РЕШЕНИЕ
№260
гр.Добрич,30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОС, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тридесет и първи октомври
през 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
2. ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
при секретаря ПАВЛИНА
ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от
окръжния съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №294 по описа за 2018г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№11043/01.06.2018Г. от Л.Б.Н. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.Ф.-САК,
срещу решение №394/03.05.2018г.по гр.д.№4390/2017г. на ДРС, с което съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от него срещу ***гр.Добрич , бул.”***” №5,
представляван от административния
ръководител К.И. , ***, гр.София,
бул.”***” №54, представляван от административния ръководител А.А., и ***гр.София, бул.”***” №18,
представляван от административен ръководител Г.Ч., иск за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/, част
от общо 5000 лв., представляваща обезщетение за нарушаване правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело №197/2012г. на ***; гр.дело №22924/2012г.
на ***; адм. дело №85/2013г. на ***; адм.дело №11930/2013г. на ***, адм.дело №264/2014г.
на ***и адм.дело №10229/2014г. на ***.
Счита решението за неправилно, необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът приел, че не е налице допуснато неоснователно
забавяне на производството, като изцяло и неоправдано споделил изложеното от
ответниците в подадените от тях отговори на исковата молба. Изопачил част от
фактите, а друга част от фактическите твърдения на ответниците приел за верни,
без да ги провери.
Продължителност от 3г. и 8месеца нямало как да не е прекомерна при
положение, че за разглеждане на делото на две инстанции обикновено било
необходимо около 1 година. Неправилно съдът приел от фактическа страна, че
първоначалната правна квалификация била по чл.71, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, а промяната и е осъществена едва в производството пред ***по
гр.д.№2292/2012г., поради което прекратяването на делото от ***и изпращането му
за разглеждане на ***, впоследствие и повдигнатия спор за подсъдност, приключил
с определение №14/31.01.2013г. на смесен 5-членен състав на *** и ***, не
представлявало неоснователно забавяне на производството. Този извод на съда не
кореспондирал с намиращата се по АД №197/2012г.на ***искова молба
вх.№997/02.04.2012г. , в която недвусмислено било посочено, че желае на
основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.15 от ЗЗДискр, установено
с влязло в сила решение на КЗД, а разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр
регламентирала искове за обезщетения от нарушения в случаите, когато не е
провеждано производство пред Комисията. Грешна била фактическата констатация на
съда, че едва в съдебно заседание на 21.11.2012г. е уточнил правното основание
на иска си. В това заседание направил възражение относно проекто-доклада като
обърнал внимание на съда, че квалифицирането на иска по чл.71, ал.1, т.3 от
ЗЗДискр. е неправилно, а правилна е посочената в исковата молба квалификация по
чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. Необосновано с определението си от 03.05.2012г. ***дал
грешна правна квалификация на иска му и този акт на съда бил в пряка
причинно-следствена връзка с осъществилото се като последица забавяне на
разглеждането на производството с близа 1 година. Изразява несъгласие с
изводите на съда, че не се е възползвал от правото си да обжалва определението
от 03.05.2012г. , които преценява и като израз на нагласата на съда да
прехвърли отговорността за забавата върху него, аргументирайки се с
обстоятелството, че същото определение като необжалваемо не му е съобщавано от **,
не разполагал с ефективни средства за защита срещу същото , които да му
позволят съкращаване на времето за разрешаване на въпроса за правилността му.
Не споделя изводите на съда, че в производството пред *** не е допуснато
неоснователно забавяне, тъй като от изтичане на срока за отговор на исковата
молба към 28.06.2012г. до постановяване на определението по чл.140 от ГПК бил
изтекъл срок над два месеца, като оправдаването на това забавяне със съдебната
ваканция намира за несъстоятелно защото същата е с начало 15 юли и до 01
септември. Неразумното забавяне на производството пред *** обосновава и с
констатирането на неподсъдност на спора след размяната на книжа и насрочване на
открито заседание, вместо в процеса на проверката по чл.130 от ГПК и
своевременно прекратяване на делото и повдигане спор за подсъдност. Липсата на
вина на конкретния съдия, не била достатачна да се приеме, че няма нарушение на
изискването за разумен срок, за което Държавата да носи отговорност. Счита, че
държавата носи отговорност за забавяне на производството без значение дали
забавянията са виновни ,умишлени, или се дължат на лош процесуален закон или
неефективното му прилагане, поради това и довода, че съдебната практика тогава
била противоречива не оправдавал забавянето.
Излага и,че районният съд не обсъдил оплакванията му за забавяне на делото
в резултат на неправилното решение по адм.д.№85/2013г., което станало причина
за забавяне на разглеждането на делото с около 8 месеца, които били необходими
на *** за отмяната му, след което делото било върнато в изходна позиция- за
разглеждането му от ***от друг състав. Не били обсъдени и оплакванията му за забавяне
при първото касационно обжалване пред ***, който съд следвало съобразно чл.228
във вр.с чл.157, ал.1 от АПК да насрочи открито съдебно заседание в двумесечен
срок от постъпване на жалбата, а в случая заседанието било насрочено за 6месеца
след постъпване на жалбата, като натовареността на съда не била оправдание за
това забавяне. Необосновано и в противоречие с практиката на ЕСъд по правата на
човека, районният съд приел, че в производството по адм. д.№10229/2014г. на ***
забавянето от близо 7 месеца не може да са определи като виновно поведение на
съда, с мотиви, сочещи отново тенденция за прехвърляне на отговорността върху
ищеца- нередовности на касационната жалба, липса на пълномощно, отстранени едва
на 13.08.2014г. Ако съдът бил обърнал внимание на молбата му от същата дата,
нямало как да не разбере, че всъщност не е имало нередовност, която да изисква
оставяне касационната му жалба без движение за отстраняването им. При второто
разглеждане на делото във *** изобщо не ставало въпрос за отвод по смисъла на
22 от ГПК, а за неправилно администриране, тъй като от случайното разпределение
не били изключени съдиите, които са участвали в първото касационно
производство. Касационното производство било образувано на 18.08.2014г., а
първото заседание насрочено за 11.05.2015г. и оправдателната теза на ответника,
че голямата натовареност на съда представлява обективна непреодолима пречка,
неправилно била споделена от районния съд. Неправилно фактът на създадената и
поддържана във времето неефективна система за разпределяне на делата и
натовареността на отделни състава бил приравнен на обстоятелство, изключващо
отговорността и задължението на съда да
съблюдава рамките, очертани с чл.6, пар.1 от Европийската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи. В тази връзка се позовава на решение на
ЕС по правата на човека, което цитира. Доказателство за това, че натовареността
на съда не представлявала обективна и непреодолима пречка за съблюдаване на
разумните срокове била и заповед на председателя на *** №632/26.03.2018г. за
преразпределяне на делата между различните отделения. Отговорност на съда било
да съблюдава системата за разпределение на делата и нейното функциониране, при
което било възможно да се избегне отвеждането на съдиите на проведеното на 11.05.2015г.
съдебно заседание и насрочването на нова дата за след 6 месеца. Не бил аргумент
за липса на забавяне факта, че делото е разгледано по същество в едно заседание,
тъй като преценката дали едно съдебно производство е било проведно в разумен срок се извършвала
на базата на общата му продължителност. Не можел да му се вмени във вина факта,
че два пъти е упражнил правото си на обжалване, тъй като според практиката на
ЕСПЧ при преценката дали жалбоподателя е допринесъл за забавянията не можело да
се стига до ограничаване на процесуалните му права. Второто касационно
производство било образувано по жалби и на двете страни. Счита, че неправилно
възприетата от съда фактическа обстановка е рефлектирала върху правните изводи относно предмета на спора –
допуснато ли е нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. Липсвала и преценка как дължината на производството се е отразила
на оплакващия се от нея, в която връзка се излага твърдения за значението на
делото за ищеца и отрицателни
изживявания в хода на разглеждането му.
Сочи и, че присъдените в негова
тежест разноски са прекомерни като цяло
и на фона на това, че де факто процесуално представителство в съдебно
заседание не е осъществено.
Иска отмяна на решението и уважаване на иска му с присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна- ***, с
доводи за нейната неоснователност, свеждащи се до липсата на основание за
солидарна отговорност и липсата на
допуснато от същия съд нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок. Счита, че отговорността на държавните органи е
обособима, индивидуализирана, като общото задължение по чл.6, пар 1 от ЕКЗПЧОС,
реципирано в текста на чл.2б от ЗОДОВ, извеждащ фактическия състав на
отговорността , се изразява в отделна, индивидуална отговорност на конкретния
орган, носител на държавна власт, чиито действия са довели до забавянето,
респ.врадата. В тази връзка счита, че отговорността му/на ***/ следва да се
разглежда индивидуално и независимо от останалите ответници. Счита и да не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не е допуснал
нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Счита да липсва фактическа
обосновка и доказаност на претенцията на ищеца. Анализира доказателствената
стойност на протокола по чл.60г. от ЗСВ на Инспектората към ВСС. Позовава се на
практика на ЕСПЧ, която счита да извежда три решаващи критерия при преценка за
разумност на продължителността на съдебното дело- фактическа и правна сложност,
поведение на компетентните органи, поведение на самия носител на правото.
Счита, че според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само
от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Излага и, че с
разпоредбата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ законодателят е предписал по нормативен
ред параметрите за преценка, установени
в практиката на ЕСПЧ. Излага фактически твърдения относно образуването и
движението на производство по адм.д.№11930/2013г. на *** и извежда извод за
липсата на стандарт, вкл.европейски , който да квалифицира срок от седем
месеца, за който срок счита да е приключило производството по делото, като забавено
правосъдие. Излагат се обстоятелства, излагани и в хода на първоинстанционното
производство във връзка с натовареността на ***, която счита да изключвала
възможността за тълкуване на действията на *** като такива с индивидуален
характер спрямо конкретното дело, а се явяват обективен ритъм на работата.
Нямало забавяне при образуване на делото, забавянето при насрочването му не представлявало бавно правораздаване, а
проблем пред реформата на административното правораздаване. Излага фактически
обстоятелства и във връзка с образуването и разглеждането на
адм.д.№10229/2014г.на *** и извежда извод , че при образуването му също няма
забавяне, извън изискуемите към редовността на жалбата доказателства за
представителна власт на процесуалния представител на жалбоподателя, за което
отговорността била негова. Насрочването на делото в по-дълъг срок отново
квалифицира като проблем на реформата .Извежда извод за липса на основание за
ангажиране на отговорността на *** предвид липсата на допуснато при двете
касационни производства забавяне. Анализира поведението на ищеца като страна в
административното производство и извежда извод , че забавянето се дължи на
неговото поведение.
Иска потвърждаване на решението, а ако евнтуално бъде отменено, оспорва иска по размер с доводи, свеждащи се
до недоказаност на претърпяването от ищеца на вреди в заявения размер. Иска
присъждане на разноски за въззивното производство.
При данни обжалваното решение да е връчено на
въззивника на 15.05.2018г., жалбата, изпратена по пощата на 29.05.2018г. се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице,
страна-ищец в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване
на неизгодното за него решение в отхвърлителната му част, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.
По повод жалбата ДОС разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на
настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата, провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.2б, ал.1,
от ЗОДОВ. Предявен е от Л.Б.Н. с ЕГН ********** ***,
срещу ***, ***, гр.София, и ***гр.София,
за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата от 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/, част
от общо 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушаване правото по чл.6, пар.1 от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.
дело N 197/2012г. на ***; гр.дело N 22924/2012г. на ***;
адм. дело N 85/2013г. на ***;адм.дело N 11930/2013г. на ***,
адм.дело N 264/2014г. на ***и адм.дело N 10229/2014г. на ***,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното
плащане.
Искът е
предявен след приключила административна
порцедура по Глава Трета „а” от ЗСВ при липса на постигнато споразумение за обезщетяване /уведомление
от Министъра на правосъдието и констативен протокол от 08.08.2016г. на Инспектората към ВСС-л.6/10 от
делото на ДРС/, поради което и съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ
искът е допустим.
Предмет на въззивното производство, очертан с въззивната жалба в
съотвествие с интераса от обжалване, е
така предявената претенция на ищеца, отхвърлена от районний съд в цялост.
Няма спор между страните по фактите относно иницииран от ищеца исков процес
за разрешаване на спор с Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/гр.София, за вреди от установено с
решение на Комисията за защита от дискримитнация/КЗД/ дискриминационно
отношение, за разрешаването на който са извършвани процесуални действия и от
тримата ответника.
Данните по делото сочат, че с искова
молба вх.№997/02.04.2012г. ищецът е предявил срещу Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури/ИАРА/ гр.София, иск за сумата от 10 000лева
обезщетение на неимуществени вреди от дискриминационно поведение
/нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение”/,
установено с решение №32/19.02.2010г. по
пр.№58/2009г. на КЗД , по която искова молба е образувано адм.д.№197/2012г.на ***. С протокол за избор на докладчик от
03.04.2012г. делото е разпределено на съдия от състава на административния съд
– Д.Михов. По повод проверка за редовност на сезирането е констатирана от съда
липсата на приложен към исковата молба документ за внесена държавна такса от 10
лева и с разпореждане от 06.04.2012г. на
ищеца е указано представянето на такъв в 7-дневен срок от връчването му.
Разпореждането е съобщено на ищеца на 09.04.2012г. Приложен е документ за
внесена на 17.04.2012г. от ищеца по сметка на съда държавна такса от 10 лева. С
определение №106/03.05.2012г., като
е преценил, че предмет на спора е обезщетяване на вреди, причинени не по повод
на административна дейност, свързана с упражняване на властнически прамомощия, Добричкият
административен съд е приел, че съобразно правилото на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр.,
не е компетентен да разгледа и реши спора, поради което е прекратил
производството и изпратил делото за
разглеждане на ***.
По данни от съпроводителното писмо,
делото е постъпило в ***на
08.05.2012г., на 10.05.2012г. е образувано гр.д.№22924/2017г.
Предприети са от съда действия по изпълнение на процедурата по чл.131 от
ГПК, като на 15.05.2012г. е разпоредено изпращане на препис от исковата молба и
приложенията на ответника с указание във връзка с правото му на отговор и други
процесуални права. Връчването на книжата е осъществено на 28.05.2012г., респ. едномесечния срок по чл.131 от ГПК е изтекъл
на 28.06.2012г. без в него или извън него да е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. На 21.08.2012г. е проведено
подготвителното закрито съдебно заседание
по чл.140 от ГПК, определена е дата за разглеждането на делото 21.11.2012г., на която дата и е
проведено първото открито съдебно заседание. В него само ищецът е взел участие
чрез надлежно упълномощения адвокат/пълномощно на л.9 от делото на *** с
възложени представителни права за всички инстанции, до приключване на делото,
на адвокатите Е.Ф. и ***/. В същото съдебно заседание пълномощникът на ищеца е
направил възражение по дадената от съда правна квалификация на спора като такъв
по чл.71 от ЗЗДискр. В това заседание съдът не е взел становище по възражението
и не е изменил дадената правна квалификация. Насрочил е открито съдебно
заседание за събиране на допуснатите доказателства за 12.02.2013г. С определение от закрито съдебно заседание, проведено
на 18.12.2012г. е допуснал изменение на доклада в частта на правната квалификация
на спора като такъв по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. С друго определение от същата
дата 18.12.2012г., по преценка на ***,
че спорът е за вреди от дискриминационно третиране във връзка със служебно
правоотношение, при което между страните не съществува равнопоставеност, поради
което искът за обезщетяване на тези вреди,
черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗЗДискр.
във вр. чл.1 от ЗОДОВ и чл.203 от АПК, е подсъден на административен съд, производството по гр.д.№22924/2012г.на *** е
прекратено и е повдигнат спор за подсъдност на делото по правилата за подведомствеността между ***
и ***.
За раглеждане на спора за подсъдност на делото, на 07.01.2013г. е
образувано дело №1/2013г.на ***, и с определение №14 от 31.01.2013г., смесен петчленен състав на *** и *** е постановил, че
компетентен да се поризнесе по исковата молба на Л. ***Н. против ИАРА гр.София е ***.
С разпореждане от 06.02.2013г. за разглеждането на спора от ***
е образувано адм.д.№85/2013г. С
разпореждане №210/07.02.2013г. определеният
съдия-докладчик ***е насрочил разглеждането на исковата молба на Л.Н. в открито
съдебно заседание на 05.03.2013г., на
която дата същото, явяващо се второ по ред/първото е проведено на 21.08.2012г. пред ***/е и проведено. За събиране на допуснати доказателства
разглеждането на делото е отложено на
11.04.2013г. В откритото съдебно заседание на 11.04.2013г. не е даден ход
на делото по искане на ответната страна, за първи път изпратила представител,
за необходимост от време за организиране на защита си/да се запознае според
представителя с експертното заключение и другите доказателства/, при липса на
установени обективни пречки да стори това до момента /не е подала отговор и не изразявала становище до този момент,
въпреки осигурената и възможност да упражни тези права/. Разглеждането на делото е отложено на 23.05.2013г., в което
открито съдебно заседание съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към
постановяване на решение. Решението с рег.№96 е
постановено в двумесечен срок, на 07.08.2013г., при данни за ползван от съдия-докладчика
в този период отпуск за временна неработоспособност, съставляващо обективна причина за забавата, и е
съобщено на ищеца на 07.08.2013г. Последвало
е обжалване на същото
от страна на ищеца като неизгодно за него,
предвид отхвърлянето на претенцията му в цялост. С разпореждане от 22.08.2013г.
подадената от ищеца касационна жалба вх.№2250/21.08.2013г. е оставена без
движение, с указание за представяне на документ за внесена държавна такса за
касационно обжалване в размер на 5лева. С молба вх.№2311/30.08.2013г. е
представен такъв.
По подадената от ищеца касационна жалба вх.№2250/21.08.2013г. срещу решение
№96/07.08.2013г. по адм.д.№85/2013г.на **, на 10.09.2013г. е образувано адм.д.№11930/2013г.на
***, насрочено за 17.03.2014.,
на която дата е проведено откритото съдебно заседание, в което е даден и ход на
процеса по постановяване на решение. Касационната инстанция/***-трето
отделение/ е постановила приключващия съдебен акт на 17.04.2014г./решение с рег.№5388/, с който е отменено изцяло
решение №96/07.08.2013г. по адм.д.№85/2013г.на ***и делото върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
След връщане на делото, на 23.04.2014г. е образувано
адм.д.№264/2014г. на **. С разпореждане
от 25.04.2014г. определеният
съдия-докладчик е насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание на 20.05.2014г., на която дата е приключено
съдебното дирене и съдът е пристъпил към постановяване на решение. Постановено
е решение №75 от 03.06.2014г., с
което претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди от дискриминационно
третиране е уважена частично. Препис от решението е връчен на ищеца на
04.06.2014г., а на ответника на 16.06.2014г. Всяка от двете спорещи страни е
упражнила правото си на касационна жалба съобразно интереса си: ищецът- с
подаване на касационна жалба вх.№1398/18.06.2014г., ответникът- с подаване на
касационна жалба вх.№1504/02.07.2014г. . Жалбата на ищеца не е била придружени
с документ за внесена държавна такса и първоинстанционния съд е указал
отстраняването на тази нередовност с разпореждане от 19.06.2014г.
разпореждането е изпълнени с внасянето на 23.06.2016г. на дължимата държавна
такса от 5лева.
По данни от съпроводителното писмо,
двете касационни жалби са постъпили в деловодството на ***на 25.07.2014г. С
разпореждане от 28.07.2014г. на
председателя на трето отделение и двете жалби са оставени без движение с
указания до всеки от двамата касационни жалбоподатели за изправяне на
нередовности по жалбите: по жалбата на ищеца -да представи пълномощно по
отношение на Адвокатско дружество „Ф., **”, а по жалбата на ответника-да посочи конкретни пороци на
решението, които съставляват касационни основания. На 08.08.2014г. е
представено от ответника допълнение към касационната му жалба, а с молба от
13.08.2014г. ищецът е уведомил съда, че исканото пълномощно е на л.9 от гр.д.№22924/2012г.на
***, който факт се консатира и от настоящия състав, т.е. указанието за
представянето му е било без основание. Избор на докладчик по образуваното на
18.08.2014г. адм.д.№10229/2014г. по
описа на ***е проведен на 25.08.2014г. Насрочено е открито съдебно
заседание на 11.05.2015г., което не
е проведено поради констатирано от решаващия състав наличие на основание по
чл.22, ал.1, т.5 от ГПК по отношение на двама от членовете на състава -съдиите **,
тъй като са взели участие при разглеждане и решаване на адм.д.№11930/2013г. по
описа на ***, които са и отстранени от разглеждането му с протоколно опредление
от същото открито съдебно заседание. На 18.05.2015г., по данни от приложения
протокол, е проведен нов избор на докладчик и делото е разгледано от нов
съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2015г. , в което е приключено
съдебното дирене и съдът е пристъпил към постановяване на решение №12813/30.11.2015г..
Така започналия с депозирането на искова
молба вх.№997/02.04.2012г. съдебен процес за разрешаване на спор за вреди
от установено с решение на КЗД дискриминационно третиране при упражняване на
право на труд по служебно правоотношение, е приключил с постановяването на необжалваемо
решение №12813/30.11.2015г. по
адм.д.№10229/2014г. на ***, с което е потвърдено изцяло решение №75 от
03.06.2014г.по адм.д.№264/2014г. на
АС-Добрич, или производството е продължило 3 години и 8 месеца. Тази
продължителност на производството се явява неразумно голяма и е довела до
накърняване правото на ищеца, регламентираното
в чл.6, пар.1 от КЗПЧОС , да
получи решение на спора с ИАРА в разумен срок.
Както беше посочено по-горе , касае
се за спор за репариране на вреди, причинени от
установено с решение на КЗД дискриминационно третиране при упражняване
на труд по служебно правоотношение, характера на който спор, с оглед естеството
на защитаваното право на обезщетение, което да поправи неблагоприятните
последици от дискриминационно третиране на органа по назначаване, сам по себе
си разкрива нуждата и интереса на ищеца възможно най-бързо да получи решение. Съобразно
изследваните факти и обстоятелства, събраните
доказателства, релевираните възражения, дължимото правно разрешаване
на повдигнатите правни въпроси, делото
не разкрива висока степен на фактическа и правна сложност. Събрани са не голям
обем писмени доказателства, в това число влезлия в сила акт на КЗД относно
правонарушението от което произтича претендираното право, изслушани са трима свидетеля и заключение по съдебно-психологична
експертиза. Няма въведени от ответника материално-правни възражения от значение
за претендираното от ищеца право на обезщетение. Неразумно голямата обща /от
сезирането на съда, до окончателния съдебен акт/ продължителност на
производството е резултат от неправилното прекратяване на делото от АС-
Добрич и изпращане по компетентност на ***,
предприемане от последния на действия по размяна на книжа, подготовка за
разглеждане на спора в открито съдебно заседание при това със забава пред липсата
на установена обективна причина /разрешен отпуск на докладчика или др./ за
провеждане на подготвителното заседание на 21.08.2012г. при изтекъл срок по
чл.131 от ГПК на 28.06.2012г., провеждане на откритотото съдебно заседание при
липса очевидно на положени усилия за своевременно проучване и яснота относно
компетентността си да го разгледа и реши, разглеждане на касационната жалба от ***
при първото обжалване от ищеца шест месеца след образуване на касационното
производство, а при второто обжалване от двете страни – осем месеца след
образуване. Натовареността на съда, при липса на установяване на положено старание за преодоляване на неоправданото забавяне, не
следва да се цени като обективно обстоятелство, изключващо отговорността за
нарушане на правото по чл.6, пар.1 от КЗПЧОС. Липсват действия и поведение от
страна на ищеца, допринасящи за ненужното забавяне. Упражняването на
процесуални права по обжалване не съставляват такива. Неразумно голямата
продължителност на производството по конкретния спор е резултат единствено от
действията на правозащитните органи в лицето на тримата ответника.
Процесуалните действия на всеки един от тях не могат да се разглеждат
изолирано, защото се осъществяват от един орган на власт – съд и тъй като са
допринесли за настъпване на вредите, на основание пар.1 от ЗР на ЗОДОВ във вр.
с чл.53 от ЗЗД, следва да отговарят солидарно/така решение №76 от 11.04.2016г.
на *** по гр.д.№5721/2015г.на трето г.о./.
Допуснатото
от тримата ответника нарушение на правото на ищеца да получи решение на спора с
ИАРА в разумен срок е в причинна връзка
с пртърпените от него неимуществени вреди с характер на обичайни негативни
изживявания – напрежение, чувство на разочарование, разколебаване доверието към
способносттите и адекватността на съдебната система, обезнадежденост, чието
доказване с формални доказателства не е необходимо/така решение по
гр.д.№288/2015г. на ***, трето г.о./. Такива са необходими за пълно и
главно доказване на вреди над обичайните, но не са ангажира от ищеца, носещ тежестта на доказването им. За репариране на
претърпените от ищеца вреди, които не надхвърлят рамките на обичайното негативно човешко изживяване
в ситуация на неоправдано забавяне разглеждането на правен спор при необходимост
предвид предмета му/обезщетяване на неблагоприятни последици от установено дискриминационно
третиране от органа по назначаване/ от възможно най-бързото му разрешаване, настоящата
инстанция намира, че обезщетение от 1 500лева се явява справедливо по смисъла
на чл.52 от ЗЗД, съответства и на възприетата в съдебната практика оценка на
обезвредата в сходни случаи. Претендираните от ищеца 5000лева за обезвреда на
описаните обичайни вреди значително надхвърлят изискванията за справедливост.
Доколкото претендираната част от 1500лева не е по-голяма, а съвпада с целия
размер на дължимото обезщетение , определено от настоящата инстанция в общ
размер от 1500лева, искът следва да бъде уважен в заявения размер.
Като резултат от изхода на делото, на ответниците, заели позиция на
въззиваема страна, разноски не се следват, а на ищеца и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. В
първоинстанционното производство същият е направил разходи за държавна такса от
10лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 720лева, което според
релевираното от ответника ***възражение е прекомерно. Възражението е
основателно. С оглед не високата степен на фактическа и правна сложност,
преценена съобразно изследваните факти, събраните доказателства, релевираните искания и
възражения, за разглеждането и разрешаването на които е проведено едно открито
съдебно заседание, при съпоставка на платения адвокатски хонорар с минималните
размери по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Съгласно задължителните указания на т. 3 от ТР №
6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ***, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. В случая при материален интерес от 1500лева, определен по цената на претендираното
от ищеца парично вземане, предмет на делото, разгледано в едно съдебно
заседание, съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималното адвокатско
възнаграждение се равнява на сумата от 335лева. Следователно от сторените в
първоинстанционното производство разходи в полза на ищеца следва да се присъди
общата сума от 345лева/10лева държавна такса и 335лева адвокатски хонорар/.
За
въззивното производство ищецът е направил разходи за държавна такса в размер на
5лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 220лева, което съобразно
изложеното по-горе относно минимално дължимия размер на адвокатското
възнаграждение, не се явява прекомерно, респ. възражението на ответника *** в
този смисъл е неоснователно. Съобразно изхода от спора във въззивната инстанция,
в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер
225лева/5лева държавна такса и 220лева адвокатски хонорар/.
С оглед гореизложеното, ДОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №394/03.05.2018г.по гр.д.№4390/2017г. на
ДРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявения от
Л.Б.Н.
с ЕГН ********** ***, срещу ***гр.Добрич
, бул.”***” №5, представляван от
административния ръководител К.И. , ***,
гр.София, бул.”***” №54, представляван от административния ръководител А.А.,
и ***гр.София, бул.”***” №18,
представляван от административен ръководител Г.Ч., иск за заплащане в условията на солидарност на сумата от 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/, част
от общо 5000 лв., представляваща обезщетение за нарушаване правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на адм.дело №197/2012г. на ***; гр.дело №22924/2012г.
на ***; адм. дело №85/2013г. на ***; адм.дело №11930/2013г. на ***, адм.дело №264/2014г.
на ***и адм.дело №10229/2014г. на ***, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ***гр.Добрич , бул.”***” №5,
***, гр.София, бул.”***” №54,
и ***гр.София, бул.”***” №18, в условията на солидарност да заплатят на
основание чл.2б от ЗОДОВ на Л.Б.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/, претендирана като част от общо 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.дело
№197/2012г. на ***; гр.дело №22924/2012г. на ***; адм. дело №85/2013г. на ***; адм.дело
№11930/2013г. на ***, адм.дело №264/2014г. на ***и адм.дело №10229/2014г. на ***,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 28.11.2017г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ***гр.Добрич , бул.”***” №5, ***, гр.София, бул.”***” №54, и ***гр.София, бул.”***”№18, в условията на солидарност да заплатят на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на Л.Б.Н. с
ЕГН ********** ***, съдебно –деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер на общо 345лева/10лева държавна такса и 335лева
адвокатски хонорар/ и за въззивното производство в размер на общо 225лева/5лева държавна такса и
220лева адвокатски хонорар/.
Решението е
окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.