Р        Е     Ш      Е     Н     И     Е

 

 

№ 168

 

гр. Добрич, 19.10.2018 г.

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

                ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО    ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА  разгледа т. д. № 47/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Търговско дело № 47/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба рег. вх. № 1005/12.02.2018 г. на „***“ ЕООД гр. София,  с която срещу „***“  ЕООД  гр. Добрич е предявен иск за плащане на сумата от 33 309.06 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, претендиран на чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

          В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и на сторените по делото разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение.

          Ответникът оспорва исковата претенция.

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

          По силата на договор за изработка от 08.03.2016 г. „***“ ЕООД гр. София като изпълнител се задължил на свой риск да изработи нещо ( всички необходими действия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект на поръчващия за обект „Предприятие за производство на парни и водогрейни котли – гр. Добрич, бул. „25-ни септември“ № 51“ по Приоритетна ос „Енергийна и  ресурсна ефективност“ в рамките на Оперативна програма „Иновация и конкурентноспособност 2014-2020“ ) съгласно поръчката на „***“ ЕООД гр. Добрич като поръчващ, а последният – да заплати възнаграждение в размер на 5 % без включен в цената ДДС от цялата стойност на проекта ( 33 309.06 лв. с включен в цената ДДС ).

Договорът е бил подписан от  сина на управителя Х. В.И.– В.Х.И., като съобразно чл. 301 ТЗ, управителят на ответното дружество е одобрил сключената сделка.

Изпълнителят е изпълнил работата съобразно предвиденото в договора предназначение.

На 29.09.2016 г. поръчващият  е приел извършената работа без възражения, видно от приложения като доказателство по делото приемо – предавателен протокол.

По делото не се представиха доказателства за изпълнението на задължението на поръчващия да плати договореното възнаграждение.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение -  арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият -  да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Предмет на настоящото търговско дело е исковата претенция на изпълнителя за плащане на незаплатеното възнаграждение по договорена и извършена работа, претендиран, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа,  включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение.

Страните не оспорват нито валидността на сключения договор, нито изпълнението и приемането на работата, нито размера на общата стойност на договорената работа. Тези три правопораждащи елементи от фактическия състав на вземането по чл. 266, ал. 1 ЗЗД се доказват от събраните по делото доказателства. Поръчващият не е изпълнил задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на договореното възнаграждение в размер на исковата сума.

С оглед гореизложеното, исковата претенция се явява  основателна и следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят  разноски по делото в размер на сумата от 1 445.38 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000.00 лв.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА  „***“  ЕООД  гр. Добрич, ул. „**“ № 9, ЕИК ** да заплати на „***“ ЕООД гр. София, ул. „**“ № 53, сумата от 33 309.06 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 12.02.2018 г.  - до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото  в размер на сумата от 1 445.38 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                                                             СЪДИЯ: