О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 573

Гр.ДОБРИЧ 30.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРИДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 343/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във връзка с чл.248,ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от ищеца по гр.д.№ 549/2017г. по описа на Тервелски районен съд – Р.О.Я.,ЕГН:**********,чрез адв.Г.Д.,частна жалба срещу постановеното по делото Определение № 206/14.09.2018г.,с което съдът е оставил без уважение искането на страната за изменение на постановеното Решение № 86/05.06.2018г. и присъждане на сторените от ищеца по ч.гр.д.№ 262/2017г.по описа на Районен съд,гр.Тервел разноски.Като навежда доводи,че атакуваното определение е неправилно,частният жалбоподател моли за отмяната му и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените по ч.гр.д.№ 262/2017г.по описа на Районен съд,гр.Тервел разноски.

Ответната по жалбата страна не изразява становище по частната жалба.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата частна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена в законовия срок,от надлежно упълномощено лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател,че решаващият съд не е отчел факта,че в изпратения от ответната кооперация,чрез Председателя й Р.А.Д.,на ищеца пощенски запис,не е посочено основанието за изпращането му,не е упоменато,че с него се изпълнява задължение на кооперацията-ответник,освен това сумата по записа не отговаря на дължимата рента.

Със записа от 23.02.2017г.,видно от приложените към отговора на ответника,неоспорени от ищеца и приети като доказателства по делото разписка и системен бон от 23.02.2017г.,ответната страна е изпратила на ищеца общата сума от 1 500 лв.От тази сума за сметка на получателя по записа е удържана такса за паричния превод в размер на 17.30 лв.,поради което остатъкът от общата сума възлиза на 1482.70 лв.Обстоятелството,че в записа изрично не е упоменато,че с него кооперацията плаща на Р.Я. дължимата рента за стопанската 2015г.-2016г.,не обосновава извод,че не е налице изпълнение от страна на ответника именно на процесното задължение.Това е така,защото до приключване на съдебното дирене нито са наведени твърдения,нито са ангажирани доказателства от насрещната страна,че освен дължимата за стопанската 2015г.-2016г.рента ЗК „***“ има и други,неизплатени задължения към Р.Я..Ако ответникът твърди,че освен процесното,кооперацията има към него и други неизплатени парични задължения,в негова тежест е да релевира своевременно това твърдение,съответно да го докаже.След като не е сторил това,то възражението му,че не било ясно какво задължение изпълнява кооперацията със сумата по записа на заповед,е несъстоятелно.

По делото са събрани безспорни доказателства и в подкрепа на извода,че ищецът,като получател на записа,е отказал да го получи.В този смисъл освен останалите писмени доказателства е и официалното удостоверяване,извършено от ръководител ОПС М.А.в изпратеното до ТРС писмо,изх.№ 880/11.06.2018г.,входящ при съда № 1552/12.06.2018г.При положение,че пощенският паричен превод с подател ЗК“ ***“ и получател Р.О.Я. е от 23.02.2017г.,че е налице отказ за получаването му,че заявлението,въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 262/2017г.по описа на ТРС,е депозирано на 15.05.2017г.,то правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд,че действията на кооперацията по изпращане на пощенския запис са извършени преди образуване на ч.гр.дело,те съставляват добросъвестно поведение на длъжника да изпълни задължението си,като неоправданото неприемане от ищеца на предложеното му изпълнение има за последица на основание чл.96,ал.2 ЗЗД оставане в негова тежест на сторените по заповедното производство разноски.След като,вместо да приеме предлаганото доброволно плащане,ищецът е предпочел да образува заповедно и изпълнително производство,то той не може да черпи права от това свое поведение и да претендира разноски,които не би направил,ако неоправдано не беше приел предложеното му доброволно изпълнение.В този смисъл,всички останали,наведени в частната жалба доводи,които са в смисъл,че към м.02.2017г. и кооперацията била в забава плащането на дължимата за стопанската 2015г.-2016г. рента,че не била изпълнила паричното си задължение в съответствие с нормата на чл.97,ал.1изр.2 ЗЗД,са неотносими по въпроса за дължимостта на разноските.След като ответникът,независимо от това дали към м.02.2017г. е бил или не в забава относно плащането на процесното задължение,е предприел действия по доброволното му изпълнение,поради което с поведението си не е дал повод за завеждане на образуваното едва през м.май 2017г. ч.гр.д.№ 262/2017г.,то няма основание да бъде натоварен да заплати на ищеца сторените по ч.гр.дело разноски.

По гореизложените мотиви,обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 206/14.09.2018г.,постановено по гр.д.№ 549/2017г. по описа на Тервелски районен съд,с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното Решение № 86/05.06.2018г. и присъждане на сторените от Р.О.Я.,ЕГН:**********,по ч.гр.д.№ 262/2017г.по описа на Районен съд,гр.Тервел,разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.