Р Е Ш Е Н И Е

№ 178

гр. Д., 29.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 143/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 143/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по въззивна жалба на „***“ * гр. Б. срещу решение № 14/22.02.2018 г. по гр. д. № 582/2013 г. по описа на Районен съд - Б..

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „***“ * гр. Б. срещу „Е.“ * гр. Д. иск за редуциране науговорения срок от 5 години на 3 години, касаещо клаузата „срок“ на сключения между тях Договор № 7/12.03.2015 г. за наем на сграда с площ от *.00 кв. м. с идентификатор **по КККР на м. „Т.“, гр. Б., одобрени със Заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, състояща се от три помещения, ведно с открита тераса с площ от 100.00 кв. м., представляваща прилежащ терен пред входа на сградата, обособена част от ПИ с идентификатор **по КККР на м. „Т.“, включени в капитала и собственост на „***“ * гр. Б., съгласно нотариален акт за собственост, вписан в СВ-Б., под № **, том **, дело № **г., като е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените по делото разноски.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да уважи предявения иск.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Въззивната инстанция не констатира наличието на всички положителни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

В конкретния казус, петитумът на исковата молба не е прецизиран. Ищецът претендира установяването на факта, че сключеният между страните договор за наем е за срок от три години, като съдът редицура първоначално уговорения срок от пет на три години. Установяването на този факт е всъщност установяване на факт с правно значение. По общото правило на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК установителни искове относно факти са забранени. Съдилищата не разполагат относно тези искове с обща правораздавателна власт. Тя им се дава само с оглед установяване на определени категории факти, за които законът изрично допуска да се предявяват установителни искове. Не съществува законова разпоредба, която да позволява горепосочения факт да се установява чрез установителен иск. Спорният факт следва да се установи по дела, които са във връзка с други правоотношения между страните.

Първоинстанционният съд е следвало на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на даде срок на ищеца за поясняване и формулиране на искането си по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Позитивното ни право не познава иск за редуциране срока на договорите по съдебен ред. В случая , ако се касае за установителен иск, следва да се има предвид и наличието на правен интерес от търсената правна защита като предпоставка за неговата допустимост.

След изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, първоинстанционният съд, с оглед поясненията на страната, следва да прецени допустимостта на иска.

По изложените по – горе съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, производството по делото – прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 270, ал. 4 ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 14/22.02.2018 г. по гр. д. № 582/2013 г. по описа на Районен съд - Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по в. т. д. № 143/2018 г. по описа на Окръжен съд-Д..

ВРЪЩА гр. д. № 582/2013 г. по описа на Районен съд – Б. за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.