Р Е Ш Е Н И Е

№__155____/10.10.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На втори октомври 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 218 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на «***»ЕООД ЕИК-***, чрез процесуалният им представител адвокат М. В. срещу Решение № 28 от 08.03.2018 г. ,по***овено от ГТРС по гр.дело № 306/2017 г.,с което въззивника е осъден да заплати на С.С.М. ЕГН- ********** сумата от 3 047, 92 лв. ,представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.08.2017г. до окончателното изплащане,да заплати 458, 36 лв. , представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 9 999, 75 лв. за периода от 1.08.2017г. до 12.01.2018г.

Иска се отмяна на решението. Излагат се съображения,че решението било нищожно.Първоин***ционният съд се бил произнесъл по непредявен иск.Не обсъдил всички възражения на страните,допуснал изготвянето на експертиза с неотносими задачи.Налице била предубеденост на съда и на вещото лице.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна и моли за потвърждаване на решението.

Намира по***овеното решение за правилно,обосновано, законосъобразно, валидно и допустимо,по***овено при правилна преценка на всички доказателства и обосновани изводи.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на Ген.Тошевски районен съд е валидно като по***овено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е по***овено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за у***овено следното:

Производството пред първостепенният районен съд е образувано по заведени искове по чл.8,ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД от С.С.М. ЕГН ********** *** срещу „***-1” ЕООД ЕИК *** с. ***, общ. Генерал Тошево, ул.Втора ” № 2, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 999, 75 лв., представляваща част от цялата претенция на ищеца в размер на 15 999, 60 лв., представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016г. за поземлен имот - земеделска земя –нива имот №*** с площ от 83, 00 лв. в землището на с. ***, общ. Генерал Тошево и поземлен имот - земеделска земя-нива имот № *** с площ от 116, 995 дка в землището на с.***,общ. Генерал Тошево, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата н предявяване на исковата молба – 1.08.2017г. до окончателното изплащане.

Въз основа на събраните по делото доказателства,първостепенният съд е приел за доказано,че ищецът е собственик на посочените земеделски земи са собственост на ищеца, като за стопанската 2015/2016 г. те са били обработвани от ответника на основание договор за аренда с рег.№2384/7.08.2013 г.,със срок от четири стопански години,в който договор е уговорено арендно възнаграждение в размер на 35% от паричната стойност на продукцията, дължимо след изтичането на всяка стопанска година и след реализацията на продукцията, но не по-късно от десет месеца след края на стопанската година.Назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи са у***овили, че размерът на арендното възнаграждение, съгласно уговорените 35% от продукцията, е в размер на сумата от 13 047, 67 лв. или по 65, 24 лв./ дка.Предвид представените доказателства,че в хода на делото по сметката на ищеца е била приведена от ответника сумата от 9 999, 75 лв. рента 2015-2016 г.,първостепенният съд е приел,че дължимото по договора арендно възнаграждение в общ размер на сумата от 13 047, 67 лв. е заплатено на ищеца частично в размер на сумата от 9 999, 75 лв.,поради което е уважил иска в размер на сумата от 3 047, 92 лв..

По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

По***овеното съдебно решение е валидно,като по***овено от надлежен съдебен състав ,в рамките на правораздавателната му компетентност.Субективното убеждение на процесуалния представител на жалбоподателя за предубеденост на съдебния състав,съответно констатацията на съда за липса на такава пристрастност, не водят до нищожност на съдебния акт,като по***овен от незаконен състав-така Определение №410 от 17.11.2016г. на ВКС по гр.д.№61179/2016г.на Второ ГО.

По***овеното решение не е по***овено при липсата на мотиви.Съдът е изложил ясни и разбираеми мотиви,обосновани със събраните по делото доказателства.

Не е разгледан непредявен иск.Събраните по делото доказателства са относими и правилно преценени.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоин***ционно решение, а по о***алите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.Ето защо,съдът не дължи произнасяне по опитите на процесуалния предствител на въззивника едва в пледоарията си да навежда нови основания за неправилност на обжалвания съдебен акт,както и не дължи коментар на неотносими възражения.

С оглед на така изложеното, решението на първоинстнационния съд следва да бъде потвърдено.

Направено е възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар от 830 лв.С оглед фактическата сложност на настоящият процес,настоящият състав намира,че претендирания хонорар не е прекомерен,поради което оставя без уважение възражението за прекомерност.На основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 830 лв.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 08.03.2018 г. ,по***овено от Ген.Тошевски районен съд по гр.дело № 306/2017 г.

ОСЪЖДА „***-1 „ ЕООД , да заплати на С.С.М. ЕГН- ********** сумата от 830 лв. адвокатски хонорар за въззивната ин***ция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.