Р Е Ш Е Н И Е № 157

В името на народа

гр.Добрич 11.10.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и седми септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ …................ и в присъствието на прокурора.....................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№158

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“АД,ЕИК ***,чрез адв.М.Г. ,ДАК срещу Решение №32 от 20.03.2018г. по гр.д.№544/2015г.по описа на РС гр.Балчик ,с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за заплащане на сумата от 10 141,35 лв.-главница,представляваща стойност на консумирана от ответното дружество вода и за сумата от 1 455,61 лв.-обезщетение за забава .

Жалбата е депозирана в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Жалбоподателят счита,че решението е неправилно,постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Неправилно съдът е приел,че служителите на ищеца имат вина за споровете с ответника по делото,тъй като същите са отказали монтирането на водомер в шахтата или в помещение на ответника.

Прието е също,че страните е следвало да договорят поставяне на водомер на границата на имота,с цел пазачът на имота да проверява дали водомерът е на мястото си и дали има проблем с отчитането на консумираната вода.

Тези изводи не се споделят от жалбоподателя.Същите се базират само на свидетелските показания на разпитания по делото св.***.Същият е бил управител на ответното дружество до 20.10.2017г.,т.е. към момента на завеждане на делото,така и през по-голямата част от провеждане на съдебното производство.Това прави разпита му като свидетел недопустим.

Що се отнася до теча извън имота на ответника,то без значение е факта,че течът е извън имота.Значение има само това,че течът е след водомера.

С тези мотиви се настоява решението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание представляващия въззиваемата страна оспорва подадената жалба.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното съдебно решение,прие за установено следното:

Жалбата и насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,а за правилността му проверката на съда е ограничена от посоченото в жалбата.

Претенцията на ищеца е основана на чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.203 от ЗВ и чл.86 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е било доказването на количествата реално доставена вода до ответното дружество,както и стойността й.

По делото са представени издадени от ищеца,но неподписани от ответното дружество фактури за доставена и консумирана вода за периода от 30.08.2012г. до 26.04.2014г.,на обща стойност исковата сума,както и карнети за извършени замервания на потребена от ответника вода за процесния период.Съгласно Констативен протокол от 05.07.2011г .е монтиран водомер №21002116 за абонат „***“ с.***,а от Констативен протокол 02.04.2013г.се установява,че водомерът се намира в гората,извън имота на ответника.

Представени са общите условия на ищеца за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора.

Съгласно чл.5 т.7 от Общите условия потребителят има право да присъства при отчитането на показанията на индивидуалните водомери и чрез упълномощен представител при отчитането на общия водомер при водопроводното отклонение.Съгласно чл.9 от същите ОУ В и К операторът предоставя услугата водоснабдяване до границата на сградната водопроводна инсталация или до вътрешната водоснабдителна мрежа на обособен имот.Чл.20 от Общите условия предвижда отчитането на показанията на водомерите да става на водопроводното отклонение ,като отчитането става в присъствие на представител на потребителя.В случай на неосигурен представител,отчетът се подписва от свидетел,който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора-чл.21 ал.4 от ОУ.При неплащане на дължима от потребителя сума се издава фактура,връчена по реда на чл.66,която се счита за покана за доброволно плащане .Чл.66 от ОУ предвижда връчването на документи ,включително и фактури да става чрез куриер или представител на ** оператора,който чрез подписа си удостоверява датата и начина на връчването.

В настоящия случай издадените фактури не са връчени на потребителя по никой от посочените в чл.66 от ОУ начини.Липсва и всякаква писмена кореспонденция между страните ,съдържаща покана до ответника до осигури достъп до водомера и присъствие на свой представител при отчитане на показанията му.

От заключението на вещото лице се установява,че процесните фактури не са включени в Дневника за покупки на ответника.Всички декларации са с нулеви стойности т.е. ответникът не е упражнил право на данъчен кредит.В устните си обяснения от съдебно заседание вещото лице уточнява,че не се спазва точно попълването на документите,което предполага различно тълкуване и проверки.Дневниците за продажба на ищеца не са били предоставени на вещото лице,тъй като се водели само в електронен вариант.Следователно не може да се приеме,че счетоводните записвания на ищеца съставляват годно доказателство за размера на задълженията на ответника,тъй като от изслушаната експертиза се установява,че търговските книги не са редовно водени.

Поставянето на измервателното устройство извън границите на имота на ответника,на няколко стотин метра от границата му води до извода,че не е спазено изискването на чл.11 ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г.да условията и реда за присъединяване на потребителите и ползването на водоснабдителни и канализационни системи.Неправилното разполагане на водомера и шахтата извън водоснабдявания имот създава възможност за външна намеса върху данните на отчитащото устройство,както и за общо ползване на доставено количество вода и от други потребители,наред с ответника.

Що се отнася до възражението в жалбата,че като свидетел е разпитан ****** –бивш управител на ответното дружество,то към момента на разпита му като свидетел,той е бил заличен в търговския регистър като представляващ дружеството и на негово място е вписан ***-видно от служебна справка със сайта на ТР.

Според показанията на този свидетел ваканционното селище не функционира от 2012г.Имало спукана тръба при водомера, водоподаването било спряно.

От преценката на всички доказателства по делото съдът намира,че предявеният иск е недоказан.Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи районният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение,което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №32 от 20.03.2018г. по гр.д.№544/2015г.по описа на РС гр.Балчик.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.