О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 331

гр.Добрич 22.10.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и втори октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря ………….............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........ч.т.д.№331

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ***,представлявана от ***,адрес-гр.Б.,в частта за разноските ,присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №420 от 30.08.2018г.по ч.гр.д.№618/2018г.по описа на РС гр.Балчик.

Жалбоподателят намира,че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно високо,с оглед интереса,фактическата и правна сложност на делото,поради което подлежи на намаляване.

Ответникът по жалбата счита,че възнаграждението е определено по минимума от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на намаляване.

Съдът,като се запозна с доказателствата по делото и аргументите на страните,изложени в подадената жалба и отговор намира за установено следното:

Жалбата е допустима.

Разгледана по същество ,тя е основателна по следните съображения:

Образувано е заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК за парично вземане в размер на 170,75 лв.-изплатено застрахователно обезщетение.

Съобразно представената фактура от 17.08.2018г. на процесуалния представител на застрахователя е изплатено възнаграждение в размер на 360 лв.с ДДС.

Според Решение от 23.11.2017г.по съединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г. Съдът на ЕС е приел ,че чл.101,параграф 1 от ДФЕС във вр.с чл.4 ,параграф 3 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл,че национална правна уредба на България,съгласно която от една страна адвокатът и неговия клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен с Наредба,приета от професионална организация като Висшия адвокатски съвет,и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 ,пар.1 от ДФЕС.

Правилата на Наредба №1/09.07.2004г.за минимални възнаграждения засягат не само потребителя на адвокатска услуга,но и насрещната страна в производството,доколкото ако загуби делото ,в нейна тежест ще бъде възложен адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производството.Тези правила са обвързващи съда,макар и приети от частен стопански субект,който е участник в съдебното производство,с което се нарушава правото на справедлив процес,тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретно дело и да присъди разумен размер на направените разноски.

Съдът следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели.

В настоящия случай адвокатското възнаграждение действително е съобразено с минимума по Наредбата,но предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и по изложените по-горе съображения следва да се намали до сумата от 120 лв.,без съдът да е обвързан от минималния размер,определен в Наредбата,вземайки предвид несъответствието на националната правна уредба с правото на ЕС.

С тези мотиви атакуваната Заповед по чл.410 от ГПК следва да се измени в частта за присъдените разноски в заповедното производство.

Претендират се разноски от жалбоподателя по делото,които са в размер на 15 лв.-заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по подадената жалба,на основание чл.78 ал.8 от ГПК.Съгласно чл.25а ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и действителната фактическа и правна сложност на спора се дължи сумата от 50 лв.юрисконуслтско възнаграждение на представителя на жалбоподателя.

Водим от горното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №420 от 30.08.2018г.по ч.гр.д.№618/2018г.по описа на РС гр.Балчик ,в частта за присъдените разноски,а именно за сумата от 360 лв.-адвокатско възнаграждение,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Б., представлявана от ***,адрес-гр.Б. да заплати на „Б.“,ЕИК**,със седалище и адрес на управление –гр.С.,представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р.сумата от 120 лв./сто и двадесет лева/,представляващи адвокатско възнаграждение,като

ОТХВЪРЛЯ заявлението до сумата от 360 лв.

ОСЪЖДА „Б.“,ЕИК**,със седалище и адрес на управление –гр.С.,представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р.да заплати на Б., представлявана от ***,адрес-гр.Б. сумата от 50 лв./петдесет лева/юрисконуслтско възнаграждение за изготвяне на частната жалба и 15 лв./петнадесет лева/-държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.