Р Е Ш Е Н И Е

№227

гр. Добрич, 05.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осми октомври година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 164 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „***“ЕООД – гр.В., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №178/22.12.2017г. по гр.д.№322/2015г. на Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу К.М.Р., З.И.К.,***, Н.Х.Т. *** и Я.Т.В. ***, искове да бъде признато за установено, че „***“ЕООД е носител на правото на собственост върху земеделска земя с площ от 5 593кв.м., по скица с площ 5 592кв.м., представляваща имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с. К..

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че въззивникът, ищец по делото, не е придобил правото на собственост върху спорния имот на твърдяното от него основание – решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД, по причина, че преди влизането му в сила ответниците са придобили собствеността по договор за покупко-продажба. Поддържа се, че исковата молба, по която е постановено решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД, е била вписана и поради това извършената в полза на ответниците продажба била непротивопоставима на ищеца. Не следвало друго от факта, че вписването на исковата молба било заличено преди приключване на производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД и преди сключване на договора за покупко-продажба на ответниците, защото заличаването било нищожно и не произвеждало действие. А дори и заличаването да било валидно, прехвърлянето на спорното право от ответника в условията на висящ процес обвързвало приобретателя с постановеното решение.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и от процесуално легитимирано лице, следователно е допустима.

Въззиваемите К.М.Р., Н.Х.Т., чрез упълномощения им адвокат и З.И.К., чрез особения му представител, оспорват въззивната жалба като неоснователна и настояват за потвърждаване решението на районния съд.

Въззиваемата Я.Т.В. не е изразила становище по жалбата.

След като обсъди съображенията на страните и основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Спорът е за правото на собственост върху недвижим имот – нива с площ 5 592кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К., общ.Балчик.

В исковата си молба и допълнителната към нея ищецът „***“ЕООД твърди, че придобил спорното право следствие решение №149/07.07.2009г., поправено с решение №140/04.11.2010г., по гр.д.№146/2003г. на Балчишкия районен съд, с което бил обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на имота, сключен на 07.04.2003г. между него - като купувач, и продавачи – ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС. Решението било постановено по иск на „***“ЕООД по чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявен с искова молба, вписана под акт №15 т.1 вх.№1261/03.06.2003г. на СВп. Решението по делото също било вписано с акт №117 т.1 парт.№1457 вх.рег.№1419/19.05.2012г.

По време на висящия процес ответниците по гр.д.№146/2003г. продали имота на ответниците по настоящото дело К.М.Р. /К./ и Н.Х.Т. – договор, сключен с нотариален акт №* т.6 рег.№* д.№*/01.09.2005г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС. При сключване на договора последните двама имали съпрузи, съответно З.И.К. и Я.Т.В..

Защото договорът, с който К.М.Р. и Н.Х.Т. закупили имота, бил сключен след вписване на исковата молба по гр.д.№146/2003г. на БРС, правата, които ответниците по настоящото дело черпели от него, били непротивопоставими на ищеца „***“ЕООД. Ответниците освен това не били във владение на имота.

По тези съображения ищецът „***“ЕООД е предявил искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че правото на собственост върху спорния имот му принадлежи.

Ответниците К.М.Р. и Н.Х.Т. са възразили, че, както им било удостоверено от службата по вписванията, при сключване на договора за покупко-продажба от тяхна страна за имота нямало вписана искова молба. А дори и да имало, действието на вписването отпаднало, след като в срока по чл.115 ал.2 от ЗС ищецът „***“ЕООД не вписал решението по гр.д.№146/2003г. на БРС. Ответниците не знаели, че имотът е предмет на правен спор между техните праводатели и друго лице. Освен това от сключване на договора за покупко-продажба те упражнявали добросъвестно владение върху имота. Следователно правото на собственост им принадлежало и претенциите на ищеца за установяване на противното били неоснователни.

Идентични на горните са възраженията и на ответника З.И.К., чрез назначения му особен представител.

Ответницата Я.Т.В. не е изразила становище по иска.

Установено е по делото, че между „***“ЕООД и осем физически лица е било водено гр.д.№146/2003г. на Балчишкия районен съд. Спорът е образуван по искова молба на „***“ЕООД, с която срещу ответниците – осем физически лица /не са страна по настоящия спор/ бил предявен иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключеният между ищеца – като купувач и ответниците – като продавачи предварителен договор от 07.04.2003г. за покупко-продажба на недвижим имот – нива с площ 5 593 кв.м., имот №3017 в землището на с.К., в м.“Е.“. Исковата молба е депозирана в БРС с вх.№*/30.05.2003г. и е вписана под акт №15 т.1 вх.№*/03.06.2003г. на СВп. Спорът е приключил с влязло в сила решение №149/07.07.2009г., поправено с решение №140/04.11.2010г., по гр.д.№146/2003г. на БРС, с което предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД е удовлетворен. Решението е с акт №117 т.1 парт.№1457 вх.рег.№1419/19.05.2012г.

Видно от представената скица, имот №3017 в землището на с.К., сега съставлява поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на селото.

Преди приключване на производството по гр.д.№146/2003г. на БРС ответниците по това дело сключили договор, с който продали на К.М. К. /сега Р./ и Н.Х.Т. същия имот - нотариален акт №* т.6 рег.№* д.№1014/01.09.2005г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, вписан с вх.№3351/01.09.2005г. акт №180 т.6 д.№2045/2005г. на СВп. При сключване на договора купувачите били в брак съответно с ответника З.И.К. и ответницата Я.Т.В..

Съгласно издаденото от службата по вписванията удостоверение №1243/29.08.2005г., за земеделски имот с площ 5 593кв.м. в с.К., в масив №*, имот №*, собственост на осем физически лица /съвпадащи с ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС/ на датата на издаване на удостоверението нямало вписани възбрани, искови молби, ипотеки.

Съгласно писмо изх.№198/27.10.2017г. на службата по вписванията, вписването на исковата молба по гр.д.№146/2003г. на БРС било заличено под №59 т.1 вх.рег.№1423/12.04.2005г. Заличаването е извършено по повод молба от 12.04.2005г. от адвокат, пълномощник на ответниците по гр.д.№124/2004г. на БРС. С молбата е поискано заличаването на вписването на две искови молби - едната вписаната под №10 т.1 на 09.05.2003г. /не е процесната/ и втората вписана под №15 т.1 от 03.06.2003г. /процесната/. Заличаването е поискано поради прекратяването на производството по гр.д.№124/2004г. на БРС и към молбата е приложен препис от определение от 14.10.2004г., с което е прекратено производството по гр.д.№124/2004г. на БРС.

Или от изложеното следва, че вписването под №15 т.1 вх.№1261/03.06.2003г. на исковата молба, по която е образувано гр.д.№146/2003г., е било заличено на 12.04.2005г. – без заличаването да е било постановено с акт на съда, без производството по делото да е било прекратено и преди приключване на делото с влизане в сила на решението по него, удовлетворяващо предявения от ищеца „***“ЕООД срещу ответниците /по гр.д.№146/2003г. на БРС/ иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Договорът, с който К.М.Р. /К./ и Н.Х. Т. са закупили имота от ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС, е сключен и вписан след заличаването на вписването на исковата молба по делото и преди приключване на делото с влязло в сила решение и вписване на решението.

При тези данни възраженията на въззивния жалбоподател срещу постановения от първоинстанционния съд резултат по спора са неоснователни.

Вписването по чл.114 ал.1 б.“б“ от ЗС на искова молба за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот има оповестително – защитно действие. То охранява интересите на вписващия ищец, който обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. Но то охранява и интересите на третите лица, съобщавайки им, че съществуват спорни права върху имота.

Съгласно чл.13 от ПВп в редакцията му към 12.04.2005г., вписването на искова молба е можело да бъде заличено само въз основа на съдебен акт, който постановява заличаването, а след допълнението на разпоредбата /ДВ бр.67/2005г./ заличаването може да се осъществи и въз основа на съдебен акт за прекратяване на производството по делото.

В настоящия случай вписването на исковата молба, по която е било образувано гр.д.№146/2003г. на БРС, е заличено, без да са били налице предпоставките по чл.13 от ПВп. Заличаването на вписването, извършено в нарушение на чл.13 от ПВп, обаче не е нищожно – в смисъл, че няма никакви последици и следва да се счита за неизвършено. Както вписването, така и заличаването има оповестително действие - с отбелязването на съдебния акт, въз основа на който се извършва заличаването, се съобщава, че липсват претенции спрямо съответния имот и той не е предмет на правен спор. Да се приеме друго, означава да се възложи на третите лица да проверяват имота за тежести /вписани искови молби/ не само на датата на проверката, но и по-рано, както и при наличие на такива по-ранни вписвания, които са били заличени, да преценяват за спазване на изискванията за заличаване на съответното вписване. Това е недопустимо, защото е в противоречие с оповестителното предназначение на вписването и заличаването, като същевременно възлага в тежест на третите лица отговорности, които не са предвидени в правна норма.

Извършеното в нарушение на чл.13 от ПВп заличаване на вписването на искова молба е незаконосъобразно; заинтересованият от вписването ищец би могъл да иска ново вписване на исковата молба или да иска отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК на незаконосъобразното заличаване на вписването й. Но, както новото вписване на исковата молба, така и отмяната на заличаването на първоначалното й вписване имат действие занапред. Във времето между заличаването на вписването на исковата молба и неговата отмяна положението е, че за съответния имот няма вписана искова молба. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.114 ал.1 б.“б“ от ЗС придобитите при липсата на вписаната искова молба от трети лица вещни права върху имота са противопоставими на ищеца.

Именно такъв е настоящият спор. По силата на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №139 т.6 рег.№4339 д.№1014/01.09.2005г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС и вписан с вх.№3351/01.09.2005г. акт №180 т.6 д.№2045/2005г. на СВп, ответниците по настоящото дело са придобили правото на собственост върху спорния имот и придобитите от тях права са противопоставими на ищеца. Верно е, че ответниците по настоящото дело са частни правоприемници на ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС и правоприемството е осъществето по време висящността на спора по гр.д.№146/2003г. Независимо от това позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл.226 ал.3 от ГПК е неоснователно. Разпоредбата разпростира силата на присъдено нещо спрямо приобретателя на спорното право във всички случаи, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот /чл.114 от ЗС/. Настоящият случай попада в изключението по чл.226 ал.3 от ГПК. Тъй като спорният недвижим имот е прехвърлен от ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС по време, когато исковата молба по делото не е била вписана, приобретателите – ответниците по настоящото дело са придобили правото на собственост върху имота. Съответно, по-късно постановеното и влязло в сила решение №149/07.07.2009г., поправено с решение №140/04.11.2010г., по гр.д.№146/2003г. на БРС, макар и удовлетворяващо иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД на ищеца „***“ЕООД не е довело до това, той да придобие правото на собственост върху имота.

Следователно правилно е прието от първоинстанционния съд, че ищецът „***“ЕООД не притежава правото на собственост върху спорния имот на заявеното с исковата молба основание – обявения за окончателен предварителен договор за покупко-продажба.

Следва да се подчертае, че това е единственото заявено с исковата молба основание за притежание от страна на ищеца на правото на собственост. Доколкото в исковата молба е посочено, че ответниците не владеят имота, то е за обосноваване предявяването на установителна, вместо на ревандикационна претенция. Иск за придобиване на правото на собственост от ищеца следствие упражнявано от него давностно владение не е предявен, не е разглеждан от първоинстанционния съд и доводите в тази насока във въззивната жалба не подлежат на обсъждане. Що се отнася до недобросъвестното поведение /спрямо и двете страни по настоящия спор/ на лицата - ответници по гр.д.№146/2003г. на БРС, то е ирелевантно за настоящия спор и доводите в жалбата в тази връзка също не подлежат на обсъждане.

С оглед изложеното обжалваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, вкл. в частта, възлагаща в тежест на ищеца разноските по делото. Съответно на това и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на К.М.Р. сумата 400 лева, съставляваща платеното от нея възнаграждение за адвокат за въззивното производство. Останалите въззиваеми не са сторили разноски за въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №178/22.12.2017г. по гр.д.№322/2015г. на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА „***“ЕООД от гр.В., ***, да заплати на К.М.Р. с ЕГН ********** ***, сумата 400 лева, съставляващо платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.