О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 291

гр.Добрич, 04.10.2018г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав с председател А.Каменски, членове Д.Петрова и Е.Стоянова, разгледа

в.н.ч.д.№281/2018г. на ОС-гр.Добрич, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК, по протест на РП-гр.Девня срещу определение №305/05.06.2018г. по н.ч.д.№572/2018г. на РС-гр.Добрич, с което и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменено постановление от 05.01.2018г. на РП-гр.Девня за прекратяване на наказателното производство по ДП№3324/2012г. на 1РУ на МВР-гр.Варна, образувано срещу В.М. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Представителят на РП-гр.Девня оспорва законосъобразността и обосноваността на атакувания акт. Претендира се за отмяна на първоинстанционното определение и потвърждаване на преюдициалното постановление от 05.01.2018г.

Видно от приложените по делото материали, казусът е поставен на въззивен контрол за трети път, като последното произнасяне на ОС-гр.Добрич касае напълно идентичен протест, идентични съображения на първата инстанция и същото като обосновка преюдициално постановление за прекратяване на наказателното производство. По същество липсва промяна в обстоятелствата, обусловила инстанционния съдебен контрол. На практика представителят на прокуратурата за пореден път е декларирал, че въпреки осъществените следствени действия, събраните по делото доказателства не са достатъчни да обусловят извод за извършено престъпление, доколкото в оформилите се две доказателствени съвкупности е налице непреодолимо противоречие. Алтернативно се сочи, че дори тезата на жалбоподателя и подкрепящите го свидетели да бъде кредитирана изцяло, то същата очертава противоправно, но несъставомерно от обективна страна деяние.

В конкретния случай настоящият състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд констатации и съображения. Представителят на обвинението се е задоволил с това да цитира подробно показанията на разпитаните по делото свидетели, установявайки, че се оформят две групи показания с непреодолими чрез останалите доказателствени средства противоречия и с това е абдикирал от задълженията по чл.13 и чл.14 от НК. На практика липсва обективна оценка за достоверност и логичност на показанията, за отстояваните от разпитаните интереси и тяхната обвързаност с останалите, за развитието на тезите в хода на процеса, за процесуалните последици от дискредитирането на една от двете фиктивно разграничавани доказателствените съвкупности, както и за припокриващите се данни в тях. Това би позволило представителят на обвинението да кредитира изцяло или отчасти една от тезите и едва след като обоснове избора с конкретни факти и съображения, да посочи извършено ли е деянието, предмет на делото, съставлява ли същото престъпление и какъв е приложимият материален закон. Заетата към момента позиция, че липсват достатъчно доказателства, по същество е равносилна на отказ от правораздаване. Още по-малко допустимо е и излагането на правни изводи, без установени преюдициални факти, отбелязано и от първоинстанционния съд. В допълнение следва да се отбележи и екстравагантната позиция на прокурора досежно изпълнителното деяние„непристойни действия“ и престъпния резултат-„грубо нарушаване на обществения ред“. Непристойно поначало се явява всяко неприлично, скандализиращо, безсрамно действие, което явно противоречи на възприетия морал. Публичността на изявата-осъществяването и на обществено място или пред други лица никога не е било въвеждано като изискване за съставомерност. Достатъчно за реализиране на престъпния резултат е извършеното да бъде обективно годно да стане достояние на обществеността, да предизвика възмущението на неопределен кръг лица-по време на извършването или впоследствие, като проява на брутално и демонстративно незачитане на обществения ред. Наред с това, съгласно ТР№2/1974г. на ПВС, грубо нарушаване на обществения ред има и когато се накърняват важни лични интереси или съществено се засягат нормите на нравствеността. В частност-открито високата степен на неуважение към личността сама по себе си е окачествявана и като явно неуважение към обществото.

С оглед изложените констатации и съображения протестът е неоснователен, поради което и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение №305/05.06.2018г. по н.ч.д.№572/2018г. на РС-гр.Добрич и връща дело на РП-гр.Девня за произнасяне по реда на гл.XVIII от НПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: ..……… Членове:…………. …………