Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

Гр.ДОБРИЧ 26.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ОКТОМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 293/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД „ К.“,гр.К.,ЕИК ***,в качеството му на ответник по гр.д.№ 386/2017г. по описа на Районен съд,гр.К.,чрез пълномощник-адв.М.К.,ДАК,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 112/28.06.2018г.в осъдителната му част.Като излага съображения,че в обжалваната част решението е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от въззивния съд,с което исковата претенция като неоснователна и недоказана да се отхвърли изцяло.Прави искане за присъждане и на сторените в двете инстанции съдебни разноски,вкл.адвокатски хонорар.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Първоинстанционният съд не е взел предвид нито едно от направените с отговора на ответника възражения за нарушения на процесния договор за наем и от страна на ищеца като наемодател.Според въззивника,налице е съществено нарушение на договора и от страна на Д..Основният аргумент,който КРС обсъжда и приема за безспорен факт,са нарушенията на наемателя,описани от наемодателя в констативен протокол № 5/16.08.2016г.В случая наемодателят не е изпълнил задължението си по т.5.4,изр.2 от договора,като екземпляр от този констативен протокол е предоставен на наемателя едва на *.09.2016г.Съгласно т.8.11 от договора,наемодателят налага неустойките по т.8.3 - т.8.10 при констатирано по реда на настоящия договор неизпълнение на договорно задължение,след като наемателят е бил уведомен за констатираното неизпълнение и е бил поканен в 3-дневен срок от получаване на поканата да отстрани неизпълнението.Подобна покана наемателят не е получавал,съответно не му е даден срок за отстраняване на неизпълнението.

В депозиран по делото писмен отговор въззиваемата страна –Д.,представлявана от М. Т.,чрез пълномощника си-юрисконсулт В.Ц.,по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.Прави искане за присъждане и на сторените във въззивното производство разноски,в т.ч. юрисконсултско възнаграждение,както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата форма.Атакуваното решение е постановено при наличие на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.В съответствие с изложеното,обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Решение № 112/28.06.2018г. по гр.д.№ 386/2017г. по описа на Районен съд,гр.К.,в осъдителната му част е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

Възражението на въззивника,че 14-двенният срок за изпълнение на вмененото му по т.6.1.22.1 от процесния договор задължение е започнал да тече не от датата на сключване на договора,а от фактическото приемане на наетия имот,станало с приемо-предавателния протокол от 08.08.2016г.,не кореспондира със съдържанието на подписания от страните договор,поради което е неоснователно.По силата на т.6.1.22.1,наемателят е поел задължение да представи за съгласуване от наемодателя в 14-дневен срок от влизането на договора за наем в сила на програма за организацията на водоспасителната дейност,придружена от схема за охраняваните части от прилежащата акватория на морския плаж.Съгласно т.2.1,договорът се сключва за срок от 5 години,като т.2.2 изрично регламентира,че този срок тече от датата на подписване на договора между страните,т.е от 26.07.2016г.При това положение,липсва опора за извод,че срокът за изпълнение на задължението на наемателя по т.6.1.22.1 започва да тече не от 26.07.2016г.,а от 08.08.2016г.Освен това,безспорно установено по делото е и това е същественото за спора,че дружеството наемател изобщо не е изпълнило задължението си по т.6.1.22.1 от процесния договор,независимо,считано от кой момент приема,че е започнал да тече 14-дневния срок за изпълнение.

Неоснователно е и възражението на въззивника,че в полза на наемодателя не е валидно възникнало правото да претендира заплащане на договорената неустойка по т.8.10,във вр. с т.6.1.10,б.“в“ и т.9.1.б.“а“,предл.първо от договора,тъй като самият той бил неизправна страна по договора,която не е изпълнила вмененото й в т.5.4,изр.второ задължение.

Съгласно т.5.4,изр.второ от процесния договор,екземпляр от протокола от извършена проверка относно изпълнение на договора се предоставя на наемателя за запознаване с констатациите като присъствието на същия(или на негов представител)при осъществяване на проверката не е задължително.Несъмнено установено по делото е,че това задължение е изпълнено от страна на наемодателя.С изпратено на наемателя писмо,изх.№ Т-26-К-145/20.09.2016г.,той му е връчил и констативен протокол № 5 от извършена на 16.08.2016г.проверка.Връчването е извършено на *.09.2016г. на управителя на дружеството наемател-В. В.,видно от приетото като доказателство по гр.д.№386/2017г. известие за доставяне.Доколкото т.5.4 не визира срок след проверката,в който протоколът следва да се връчи на наемателя,неоснователно е и възражението на въззивника,че в случая това било сторено едва на *.09.2016г.

Несъстоятелно е и възражението във въззивната жалба за това,че наемодателят съществено е нарушил договора,като не е поканил наемателя в тридневен срок от получаване на поканата да отстрани неизпълнението.

Действително,съгласно писмо,изх.№ Т-26-К-145/20.09.2016г.на наемателя е даден тридневен срок за заплащане на дължимата неустойка по конкретно посочена банкова сметка,***то.Горното обаче не представлява съществено неизпълнение и нарушение на договора за наем от страна на наемодателя,което е лишило наемателя от правото му да предложи изпълнение,в какъвто смисъл са наведените във въззивната жалба доводи.Това е така,на първо място, защото предвид характера на неизпълненото задължение,то не би могло да се изпълни в тридневен срок.Става дума за съществено неизпълнение на задължение по т.6.1.10,б.“в“ от процесния договор.Изпълнението на задължението за водно спасяване,включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове и осигуряване на нормативно определеното оборудване(инвентар и съоръжения)на спасителния пост/спасителната станция,е обусловено от изпълнението на задължението на наемателя по т.6.1.22.1 от договора,което,както вече беше отбелязано,не е изпълнено.След като за изпълнение на задължението на наемателя да представи за съгласуване на наемодателя програма за организацията на водоспасителната дейност,придружена от схема за охраняваните части,е предвиден 14-дневен срок и при положение,че не само в този срок,но въобще това задължение не е изпълнено,то е невъзможно наемателят да предложи изпълнение на задължението си по т.6.1.10,б.“в“ в тридневен срок,дори и такъв да му е бил изрично даден от наемодателя.Второ,обстоятелството,че на наемателя изрично не е даден срок,не го лишава от възможността да предложи изпълнение.Той обаче не представя никакви доказателства,удостоверяващи,че е отстранил нарушението,не само в тридневен срок,но и по-късно,поради което изводът на първоинстанционния съд,че ответникът дължи неустойка по реда на т.8.10 от процесния договор в присъдения с обжалвания акт размер е правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в определен съгласно чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер.Съгласно цитираната разпоредба,дължимото възнаграждение е от 100 до 300 лв.,поради което и с оглед обема на извършената работа по настоящото дело – депозиране на отговор и писмено становище по жалбата,на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112/28.06.2018г. по гр.д.№ 386/2017г. по описа на Районен съд,гр.К.,в осъдителната му част.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЕООД„К.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.К.,ул.“Д.“,№*,представлявано от управителя Т.Г.В.,да заплати на Д.,представлявана от М. Т. – Н. А.,чрез юрисконсулт В.Ц.,с адрес:г***,сумата от 150.00 лв./ сто и петдесет лева/,представляваща сторени по настоящото дело съдебни разноски- юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.