Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

гр.Добрич 21.11.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и девети октомври 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:НЕЛИ БЪЧВАРОВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №306 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Р.Г.Й. *** срещу решение №68/27.04.2018 г. по гр.д.№660/2016 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ***-гр.***обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,като въззивницата е осъдена да заплати на РП-***сторени по делото разноски в размер на 460 лв.Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано.Липсвали изложени мотиви относно изводите,че ищцата е извършила твърдяните от ответника дисциплинарни нарушения,като бил възпроизведен единствено отговорът на РП-***при липса на индивидуализиране на нарушенията по вид,време на извършване,тежест на същите.Без отговор бил останал доводът относно неспазване на срока по чл.194 ал.1 от КТ за налагане на наказанието.Подробно са проследени и обсъдени събраните доказателства за отделните нарушения,като според въззивницата изводите на районния съд за извършването им не намират опора в доказателствата по делото.Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била освен материално незаконосъобразна също така и издадена в нарушение на императивни правни норми,касаещи процедурата по налагане на наказанието,като се визират нарушения на разпоредбите на чл.194 ал.1 от КТ относно срока за налагане на наказанието,чл.195 ал.1 от КТ относно реквизитите на заповедта и чл.189 ал.1 от КТ относно критериите при определяне тежестта на наказанието.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на исковете,както и за присъждане на сторените от въззивницата разноски по делото.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата ***-гр.***изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Сочи,че са спазени разпоредбите на чл.194 ал.1,чл.195 ал.1 и чл.189 ал.1 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание,както и че са събрани и задълбочено обсъдени от районния съд доказателства за извършване на нарушенията.Претендира сторените във въззивната инстанция разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 17.05.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 30.05.2018 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 01.06.2018 г.-забел. срокът за обжалване е спрял да тече на 24.05.2018 г. съгласно разпоредбата на чл.61 ал.2 от ГПК/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му и съдържащо изискуемите по закон реквизити,макар и недетайлно мотивирано,но в достатъчна степен,че да се разбере волята на съда.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.Като краен резултат същото е правилно и следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№660/2016 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ от Р.Г.Й. от гр.***срещу ***-гр.Ген.Тошево,както следва:

1.иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №РД-08-05/14.09.2016 г. на административния ръководител на ***-гр.Ген.Тошево,с която на основание чл.190 ал.1 т.3 от КТ /поради системни нарушения на трудовата дисциплина/ във връзка с чл.187 т.7 /неизпълнение на законни нареждания на работодателя/,чл.187 т.8 /злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието;разпространяване на поверителни за него сведения/ и чл.187 т.10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и др.нормативни актове,в ПВТР,в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение/ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,като трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,считано от връчване на заповедта на служителя на 15.09.2016 г. по смисъла на чл.195 ал.3 от КТ и чл.335 ал.2 т.3 от КТ;

2.иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „главен счетоводител,изпълняващ функциите на административен секретар” в ***-гр.Ген.Тошево;

3.иск на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение в рамките на максималния шестмесечен срок от датата на уволнението 15.09.2016 г.-15.03.2017 г. в размер на 12 991,44 лв.

В исковата молба са наведени следните основания за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”:1./нарушение на императивни процесуални норми в дисциплинарното производство,а именно на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ,изискваща налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед;на разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ,регламентираща преклузивните срокове за налагане на наказанието;на разпоредбата на чл.189 от КТ,изискваща съобразяване при налагане на наказанието тежестта на нарушението,обстоятелствата при извършването му и поведението на работника/служителя;2./по същество неизвършване от ищцата на вменените й със заповедта 6 бр. дисциплинарни нарушения.

В отговора на исковата молба ответникът ***-гр.***изразява становище за неоснователност на исковете,поддържано и в хода на делото,като подробно обсъжда фактите и доказателствата,удостоверяващи извършването на нарушенията.

Не е спорно по делото,а и се установява от книжата към трудовото досие на ищцата Р. Г.Й.,че същата е била заета по трудово правоотношение с ответната прокуратура от 1987 г.,т.е. почти 30 години.Към датата на уволнението е заемала по безсрочно трудово правоотношение длъжността „главен счетоводител,изпълняващ функциите на административен секретар”.С процесната заповед №РД-08-05/14.09.2016 г. на административния ръководител на ***-гр.***на ищцата е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190 ал.1 т.3 от КТ /поради системни нарушения на трудовата дисциплина/ във връзка с чл.187 т.7 /неизпълнение на законни нареждания на работодателя/,чл.187 т.8 /злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието;разпространяване на поверителни за него сведения/ и чл.187 т.10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и др.нормативни актове,в ПВТР,в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение/ заради извършване на следните нарушения на трудовата дисциплина:

1./през периода 17.12.2015 г.-04.08.2016 г. неизпълнение на заповед №РД-04-49/30.12.2014 г. на районния прокурор **,издадена в изпълнение на разпореждане с изх.№772/2013 г. от 26.03.2014 г. и от 29.12.2014 г. на ***-зам.гл.прокурор на РБ във връзка с приетите от ВСС с решение по протокол №60/11.12.2014 г. „Правила за измерване на натовареността на прокурорите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател”,както и неизпълнение на издадената в тази връзка заповед №РД-04-78/19.11.2015 г. на настоящия адм.ръководител на РП-*****,с които заповеди ищцата като служител с ръководни функции е определена за длъжностно лице,в чието задължение е отразяването и отчитането натовареността на административния ръководител в УИС /унифицираната информационна система/,като неизпълнението се изразява в неправилното нанасяне на данните за натовареността на административния ръководител на ответната прокуратура за първото шестмесечие на 2016 г.,доколкото от Обобщената информация за образуването,движението и приключването на преписките и делата в *** на РБ е видна отчетена от Р.Й. натовареност 1.0,която не отговаря на действителната натовареност на административния ръководител на ответната прокуратура;

2./през периода 05.04.2016 г.-19.08.2016 г. неизпълнение на заповед №РД-04-14/05.04.2016 г. на адм.ръководител на РП-Ген.Тошево,издадена в изпълнение на разпореждане с изх.№772/2013 от 15.03.2016 г. на зам.гл.прокурор ***,за създаване на организация за извършване на периодични проверки чрез съпоставяне на данните,въведени в УИС,и тези на хартиен носител по конкретните наказателни производства и преписки,за да се осигури правилно въвеждане на данните за всички дейности в УИС,като ищцата Й. е представяла на адм.ръководител периодични доклади с невярно съдържание за липса на констатирани пропуски при въвежданията в т.нар. УИС-2,в това число и за показателя „натовареност с административно-ръководна дейност”;

3./неотстраняване в срок до 29.08.2016 г. съгласно заповед №РД-04-51/23.08.2016 г. на адм.ръководител на РП-***на пропуските по въвеждане на данните за административно-организационната дейност и натовареност на административния ръководител в УИС-2 за периода от 17.12.2015 г. до момента на издаване на горната заповед,като ищцата Й. не изготвила и изискания от административния ръководител по указания на ВКП нарочен доклад за изпращането му **,завеждащ отдел 5 „Аналитичен” във ВКП;

4./неспазване на служебната йерархия и неуведомяване първо на прекия ръководител-адм.ръководител на РП-***за установен от ищцата „неоторизиран достъп” до служебния й компютър,като вместо това Й. изпратила на 31.08.2016 г. директно докладна за горното до инж.** /администратор по информационна сигурност в РП-Ген.Тошево/ чрез Окръжна прокуратура-гр.Добрич;

5./през периода 15.08.2016 г.-31.08.2016 г. създаване от ищцата на напрежение в деловодството на РП-***чрез обвиняване на служителите,че ровят по бюрото й,преместват и крият служебни материали,което нейно неетично поведение довело до непълноценно изпълнение на задълженията на останалите служители и до подаване на заявления от тях за прекратяване на трудовите им правоотношения по взаимно съгласие,вследствие на което едната служителка ** била освободена,а това застрашило кадровата обезпеченост на ответника и създало критична ситуация в деловодството;

6./неизготвяне и неизпращане в указания от Инспектората към ВСС срок 05.09.2016 г. на „Справка 1 по организация на административната дейност на ***”,изискана във връзка с планирана проверка на ответника от ИВСС,и в тази връзка неизпълнение на задължението на ищцата да осигури контрола и организацията по подготвянето и изпращането в срок на всички изискани по повод горната проверка справки.

Неоснователни са доводите на ищцата Р.Й. за нарушения при провеждане на дисциплинарната процедура от работодателя на разпоредбите на чл.195 ал.1 от КТ и чл.194 ал.1 от КТ.Заповедта за налагане на наказанието е изключително подробно и детайлно мотивирана,като съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ реквизити.Посочени са нарушителят,извършените нарушения,наказанието и законните текстове,въз основа на които се налага,като всяко едно от нарушенията е детайлно описано от обективна и субективна страна и е визиран конкретният времеви период,когато е извършено.Дори и да е налице несъответствие между описаните нарушения и законовата квалификация на същите,дадена от работодателя,горното не би обосновало незаконност на уволнението.Съдът при преценката си извежда вида на дисциплинарните нарушения от техните обективни признаци,посочени в мотивите на заповедта за уволнение,и преценява дали събраните доказателства установяват ФС на визираните нарушения,като при противоречие между правната квалификация по КТ и изложените в мотивите на заповедта обстоятелства меродавни са нарушенията,които могат да се изведат въз основа на тези обстоятелства /така решение №105/11.07.2014 г. по гр.д.№4992/2013 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.В този смисъл погрешна правна квалификация в заповедта не обуславя незаконност на уволнението.

Спазена е от работодателя и разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ,като преди налагане на наказанието на 07.09.2016 г. работодателят е отправил до ищцата покана да даде в тридневен срок писмени обяснения по всичките шест дисциплинарни нарушения.Поканата е връчена на ищцата Й. чрез нотариус на 07.09.2016 г. /листи 162-165 от делото на БРС/,като същата е депозирала пред работодателя писмени обяснения на 10.09.2016 г. /листи 230-233 от делото на БРС/ с приложени към тях доказателства.

Наказанието е наложено и в рамките на преклузивните срокове по чл.194 ал.1 от КТ,за което съдът ще изложи съображения поотделно при обсъждане на всяко едно от визираните в заповедта нарушения.

По нарушенията по т.1 от изложението:

Касае се за дисциплинарни простъпки на ищцата през периода 17.12.2015 г.-04.08.2016 г.,за които работодателят е узнал на 04.08.2016 г.,когато в РП-***е постъпила т.нар. „Обобщена информация за образуването,движението и приключването на преписките и делата в *** на РБ през първото шестмесечие на 2016 г.”,заведена под вх.№А 129/04.08.2016 г. /листи 166 и сл. от делото на БРС/.Според разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.Доколкото в случая се касае за периодично извършвано нарушение-ежедневно в рамките на работните дни през визирания период 17.12.2015 г.-04.08.2016 невъвеждане на коректни данни в УИС-2,то най-рано извършеното нарушение е към началото на горния период и едногодишният срок за наказването му изтича през месец декември 2016 г.,а за останалите последващи нарушения през горния период срокът изтича през 2017 г.Наказанието е наложено съгласно разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ с връчване на ищцата на заповедта за уволнение на 15.09.2016 г.,т.е. в рамките на едногодишен срок от извършване на нарушенията.Наказанието е наложено и в рамките на двумесечен срок от откриване на нарушението,изтекъл в случая на 04.10.2016 г. /считано от датата 04.08.2016 г./.

Самата Р.Й. не отрича,че е изпълнила неточно задължението си по въвеждане на данните за натовареността на административния ръководител на ответната прокуратура за първото шестмесечие на 2016 г.От обясненията на разпитаната като свидетел ***,на длъжност „съдебен секретар” при ответната прокуратура понастоящем и към изследвания период,става ясно,че ищцата Р.Й. е имала задължение да въвежда единствено данните в УИС-2 относно натовареността на административния ръководител /забел. има се предвид натовареност с административно-ръководна дейност,а не натовареност на ръководителя като прокурор/,а всички останали данни са въвеждани от свидетелката /изложеното се потвърждава и от съдържанието на заповед №РД-04-78/19.11.2015 г. на и.д.адм.ръководител на ГТРП **-на лист 247 от делото на БРС/.Данните следвало да се въвеждат ежедневно.В противовес на обяснението на ищцата,че причина за допуснатите от нея грешки при въвеждане на данните в УИС-2 е липсата й на компетентност,дължаща се на факта,че не е преминала изискуемото специално обучение за работа с такава система,осигурено от работодателя,свидетелката **,съдебен администратор в Окръжна прокуратура-гр.Добрич,заявява,че няма изискване за специално обучение на служителите,за да работят с УИС-2.Междувпрочем наличие на такова изискване в нормативна уредба или административни актове на *** не е доказано от ищцата.Свидетелката * споделя,че от години никой не ходел на такова обучение,защото имало много детайлно ръководство от около 300 стр. с цветни картини и указания,достатъчни да ориентират служителите при попълване на данните в системата.Указанието на деловодната програма се актуализирало при нужда,било качено на електронен носител на вътрешноведомствения сайт на *** на РБ и било общодостъпно.Освен това имало и вътрешен форум на ***,в който при неяснота можело да се задават въпроси.Горните факти опровергават оправданието на ищцата Й.,доколкото очевидно същата не е положила нужните усилия да се квалифицира при наличие на достатъчно достъпна информация за това.Не е доказано и твърдението на ищцата,обективирано в първите й писмени обяснения по случая вх.№А129/29.08.2016 г. /на лист 146 от делото на БРС/,че е допуснала погрешно въвеждане на данни в УИС-2,тъй като била подведена от служителя **,която я заблудила,че не следва да въвежда името на административния ръководител,а своето име в системата.Горното оправдание,дори и изнесеният факт да бе доказан,е също необосновано предвид установеното наличие на подробни вътрешноведомствени указания,от които всеки отговорен служител би могъл да почерпи нужната му информация.Не се установява по делото възлагането на ищцата задължения по въвеждане на данните за натовареността на административния ръководител в УИС-2 да се дължи на някакво тенденциозно отношение или необосновано работодателско решение на ръководителя на ответната прокуратура спрямо Й.,в каквато насока последната навежда доводи в т.1 от писмените си обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ.Правилата за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател /листи 65 и сл. от делото на БРС/ са приети от ВСС с решение по протокол №60 от заседание,проведено на 11.12.2014 г.Същите са въведени в действие,считано от 01.01.2015 г.-в тази насока указания изх.№772/2013 от 29.12.2014 г. на заместника на гл.прокурор при ВКП *** на листи 93-95 от делото на БРС.Въз основа на цитираните указания е издадена заповед от 30.12.2014 г. на **-районен прокурор на РП-***/лист 249 от делото на БРС/,т.е. още от предходния адм.ръководител на ответника,с която в т.ІІІ е разпоредено отчитането на натовареността на административния ръководител да се извършва от изпълняващата функциите на административен секретар Р.Й.,а според т.ІV от заповедта съдебният секретар ** и съдебният деловодител ** в условията на взаимозаменяемост следва да отразяват всички необходими данни за индивидуалната натовареност на прокурорите.С разпореждане изх.№772/2013 от 06.11.2015 г. на зам.гл.прокурор ** /листи 96-100 от делото на БРС/ е указано на административните ръководители на прокуратурите да възложат дейността по отразяване в УИС на данните за административно-ръководната дейност на „конкретен служител с ръководни функции с оглед осигуряване на прецизност и основание за съответната отговорност” /лист 98 от делото на БРС/.Именно в изпълнение на горното разпореждане,а не по свое усмотрение и тенденциозно,както смята ищцата,адм.ръководител на РП-***Й.* със заповед №РД-04-78/19.11.2015 г. /лист 247 от делото на БРС/ с т.І възлага „отразяването в УИС и отчитането на натовареността на административния ръководител на служител с ръководни функции”,а именно на единствения такъв в ответната прокуратура Р.Й.-административен секретар /забел. според длъжностната характеристика на административния секретар,приложена на листи 441 и сл. от трудовото досие на ищцата,трудовата функция на адм.секретар е ръководна и включва осъществяване на контрол върху работата на останалите служители-така т.3.22,3.23,3.24,3.25,3.26,3.27 от длъжностната характеристика/,като е разпоредено на Й. ежедневно да въвежда броимите показатели на административно-ръководната дейност.

Ищцата погрешно е въвела данните за горната натовареност в УИС-2 за първото шестмесечие на 2016 г.,като е отразила средна натовареност с административно-ръководна дейност в РП-***1.0 /виж графиката-фиг.11 от „Обобщена информация за образуването,движението и приключването на преписките и делата в *** на РБ през първото шестмесечие на 2016 г.” на лист 177 от делото на БРС/.Горните данни очевидно не отговарят на действителната натовареност,като се има предвид,че според р.ІІІ т.3 от Правилата на листи 65 и сл. от делото на ДРС само дневната норма за натовареност на адм.ръководител е от два акта-действия с тежест 1,а в р.ІХ е визирано,че броимият показател за издаване само на една заповед от ръководителя е коефициент 1.От отразеното от ищцата се оказва,че в РП-***не се извършва никаква административно-ръководна дейност.За характера на допуснатите от ищцата грешки при въвеждането са изготвени докладни записки от 04.08.2016 г. и 14.09.2016 г. на съдебния секретар ** на листи 113 и 142 от делото на БРС,съдържащи констатации за непопълнени реквизити или погрешно попълнени реквизити в УИС /напр. погрешно изписване вместо името на адм.ръководител на името на ищцата/,довели до кумулиране на натовареност от 1.0.

Касае се за некачествено изпълнение на трудови задължения,вменени изрично на ищцата с нарочно разпореждане на работодателя,които свои задължения същата не е изпълнила с нужната задълбоченост,точност и акуратност.Последиците от неизпълнението са с негативен знак,доколкото данните за ниска натовареност на ответната прокуратура биха могли да рефлектират негативно върху бъдещата кадрова обезпеченост на същата,върху атестирането и кариерното развитие на прокурорите /в случая в частност на административния ръководител/,както и биха имали неблагоприятно влияние върху съдбата на ответната прокуратура при реорганизация на съдебната карта на страната.В потвърждение на горните изводи за тежестта на възможните негативни последици от дисциплинарните нарушения на ищцата при въвеждане на данните в УИС-2 следва да се цитират обсъжданията и решенията на ВСС от заседание,проведено на 15.07.2015 г. /листи 17-64 от делото на БРС/-така решение по т.1.3 за възлагане на Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт да изготви и представи доклад за значението на районните прокуратури в структурата на съдебната система и критериите за промени в териториалната структура на районните прокуратури;решение по т.1.5 за обсъждане на конкретни предложения за промени в съдебната карта на районните съдилища и районните прокуратури.Значението на данните за натовареността е видно и от представения анализ на кадровото състояние на съдилищата и прокуратурите извън областните центрове и предложение за тяхното оптимизиране,приет от КАОСНОСВ с решение по протокол №20/03.06.2014 г. /листи 85-92 от делото на БРС/.

По нарушенията по т.2 от изложението:

Касае се за нарушения,извършени през периода 05.04.2016 г.-19.08.2016 г.-изготвяне и депозиране пред работодателя на доклади с невярно съдържание,сочещи на липса на констатирани пропуски при въвеждане на данните в УИС-2 и в частност на данните за административно-ръководната дейност.За тези нарушения работодателят е узнал също на 04.08.2016 г.,когато в РП-***е постъпила т.нар. „Обобщена информация за образуването,движението и приключването на преписките и делата в *** на РБ през първото шестмесечие на 2016 г.”,заведена под вх.№А 129/04.08.2016 г.От обобщената справка работодателят е научил за некоректното въвеждане от ищцата на данните относно натовареността по показател „административно-ръководна дейност” и е установил,че периодично депозираните пред него доклади за липса на пропуски при попълването на УИС-2 са неверни.Наказанието за тези нарушения е също наложено в рамките на двумесечен срок от откриване на нарушенията,считано от датата 04.08.2016 г.,респ. в едногодишен срок от извършването им в периода 05.04.2016 г.-19.08.2016 г.

В случая отново по пътя на йерархията са постъпили указания от горестоящи прокурори до административния ръководител на ответната прокуратура да се предприемат мерки за извършване на периодичен контрол на данните за натовареност в УИС-2.С разпореждане изх.№1012/2016 от 15.03.2016 г. на зам.гл.прокурор *** /лист 277 от делото на БРС/ е разпоредено административните ръководители на прокуратурите да създадат организация за извършване на периодични проверки,чрез които да се съпоставят данните от информационната система и хартиен носител по конкретните наказателни производства и преписки,с оглед значението на данните,придобити чрез УИС-2 за натовареност на административните единици,включваща прокурорска дейност и дейността по администриране.Указано е при проверките да се използва ефективно справочният модул на информационната система,предоставящ детайлна информация за преписките и делата и за коефициентите на тежест на административната и прокурорската дейности.Въз основа на тези указания адм.ръководител на ответната прокуратура издава заповед №РД-04-14/05.04.2016 г.,с която възлага на ищцата Р.Й. да извърши проверка чрез съпоставяне на данните от УИС-2 и хартиен носител на въведените през периода 18.11.2015 г.-18.04.2016 г. деловодни записвания по вида и актовете,постановени от прокурорите,както и на записванията за горния период относно актовете по административно-ръководната дейност;да представи до 19.04.2016 г. доклад за констатациите от проверката;считано от май 2016 г.,всеки месец към 19-то число да извършва проверки и да представя на адм.ръководител доклади за констатациите от съпоставянето на данните от УИС и хартиен носител.По делото са представени изготвените от ищцата в изпълнение на заповедта от 05.04.2016 г. доклади относно извършени периодични проверки за записванията в УИС за периодите 12.05.2016-16.06.2016 г.,16.06.2016 г.-19.07.2016 г. и 20.07.2016 г.-19.08.2016 г./на листи 123-128 от делото на БРС/,в които се съдържа констатация,че през съответния период на проверка не са били установени пропуски при съпоставяне на данните от УИС и хартиен носител.Горната констатация обаче не е отговаряла на действителността предвид установените пропуски на ищцата при въвеждане на данните за натовареността по показател „административно-ръководна дейност” за първото шестмесечие на 2016 г.,които пропуски са съществували при въвеждане и на данните за последващия период след м.май 2016 г.Грешките при въвеждането са установени на 04.08.2016 г.,когато адм.ръководител на ответната прокуратура е получил т.нар. Обобщена информация.Действително докладите са приемани без забележка от административния ръководител,видно от разпорежданията върху тях,но следва да се има предвид,че той е разчитал именно на отговорното и съвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на натоварения с проверките служител.Не може да се изисква от административния ръководител преди приемане на доклада лично да извършва повторна проверка и сверяване на данните в УИС и на хартиен носител,което би го натоварило с дейност извън административно-ръководните му функции и би обезсмислило възлагането на проверката на ищцата като административен секретар.Докладите са приемани с презумпцията,че ищцата съвестно е изпълнила задълженията си,която обаче е оборена от последващите констатации за противното.Не може да се приеме,че в случая се касае за погрешно управленско решение с възлагане на периодичните проверки именно на ищцата,която не била преминала курс на обучение за работа с УИС,а освен това се изисквало от нея да проверява сама себе си.Относно липсата на нужда от курс за обучение за работа с УИС съдът изложи мотиви по-горе в изложението при обсъждане на нарушенията по т.1.В случая се касае за проверка на дейността не само на ищцата по въвеждане на данни в УИС в частта по показателя натовареност „административно-ръководна дейност”,но и в частта на въвежданите в УИС данни от останалите служителки /съдебен деловодител и секретар/ относно натовареността на отделните прокурори,а тези служителки са подчинени на ищцата като административен секретар и именно тя съгласно цитираната длъжностна характеристика следва да осъществява контрол върху работата им.От друга страна няма друг по-горестоящ служител с ръководни функции,който би могъл да проконтролира самата ищца при въвеждане на данните в УИС относно натовареността на административния ръководител.Не е оправдано с такава рутинна административна дейност да се натоварват прокурори при ответната прокуратура,които да се откъсват от пряката си работа като магистрати,за да извършват текущи административни дейности-част от трудовата функция на административния секретар.Упрекът на ищцата,че е била натоварена с голям обем трудови функции,попречил й да си свърши добре работата,не е резонен,след като същата се е съгласила да заеме длъжност,съвместяваща функциите на главен счетоводител и административен секретар.Съвместяването на двете функции предполага и по-голяма трудова натовареност,която ищцата е поела да понася,заемайки длъжността.Не са подкрепени с доказателства твърденията на ищцата,че е отразявала липса на пропуски в попълването на данните в УИС в цитираните по-горе доклади по устно нареждане на административния ръководител.Такива устни нареждания не са доказани.Освен това до датата 04.08.2016 г. адм.ръководител на ответната прокуратура не е знаел за наличието на пропуски при попълване на данните за натовареността по административно-ръководна дейност в системата,за да дава умишлено указания за депозиране на доклади с невярно съдържание.Не е ясно и какъв би бил интересът на работодателя от такива разпореждания,доколкото неговият интерес диктува пропуските да се установяват своевременно и данните за натовареност да се коригират навреме в системата,за да дават точна картина на дейността на ответната прокуратура.

Така от изложеното следва,че нарушенията по т.2 се изразяват в неточно и некоректно изпълнение от страна на ищцата на законно нареждане на работодателя за извършване на периодични проверки на данните в УИС-2 и за коригиране на евентуални пропуски.

По нарушението по т.3 от изложението:

Със заповед №РД-04-50/23.08.2016 г. на адм.ръководител на РП-***/на лист 144 от делото на БРС/ е разпоредено на ищцата в срок до 29.08.2016 г. да отстрани грешките при въвеждане в УИС-2,считано от 17.12.2015 г. до момента,като в частта относно натовареност по административно-ръководна дейност да впише в полето „служител,прокурор,следовател” името на адм.ръководител на ГТРП,както и в горния срок да изготви писмени обяснения до адм.ръководител относно причините за погрешното въвеждане за посочения период и нарочен доклад за отстраняване на пропуските в УИС-2 до г-н **-завеждащ отдел 5 „Аналитичен” във ВКП.Първата част от разпореждането на работодателя е изпълнена от ищцата,което се установява от депозираните от нея до адм.ръководител писмени обяснения вх.№А129/29.08.2016 г. /на лист 146 от делото на БРС/,в които е посочено,че указаните й грешки в УИС-2 /вписване името на адм.ръководител */ са отстранени.Не се доказва обаче изпълнение на вмененото на ищцата задължение да изготви доклад за промяната в данните до завеждащия отдел 5 „Аналитичен” във ВКП,за да се коригира информацията за действителната натовареност в ответната прокуратура за първото шестмесечие на 2016 г. на централно ниво във ВКП.Такъв доклад е изготвен и изпратен до ***след уволнението на ищцата с изх.№А-129/2016 от 07.11.2016 г. /на листи 130-131 от делото на БРС/.Отново е налице неизпълнение от ищцата на законно нареждане на работодателя й.Същото е извършено и установено в края на август 2016 г.,поради което и наказанието за него е наложено в сроковете по чл.194 ал.1 от КТ.

По нарушението по т.4 от изложението:

Сигурността на автоматизираните информационни системи и мрежи в *** на РБ е регулирана и гарантирана чрез нарочни Вътрешни правила /на листи 709-719 от делото на БРС/,утвърдени от Гл.прокурор със заповед №РД-02-16/30.06.2016 г. /лист 708 от делото на БРС/.В чл.2 т.1 от последните е визирано,че административните ръководители на прокуратурите отговарят за мрежовата и информационната сигурност на ръководената от тях структура.При съмнения за неоторизиран достъп потребителят /магистрат или служител/ е длъжен да уведоми веднага администратора по информационната сигурност /чл.15 т.8 от Правилата/.Следователно при твърдяния от ищцата неоторизиран достъп до компютъра й,осъществен в неработен ден на 27.08.2016 г. /събота/,същата е следвало веднага да уведоми администратора по информационна сигурност.В същото време обаче предвид възложената отговорност на административния ръководител на ответната прокуратура да отговаря за информационната сигурност ищцата е следвало незабавно още в първия работен ден на 29.08.2016 г./понеделник/ да уведоми за констатацията си и своя пряк ръководител.Това нейно задължение произтича и от длъжностната й характеристика.Съгласно т.4.2 от длъжностната характеристика /лист 438 от трудовото досие/ при неизправност на ползваната техника или при констатиране неправилна обработка на данните от компютърната програма ищцата следва незабавно да уведоми прекия си ръководител,а според т.4.3 следва да информира прекия си ръководител за всеки опит за нерегламентиран достъп на други лица до база данни.Не се подкрепят с доказателства по делото твърденията на ищцата,че веднага още на 29.08.2016 г. е сезирала устно адм.ръководител на ответната прокуратура за установения от нея достъп до компютъра й в неработен ден.Видно е от приложената на листи 228 и 229 от делото на БРС докладна изх.№А 141/16 от 31.08.2016 г.,че Р.Й. е предприела първо сезиране на администратора по информационната сигурност инж.** чрез Окръжна прокуратура-гр.Добрич с копие до адм.ръководител на ГТРП.Видно от разпореждането върху докладната,адм.ръководител Чанева е узнала за проблема най-рано на 31.08.2016 г. едновременно с уведомяването на системния администратор или дори по-късно.Действително не е спазена служебната йерархия и не е изпълнено задължението на ищцата по длъжностна характеристика незабавно да уведоми прекия си ръководител.Чрез начина й на процедиране същата е уронила доброто име на работодателя си пред горестоящата прокуратура,като го е лишила от възможността сам да предприеме необходимите мерки за проучване и решаване на проблема,с което е наложила впечатление за липса на респект у ръководен служител към прекия му ръководител и за несправяне на прекия ръководител с възникналия инцидент.Без значение е дали в крайна сметка е установен неоторизиран достъп до компютъра на ищцата или не,в каквато насока са събирани неотносими доказателства /показанията на системните администратори при ДОП ***,заключение по програмно-техническа /компютърна/ експертиза/.Релевантно е неизпълнението от страна на ищцата на задължението й по длъжностна характеристика веднага да уведоми за проблема своя пряк ръководител,с което е нарушена служебната йерархия.За нарушението,извършено през периода 29-31.08.2016 г.,работодателят е научил на 31.08.2016 г.,поради което наказанието за него е наложено в рамките на сроковете по чл.194 ал.1 от КТ.

По нарушението по т.5 от изложението:

В трудовите задължения на ищцата Й. като служител с ръководни функции спрямо останалите служители в ответната прокуратура е включено планиране,организиране и контролиране на работата на служителите;контролиране на трудовата им дисциплина и участие в реализиране на дисциплинарната отговорност на последните чрез изготвяне на предложения за налагане на дисциплинарни наказания на служителите;изготвяне на предложения за стимулиране на служителите,повишаване в ранг и пр. /така т.3.22-3.27 от длъжностната характеристика-лист 440 от трудовото досие/.Ищцата като административен секретар следва да е пример с поведението си за подчинените й служители.Вместо това са събрани доказателства по делото за неетично отношение на Й. към съдебния секретар ** и съдебния деловодител ** през визирания в заповедта период 15.08.2016 г.-31.08.2016 г.,когато в ответната прокуратура е имало напрежение от нуждата да се изготвят в срок справки във връзка с предстояща проверка от ИВСС,а ищцата Й. вместо да предприеме мерки за създаване на подходяща спокойна,толерантна работна среда,да организира изпълнението на възложените задачи и да подпомогне дейността на двете служителки се е държала с тях грубо,обвинявала ги,че й вземат документи от бюрото,обиждала ги,следяла кой кога ходи до тоалетна и говори по телефона,с което си поведение изнервила атмосферата до степен двете служителки в такъв важен за ответната прокуратура момент да подадат молби за напускане /виж заявленията от 12.09.2016 г. на листи 262 и 263 от делото на БРС/.За горните факти са изложени детайлни обяснения от разпитаните като свидетели ***,съдебен секретар при ГТРП,и **,съдебен администратор в Окръжна прокуратура-гр.Добрич.Втората споделя за възлагане от окръжния прокурор на гр.Добрич на задача да отиде на място в гр.Ген.Тошево,за да участва в решаване на конфликта между ищцата Й. и двете служителки **.Горното се случило на 12.09.2016 г.,когато ***подали молби за напускане.Свидетелката заварила крайно изострени междуличностни отношения-плачещи деловодителка и секретарка,взаимни обвинения в некоректно отношение,криене на документи,обиди,разпространяване от страна на ищцата клюки из града за подчинените си служителки и пр.Свидетелката споделя,че многократно й се налагало да потушава такива конфликти ситуации между ищцата и горните служителки от 2014 г. нататък.Същите факти са изнесени и при разпита на ***,която споделя за напрежение,създавано в колектива от ищцата чрез вмятания,че не работят,защо си гледат телефона,кой кога ходи до тоалетна,на кого му звъннал телефона и пр.Дори и вина за междуличностните конфликти да има не само ищцата Й.,т.е. нападките,обвиненията и некоректното отношение да са взаимни,то именно ищцата е следвало от позицията си на административен секретар да положи основните усилия да потуши напрежението,да създаде добър психоклимат за работа,да приложи адекватен подход към подчинените й служителки,за да ги стимулира за работа.Самият факт,че са налични конфликти от подобно естество,е достатъчен да се прецени,че ищцата не е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика да организира работата на служителите и да ги стимулира към по-добри резултати.Наказанието за тези нарушения е наложено в сроковете по чл.194 ал.1 от КТ,доколкото се касае за нарушения от втората половина на м.август и първата половина на септември 2016 г.

По нарушението по т.6 от изложението:

Нарушението е извършено в началото на септември 2016 г.,поради което и сроковете за налагане на наказанието по чл.194 ал.1 от КТ са спазени.С писмо вх.№А 126/16 от 28.07.2016 г. на ИВСС /на листи 258 и 259 от делото на БРС/ адм.ръководител на ГТРП е уведомен,че във връзка с годишната програма на ИВСС за 2016 г. предстои проверка на ответната прокуратура.Изпратени са четири броя образци на справки,които е указано да се изготвят и изпратят в Инспектората до 05.09.2016 г. на хартиен носител и по електронен път.С разпореждане от 29.07.2016 г. на адм.ръководител /в горния десен ъгъл на първата страница от писмото/ е възложено на ищцата Р.Й. да изготви справка №1,респ. да организира изготвянето и изпращането на всички справки до 05.09.2016 г.Тъй като 05.09.2016 г. е почивен ден,справките е следвало да бъдат изготвени и изпратени на хартиен носител и по ел.път до края на работния ден на 02.09.2016 г.Според показанията на свидетелката * адм.ръководител * разпоредила справките да са готови до 02.09.2016 г.,тъй като искала да ги провери и да ги подпише,което се наложило и поради предстоящия й отпуск /в последната насока виж и лист 261 от делото на БРС-заповед №279 от 13.09.2016 г. на окръжен прокурор Пл.Н. за прекъсване отпуска на *,считано от 13.09.2016 г./.Според свидетелката * на 02.09.2016 г. са били готови само изготвените от нея и деловодителя * справки,а справка №1,възложена на ищцата Й.,не била готова и предоставена на деловодителите за изпращане до края на работното време на 02.09.2016 г.В същия ден били изпратени всички справки без справка №1.В рамките на посочения ден адм.ръководител * многократно подканяла ищцата да предостави справката,но това не било сторено.Съгласно писмо вх.№4545/20.12.2017 г. на лист 765 от делото на БРС,изпратено от ИВСС,посочената справка №1 е била изпратена по електронен път на ИВСС след края на работното време на 02.09.2016 г. в 17,43 часа /в тази насока и разпечатки от електронни съобщения на листи 296 и 297 от делото на БРС/.Видно от придружаващото писмо изх.№А-00126/2016 от 02.09.2016 г. /лист 253 от делото на БРС/,адресирано от ГТРП до **-инспектор към ИВСС,на дата 02.09.2016 г. в инспектората са били изпратени на хартиен носител и по електронен път описаните в писмото справки №2,3,4,5 и още една допълнителна.Приложените към писмото справки на книжен носител са утвърдени с подписа на адм.ръководител на ГТРС Чанева /листи 254-257 от делото на БРС/.Очевидно справка №1,която е била възложена на ищцата Й.,не е била готова своевременно заедно със справките,изготвени от останалите служители,не е била представена за утвърждаване от адм.ръководител и не е била изпратена в пакет с останалите справки.Същата е била изпратена от ищцата / в тази насока изразеното в молба вх.№1276 от 04.04.2017 г. признание на лист 295 от делото на БРС/ по електронен път след края на работното време,като липсват доказателства да е била своевременно изпратена в указания срок и на хартиен носител след съответното утвърждаване от адм.ръководител.Не са депозирани от ищцата доказателства,удостоверяващи твърдението й в исковата молба,че забавянето на справката е по вина на административния ръководител,който не я утвърдил навреме,въпреки че му била депозирана по електронен път в общата папка УИС.

Касае се за неточно изпълнение на възложената задача от ищцата,което е по своя характер неизпълнение на законно разпореждане на работодателя.Тежестта на нарушението се обуславя от факта,че именно ищцата като административен секретар,който е бил длъжен да организира и контролира и работата на останалите служители по изготвяне на справките и едновременното им изпращане в ИВСС,е тази,която единствена не се е справила с поставената задача своевременно.Няма твърдения и доказателства действията на Й. да са злепоставили ответната прокуратура пред ИВСС и да са се отразили на оценката от извършената впоследствие проверка.За преценката,че нарушението не е маловажно обаче,се отразява фактът,че именно служителят с ръководни функции,който следва да дава пример на останалите подчинени му служители,не е изпълнил разпорежданията на работодателя и това се отразява безспорно на авторитета както на работодателя пред служителите му,така и на авторитета на ищцата като административен секретар,а това рефлектира върху организацията на работата,резултатите от нея,работната атмосфера в колектива и в крайна сметка върху облика на ответната прокуратура като значима за обществото институция.

В случая са доказани извършени многобройни /повече от три/ дисциплинарни нарушения от ищцата в рамките на една календарна година,което обуславя и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение,те със своята повторяемост и многобройност обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата,още повече че с оглед характера на институцията,в която ищцата работи,всяко едно на пръв поглед маловажно и без конкретни реални вреди за работодателя нарушение е всъщност значително с оглед заемания от ищцата ръководен пост в структура от съдебната система и всяко едно нарушение възпрепятства нормалната работа на тази значима за обществото система /в тази насока решение №117 от 05.04.2012 г. по гр.д.№1306/2011 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №44/22.02.2018 г. по гр.д.№2306/2017 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.В случая,видно от детайлните мотиви на заповедта за уволнение,работодателят преди налагане на наказанието в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ е преценил и обсъдил тежестта на нарушенията,обстоятелствата по извършването им и цялостното поведение на ищцата.Взел е предвид писмените й обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ и приложените към тях доказателства,както и всички изброени в заповедта разпореждания,заповеди,докладни от служители и пр.Утежняващо за ищцата е поведението й,обективирано и в депозираните от нея писмени обяснения,че не е намирала вина у себе си за нито едно от вменените й нарушения,а се е оправдавала с действия на трети лица /останалите служители/,вкл. с такива на адм.ръководител.Същата не е съзнавала тежестта на нарушенията си и не е изразила готовност да се поправи.

Предвид изложеното предявените искове-главният за отмяна на уволнението и обусловените за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението-се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени от районния съд,чието решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника съдебно-деловодни разноски.

При този изход от спора право на разноски за въззивната инстанция има ответникът по делото и въззиваема страна ***-гр.Ген.Тошево,които изрично са претендирани.Ищцата няма право на разноски поради отхвърляне на исковете й и такива не следва да й се присъждат.

В настоящата инстанция ГТРП е сторила разноски в размер на 552 лв платено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС /460 лв без ДДС/,договорено с договора за правна защита и съдействие на лист 50 от делото на ДОС,изплатено по банков път съгласно фактура №0000000239/18.10.2018 г. на лист 49 и електронно банково извлечение на лист 51 от делото на ДОС.Горната сума следва да се присъди в полза на въззиваемата прокуратура.

Държавните такси за водене на първоинстанционното и въззивното производство остават за сметка на бюджета на съда поради отхвърляне на исковете и освобождаването от заплащане на такси на ищцата по делото по смисъла на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №68/27.04.2018 г. по гр.д.№660/2016 г. на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА Р.Г.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на ***-гр.***сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 552 лв /петстотин петдесет и два лева/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.