О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 617 19.10.2018 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети октомври 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 477/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на подадена от С.Д.И.,ЕГН **********,с адресна регистрация ФРГ, ,“******“ 20,Идщайн 65510,с постоянен адрес ***,със съгласието на своя баща и законен представител Д.Д.И.,ЕГН *********, с адресна регистрация ФРГ,“****“ 20,Идщайн 65510, с постоянен адрес *** ,чрез пълномощника адв.Д.Л.Б.,частна жалба рег.№ 15968/17.08.018 год. срещу определение № 1744/30.07.2018 год. по гр.д.№ 02366/2018 год. на Добричкия районен съд,с което производството по делото е прекратено на основание Регламент (ЕО) № 2201/2003 год. поради липса на компетентност на съда да се произнесе по предявения иск за постановяване на решение,даващо разрешение за издаване на заместващо съгласие от майката З.З.Х. за издаване на задграничен паспорт и разрешение за напускане на пределите на Р България и пределите на държавите-членки на ЕС на детето С.Д.Д. до навършване на пълнолетието му.

Жалбата е основана на доводи,че компетентността на съда по чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 год. не е изключителна и е допустимо страните мълчаливо да уредят компетентността на друг съд.Правомощието на съда да следи служебно за компетентността по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 год. и да изпрати делото на компетентен съд можело да бъде упражнено само при възражение от ответника,но не и преди да предостави на ответника възможността да възрази.В случая делото било прекратено,преди да бъде осъществена каквато и да е размяна на книжа,вкл. ответника да изрази становище по исковата молба и евентуално да изрази съгласие за пътуване на детето.

При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е връчено на дата 07.08.2018 год., частна жалба рег.№ 15968/17.08.018 год.,изпратена по пощата на дата 14.08.2018 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От първоинстанционният съд не са били съобразени дадените от въззивния съд указания по повод проверка на процесуалната легитимация на молителя в производството по чл.127а ал.3 от СК и поправянето й (определение№ 453/26.07.2018 год. по в.ч.гр.д.№ 352/2018 год.),но горното не е от значение във връзка с основанието за прекратяване на производството по делото и настоящата проверка на законосъобразността му.

Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна.

С оглед изложените твърдения , посочени адреси и данни за местоживеенето на непълнолетно дете и неговите родители в искова молба рег.№ 11198/05.06.2018 год.,както и приложени документи,безспорно е по делото,че всички те живеят,учат и работят във Федерална Република Германия.

Искът на единия родител ,съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата-член по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, въпреки че съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата-член, на която въпросното дете е гражданин в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт. Без значение е обстоятелството, че позитивното съдебно решение по искането по чл. 127а СК следва да бъде съобразявано и изпълнявано от органите на Министерство на вътрешните работи на Р България, за да се разреши на детето да пътува в чужбина и за да е възможно издаването на необходимия документ за самоличност -чл. 76 ал. 1 т. 9 и чл. 45 ЗБЛД.

Съгласно на чл. 8 § 1 “Обща компетентност“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 год. съдилищата на държава-член са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран.

Понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 год. трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата - член, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. При установяване на обичайното местопребиваване на детето следва да се държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. В настоящия случай, обичайното местопребиваване на детето С.Д.И. към подаване на молбата по чл. 127а СК е във Федерална Република Германия.

В този смисъл,законосъобразно първостепенният съд е съобразил, че е длъжен служебно да следи за своята компетентност да разгледа делото –чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 год. и е прекратил производството.

Спора по делото е предпоставен от издирване на точния смисъл по пътя на тълкуването и съответно точното приложение на член 12 § 3 буква "б"от Регламент (ЕО) № 2201/2003 год. ,съобразно който съдилищата на държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1, когато:а) детето има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава- членка и б) компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.Момента на сезиране на съда е този на подаване на исковата молба.Към този момент следва да са налични данните,че другият родител-майката на детето е приела компетентността на българския съд.Доказателствата по делото сочат,че спорни между страните въпроси на родителската отговорност са били отнасяни за разрешаване до съда по държавата по местопребиваването им- ФРГ Липсват данни,на същата въобще да е било известно за наличието на висящо дело пред българския съд. Доколкото частният жалбоподател твърди,че същата би изразила съгласие за пътуване на детето ,правен интерес от разглеждане на делото не би бил наличен-заявлението за издаване на паспорт на детето ще е възможно да бъде подадено от двамата родители и пътуването осъществено с нотариално заверено съгласие съобразно чл. 76 ал. 1 т. 9 и чл. 45 ЗБЛД.

В тази насока са постановените определение № 7/09.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 6366/2013 год. на ВКС,І –г.о. и определение № 496/10.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 1988/2015 год., на ВКС,І-г.о.,спора по който е разрешен след отправено от състава преюдициално запитване и постановено решение от 21.10.2015 год. по дело С-215/15 на СЕО в Люксембург.

По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.Д.И.,ЕГН **********,с адресна регистрация ФРГ, ,“****“ 20,Идщайн 65510,с постоянен адрес ***,със съгласието на своя баща и законен представител Д.Д.И.,ЕГН *********, с адресна регистрация ФРГ,“*****“ 20,Идщайн 65510, с постоянен адрес *** ,чрез пълномощника адв.Д.Л.Б.,частна жалба рег.№ 15968/17.08.018 год. срещу определение № 1744/30.07.2018 год. по гр.д.№ 02366/2018 год. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК и при условията на чл. 280 ал.1 и 2 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.