О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

298

град ***, 12.10.2018 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

***кият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                             Председател :    Петър Монев

                                                                     Членове :    Атанас Каменски

                                                                                Милена Хараламбиева                                                       

разгледа докладваното от съдия Монев в.ч.н.д. №267/2018г. по описа на ***кия окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.М.С. от ВАК, в качеството й на пълномощник на Е.Ф.М. срещу Определение №372/13.07.2018г., постановено по ЧНД №737/2018г. по описа на РС-гр.***, с което на осъдения Е.Ф.М., с ЕГН ********** е постановено да изтърпи отделно наказанието, наложено му с определение №9/16.01.2018г. по н.о.х.д. №1102/2017г. на РС-гр.*** – „Пробация“ с мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице“ - два пъти седмично за период от 1/една/ година и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1/една/ година.

         Недоволен от така постановения съдебен акт останал Е.Ф.М., който го обжалва посредством процесуалния си представител.

Жалбата е подадена в законоустановения за това срок и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

***кият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното : 

Видно от приложените по делото материали Е.Ф.М. е осъждан три пъти:

1. С влязло в законна сила Определение №47/12.08.2013г., постановено по НОХД №175/2013г. по описа на РС-гр.***, за извършено на 10.08.2013г. престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, което на основание чл.69 във вр. с чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от 2/две/ години.Определението е влязло в сила на 12.08.2013г.

2. С влязла в законна сила Присъда №26 от 26.11.2013г., постановена по НОХД №167/2013г. по описа на РС-гр.***, за извършено в периода 25.04.2013 – 02.05.2013г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, което на основание чл.69 във вр. с чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от 2/две/ години.С присъдата е постановено да изтърпи едно общо наказание по  НОХД №175/2013г. и по НОХД №167/2013г. и двете по описа на РС-гр.*** в размер на най-тежкото от тях, а именно наказание в размер на 1/една/ година "лишаване от свобода", изтърпяването на което било отложено с изпитателен срок от 2/две/ години. Присъдата е влязла в законна сила на 12.12.2013г.

3. С влязло в законна сила Определение №9/16.01.2018г., постановено по НОХД н.о.х.д. №1102/2017г. по описа на РС-гр.***, за извършено на 29.09.2013г. престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, му е наложено наказание „Пробация“ с мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице“ - два пъти седмично за период от 1/една/ година и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1/една/ година.Определението е влязло в сила на 16.01.2018г.

Както правилно е отбелязано в жалбата, деянията по първите две точки са извършени в реална съвкупност помежду си, тъй като в момента на извършването им спрямо Е.Ф.М. не е била налице влязла в сила присъда.

От своя страна деянията по т.2 и т.3 също се намират в реална съвкупност помежду си, т.е. налице са два варианта за групиране на наложените спрямо осъдения М. наказания.

В действителност първоинстанционният съд е изброил наложените с отделните съдебни актове наказания, без да обсъди в какви именно съвкупности се намират деянията помежду си, както и кой от възможните варианти за групиране на описаните наказания е по-благоприятен за осъдения.Липсата на подробен анализ на тези факти може да бъде приравнена единствено към липсата на мотиви изобщо, тъй като не става ясно по какъв начин първоинстанционният съд е достигнал до съответните правни изводи, довели до постановеното с диспозитива на обжалвания съдебен акт.Липсата на мотиви е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, което на основание чл.335 ал.2 от НПК налага отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Следва при новото разглеждане на делото да се има предвид, че извършеното групиране по чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 от НК не се ползва със сила на присъдено нещо, защото при настъпването на нов факт или разкриването на съществувал, но неизвестен такъв към момента на постановяването на акта, съдът постановил последния съдебен акт е длъжен да преразгледа отново и изцяло въпроса за групиране на наказанията. Както бе посочено, съдът разполага с компетентност да реши изцяло и наново въпросите, касаещи определянето на едно общо най-тежко наказание, но само в случай, че новият факт /последното осъждане/, се явява такъв от значение за прегрупиране на наказанията във вече извършеното групиране или попада в група с предходно осъждане на лицето.Това е така, защото групирането вече е било направено, но въпреки това последното осъждане налага неговото пререшаване.В този смисъл са и указанията, дадени с ТР №3/2009г. на ОСНК на ВКС, цитирано и от защитата на осъдения /виж протокола от с.з на 11.07.2018г./.

 В настоящия случай предходните осъждания на осъдения М. са били групирани с присъдата, постановена по НОХД №167/2013г. по описа на РС-гр.***, с която са били кумулирани наказанията по осъжданията под т.1 и т.2, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1/една/ година "лишаване от свобода", изтърпяването на което било отложено с изпитателен срок от 2/две/ години.

От изложеното е видно, че "новият факт" по смисъла на ТР №3/16.11.2009г. на ВКС по т.д. №3/2009г. на ОСНК на ВКС се явява именно последното осъждане, посочено в т.3, определението по което е влязло в сила на 16.01.2018г.

Извън това следва да се има предвид, че в искането на прокурора, е допусната техническа грешка, а именно – погрешно е посочен изпитателния срок, с който са отложени за изтърпяване наложените на осъдения наказания по НОХД №175/2013г. и по НОХД №167/2013г. и двете по описа на РС-гр.***.Видно от приложените по делото бюлетини за съдимост определения изпитателен срок за посочените осъждания е 2/две/, а не 3/три/ години.Тази техническа грешка автоматично е пренесена и в обжалваното определение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.334 т.1 от НПК, ***кият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение №372/13.07.2018г., постановено по ЧНД №737/2018г. по описа на РС-гр.*** и  

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.