Р Е Ш Е Н И Е № 176

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 26.10.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на дванадесети октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.т..д.№238

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от О.Н. М. ЕГН **********,Ш.И.В. ЕГН **********,В.Ш.И. ЕГН **********,М.Ш.И. ЕГН **********,Ю.Ш.Е. ЕГН **********,Ф.Х.Х. ЕГН ********** И М.Х.С. ЕГН ********** чрез адв.Г.Д.,съдебен адрес *** срещу Решение №89/07.06.2018 г. по гр.д.№420/2017г.по описа на Тервелски районен съд.

Постъпил е писмен отговор от ответната по жалбата страна,в който се оспорва основателността й.

В жалбата се сочи,че съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,при допускане на нарушение на процесуални правила относно правилното разпределение на доказателствената тежест между страните.С тези мотиви се настоява решението да бъде отменено,като вместо това предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове ,с правно основание чл.124 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК във вр.с чл.88 и чл.90 от ЗКИР бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание страните поддържат заявените от тях становища в подадената жалба и отговор на същата.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,като липсват основания за обявяване на нищожността му,за която съдът следи служебно.Решението е постановено от законен съдебен състав ,в рамките на правораздавателната му компетентност,подписано е и не страда от други пороци ,водещи до нищожността му.Решението е допустимо-постановено по допустима искова молба,при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за предявяването й и липсата на отрицателни процесуални предпоставки.В жалбата липсва позоваване на недопустимост на решението.Налице е правен интерес от предявяване на иска,както правилно е преценил районният съд.

По отношение на правилността на решението,съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,а именно че между ищеца и М. ***,в качеството му на арендодател е сключен аренден договор от 08.03.2014г.,с предмет отдаването под аренда на поземлен имот с площ от 22,500 дка ,съставляващи имот № ***,в землището на с.***,общ.Тервел за срок от седем стопански години,вписан в СВ Тервел под №***

С НА за дарение на недвижим имот-земеделска земя ***.М. *** дарява на О.Н. М. 5,625 дка ,наследствена ¼ ед.част от недвижим имот ,находящ се в с.***,целия с площ от 22,500 дка ,в местността „***“,съставляваща имот №***.

По делото не се спори,че общият наследодател на ищците ***е починал на 17.07.1983г.,преди сключване на арендндия договор,а *** ***,с когото е сключен договора е починал на 17.11.2015г.-след сключване на договора.

Поради констатираното в настоящата инстанция нарушение на процесуални правила от първоинстанционния съд,състоящи се в даване на противоречиви указания на страните относно подлежащите на доказване факти,както и разпределението на доказателствената тежест на страните по делото ,в настоящата инстанция е изготвен нов доклад по делото,съобразно който в тежест на жалбоподателя,ответник в първоинстанционното производство е да установи,че е уведомил арендатора за настъпилото правоприемство,вследствие на извършеното дарение и на смъртта на арендодателя по договора за аренда,на основание чл.17 йл.3 от ЗАЗ.Не се представиха доказателства за редовно уведомяване на арендатора за смъртта и правоприемниците на починалия арендодател,както и за промяната в наследствените квоти ,вследствие на извършеното дарение.Твърдението,че арендаторът е бил уведомен за тези факти още от предходната стопанска година,като е заплатил дължимите на правоприемниците ренти за 2014-2015г., остава недоказано по делото.

От представеното по делото уведомление за едностранно прекратяване на договора за аренда,връчено от Нотариус Д.П.,с район на действие ТРС на 15.06.2017г. лично на председателя на ищовата кооперация е видно,че ответниците уведомяват ,в качеството си на дарен и наследници на починалия ***,че се възползват от правото си да прекратят едностранно договора на основание чл.28 ал.1 във вр.с чл.8 ал.5 от ЗАЗ ,поради неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за заплащане на дължимата рента за стопанската 2015-2016г.

Удостоверителното изявление на нотариуса по отношение на факта на връчване на поканата се ползва с материална доказателствена сила ,която не е оборена и налага извода,че изявлението е получено от кооперацията,чрез нейния представляващ.

Основният довод на ищеца да наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за аренда се основава на неизпълнението от страна на ответниците на задължението им за уведомяване на кооперацията за настъпилото правоприемство.По делото липсват доказателства за такова уведомяване.

Сочат се доказателства от ищеца по делото за извършени плащания на част от наследниците-удостоверение от Български пощи от 19.02.2018г.,съгласно което на Ф.Х.Х. е изплатена сумата от 274,75лв.,а на О. М. сумата е изпратена с пощенски запис,който е върнат на подателя.

При така представените доказателства,съдът достига до следните правни изводи:

Предвид двустранния и възмезден характер на договора за аренда страните са едновременно кредитори и длъжници един спрямо друг.Всеки от тях,в качеството му на кредитор, е длъжен да окаже необходимото съдействие на своя длъжник,за да може същият правилно да изпълни задължението си.Израз на това общо правило е разпоредбата на чл.17 ал.3 от ЗАЗ,уреждащ задължението на правоприемниците на арендодателя ,като заместваща по договора страна незабавно да уведомят арендатора за настъпилото заместване,включително за размера на правата си вследствие на правоприемството и личността ,на която задължението следва да се изпълни.В противен случай арендаторът не е в състояние да изпълни точно задълженията си по договора.

Само на това основание арендаторът следва да се освободи от отговорност за неизпълнение на задължението си за плащане на арендната цена по договора,без да се коментират извършените с пощенски записи плащания на част от наследниците на починалия,за някои от които е отбелязано ,че сумите са върнати.

С тези мотиви следва да се приеме,че договорът не е законосъобразно прекратен на основание чл.28 ал.1 от ЗАЗ-поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца след настъпването на падежа му.Или договорът между страните продължава да съществува,предявеният иск за установяване на съществуването му е основателен и доказан и следва да се уважи,както и този по чл.537 ал.2 от ГПК във вр.с чл.88 и чл.90 от ЗЩИР,доколкото вписването на прекратяването на договора представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Като е достигнал до аналогични правни изводи,макар и с различни от настоящите мотиви ,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.

По делото липсват доказателства за направени от въззиваемата страна разноски във въззивната инстанция.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №89/07.06.2018 г. по гр.д.№420/2017г.по описа на Тервелски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.