Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

Гр.ДОБРИЧ 11.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕВЕТИ ОКТОМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 233/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.М.В.,в качеството й на пълномощник на ответника по гр.д.№ 36/2018г.по описа на ГТРС-ЕООД „***-1“,ЕИК ***,въззивна жалба срещу по***овеното по делото Решение № 52/08.05.2018г.Като твърди,по подробно изложени в жалбата съображения,че решението е нищожно,недопустимо и неправилно,въззивникът претендира обявяване на решението за нищожно,или неговото обезсилване като недопустимо,алтернативно-отмяната му като неправилно.Прави искане за присъждане на сторените разноски.

В депозиран по делото писмен отговор,по подробно изложени в него съображения,въззиваемата страна,чрез пълномощника си-адв.Д.Ч.,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно,допустимо и правилно.Претендира присъждане на сторените във въззивната ин***ция разноски – адвокатско възнаграждение,по отношение на което въззивникът прави възражение за прекомерност.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Неоснователно е възражението на въззивника за нищожност на обжалваното решение,поради неясна воля на съда.

Решение № 52/08.05.2018г. по гр.д.№ 36/2018г.по описа на ГТРС е валиден съдебен акт,по***овен от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Не може да бъде споделено като основателно и възражението във въззивната жалба за недопустимост на решението,тъй като същото било по***овено по нередовна искова молба.

Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по гр.д.№ 36/2018г.по описа на ГТРС е редовна,тъй като отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.С нея ищецът е предявил искове по чл.8,ал.1 от ЗАЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.Доколкото не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на исковете и са налични всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането им,обжалваното решение е допустимо.

Решение № 52/08.05.2018г. по гр.д.№ 36/2018г.по описа на ГТРС е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

Несъстоятелно е възражението на въззивника за допуснати от първоин***ционния съд съществени процесуални нарушения,изразяващи се в задължаването на ответника да представи неотносими според него доказателства по делото,както и в неправилно приложение на нормата на чл.161 от ГПК.Първостепенният съд не е извършил процесуални нарушения във връзка с допускането и събирането на писмени доказателства за целите на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.Задачата на вещото лице е била да определи дължимото от ответника арендно възнаграждение на ищеца за стопанската 2015/2016г. за земеделските земи,предмет на сключения между страните по делото аренден договор.За да даде отговор на този въпрос,вещото лице е следвало да съобрази както уговореното от страните в чл.3 от процесния договор относно начина на изчисляване на арендното възнаграждение – т.1 от задачата на експертизата,така и ведомостите на ответното дружество за изплатената рента,във връзка с наведеното в исковата молба твърдение,че по сведение на арендодатели,предоставили земеделска земя на ЕООД „***-1“,при условия,идентични с условията на процесния договор,ответникът им е изплатил за стопанската 2015/2016г.арендно възнаграждение на декар в границите от 80.00 лв. до 100 лв.Именно във връзка с доказване на това твърдение на ищеца и по негово искане,изрично обективирано в исковата молба,първоин***ционният съд изрично е задължил ответното дружество на основание чл.190,ал.1 от ГПК да представи на вещото лице в оригинал или в заверени преписи ведомостите за изплатената рента за землището на с.Чернооково,община Генерал Тошево за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.Тези счетоводни документи са относими по спора,не само защото съдържат информация относно действителния размер на заплатеното от същия арендатор на други арендодатели при идентични с процесния договор условия арендно възнаграждение,но и защото въз основа на тях вещото лице би могло да извърши проверка на изчисленията на ответника за размера на извършеното от него рентно плащане,имащи значение за извода за редовност/нередовност на воденото от него счетоводство.Съгласно чл.190,ал.2 от ГПК,непредставянето на документа се преценява съгласно чл.161 от ГПК,т.е съдът приема за доказани фактите,посочени в исковата молба,за които ответникът е създал пречки за събиране на относими по спора доказателства.Нормата на чл.161,във вр. с чл.190,ал.2 от ГПК в случая правилно е приложена от първоин***ционния съд.Ответникът не е представил изисканите от него на основание чл.190,ал.1 от ГПК ведомости за изплатена рента,като в писмо,изх.№18-16811.04.2018г.до вещото лице е обосновал отказа си да представи тези документи с позоваване на ЗЗЛД.Предпоставките,при които страната може да откаже представяне на документи по реда на чл.190,ал.1 от ГПК,са изрично и изчерпателно регламентирани в чл.191 от ГПК,като в случая те не са налице по отношение на ответното дружество.Съгласно чл.33 от Наредба № 2/29.06.2015г. за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица,вещото лице има задължението да не разпространява информация за обстоятелствата,фактите и документите,която му е ***ала известна в хода на извършване на експертизата.Назначеното по гр.д. 36/2018г. на ГТРС вещо лице е подписало и представило/стр.29/декларация,че няма да предоставя делото на трети лица,като и личните данни за страните,а ще ги използва само във връзка с изготвяне на експертизата.При това положение,не може да става въпрос за нарушение на ЗЗЛД,за каквото твърди ответника.След като е налице неоснователно неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл.190,ал.1 от ГПК да представи намиращи се у него относими за спора документи,то правилно първоин***ционният съд е приложил нормата на чл.161 от ГПК,като е приел,че непредставянето на изисканите счетоводни документи е възпрепятствало изготвянето на пълно заключение по назначената СИЕ,поради което е доказано твърдението на ищеца,че действителният размер на дължимото му от ответника арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016г. за земеделските земи,предмет на сключения между страните по делото аренден договор,възлиза на 80 лв./дка.При положение,че изводите на решаващия съд се основават на приложение нормата на чл.161 от ГПК,неотносими и като такива не следва да бъдат обсъждани всички наведени от въззивника доводи относно съдържанието на експертизата и правилността на извършените от вещото лице изчисления.

С оглед гореизложеното,решението на първоин***ционния съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора,въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски,в размер на сумата от 1225.00лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.Възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на въззиваемата страна е неоснователно.Минималният размер на дължимия върху обжалваемия интерес адвокатски хонорар,определен по реда чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер,възлиза на 940.00 лв.,като с оглед действителната сложност на настоящото дело хонорар,превишаващ с 285 лв.минималния,не е прекомерен.Следва да се отбележи и,че институтът на чл.78,ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към у***овяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуални права,а не задължава съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52/08.05.2018г. по гр.д.№ 36/2018г.по описа на Районен съд,гр.Генерал Тошево.

ОСЪЖДА ЕООД „***-1“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.***,община Генерал Тошево,ул.“ Втора“ № 2,представлявано от управителя ***,да заплати на Е.С.Р.,ЕГН:**********,***,сумата от 1225.00лв./хиляда двеста двадесет и пет лева/,представляваща сторени по настоящото дело съдебни разноски-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.