Решение по Търговско дело 153/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№__154_____/ 10.10.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и седми септември 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 153 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на »***»ЕООД ЕИК -***,гр.Добрич срещу Решение № 344 от 18.04.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 4217/2017 г.,с което е признато за установено, че „***” ЕООД, ЕИК ***, гр.Добрич, дължи на „***”ЕООД, гр.Добрич, ЕИК- ***, сумата от 1 203лева, представляваща вземане по договор за изработка на настилъчни плочи , ведно със законната лихва върху главното вземане от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 26.07.2017г. до окончателното му изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2597/2017г. по описа на РС Добрич.,както и е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, 150лв. разноски за експертиза, 25лв. държавна такса, както сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2597/2017г. по описа на РС Добрич разноски в размер на 25лева - държавна такса по заявлението и 300лв. адвокатско възнаграждение.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно,незаконосъобразно и необосновано.

Пред първата инстанция ответникът оспорил наличието на договорна облигационна връзка между страните с претендирания предмет.

Твърдял,че не се е срещал ищеца и не му е възлагал работа,не е приемал такава,нито е получавал фактура от него.Не бил упълномощавал трети лица,нито устно,нито писмено,да действат от негово име.

Неправилно съдът кредитирал показанията на заинтересованият от изхода на делото свидетел ***.

Имало е една проведена среща за уточняване начина на спонсорство за изграждането на паметник в с.***със свидетеля,но становищата им за начина на спонсориране се разминали,поради което не се е стигнало до подписване на договор за спонсорство.

Въз основа на неверните твърдения,съдът направил неверни правни изводи.

Твърди,че в случая сме изправени пред хипотезата на чл.301 от ТЗ-действия на едно лице от името на търговеца без представителна власт,като за това търговецът е узнал едва при получаване па Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 2597 / 2017 год. на ДРС,когато е и подал възражение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.Уточнява,че се касае за паметник в с.***,където е изписано и името на ответника като дарител.

Жалбата е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба от „***”ЕООД, с която срещу „***” ЕООД, е бил предявен иск за установяване в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 203лева, представляваща вземане по договор за изработка на настилъчни плочи за обект с.***, ведно със законната лихва върху главното вземане от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му изплащане, за което вземане е била издаена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2597/2017г. по описа на РС Добрич.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за изпълнение на настилъчни плочи с площ 45,5 кв.м при единична цена за кв.м. -22лв.,че възложителя е приел работата,но не заплатил цената на изработеното съгласно уговорките.Ответното дружество е твърдяло,че няма облигационни взаимоотношения с ищеца,не е възлагало работата и не е завело в счетоводството си претендираната фактура.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, които са част от фактическите състави по отделните претенции, основани на различни действия и бездействия на ответника, всяко от които се сочи като причиняващо различни по вид и размер вреди за дружеството, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

По повод конкретните оплаквания във въззивните жалби за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

Не може да бъде споделено становището,че въз основа на неверните твърдения,съдът направил неверни правни изводи.Съдът е изложил мотиви защо е кредитирал показанията на свидетеля ***.

Освен това във въззивната жалба е направено признание,че между страните е проведена среща за уточняване на спонсорство,но до такова не се стигнало.Въззиваемата страна представи пред въззивната инстанция споразумение,подписано между страните в периода между двете инстанции,по силата на което ответникът се задължил да заплати исковата претенции и сторените по делото разноски до 10.09.2018 г.,но не е сторило това към момента на съдебното заседание.Споразумението не бе оспорено от процесуалния представител на въззивника.Налице е документ,обективиращ признание на иска.

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции,обжалваното решение следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 300 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,съгласно представения договор за правна помощ и сумата от 50 лв. за дплатена държавна такса.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА срещу Решение № 344 от 18.04.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 4217/2017 г..

ОСЪЖДА »***»ЕООД ЕИК -***,гр.Добрич да заплати на „***”ЕООД, гр.Добрич, ЕИК- *** сумата от 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.