Р Е Ш Е Н И Е № 150

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 02.10.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и седми септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА -ЮСУФ................... и в присъствието на прокурора............................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева В.Т.Д.№169

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.В.,с управител и представляващ В.Й.И.,чрез пълномощник адв.Е.С. ВАК,съдебен адрес-***,офис №7 срещу Решение №321/13.04.2018г. по гр.д.№4083/2017г.по описа на РС гр.Добрич,с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 945,16лв.-неплатена цена на доставена стока по ф-ра №6947/26.07.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 03.11.2017г.до окончателното й изплащане,както и сумата от 17,59 лв.,представляваща лихва за забава считано от 30.07.2016г.до 05.10.2017г.Присъдени са сторените от ищеца съдебно деловодни разноски.

В срок от ответника по жалбата е постъпил писмен отговор,с който се оспорва основателността й.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,постановено в разрез с императивни разпоредби на ГПК,относно начина на уведомяване на ответното дружество.Неспазването на разпоредбите на чл.50 от ГПК ,досежно залепяне на уведомление на адреса му,нарушава правата му да направи възражение за неподсъдност на делото на ДРС,съобразно правилата на местната подсъдност,да подаде писмен отговор по предявения иск и да ангажира доказателства по делото.

Твърди се,че ответното дружество е погасило частично задълженията си по процесната фактура,с паричен превод в размер на 880 лв.на 09.08.2017г.Признава се остатък на задължението в размер на 65,16 лв. и съответната лихва за забава върху остатъчния размер за периода на забавата.Възразява се срещу заключението на вещото лице,депозирано в първата инстанция,тъй като същото не се е запознало със счетоводните документи при жалбоподателя.

В подадения от въззиваемата страна отговор се оспорва основателността на подадената жалба.

Според ответника по жалбата липсват процесуални нарушения,водещи до неправилност на постановеното съдебно решение и нарушаване на правото на защита на жалбоподателя по делото.

Вещото лице при изготвяне на заключението си се е запознало с документацията при жалбоподателя,които били й изпратени по интернет.

Ответникът е знаел за заведеното срещу него исково производство и е пропуснал да защити интересите си.

Плащането на сумата от 880 лв.касае фактура №6992/02.08.2018г.,а не процесната фактура.

С тези мотиви се настоява, като правилно и законосъобразно решението да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на съдебно деловодни разноски.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на изслушаната в първата инстанция съдебно счетоводна експертиза прие за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение,постановено от надлежен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност.На основание чл.269 от ГПК съдът следи служебно за валидността на решението,а по допустимостта в обжалваната му част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По оплакването за допуснати процесуални нарушения –действително съдът не се е разпоредил на адреса на ответника да бъде залепено уведомление,съобразно разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК,но това е предизвикано от бележката на длъжностното лице по призоваването,че „на ул.“Тракия“ няма номер 53“.Липсва обаче законово основание решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане,тъй като окръжният съд повтаря наред с контролната си функция по законосъобразността на решението и действията на първата инстанция по събиране на доказателства,за които е установено ,че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.Тази възможност се предоставя на страната с разпоредбата на чл.266 ал.3 от ГПК,а именно да иска събиране на доказателства,които не са събрани,поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.В настоящия случай на жалбоподателя е дадена възможност и са събрани исканите от него с жалбата писмени доказателства.По тези съображения съдът счита,че правото на защита на въззивника не е нарушено.

По правилността на постановения съдебен акт.Решението е правилно и законосъобразно по следните съображения:

По делото е представена ф-ра №1000006947/26.07.2017г.,издадена от ищеца по делото ,в качеството му на доставчик на рафинирано олио на стойност 945,16лв.,която е двустранно подписана от съставител и получател.

По делото е изслушано заключение на вещо лице икономист,от което се установява,че са проверени счетоводните документи и у двете дружества,свързани с процесната доставка,като е констатирано ,че фактурата е включена в дневника за продажби на ищеца по делото и в дневника за покупки на ответника.Дължимият ДДС е внесен от „***“ЕООД,а от страна на „**“ЕООД е ползван данъчен кредит по нея.Към момента на проверката по представената от ищеца фактура няма извършено плащане.Установен е размера на лихвата за забава.В съдебно заседание от 23.01.2018г.по гр.д.№4083/2017г.по описа на РС гр.Добрич вещото лице заявява,че е търсило ответното дружество.Осъществен е контакт с управителя на дружеството,който макар и със закъснение изпратил по интернет необходимите документи.Следователно неоснователно е възражението в жалбата,че вещото лице е работило само по документи,находящи се у ищеца.

От представените в настоящата съдебна инстанция писмени доказателства не се установява твърдението на въззивника,че на 09.08.2017г. е заплатил по представената по делото фактура сумата от 880 лв.От представения отчет по сметка на „**“АД е видно,че сумата от 880 лв. е преведена на ищцовото дружество на 09.08.2017 г.,с основание ф-ра №1000006992/02.08.2018г.,а не по ф-ра №1000006947/26.07.2017г.,плащането по която се претендира и не се доказа по делото.Липсва каквато и да е кореспонденция между страните,която да установи твърденията в жалбата.Така те остават голословни и не могат да обосноват извода,че част от задължението е заплатено от ответника по делото.

Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение ,което следва да бъде потвърдено.

В зависимост от изхода по спора на въззивника следва да се присъдят сторените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски в размер на 300 лв.,съобразно направеното искане и представения списък на разноските.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 321/13.04.2018г. по гр.д.№4083/2017г.по описа на РС гр.Добрич.

ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр. В.,с управител и представляващ В.Й.И.да заплати на „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-с.Приморци,общ.Добричка,обл.Добрич,представлявано от управителя Г. Недев сумата от 300 лв./триста лева/-сторени съдебно деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.