАК за определяне на адвокат,който да бъде назначен за „особен представител” на детето.С определение от 02.04.2018 г. първоинстанционният съд е назначил адв.Г.Д.С. от ДАК за особен представител на детето.В мотивите на разпореждането на ДРС от 27.03.2018 г. не са изложени прецизно основанията за предоставяне на правна помощ,като съдът се позовава най-общо на разпоредбата на чл.15 ал.8 от ЗЗДт и на разпоредбите на ЗПП,определящи вида и обхвата на правната помощ по правило.Същевременно навежда аргументи,че връзката между детето и единствения му жив родител-неговия баща е компрометирана,тъй като същите не са имали контакти от 5 години.Горните аргументи сочат на преценка за наличие на противоречие между интересите на представляваното дете и неговия единствен законен представител-бащата на същото,т.е. на необходимост от назначаване на особен представител на детето на основание чл.29 ал.4 от ГПК.Именно това са съображенията на ДРС за назначаване на особен представител,но е допуснато смешение между института на особеното представителство и института на правната помощ /забел. правна помощ се допуска при други предпоставки по ЗПП,каквито не са изложени в мотивите на разпореждането;различна е и системата на заплащане на адвокатските възнаграждения при правна помощ и особено представителство/.В крайна сметка районният съд е назначил особен представител на малолетното дете и то единствено по съображения,че между детето и неговия баща не са осъществявани контакти през съзнателния живот на детето,доколкото раздялата между родителите датира от едногодишна възраст на последното.Независимо от изписаните в разпореждането на ДРС от 27.03.2018 г.разпоредби на ЗПП изложените мотиви на съда навеждат единствено на основанието по чл.29 ал.4 от ГПК за назначаване особен представител на детето.Събраните по делото доказателства и изложените факти относно липсата на контакти между детето и бащата според въззивния съд също обосновават нуждата от особено представителство на детето на основание чл.29 ал.4 от ГПК.

С акта на ДРС за назначаване на адвокат Г.С. за особен представител произтичащите от закона права по процесуално представителство на детето,чиито носител е неговият баща,отпадат.Представителството от назначения от съда особен представител е законно и произтича от акта на назначението,а не от волята на представлявания,и е в сила до отмяната на акта на съда за назначаването му.Следователно в производството по делото,вкл. при упражняване на правата по подаване на жалби срещу съдебни актове,малолетното дете А. може да се представлява надлежно единствено от назначения му адвокат-особен представител.В този смисъл подадената от детето чрез неговия баща Е.Р.И. частна жалба е нередовна,доколкото е депозирана и подписана от лице без представителна власт спрямо детето в рамките на производството по настоящото дело.С определение №608/10.10.2018 г. по настоящото в.ч.гр.д.№467/2018 г. на ДОС на жалбоподателката бе предоставен срокът по чл.262 ал.1 от ГПК за отстраняване на горната нередовност чрез приподписване на частната жалба от надлежния представител на детето в процеса-неговия особен представител адв.Г.С. от ДАК.За горното определение адв.Г.С. е уведомена на 12.10.2018 г.В указания едноседмичен срок,изтекъл на 19.10.2018 г.,особеният представител не е отстранил констатираната нередовност и не е приподписал частната жалба.Същият е подал писмено становище вх.№6468/17.10.2018 г.,в което заявява,че не желае да подпише частната жалба,нито въззивната жалба срещу първоинстанционното решение,подадени от детето чрез неговия баща,защото не споделя оплакванията в тях,респ. счита,че решението на ДРС по спора е правилно,законосъобразно и защитава в пълна степен интереса на малолетното дете,представлявано в процеса от назначения от съда особен представител.При това положение частната жалба е останала нередовна поради неотстраняване на нередовността в указания срок,поради което на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане,респ.следва да се върне на подателя й,като производството по същата подлежи на прекратяване.

Следва да се подчертае,че бащата на детето няма право на самостоятелно обжалване на съдебните актове на ДРС от свое име,защото същият не участва в лично качество в производството по делото като страна-нито главна,нито заинтересована.Същият би могъл да защити правата си единствено по реда на чл.30 от ЗЗДт,сезирайки съда с молба за прекратяване настаняването на детето при позоваване на предпоставки по чл.29 от ЗЗДт за това.

Никоя от страните не е претендирала разноски за настоящото производство,поради което отговорността за такива не следва да се разпределя от съда.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА НА ПОДАТЕЛЯ й-малолетното дете А.Е.И. с ЕГН ********** частна жалба вх.№15413/06.08.2018 г. по описа на ДРС,респ. вх.№6065/03.10.2018 г. по описа на ДОС,подадена срещу определение от 24.07.2018 г. по гр.д.№3352/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е върната въззивна жалба вх.№12557/22.06.2018 г. срещу решение №616/13.06.2018 г. по цитираното дело на ДРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№467/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото /ДСП-гр.Добрич;малолетното дете А.Е.И. чрез особен представител адв.Г.С. от ДАК;З.М.Ч. чрез пълномощник адв.С.Д. от ВАК;Д.Д.Ч./ пред Апелативен съд-гр.Варна.

Определението да се съобщи на детето А.Е.И. чрез неговия особен представител адв.Г.С. от ДАК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.