Р Е Ш Е Н И Е

№ 173

Гр.ДОБРИЧ 24.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 94/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.4 от ГПК.

Претендира се установяване съществуването на вземане в полза на ищеца ЕАД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Главен изпълнителен директор В.М.С.и Изпълнителен директор Д.Н. Н.,чрез пълномощника им – главен юрисконсулт М.С.Б.,срещу ответника М.М.Н.,ЕГН:**********,с адрес:г*** № 38,за което вземане по ч.гр.д.№ 3967/2017г.по описа на Добрички районен съд са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се установява следното:

По силата на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004г.,ЕАД „ ***“ е предоставила на М.М.Н.,ЕГН:**********,кредит за покупка на недвижим имот в размер на 39 000 лв.Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца,считано от датата на неговото усвояване.Кредитът се погасява с месечни анюитетни вноски.Падежната дата за издължаване на главница и/или лихва е 15-то число на месеца.

За предоставения кредит,кредитополучателят следва да заплаща лихва,която към датата на сключване на договора за кредит е 11.75%.

В изпълнение на чл.15 от договора за кредит,вземането на Банката е обезпечено със законна ипотека,вписана под ***.на СВ,гр.Добрич и е учредена Договорна ипотека,вписана под вх.рег***.на СВ,гр.Добрич.

Поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски и на основание чл.19.1,б.“а“ от договора за кредит,във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ,кредиторът е отправил уведомление до ответника,изх.№ 01-20-01440/09.03.2016г.,за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Уведомлението е получено от адресата лично на 14.03.2016г.До предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред,остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка в размер на 5 проценти пункта - чл.19.2 от договора.

На 26.10.2017г.Б. е подала заявление по реда на чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за следните суми:главница – 25 615.09 лв.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението;договорна(възнаградителна)лихва- 4 058.56 лв.,за периода от 15.03.2016г.до 26.10.2017г.;обезщетение за забава – 4 079.76 лв.,за периода от 24.03.2016г.до 26.10.2017г.;такси и разноски/такса изискуемост/- 120.00 лв.Образувано е ч.гр.д.№ 3967/2017г.по описа на ДРС,като въз основа на издадените по него Заповед за незабавно изпълнение № 2126/30.10.2017г. и изпълнителен лист от 30.10.2017г. искането е уважено,като на заявителя са присъдени освен заявените парични суми още и заплатената държавна такса в размер на 677.47 лв.,както и сумата от 150.00 лв.-направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Поради постъпило в законовия срок възражение от длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,с Разпореждане от 20.02.2018г.,връчено на заявителя на 06.03.2018г.,съдът е указал на ЕАД „***“ да предяви иск по чл.415 от ГПК за установяване на вземането си,като довнесе дължимата държавна такса.

С исковата молба по т.д.№ 94/2018г.по описа на ДОС,ЕАД „ ***“ претендира съдът да постанови решение,с което да признае за установено в отношенията на страните,че ответникът дължи на Банката присъдените с издадените по ч.гр.д.№ 3967/2017г.по описа на ДРС Заповед за незабавно изпълнение № 2126/30.10.2017г. и изпълнителен лист от 30.10.2017г. парични суми,без разноските в заповедното производство.Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 3347/28.05.2018г.,ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявения иск,като твърди,че не дължи претендираните от ищеца суми,по следните съображения:

Ответникът не спори,че на основание договор за кредит,сключен с ищеца на 11.11.2004г.,е получил от *** кредит в размер на 39 000 лв.Твърди,че редовно е обслужвал кредита до 03.11.2016г.,след което ищецът е отказал да приема плащания на вноските му по кредита,с мотива,че кредитът е станал предсрочно изискуем и има наложен запор на банковата сметка на ответника.Тъй като в договора за кредит от 11.11.2004г.не се съдържа такава клауза,ответникът е настоял да му приемат вноските,а Банката му е отказала,като му е предоставила Общи условия,в т.21.3 от които е посочено,че: „ В случай,че кредитополучателят ползва повече от един кредит,отпуснати от кредитора,кредиторът има право при предсрочна изискуемост на един кредит,да превърне в предсрочно изискуеми и другите кредити,ползвани от кредитополучателя,независимо от тяхната редовност“.В случая,ответникът има и друг сключен с ищеца договор за кредит от 12.10.2007г.,по който с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 122/2015г.по описа на ДОС е признато по отношение на М.М.Н. и сина й съществуването на вземане в полза на *** в претендирания размер.Именно с аргумента,че кредита от 12.10.2007г. е станал предсрочно изискуем,Банката е отказала да приеме платените от ответника след 03.11.2016г.вноски по договора за кредит от 11.11.2004г.Ответникът счита,че клаузата на т. 21.3 от Общите условия е неравноправна по смисъла на закона,като излага подробни съображения в подкрепа на тази си теза.След като клаузата на т. 21.3 от Общите условия е нищожна,то кредитът от 11.11.2004г. не е станал предсрочно изискуем,поради което на длъжника следва да се даде възможност да погаси дължимите до момента вноски.

Ответникът оспорва и претендираната договорна лихва,както и обезщетението за забава,като нищожни клаузи от договора.Така определена,лихвата не е съобразена със размера на законната лихва.Налице е нищожност на договорната клауза на лихва при забава на кредитополучателя на основание чл.26,ал.1,предл.първо от ЗЗД,във вр. с чл.143,т.5 от ЗЗП.Според ответника,той не дължи претендираните лихви и неустойки,тъй като не той,а банката е неизправната страна по договора,след като твърди,че е превърнала кредита в предсрочно изискуем на основание нищожна клауза от Общите условия и е отказала да приеме погасителните вноски на длъжника.

В допълнителна искова молба,вх.рег.№ 4126/26.06.2018г.,ищецът изразява становище за неоснователност и недоказаност на изложените от ответника в писмения му отговор доводи и твърдения.

В допълнителен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 4720/19.07.2018г.,ответникът поддържа направените от него в писмения му отговор възражения.

Съдът,като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като предявен от надлежна страна,в преклузивния законов срок,искът се явява процесуално допустим.

Видно от приетото като доказателство по настоящото дело ч.гр.д. № 3967/2017г.по описа на Добрички районен съд,на 26.10.2017г. ЕАД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,е подала по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 2126/30.10.2017г.,с която е разпоредено М.М.Н.,ЕГН:**********,***,в качеството й на кредитополучател/длъжник по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004г.,сключен с ЕАД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,като кредитор,да заплати на кредитора въз основа на извлечение от счетоводните книги на Б. към 27.10.2017г.следните суми:25 615.09 лв.,представляваща неизплатена главница по договора от 11.11.2004г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението – 26.10.2017г.,до окончателното й изплащане;4 058.56 лв.,представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 15.03.2016г.до 26.10.2017г.;4 079.76 лв.-обезщетение за забава за периода от 24.03.2016г.до 26.10.2017г.;такси и разноски/такса изискуемост/- 120.00 лв.;827.47 лв.-направени по ч.гр.д.№ 3967/2017г.съдебно-деловодни разноски.

Срещу тази заповед в срока по чл.414 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.Поради постъпилото възражение,с Разпореждане от 20.02.2018г.,връчено на ЕАД „ ***“, гр.София,на 06.03.2018г.,съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е депозирана на 03.04.2018г.,т.е в преклузивния едномесечен срок от съобщаването на Разпореждането от 20.02.2918г.,внесена е дължимата държавна такса за образуване на делото,поради което предявеният с нея иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.4 от ГПК се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледан по същество,искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.

Вземането на ищеца се основава на сключен между страните на 11.11.2014г.договор за кредит за покупка на недвижим имот/стр.7-9/,по който банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

В съответствие с разпределената му в процеса доказателствена тежест,ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване:Наличие на предпоставките,визирани в т.19.1,б.“а“ от процесния договор,във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ,за обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем;Обстоятелството,че Банката изрично е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,респ. надлежно е уведомила ответника за обявената предсрочна изискуемост,което изявление е достигнало до ответната страна преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;Обстоятелството,че вземането на ищеца от ответника възлиза на претендираните с исковата молба суми главница,лихви и такси.

Събраните по делото доказателства не удостоверяват,че в полза на ищеца са били налице законовите предпоставки за обявяване на кредита по процесния договор за предсрочно изискуем,съответно за това,че ищцовата банка надлежно е упражнила това свое право.

Правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем е регламентирано в раздел VI,т.18 и 19.1 от процесния договор.Съдържанието на цитираните разпоредби сочи,че освен в хипотезата на неизплатени в срок три месечни анюитетни вноски,която хипотеза е уредена в т.18,кредиторът има правото да превърне кредита в предсрочно изискуем и в случаите по т.19,т.е правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не възниква само при неплащане на три вноски,но и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора - т.19.1.,б.“а“.В този смисъл е и нормата на чл.60,ал.2 от ЗКИ,съгласно която,когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,както и когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита,банката може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните с книги.Именно на хипотезата на т.19.1,б.“а“,във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ в случая се е позовал заявителят по ч.гр.д.№ 3967/2017г.на ДРС,като в изпратеното до длъжника уведомление му съобщава,че поради забава в погасяване задълженията му по предвидените в процесния договор от 16.11.2004г.условия,банката обявява кредита за предсрочно изискуем.

Нито в уведомлението до М.Н. обаче,нито в извлечението от счетоводните книги,послужило като основание за издаване на заповедта за изпълнение,се сочи кои конкретно задължения кредитополучателят не е издължил в срок.Точка 6 от извлечението от сметка визира само дни на забава - 559,но не и за кои конкретно задължения се отнася тази забава.Това обстоятелство не се установява и от т.8,където е посочен единствено общият размер на дължимата главница към 27.10.2017г.,включващ и предсрочно изискуемата такава.

Съгласно разпоредбата на чл.60,ал.2,т.1 от ЗКИ,извлечението от счетоводните книги задължително следва да съдържа информация за броя на вноските,които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени,и общият размер на просрочената сума.Очевидно в случая извлечението от сметка не съдържа подобна информация,т.е няма минимално изискуемото по закон съдържание,за да бъде годно основание по чл.417,т.2 от ГПК за издаване заповед за изпълнение.

Не е налице и обявяване на предсрочна изискуемост съобразно изискванията на т.10 от ТР № 4/18.06.2014г.по тълк.д.4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно представеното по ч.гр.д.№3967/2017г.по описа на ДРС извлечение от счетоводните книги,предсрочната изискуемост е настъпила на 24.03.2016г.

Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от две предпоставки:от обективният факт на неизпълнението и от субективния факт на упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.Съгласно даденото в т.10 на ТР № 4/18.06.2014г разрешение,предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването на волеизявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.

В случая не са налице и двете предпоставки за обявяване на предвидената в т.19.1.б.“а“ от процесния договор предсрочна изискуемост.

Освен,че от извлечението от счетоводните книги не става ясно какви конкретно просрочени задължения има кредитополучателят,същият е получил волеизявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,на 14.03.2016г./стр.23/,поради което предсрочната изискуемост има действие от този момент,а не от посочената в заявлението по-късна дата 24.03.2016г.За да има действие предсрочната изискуемост,считано от 14.03.2016г.-момента на получаване от длъжника на уведомлението на кредитора,е необходимо към този момент да са налице обективните факти,обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост.Такива факти,а именно-преустановяване редовното погасяване на кредитното задължение към 14.03.2016г. не бяха установени по делото.От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на ССЕ/стр.75-93/се установява безспорно,че към 14.03.2016г.не е налице просрочие в плащането на главницата по договора.Последното извършено плащане е на дата 25.02.2016г/стр.87/,то е в размер на 368.00 лв.,като към 14.03.2016г.просрочена главница няма.Не е налице просрочие на главното задължение и към 24.03.2016г.- посочената в заявлението дата на обявената предсрочна изискуемост.От експертизата става ясно,че на 23.03.2016г.по кредита е извършено плащане на сума в размер на 506.00 лв.,като към 24.03.2016г. просрочената главница е отново „0.00“.След като изводът на експерта е,че към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост-14.03.2016г.,няма преустановяване на редовното погасяване на кредитното задължение по процесния договор/стр.88/,то не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск,който като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне изцяло.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи и следва да заплати на ответника сторените по делото разноски.Доколкото обаче липсват доказателства за направени от ответната страна разноски,вкл.платено адвокатско възнаграждение,такива не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕАД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Главен изпълнителен директор В.М.С.и Изпълнителен директор Д.Н. Н.,чрез пълномощника им – главен юрисконсулт М.С.Б.,срещу М.М.Н.,ЕГН:**********,с адрес:г***,иск с правно основание чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.4 от ГПК,за признаване за установено в отношенията между страните,че на основание издадени по ч.гр.д.№ 3967/2017г.по описа на ДРС по чл.417,т.2 от ГПК-извлечение от счетоводни книги към 27.10.2017г.по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004г.,Заповед за незабавно изпълнение № 2126/30.10.2017г. и изпълнителен лист от 30.10.2017г.,ответницита дължи на ищеца следните парични суми:главница – 25 615.09 лв.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението;договорна(възнаградителна)лихва- 4 058.56 лв.,за периода от 15.03.2016г.до 26.10.2017г.;обезщетение за забава – 4 079.76 лв.,за периода от 24.03.2016г.до 26.10.2017г.;такси и разноски/такса изискуемост/- 120.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: