Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

Гр.ДОБРИЧ 24.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ОКТОМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 264/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.Й.С.,ВАК,в качеството му на пълномощник на ответника по гр.д.№ 601/2017г.по описа на Районен съд,гр.Каварна – И.Г.К.,ЕГН:**********,***,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 54/03.05.2018г.,с искане за отмяната му изцяло като неправилно и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.Прави се искане за присъждане и на сторените в процеса разноски в двете съдебни инстанции,в това число и адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

В исковата молба се твърди,че претендираните суми се дължат от ответника за ползване на делекосъобщителни услуги по фактури,издадени от мобилния оператор на ищцовото дружество.Ищецът не е представил по делото сключения между него и мобилния оператор договор,нито доказателства,че ответникът му е възложил да сключи от негово име и за негова сметка такъв договор.Не са представени и доказателства,които да удостоверяват,че въпросните СИМ карти са предадени за ползване на ответника,недоказани са твърденията,че фактурираните от мобилния оператор услуги са били предоставени от ищеца на ответника.Ищцовата страна не е доказала по безспорен и категоричен начин и обстоятелството въз основа на какъв счетоводен документ или въз основа на какво съглашение ответникът дължи процесните суми.Между страните липсва договорно правоотношение,по силата на което ответникът да е задължен да заплати сумите по издадените от мобилния оператор фактури на ищцовото дружество.С оглед твърденията в исковата молба следва извод,че ищецът препродава на ответника получените от мобилния оператор услуги,но подобен вид дейност той може да извършва единствено след издаване на лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията,какъвто ищцовото дружество не притежава.

В депозиран по делото писмен отговор въззиваемата страна - ООД „***“,гр.Шабла,чрез пълномощника си-адв.И.П.,ДАК,по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствения материал по делото.Прави искане за присъждане и на сторените във въззивното производство разноски,вкл.адвокатски хонорар,съответно възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на въззивника адвокатско възнаграждение.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решение №54/03.05.2018г.по гр.д.№601/2017г.по описа на Районен съд,гр.Каварна е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания,че първостепенният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства,от които не можело да се обоснове извод,че искът следва да се уважи като основателен и доказан.

Приложените като доказателства по гр.д.№601/2017г. трудов договор № 07/10.07.2009г. и Заповед № 01/21.01.2013г.удостоверяват,че в периода от 10.07.2009г до 21.01.2013г. И.Г.К.,ЕГН:**********,е работил в ищцовото дружество ООД „ ***“,гр.Шабла като общ работник –промишленост,в цех силови трансформатори.В това си качество в периода от м.октомври 2013г. до м.септември 2014г. ответникът е ползвал мобилни услуги по предоставени му от ищеца три СИМ карти.Ползването е ставало на основание сключени между мобилния оператор МТел и ООД „ ***“ договори,по силата на които на ищцовото дружество са предоставяни мобилни услуги.Въпреки,че по делото не са представени описаните в исковата молба договори за ползване на мобилни услуги,съществуването им е безспорно установено от приетите по делото Приложение № 1 и Приложение № 2 към договори № ***.,извлечения от фактури,както и от неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на ССЕ.Експертизата установява,че ищецът и ЕАД „ Мобилтел“ са били в търговски отношения във връзка с предоставени,съответно ползвани мобилни услуги на 86 броя телефонни номера.Ежемесечно доставчикът на услугите е издавал фактури с приложения към тях за договорени такси и извършени разходи от всеки телефонен номер.Фактурите са текущо осчетоводявани от ищцовото дружество и заплащани на мобилния оператор по банков път,а разходите за ползваните телефонни услуги са възстановявани на ищцовото дружество от работниците му.Макар,че не е налице изричен писмен договор между ищеца и ответника,с факта на получаване на процесните СИМ карти И.К. е поел задължение да заплаща ползваните от него мобилни услуги.Неоснователно е възражението в жалбата, че липсвали доказателства,които да удостоверяват,че въпросните СИМ карти били предадени за ползване на ответника,съответно фактурираните от мобилния оператор услуги били предоставени от ищеца на ответника.Приложение № 2 съдържа списък на предоставените CSM номера,списък на ползвателите,тарифен план,отстъпки,като в този документ И.Г.К. срещу подпис е удостоверил ползването на три телефонни номера,а именно:***.Несъстоятелно е и възражението на въззивника за това,че не било доказано по безспорен и категоричен начин и обстоятелството въз основа на какъв счетоводен документ или въз основа на какво съглашение ответникът дължи процесната сума.От заключението на експертизата се установява,че разчетите с ползвателите,описани в Приложение № 2 към договорите,се извършва на база Приложение А към всяка месечна фактура за ползвани услуги,избрани тарифни планове и договорени такси за всеки телефонен номер.За целта ежемесечно е изготвяна „ Справка за дължимите лични вноски за мобилни телефони“,начисляван е ДДС върху задължението на всеки ползвател,след което всяко задължение е осчетоводявано от ищеца по счетоводна сметка 498/1 като вземане от ползвателите на мобилните услуги.При плащане от тяхна страна е осчетоводявано като намалено,съответно погасено вземането.Така е процедирано и по отношение на ответника.По данни от Приложение А към изследваните от вещото лице фактури и регистри на ищцовото дружество за периода от м.октомври 2013г. до м.септември 2014г. е установено наличие на задължение на И.Г.К. в общ размер от 969.50 лв.,както следва:за телефонен номер ** – 211.99 лв.;за телефонен номер **- 641.45 лв.; за телефонен номер **- 116.06 лв.Констатирано е още извършено от ответника плащане в общ размер 441.88 лв.,като остатъкът на неплатеното задължение възлиза на 572.62 лв.Извършените от ответника частични плащания също опровергават твърдението му,че не дължи процесната сума,съответно за липсата на основание за задължението му.Доколкото по делото не установено препродаване на услуги от ищеца на ответника,неоснователно е и възражението в жалбата,че ООД „ ***“,гр.Шабла не разполагало с лиценз за извършване на подобен вид търговска дейност,издаден от Комисията за регулиране на съобщенията.

По гореизложените мотиви,обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените по настоящото дело разноски,присъждането на каквито се претендира в отговора на въззивната жалба.Доколкото обаче липсват доказателства за направени от ООД „ ***“,гр.Шабла разноски във въззивното производство,такива не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/03.05.2018г. по гр.д.№ 601/2017г.по описа на Районен съд,гр.Каварна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.