ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН  СЪД

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

№ 363

гр. Добрич, 18.10.2018г.

           

Деница Петрова, съдия - докладчик по ч.н.д. № 344/ 2018г. по описа на ДОС като обсъдих въпросите по чл.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/  във вр.  с § 2. от ДР на ЗПИИСРРПОУНПМАС във вр. с чл.247а ал.3 от НПК намирам, че делото не е подсъдно на Добрички окръжен съд.

Делото е образувано след изпращането му по компетентност от ОС-Варна по тяхно прекратено ч.н.д.№1145/18г. /погрешно първоначално изпратено в РС-Добрич, от където отново е изпратено по подсъдност на ДОС/.

Делото не е подсъдно на Добрички окръжен съд. Същото е образувано във връзка с постъпило от Република Румъния удостоверение по рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции спрямо българския гражданин И.С.С. с искане за признаване по реда на ЗПИИСРРПОУНПМАС на наказателно решение №288/2018 по наказателно дело №364/295/2018 на Първоинстнационен съд Саникулае Маре, Румъния.

Съгласно чл. 8 ал.1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС компетентни органи в Република България да признаят решенията по чл. 2, т. 1, издадени в друга държава - членка на Европейския съюз, са окръжните съдилища по местоживеенето на лицето. В Закона за гражданската регистрация изрично е посочено, че всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Съгл. чл.93 ал.1 от ЗГРПостоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението“, а съобразно чл.94 ал.1 от ЗГР „Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.“ Следователно „местоживеенето“ на лицето е свързано с регистрирания му постоянен или настоящ адрес. В конкретния случай съобразно приложената справка от НБД „Население“ /на л.24 от н.ч.д.№4186/18 на ВРС/ заинтересованото лице И.С.С. е с постоянен и настоящ адрес в гр.Варна, поради което и съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС намирам, че именно Окръжен съд Варна е компетентния съд да разгледа делото. Обстоятелството, че в Удостоверението освен адресът в гр.Варна е посочен и адрес в област Добрич- с.Ловчанци / на който пребивавал бащата на лицето според информация по телефона от кмета на селото/ намирам, че не може да обосноват подсъдност на ДОС, доколкото под „местоживеене“ на лицето се разбира мястото, където лицето живее т.е. неговия настоящ адрес съобразно изричната разпоредба на чл..94 ал.1 от ЗГР , който адрес лицето съобразно чл. 90, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗГР е заявило пред органите по чл. 92, ал. 1 от ЗГР и който в конкретния случай е в гр.Варна

Намирам, че информация по телефона от кмета на с.Ловчанци, че заинтересованото лице посещавало баща си, който живеел в селото, за по няколко дни /без да е посочено на месец или на година/ и че последната една година заинтересованото лице изобщо не е посещавало селото не би могла да обоснове подсъдност на Окръжен съд –Добрич, тъй като е очевидно дори и по тази информация, че адресът в с.Ловчанци не е адресът по местоживеене на заинтересованато лице И.С.. Изобщо не е установено заинтересованото лице да пребивава на адреса в с.Ловчанци, на който живее баща му, защото съгласно същата телефонната справка от кмета на селото лицето И.С.С. не е посещавало селото в последната година, но дори е да бе така, за разлика от ЗПИИРКОРНФС, където законодателят е посочил като компетентен съд освен окръжният съд по местоживеене и този по обичайното пребиваване на лицето, компетентност по обичайно местопребиваване в случая е неприложима, доколкото в чл.8 ал.1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС изрично е предвидена компетентност само на окръжния съд по местоживеене на лицето.

С оглед изложените мотиви, като считам, че делото не е подсъдно на Добричкия окръжен съд, а на Окръжен съд Варна, доколкото компетентния съд е отказал да го разгледа, и го е препратил на ДОС намирам, че възниква спор за подсъдност, който следва да се разреши от ВКС.

Предвид изложеното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, вр. с чл.247а ал.3 от НПК вр. с § 2. от ДР на ЗПИИСРРПОУНПМАС

 

Р А З П О Р Е Ж Д А М

 

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НЧД N 344/2018 г. по описа на Добрички окръжен съд.

ПОВДИГАМ спор за подсъдност на делото пред ВКС, където същото да се изпрати незабавно.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия - докладчик:                        .

                                 / Д.Петрова /