Р Е Ш Е Н И Е

№__169____/ 22.10.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На втори октомври 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 192 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на »В. П.» ООД ЕИК -**,гр.В. срещу Решение № 377 от 27.04.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 1640/2017 г.,с което са отхвърлени предявените от въззивника искове за заплащане на следните суми: 4 238 лв. с ДДС,представляваща неплатена цена по Договор от 04.05.2016 г. за доставка и монтаж на 1бр. ревитализатор **и 5 бр. бионосители ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 19.05.2017г. до окончателното плащане, както и 359,05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.07.2016г. 09.05.2017 г.,като въззивника е осъден да заплати и сторените по гр.дело N 1640/2017г. по описа на РС Добрич в размер на 400 лв. –депозит за вещи лица и 550 лв. адвокатско възнаграждение.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се признае изцяло предявеният иск.

Излагат се съображения,че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи върху фактическата обстановка, игнорирал е основни правни институти и доказателства по делото.

След като правилно е приел,че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за продажба по отношение на движима вещ,като договорът има характер на търговска продажба и се прилагат правилата за търговска сделка;че продажната цена не е платена,независимо ,че стоката е приета и липсват данни ответникът да се е противопоставил на сделката веднага след узнаването й,неправилно е отхвърлил исковете.Излагат се съображения,че съдът не е взел предвид, че уговореното плащане на общата стойност по т. 3 от договора,се дължи независимо от това дали от ответното дружество са взели или не са взели проба, съобразно договореното в т. 16 във връзка с т. 12 и т. 7 от договора,още повече ,че във връзка с тази уговорена клауза първостепенният съд е възложил в доказателствена тежест на ответника да докаже изпълнение на тава си задължение по договора.

Съдът не отчел противоправното поведение на ответното дружество по неизпълнение на договореностите по т. 3, т. 7, т. 12, т. 15, т. 16 и т. 17 в срок и преклудирането на възможността му ответникът да има някакви претенции,още повече,че е станало причина за завеждането на иска.

Неправилно съдът приел въз основа на свидетелски показания,че отвътникът е правил опити на върне вещта,без да е отчел,че това е станало едва след завеждане на исковата претенция.

Първостепенният съд формирал неправилен извод, че продажната цена не е платена поради негодността на уредите според уговореното в договора,без да отчете,че липсват протоколи от резултати от взета проба от третираният воден басейн след 60 календарни дни от датата /04.05.2016 г./ на монтажа на ревитализатора и бионосителите, съгласно т. 15 от процесния договор и отчитайки становището на вещото лице,че не й е известна научна литература в съответната област и че няма протокол за извършения експеримент.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.

От събраните свидетелски показания и от назначената експертиза се установила изначалната неефективност на приложения от изпълнителя метод.

Неоснователни били твърденията във въззивната жалба, че не са правени опити за връщане на процесния ревитализатор,тъй като в случая се касаело за хипотезата на скрити недостатъци,за доставката на негодност на монтираното устройство,поради което не се дължало възнаграждение. Неоснователни са възраженията, че плащането по процесната фактура не е обвързано с доказване на ефективността на монтираното устройство. В чл.12 от Договора е уговорено, че плащането ще се извърши само при наличие на доказан положителен резултат от „експерименталното третиране”. Предвид, че след третиране на водата с процесното устройство и бионосители смъртността при рибите не е намаляла, а се е увеличила и предвид заключението, че причинителя на тази смъртност бактерията Aeromonas hydrophila не е възможно да бъде унищожена чрез експерименталното третиране, то е налице неизпълнение от страна на изпълнителя, поради което не му се дължи плащане по договора. Правилно съдът е преценил, че поради негодността на уредите не е платена продажната цена, и че са налице опити за връщане на ревитализатора и бионосителите и като е отхвърлил предявените искове е постановил при задълбочена преценка на представените писмени и гласни доказателства едно правилно, обосновано и законосъобразно решение.

Добрички окръжен съд ,с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че е бил сезиран с иск по чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.258 ЗЗД и чл.327 ТЗ.Приел е,че договорът е подписан от представител на ответника като пълномощник без представителна власт ,но стоката е приета от ответното дружество,което не се е противопоставило на сделката веднага след узнаването й,съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ,поради което страните са обвързани с валидно правоотношение.

По отношение на доставените/изработени/ ревитализитори,е приел,че е налице втората хипотеза на чл.264 ЗЗД– когато се касае за недостатъци,които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно.

Приел е,че десетина дни след монтажа ,при разговор по телефона „ответникът бил уведомен,че има смъртност при рибите“.

Възприемайки заключението на вещото лице,че бионосителите изначално не са в състояние да изпълнят функцията, за която монтирани, че дори и да взети проби съгласно уговореното в договора, би се доказало наличие на въпросната бактерия,е приел,че е съобщил на ищеца за недостатъци на монтираният уред и бионосители , т.е че е направил възражения по чл.264 ЗЗД,поради което работата не е приета от възложителя, тъй като тя има такива недостатъци , които правят изработеното за негодно спрямо договореното,поради което не дължи възнаграждение.Същото се отнасяло и за ревитализатора **при прилагане на чл.195 ЗЗД и че ответникът се е възползвал от възможността да не я плати , което съответства на посоченото в хипотезата на чл.195 ЗЗД - връщане на стоката и получаване на продажната цена.

Така изложените изводи не могат да бъдат споделени .

Настоящият състав намира, че ищецът не е доказал всички релевантни факти, чиято тежест му е указана-че доставените уреди не работят,кога и как е известил ищецът.Неправилно е вменил в тежест на ищеца,да докаже,че е взел проби ,съгласно раздел 5,т.15 и т.16 от договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.1 от ЗЗД, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление продавачът отговаря за същите. При констатиране на недостатъци купувачът разполага със следните права : да върне вещта и да иска връщане на цената, да поиска съответно намаляване на цената като задържи вещта или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Съгласно разпоредбата на чл.194,ал.1 от ЗЗД,уведомяването следва да е незабавно.По делото не са представяни и събрани никакви доказателства,че ревитализаторът не работи.За какво уведомяване за недостатъци,които правят уреда негоден в такъв случай може да се говори,още повече за незабавно уведомяване,след като не са събрани никакви доказателства за уведомяването на ищеца,че ревитализаторът не работи?Освен това са представени доказателства за опитите на ответника да върне уредите едва след завеждане на делото.

Съгласно разпоредбата на чл.197,ал.1 от ЗЗД,исковете на купувача се погасяват след изтичането на шест месеца от получаването на вещта за движимите вещи,т.е този срок е бил изтекъл към 04.11.2016 г.,а исковата молба е заведена на 19.05.2017 г.

Същото се отнася и за правото да се претендират учредените в полза на поръчващият права по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД .

Според нормата на чл.264 ЗЗД поръчващият, в случая ответникът по делото, е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането включва  фактическото получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички свои възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При всички случаи след откриване на недостатъци – явни или скрити, поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Същественото в разпоредбата на чл.264, ал.2, предл.2 е задължението за незабавно уведомяване, тъй като в противен случай правата на възложителя се преклудират. Нормата на чл.264, ал.3 от ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение, работата се счита за приета.

Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, възложителят има право да избере една от трите алтернативно предвидени в чл.265, ал.1 ЗЗД възможности: 1. отстраняване на недостатъците; 2. заплащане на разходите, необходими за отстраняването им или 3. намаляване на възнаграждението.

Съгласно разпоредбата на чл.265, ал.3 от ЗЗД тези права се погасяват в срок от шест месеца. Този срок е давностен и започва да тече от приемане на работата – за явни недостатъци и от откриването им – за скрити недостатъци. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът в качеството си на възложител е приел без възражения изработените бионосители.

Не са представени доказателства,че ищецът е уведомен,че изработените бионосители не работят.Тъй като се касае за изработването на иновативно техника,страните са уговорили в договора,че работата им ще бъде установена след взимането на проби и извършването на изследвания в лаборатория,като задължението за това е на възложителя,в случая-ответник.Не са представени доказателства за вземането на проби въобще,още по-малко за наличието на резултати,установяващи липсата на действие на изделието.

Пропускът да бъдат направени своевременно възраженията за некачествено изпълнение води до преклудиране възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл.265 от ЗЗД. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 94/02.03.2012 год. на ВКС по т.д. № 133/2010 год. на ІІ т.о.

При тези фактически данни съдът приема, че възраженията на ответника за доставка на некачествена стока и изработката на некачествено изделие,са погасени по давност,поради което той дължи договорената цени,както и претендираната мораторна лихва до завеждане на иска.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, ,с оглед изхода от спора,първоинстанционното решение следва да бъде отменено ,като въззваемата страна бъде осъдена за разноските за двете инстанции.Направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за процесуалния представител на въззивника е неоснователно,тъй като същият е изчислен под минимума на Наредба № 1.Поради това възиваемата страна следва да се осъди за разноски в размер на 849,58 лв. за първата инстанция и 633,76 лв. за въззивната инстанция.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното от Добрички районен съд Решение № 377 от 27.04.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 1640/2017 г.,с което са отхвърлени предявените от въззивника искове за заплащане на следните суми: 4 238 лв. с ДДС,представляваща неплатена цена по Договор от 04.05.2016 г. за доставка и монтаж на 1бр. ревитализатор **и 5 бр. бионосители ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 19.05.2017г. до окончателното плащане, както и 359,05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.07.2016г. 09.05.2017 г., и ищецът е осъден да заплати сторените по гр.дело N 1640/2017г. по описа на РС Добрич в размер на 400 лв. –депозит за вещи лица и 550 лв. адвокатско възнаграждение,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНЯВА:

ОСЪЖДА Б. А. Ф.“ООД,с.П.,общ.Д.,ЕИК-**да заплати на »В. П.» ООД ЕИК -**,гр.В. сумата от 4 238 лв. с ДДС,представляваща неплатена цена по Договор от 04.05.2016 г. за доставка и монтаж на 1бр. ревитализатор **и 5 бр. бионосители ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 19.05.2017г. до окончателното плащане, както и 359,05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 19.07.2016г. 09.05.2017 г..

ОСЪЖДА„Б. А. Ф.“ООД,с.П.,общ.Д.,ЕИК-**да заплати на »В. П.» ООД ЕИК -**,гр.В. разноски в размер на 849,58 лв. за първата инстанция и 633,76 лв. за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.