Решение по Търговско дело 184/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 181

гр. Д., 30.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г. ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ в. т. д. № 184/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 184/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по въззивна жалба на едноличен търговец М. Р. К. с фирма ЕТ „А. М. Р. К.“ със седалище и адрес на управление с. Л., ул. „***“ № *, общ. К., област Д. срещу решение № 341/18.04.2018 г. по гр. д. № 1693/2017 г. по описа на Районен съд - Д..

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на Г.М.Т. съществува вземане срещу ЕТ „А. М. Р. К.“ за следните суми: 1. Сумата от 6 636.00 лв., главница, от която: 756.00 лв. – дължима сума по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014 г. за стопанската 2014/2015г., сключен с ответника за имоти с № ****, находящи се в землището на с. З., общ. К., област Д. и № **, находящ се в землището на с. Л., общ. К., област Д. ( общо 85.000 дка ), и 5 880.00 лв. – дължима сума по описания договор за наем за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2017 г. до окончателното плащане; 2) Сумата от 182.22 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, от която 89.05 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 756.00 лв. за периода 01.01.2016 г. – *.02.2017 г. и 93.17 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5 880.00 лв. за периода от 01.01.2017г. до *.02.2017 г., като е отхвърлил иска за обезщетение за забава върху главницата от 5 880.00 лв. за горницата над установения размер до претендирания от 94.24 лв., за които суми в производството по ч. гр. д. № 666/ по описа за 2017г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №460/14.03.2017г., неразделна част от която е Определение №1277/10.07.2017г., постановено по ч.гр.д. № 666 по описа за 2017г. на ДРС; признал е за установено на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на В.К.Т. съществува вземане срещу ЕТ „***” за следните суми: 1) 4579.54 лв. – главница, от която: 521.72 лв. – дължима сума по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014 г. за стопанската 2014/2015 г., сключен с ответника за 1/2 идеална част от имот № **, находящ се в землището на с. З., общ. К., област Д. и 4057.82 лв. - дължима сума по описания договор за наем за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2017 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за горницата над установения размер от 4579.54 лв. до претендирания от 4 582 лв. и 2) сумата от 125.68 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, от която 61.43 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 521.72 лв. за периода 01.01.2016г. - *.02.2017г. и 64,25 лева – обезщетение за забава върху главницата от 4057.82 лв за периода от 01.01.2017 г. до *.02.2017 г., като отхвърлил иска за обезщетение за забава върху главницата от 4057.82 лв. за горницата над установения размер до претендирания от 64.44 лв., за които суми в производството по ч. гр. д. № 666/2017г. на Районен съд – Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №460/14.03.2017г., неразделна част от която е Определение №1277/10.07.2017г., постановено по ч. гр. д. № 666/2017 г. на Районен съд – Д.; признал е за установено на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на Я.К.С. съществува вземане срещу ЕТ „***” за следните суми: 1) 4579.54 лв. – главница, от която: 521.72 лв. – дължима сума по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014 г. за стопанската 2014/2015 г., сключен с ответника за 1/2 идеална част от имот № **, находящ се в землището на с. З., общ. К., област Д. и 4057.82 лв. - дължима сума по описания договор за наем за стопанската 2015/2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2017 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за горницата над установения размер от 4579.54 лв. до претендирания от 4582.00 лв. и 2) сумата от 125.68 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, от която 61.43 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 521.72 лв. за периода 01.01.2016 г. - *.02.2017 г. и 64.25 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 4057.82 лв. за периода от 01.01.2017 г. до *.02.2017 г., като е отхвърлил иска за обезщетение за забава върху главницата от 4057.82 лв. за горницата над установения размер до претендирания от 64.44 лв., за които суми в производството по ч. гр. д. № 666/2017г. на Районен съд – Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 460/14.03.2017г., неразделна част от която е Определение №1277/10.07.2017г., постановено по ч. гр. д. № 666/2017 г. на Районен съд – Д.; осъдил е ЕТ „***” да заплати на ищците сторените от тях разноски.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемите страни изразяват становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като молят същият да бъде потвърден.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. *9 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. *7, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. *9 ГПК са свързани със служебно произнасяне по въпросите за валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е и валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

По делото не е било спорно, а и видно от представените писмени доказателства ищците притежават правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Няма спор, че между ищците като наемодатели, действащи чрез пълномощника си К. Г.М. и ответника като наемател на 10.10.2014г. е сключен договор за наем на процесните недвижими имоти. Договорът е сключен за две стопански година, считано от 01.10.2014г. при уговорено наемно плащане от 22 000.00 лв., платимо до края на месец декември на съответната календарна година. С нотариална покана, връчена на 16.01.2017г. на ответника, последният е поканен да заплати наемните плащания по процесния договор. От доказателствата по делото се установява, че имотите са комасирани и са част от споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, сключени по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанските 2014/1015г. и 2015/2016г., страна по които е и ответникът. С оглед експертното мнение на вещото лице по съдебно - счетоводна експертиза е определен размерът на дължимата наемна цена за всеки един от ищците.

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 666/2017 г. на РС-Д.. С разпореждане от 14.03.2017г. е издадена заповед № 460/14.03.2017 г., неразделна част от която е Определение №1277/10.07.2017г., постановено по ч. гр. д. № 666/2017 г. на РС-Д., с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено ответникът да заплати съответните суми на всеки от молителите. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 10.04.2017 г. заповедният съд е указал на заявителите, че могат да предявят иск относно вземанията си, като довнесат дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 04.05.2017 г. Исковата молба е подадена на дата 25.05.2017 г.

С оглед събраните по делото доказателства се налага изводът, че страните са обвързани от действителен договор за наем с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на земеделски земи за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., при което за наемателя възниква задължение за заплащане на уговореното възнаграждение.

В разглеждания случай възражението на ответника, че пълномощникът К. Г.М. при сключване на наемния договор е нямал надлежно учредена представителна власт да действа от името и за сметка на ищцата Я.К. С. е недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. на ВКС по т. д. № 5/2014г., ОСГТК, висящата недействителност при договор, сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност.

Наемодателите са предали наетите имоти на наемателя в състояние, отговарящо на ползването им.

Налице е частично изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена от страна на наемателя. Наемателят следва да заплати на наемодателите съответната наемна цена, установена съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Исковите претенции са основателни и доказани и следва да се уважат.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Настоящият състав на Съда, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи частично искането на въззиваемите страни за присъждане на адвокатско възнаграждение, като им присъди такова в размер на сумата от 300.00 лв.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/18.04.2018 г. по гр. д. № 1693/2017 г. по описа на Районен съд - Д..

ОСЪЖДА едноличен търговец М. Р. К. с фирма ЕТ „А. М. Р. К.“ със седалище и адрес на управление с. Л., ул. „***“ № *, общ. К., област Д., ЕИК 124637063 да заплати на Г.М.Т. ЕГН **********, В.К.Т. ЕГН ********** И Я.К.С. ЕГН **********, всички с пост. и наст. адрес ***,адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 300.00 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: