Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

 

№ 180

 

 

гр. Д., 30.10.2018 г.

 

 

 

         В      И   М   Е  Т О     Н  А     Н  А  Р  О  Д   А 

 

 

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори октомври  две хиляди и осемнадесета година в състав: СЪДИЯ Г.  ПАВЛОВ  при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Търговско дело № 325  по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 325/2017 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба рег. вх. № 7795/05.12.2017 г. на търговско дружество „***“ ЕАД гр. С. с която срещу „***“ АД  гр. Д. е предявен иск за плащане на сумата от 29 190.49 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 05.12.2017 г., до окончателното й изплащане,  претендиран на основание чл.  318 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й плащане, както и на сторените по делото разноски.

Ответникът „***” АД гр. Д. оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че цената на доставените горива не е определена коректно, поради което купувачът не дължи плащане на процесната сума. Ответникът претендира сторените по делото разноски.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание  чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Между страните по делото е сключен договор за продажба на горива № **г., съгласно който „***“ ЕАД като продавач продава, а „***“ АД  като купувач  купува горива от бензиностанциите на продавача, както и от бензиностанции, опериращи под търговската марка „***“, като купувачът се е задължил да заплати цената на доставеното му гориво в срок, посочен във всяка една от фактурите, удостоверяващи извършването на доставката.

В изпълнение на установените търговски отношения между страните, продавачът доставил, а купувачът получил и приел без забележки съответно количество гориво.

В съответствие с договора, продавачът е издал на купувача ф-ри № **/30.06.2017 г. за сумата от 38 055.43 лв. с включен в цената ДДС и № **/28.07.2017 г. за сумата от 79.20 лв. с включен в цената ДДС или общо 38 134.63 лв.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, процесните фактури са коректно отразени в съответните счетоводни сметки на купувача  „***“ АД и са намерили  отражение в дневниците за покупки и в справките – декларации по ЗДДС. Купувачът е ползвал данъчен кредит по гореописаните фактури в размер на сумата от 6 249.54 лв.

Вещото лице е установило, че в счетоводните регистри на „***“ АД са отразени задължения към „***“ ЕАД в размер на сумата от 29 204.81 лв., заведени в с/ка 401 „Доставчици“.  

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Е. М., икономически директор „***“ АД,  чрез които са изяснени отношенията между страните по повод договора за продажба на горива. Съдът счита свидетелските показания за неотносими, тъй като те установяват факти и обстоятелства, които нямат касателство към правния спор.

По делото не се установи изпълнението на задължението на купувача за плащането на исковата сума.

Видно от становището на третото неучастващо в процеса лице -  „****“ ( **** )  - клон  България,  застрахователното дружество не е изплащало застрахователно обезщетение на „***“ ЕАД по щета от неизплатените процесни фактури от „***“ АД.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземания на „И. Г. Б.” ООД гр. С. към „***” АД  гр. Д., произтичащи от облигационно отношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ.

В разглеждания случай, сделката е документирана и с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – гореизброените фактури, притежаващи всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование, адрес и номер на идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция; име и фамилия на съставителя. Данъчните фактури документират наличието на търговска сделка между страните, обективираща основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ.

Ищецът, в качеството си на продавач, видно от писмените доказателства по делото е изпълнил своите задължения по чл. 187 ЗЗД, като е предал стоката и е прехвърлил собствеността й на купувача.

Ответникът като купувач съобразно изискванията на чл. 324 ТЗ във вр. с чл. 194 ЗЗД е приел вещта, прегледал я е в течение на времето, обикновено необходимо за това в подобни случаи, като не е констатирал забелязани недостатъци, като по този начин е одобрил вещта с оглед разпоредбата на чл. 324, изр. 2 ТЗ във вр. с чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ  купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

По делото се установи частичното изпълнение на задължението на купувача за плащане на цената съобразно чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, поради което същият дължи реално изпълнение на основното си задължение за плащането на непогасения остатък от цената на продадените стоки в размер на исковата сума.

С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на исковата претенция.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1 667.62 лв.  

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                           

         Р    Е    Ш    И :

 

 

ОСЪЖДА „***” АД гр. Д., БУЛ.“**“ № *, ЕИК ** да заплати на „***” ЕАД гр. С., район Оборище, бул. „С.“ № *, ет. *,  ЕИК **, сумата от 29 190.49 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 05.12.2017 г., до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 667.62 лв.

РЕШЕНИЕТО  ПОДЛЕЖИ  НА  ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ  ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

  

                               СЪДИЯ :