Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. Д., 29.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 60/2018 г. по описа на Д.кия
окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 60/2018 г. по описа
на Д.кия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „***“ АД гр. Б.против
Решение № 163/16.11.2017 г. на Районен съд – Б.по гр. д. № 71/2017 г. в частта,
в която е обявен за окончателен сключения на 18.10.2012 г. предварителен
договор по отношение на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № **, находящ се в с. Р., общ. Б., област Д., с площ по скица
77.54 кв.м.
Недоволен от така постановения
съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила; претендира отмяна на атакувания
съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество,
която да отхвърли исковата претенция.
Въззиваемата страна не изразява
становище.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
По
отношение правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция приема
следното:
От
доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 18.10.2012
г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който „***“ АД гр. Б., общ. Б., област Д. като продавач се
задължава да прехвърли на Р.К.Г. като купувач
следния недвижим имот: апартамент със застроена площ по скица 77.54
кв.м., разположен на първи етаж в жилищна сграда „Е.“ № *, находящ се в с. Р.,
представляваща самостоятелен обект – сграда с идентификатор № **при граници и
съседи на имота: на етажа – няма; под обекта - няма; над обекта – обект с идентификатор
№ **, попадащ в сграда № *, в поземлен имот с идентификатор № **, ведно с
прилежащите 32.8156 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 3.24
кв. м., съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия терен,
ведно с всички подобрения, срещу цена в размер на 7 000.00 евро, която
купувачът се задължава да заплати изцяло и в брой при подписване на
предварителния договор.
Страните
се задължили в срок до 30.12.2012 г. да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на процесния имот.
С анекс
от 15.01.2013 г. страните са се съгласили да удължат срока на сключване на
окончателния договор до 30.06.2013 г. В документа е отбелязано, че продавачът е
заплатил на купувача сумата от * 000.00 лв., представляваща неустойка по
чл. 6.5.1 от предварителния договор.
С анекс
от 10.07.2013 г. страните са се съгласили да удължат срока на сключване на
окончателния договор до 20.12.2013 г. В документа е отбелязано, че продавачът е
заплатил на купувача сумата от 10 000.00 лв., представляваща неустойка по анекс
от 15.01.2013 г. към предварителния договор.
Видно
от експертното мнение на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд
съдебно-графическа експертиза, подписите в горецитираните документи в графата
„продавач“ са положени от представляващия дружеството И. Г. В., а в графата
„купувач“ – от ищеца Р.К.Г..
Според
заключението на вещото лице по приетата от въззивната инстанция
съдебно-техническа експертиза, пазарната цена на процесния имот към 2012 г. е
възлизала на сумата от 22 700.00 евро.
Въззивната
инстанция е събрала гласни доказателства чрез разпит на свидетели на страните.
Свидетелят на въззивника А. Е. А. твърди, че процесният предварителен договор е
бил сключен през 2016 г, докато свидетелят на въззиваемата страна поддържа в
своите показания, че предварителният договор е бил сключен през 2012 г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Анализът
на доказателствата по делото, събрани от първата и от въззивната
инстанция, налага извода за привидност
по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД на предварителния договор за
покупко-продажба от 18.10.2012 г. на процесния недвижим имот.
Страните
умишлено прикриват липсата на сделка между тях, създавайки у третите лица ( в
случая „Г. П. П.) невярна представа относно действителното правно положение
между тях. Привидният характер на сделката се установява и от
нееквивалентността на уговорената между страните цена – 7 000.00 евро, и
пазарната оценка на имота - 22 700.00 евро, т. е. около три пъти и половина по
висока от договорената.
Съгласно
чл. 26, ал. 2, предл. пето във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, привидните договори са
нищожни.
Предварителния
договор от 18.10.2012 г. за покупко-продажба на процесния имот като привиден е
нищожен и не е породил съответното правно действие.
За
купувача по нищожен предварителен договор не
възниква потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С оглед
изложените доводи, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Решението
на първостепенния съд, като противоречащо на изводите на въззивната инстанция
следва да се отмени. Въззивната инстанция следва се произнесе по съществото на
правния спор, като с оглед на гореизложените доводи отхвърли исковата
претенция.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивника следва да се присъдят сторените по делото
разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в
размер на сумата от 340.00 лв. разноски
по делото и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000.00 лв.
Воден
от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 163/16.11.2017 г.
на Районен съд – Б.по гр. д. № 71/2017 г. в частта, в която е обявен за
окончателен сключения на 18.10.2012 г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който „***“ АД гр. Б., ЖК „Б.“, ул. „Б. Я.“ № *, ЕИК **
продава на Р.К.Г. следния недвижим имот: апартамент със застроена площ по скица
77.54 кв.м., разположен на първи етаж в жилищна сграда „Е.“ № *, находящ се в
с. Р., общ. Б., област Д., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **, при граници и съседи на имота:на етажа – няма, под обекта –
няма, над обекта – обект с идентификатор № **., попадащ в сграда № *, в
поземлен имот с с идентификатор № **, ведно с прилежащите 32.8156 % ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 3.24 кв. м., и съответните идеални
части от правото на строеж върху прилежащия терен, ведно с всички подобрения в
същия, за сумата от 7 000.00 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Р.К.Г. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** за обявяване на сключения на
18.10.2012 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който „***“ АД гр. Б., ЖК „Б.“,
ул. „Б. Я.“ № *, ЕИК ** продава на Р.К.Г. следния недвижим имот: апартамент със
застроена площ по скица 77.54 кв.м., разположен на първи етаж в жилищна сграда
„Е.“ № *, находящ се в с. Р., общ. Б., област Д., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **, при граници и съседи на имота:на етажа –
няма, под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор № **., попадащ в
сграда № *, в поземлен имот с с идентификатор № **, ведно с прилежащите 32.8156
% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 3.24 кв. м., и съответните
идеални части от правото на строеж върху прилежащия терен, ведно с всички
подобрения в същия, за сумата от 7 000.00 евро.
ОСЪЖДА Р.К.Г.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** да заплати на „***“ АД
гр. Б., ЖК „Б.“, ул. „Б. Я.“ № *, ЕИК **, на сумата от 340.00 лв. разноски по делото и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 000.00 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.