Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ДОБРИЧ 12.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕВЕТИ ОКТОМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 230/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е подадена от ответника по гр.д.№ 574/2016г.по описа на Балчишки районен съд – Р.Д.А.,ЕГН:**********,чрез пълномощника му- адв.О.С.,ВАК,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 43/11.04.2018г.

Като твърди,че решението е неправилно,необосновано,постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,въззивникът претендира за отмяната му изцяло.Прави искане за присъждане на сторените в първоинстанционното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Почти без никакви мотиви първоинстанционният съд е приел,че имуществото на ищеца е намаляло с предадени на ответника царевица и слънчоглед,които страните са остойностили на 23 000 лв.В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване,така и обогатяването на ответника,а също и фактите,от които произтичат обедняването и обогатяването.Подобно доказване в случая липсва.Представените с исковата молба доказателства,които ответникът е оспорил,са неотносими по спора,същите представляват частни документи,касаещи други лица,те не обвързват ответната страна и по никакъв начин не удостоверяват,че стоката,предмет на исковата молба е предадена на ответника.В случая за ищеца съществува друг правен ред за защита на интересите му,поради което предявеният иск по чл.59 ЗЗД е недопустим.

Насрещната по жалбата страна,чрез пълномощника си-адв.К.К.,изразява становище за неоснователност на жалбата,моли като правилно обжалваното решение да бъде потвърдено,като на въззиваемата страна се присъдят и разноските,сторени във въззивната инстанция.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Производството по гр.д.№ 574/2016г.по описа на БРС е образувано по искова молба,подадена от Д.Б.П.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника му - адв.К.К.,срещу Р.Д.А.,ЕГН:**********,***,с която се претендира ответникът да заплати на ищеца сумата от 23 000 лв.,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба,че през 2012г.ответникът е взел от ищеца добитата от него продукция,слънчоглед-22 220 кг.,царевица 78 220 кг.,след извършена бонификация -76 578 кг.,за да я извози до зърнобази,с които той работи и предложи за изкупуване на по-едри зърноизкупвачи.Ответникът следвало да предостави на ищеца паричната равностойност на продукцията след доставянето й на зърноизкупвача и получаване на парите за нея,което задължение той не изпълнил.Поради това,през месец септември 2013г.ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 23 000 лв.След издаването на записа П. многократно канил А. да му заплати сумата от 23 000 лв.,но до момента на завеждане на делото това не е сторено,поради което се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 23 000 лв.,с която сума неоснователно се е обогатил.

С обжалвания съдебен акт така предявеният иск е уважен изцяло,като е прието,че активът на имуществото на ищеца е намалял с предадените на ответника царевица и слънчоглед,които страните са остойностили на 23 000лв.,а ответникът се е обогатил със същата сума,като между обогатяването и обедняването на страните по делото съществува пряка връзка.

Решението е неправилно,постановено в противоречие с материалния закон,при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви във връзка с извода си за основателност на заявената претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД.Единствените мотиви в атакувания съдебен акт се отнасят до представения по делото запис на заповед,чиято действителност е оспорена от ответника.Отбелязано е,че съгласно извършените по делото почеркови експертизи ръкописният текст в записа е на ответника,негов е подписа,положен за издател,като експертите са установили механични заличавания на цифри или части от цифри от датите на издаване и падеж на процесния заповед,както и преправки с химикалки със син и черен цвят.С оглед преправянето на датите на издаване на ефекта и неговия падеж,правилно първоинстанционният съд е счел записа на заповед за нередовен от външна страна и затова недействителен,но липсва яснота защо е приел за основателна и доказана исковата претенция с правно основание чл.59 ЗЗД.

Предявеният по гр.д.№ 574/2016г.по описа на БРС иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД,всеки,който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е обогатил,до размера на обедняването.Съгласно чл.59,ал.2 от ЗЗД,правото на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД възниква,когато ищецът не разполага с друг иск,с който може да се защити.Горното означава,че искът по чл.59,ал.1 от ЗЗД е постановен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,когато той не може да се защити с друг иск.В този смисъл е и задължителната съдебна практика-ППВС № 1/28.05.1979г.

Възражението на ответника по гр.д.№ 574/2016г.по описа на БРС за недопустимост на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД,поради това,че за ищеца съществувал друг правен ред за защита,е неоснователно.

В изпълнение указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба,с писмена молба,вх.рег.№ 13875/16.08.2016г. /стр.17 от гр.д.№1961/2016г.на ДРС/ищецът изрично заявява,че предоставянето на продукцията му на ответника не е било предмет на договорни отношения между двете страни,те не са уговаряли нито писмено,нито устно условия помежду си,в т.ч. заплащане на комисионни,възнаграждения,разходи по транспорт и др.,като единственото обстоятелство,продиктувало предоставянето на стоката,е контактите на ответника със собственици на зърнобази,които изкупували зърно.Тези твърдения на ищеца не са оспорени от ответника,който в писмения отговор на исковата молба,чрез пълномощника си-адв.С.,изрично заявява,че между страните по делото не съществува облигационна връзка,поради липса не само на писмен договор,но и на каквато и да било устна договореност.При липса на твърдения и доказателства за постигнати от страните писмени или устни договорености относно съществените елементи на определен договор,в т.ч и комисионен такъв,за ищеца не съществува възможност да се защити чрез иск на договорно основание.При установени преправки в съдържанието му относно датите на издаване и падеж,приложеният към исковата молба запис на заповед е недействителен,което го прави невалидно изпълнително основание по чл.417,т.10 от ГПК,доколкото записът на заповед материализира правото да бъде получена обозначената в него сума,само ако е действителен.В този смисъл предявеният иск по чл.59 ЗЗД се явява единствената възможна защита на ищеца и като какъв се явява допустим.

Разгледана по същество,заявената претенция е неоснователна и недоказана.

Единствено установеното от експертизите обстоятелство,че процесният запис на заповед за сумата от 23 000 лв. бил написан и подписан като издател от ответника,не може да обоснове извод за уважаване на претенцията,както защото основанието на иска не е ценната книга,така и защото записът на заповед е абстрактна сделка,при която издателят се задължава да плати определена сума пари,без да се сочат причините за това.За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът е следвало да проведе пълно доказване на осъществяването на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване:че ответникът се е обогатил без основание,а ищецът е обеднял;обогатяването на ответника да е за сметка на обеднилия ищец;връзката на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,т.е те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти.Обогатяването може да се изразява в увеличаване на актива,намаляване на пасива или спестяване на разходи,като задължително трябва да бъде имуществено,докато обедняването е намаляване на актива или пропуснатото му увеличаване.Най съществената предпоставка,предвидена от закона,е наличието на връзка между двата посочени елемента.Разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД изисква обогатяването да е станало за сметка на обедняването,т.е да са причинени от един и същи факт.

Ищецът по гр.д.№ 1961/2016г.на БРС не е ангажирал по делото никакви,нито писмени,нито гласни доказателства,за установяване на посочените елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване.

В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е приел като доказателства по делото приложени към исковата молба незаверени фотокопия на документи,които нямат доказателствена сила.Освен това,сами по себе си,при липса на други доказателства по делото,те не удостоверяват никакви релевантни във връзка с предявения иск обстоятелства.Става сума за неподписани от ответника частни документи - кантарни бележки,товарителници,изплащателна сметка,данни от „ личен тефтер“,които касаят трети,различни от Р.А. лица и които по никакъв начин не удостоверяват твърдението на ищеца,че е предал на ответника описаното в исковата молба количество и вид зърно.Показанията на разпитания в полза на ищеца свидетел Д. Е. К. се отнасят единствено до обстоятелства,свързани със записа на заповед.Приетите като доказателства по гр.д.№574/2016г.по описа на БРС Постановление от 22.07.2015г. по пр.758/2015г.на Окръжна прокуратура Добрич и Постановление от 18.02.2016г.по пр.пр.179/2015г. по описа на РП Балчик са неотносими към предмета на настоящото гражданско дело.Постановление от 18.02.2016г.по пр.пр.179/2015г. по описа на РП Балчик има доказателствена сила в гражданския процес само досежно отказа за образуване по подадена от ищеца жалба на наказателно производство срещу ответника,но не и относно други обстоятелства.По делото не само липсват доказателства,но и яснота и как е определена цената на иска,т.е на какво основание ищецът приема,че стойността на килограм слънчоглед е 0.55 лв.,съответно на кг.царевица-0.25,още по-малко такива в подкрепа на направения от първоинстанционния съд извод,че страните са остойностили предадени от ищеца на ответника царевица и слънчоглед на 23 000 лв.Недоказването на елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД-обедняването на ищеца и обогатяването на ответника със сумата от 23 000 лв.,както и наличието на връзка между двата посочени елемента,дава основание на настоящата инстанция да приеме,че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва изцяло да се отхвърли,след отмяна на обжалваното решение като неправилно.

Съобразно този изход на спора,Д.Б.П. дължи и следва да заплати на Р.Д.А. сторените в първоинстанционното и настоящото производство разноски,в размер на общата сума от 3360.00 лв.,от която: 2300.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение;600.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещи лица;460.00лв.-заплатена държавна такса по въззивната жалба.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 43/11.04.2018г.по гр.д.№ 574/2016г.по описа на Балчишки районен съд,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.П.,ЕГН:**********,***,иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на Р.Д.А.,ЕГН:**********,***,да му заплати сумата от 23 000 лв./двадесет и три хиляди лева/,с която ответникът неоснователно се е обогатил,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на иска-08.07.2016г.,до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.Б.П.,ЕГН:**********,***,да заплати на Р.Д.А.,ЕГН:**********,***,сторените по делото в двете съдебни инстанции разноски,в размер на общата сума от 3360.00лв./ три хиляди триста и шестдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.