Р Е Ш Е Н И Е №171

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 24.10.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на дванадесети октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.т..д.№237

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.*8 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Р. О. ЕГН ********** ,чрез адв.Г.Д.,адрес *** срещу Решение 68/23.05.2018г.по гр.д.№422/2017г.по описа на РС гр.Т..

Жалбата е депозирана в законоустановения срок ,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

От ответника по жалбата е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността й и се възразява срещу направеното във въззивната инстанция доказателствено искане.

Окръжният съд като се запозна с доказателствата по делото,намира за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,който не страда от пороците ,водещи до нищожността му,за което съдът следи служебно и е постановен по редовна и допустима искова молба.Що се отнася до правилността му,съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Безспорно между ЗК“Н.“,с.О.,общ.Т.,стопански двор,ЕИК ** и праводателя на ответника А. М. Б.на 08.03.2014г.е сключен договор за аренда на земеделска земя,с предмет –имот №**,в землището на с.О.,общ.Т.,с площ 32,001 дка със срок на действие седем стопански години,вписан в СВ под №*,том *,вх.рег.№806/11.04.2014г.Не се спори и по факта,че с НА за покупко-продажба на земеделска земя №*,том *,рег.№*,дело №**.,на Нотариус Д.П.,на 26.09.2014г. ответникът А.Р.О. е придобил нива с площ от 16 дка,съставляваща имот №**,в землището на с.О.,общ.Т.,продадена от А. М. Б.,представляваща част от имота,предмет на арендния договор.Ищецът не твърди да е изпълнил задължението си за плащане към правоприемника на арендодателя ,а напротив потвърждава,че тази предпоставка за прекратяване на договора е налице.В исковата молба не се твърди,че ищецът не е уведомен редовно за настъпването на правоприемството по арендния договор.Следователно тази предпоставка за изпълнение на договора към правоприемника също е налице,доколкото липсва позоваване на неспазване на разпоредбата на чл.17 ал.1 изр.2-ро от ЗАЗ в исковата молба.

Спорно между страните е доколко при прекратяване на арендния договор по реда на чл.28 ал.1 от ЗАЗ е необходимо отправяне на предизвестие по реда на чл.87 от ЗЗД,с посочване на размера на задължението и даване на подходящ срок за изпълнение.

По спорния въпрос е налице произнасяне на ВКС ,а именно ТР№2/20.07.2017г.по т.д.№2/2015г. на ОСГТК на ВКС.Същото е в смисъл,че разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАЗ предвижда специално основание за разваляне на арендния договор,а именно неплащане на дължимата арендна цена в срок повече от три месеца.При тази форма на неизпълнение и когато договорът няма за предмет държавни или общински земи ,законът предвижда отклонение от общия ред на чл.87 ал.1 от ЗЗД/приложим за неуредените от специалния закон случаи,съгласно пар.1 от ДР към ЗАЗ/,а именно отклонение от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение ,с предупреждение,че след изтичане на срока договорът ще се счита развален.Предпоставка за развалянето е да е извършено едностранно изявление,което да е достигнало до знанието на длъжника,което трябва да е в писмена форма,предвид обстоятелството,че подлежащия на разваляне договор е в такава форма.

В настоящия договор за аренда не са уредени специални правила за развалянето му,поради което отправяне на предизвестие с подходящ срок за изпълнение не се дължи.Що се отнася до посочване на дължимата сума в поканата,съдът намира,че тя е уговорена в договора и е известна на ищеца по делото.

Първоинстанционният съд е приел,че липсват доказателства за уведомяване на арендатора за настъпилото правоприемство по чл.17 ал.1 изр.2-ро от ЗАЗ,но не е съобразил,че такова твърдение не е въведено чрез исковата молба.

Поради това и извода за основателност на двата ,предявени в условията на обективно съединяване иска е незаконосъобразен и направен при нарушение на процесуалните правила ,относно разпределението на доказателствената тежест между страните.

Според състава на настоящата съдебна инстанция чрез отправяне на Нотариална покана до длъжника,връчена на представляващия кооперацията на 14.06.2017.г. договорът е законосъобразно прекратен,на основание чл.28 ал.1 от Закона за арендата в земеделието.Удостоверяването на връчването от страна на нотариуса се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверения факт.Възраженията за липса на редовно учредена представителна власт на пълномощника на ответника по делото са оттеглени в първата инстанция,което се потвърждава от процесуалния представител на въззиваемата страна и във въззивното производство.

Вписването на прекратяването в СВ е извършено в съответствие с изискванията на закона и на чл.32а ал.1 от ПВ.Не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство.Актът на прекратяването на арендния договор подлежи на вписване в имотния регистър,съгласно цитираното тълкувателно решение.По тези съображения вписването не подлежи на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК във вр.с чл.88 и чл.90 от ЗКИР.

Като е достигнал до различни правни изводи районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение,което следва да бъде отменено,а предявените искове подлежат на отхвърляне.

Дължат се направените от ответника по делото съдебно деловодни разноски и в двете съдебни инстанции.В първата инстанция те са в размер на 300 лв.-договорено адвокатско възнаграждение,а във въззивната инстанция са в размер на 40 лв.-държавна такса по жалбата и 300 лв.-адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение 68/23.05.2018г.по гр.д.№422/2017г.по описа на РС гр.Т.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗК“Н.„с.О.,общ.Т.,стопански двор,ЕИК**,представлявана от Р. А. Д.за признаване за установено в отношенията с А.Р.О. ЕГН ********** *** за съществуването между страните на арендно правоотношение по Договор за аренда,вписан в СВ гр.Т. ,под №*,том *,вх.рег.№806/11.04.2014г. по отношение на имот №** в землището на с.О.,общ.Т.,с площ от 16 дка,образуван от имот с №** в землището на с.О.,общ.Т.,с площ 32,001 дка.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск,с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК във вр.с чл.88 и чл.90 от ЗКИР за отмяна на извършеното под №*,том *,вх.рег.№1264/19.06.2017г. на СВ гр.Т. вписване на молба за прекратяване на договор за аренда,вписан в СВ под№*,том *,вх.рег.№806/11.04.2014г. по отношение на имот №** в землището на с.О.,общ.Т.,с площ от 16 дка,образуван от имот с №** в землището на с.О.,общ.Т.,с площ 32,001 дка.

ОСЪЖДА ЗК“Н.„с.О.,общ.Т.,стопански двор,ЕИК**,представлявана от Р. А. Д.да заплати на А.Р.О. ЕГН ********** *** сумата от 640 лв./шестстотин и четиридесет лева/-сторени в двете инстанции съдебно –деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.