Р Е Ш Е Н И Е

№ 221 01.**.2018 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На седемнадесети септември 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА С.

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 318по описа за2018год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 378 /27.04.2018 год. по гр.д.№ 1680/2017 год. на ДРС,с което „***“ АД ,ЕИК ***, град Д.е осъдено да заплати на М.С.М. ,ЕГН ********** *** : 1./сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 17.**.2016 год., ведно със законната лихва от 25.05.2017 год. до окончателното изплащане и е постановено отхвърляне на иска за разликата над 5000 лева до претендираните 10 000 лева;2./сумата от 264.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението от 5000 лева за периода от 17.**.2016 год. до 25.05.2017 год., като е постановено отхвърляне на иска за разликата над 264.42 лева до претендираните 523.27 лева;3./сумата от 108.91 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди вследствие на трудова злополука от 17.**.2016 год., в т.ч. 52.31 лева транспортни разходи от град Д. до град Р.; 56.60 лева за медикаменти и медицински услуги, като е постановено отхвърляне на иска за разликата над 108.91 лева до претендираните 532.94 лева, в т.ч. за 142.44 лева транспортни разходи, 56.60 лева за медикаменти и медицински услуги, 223 лева за платени нощувки в град Р. на придружител;4./ сумата от 3.52 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода от датата на извършване на всеки от разходите до 25.05.2017 год., като е постановено отхвърляне на иска за разликата над 3.52 лева до претендираните 27.88 лева,а като последица от изхода по спора :5./***“ АД е осъдено да заплати на М.С.М. разноски в размер на 436.68 лева – платено адвокатско възнаграждение; 6./***“ АД е осъдено да заплати съразмерно на уважените части от исковите претенции в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС – Д. сумата от 265.09 лева, съставляваща дължима държавна такса и сумата от 80.05 лева, съставляваща платени от бюджета възнаграждения за вещи лица;7./ М.С.М. е осъдена да заплати на „***“ АД разноски в размер на 902.20 лева.

Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от страните жалби ,както следва:

1./въззивна жалба рег.№ 10187/21.05.2018 год. на „***“ АД ,ЕИК ***, град Д.срещу частите на решението за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.;обезщетение за забава върху парично обезщетение от 5 000 лв. в размер на 264.42 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер от 108.91 лв.,както и осъждането му да заплати разноски ,съразмерно на уважената част на претенциите:

С доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните му части се настоява за отмяната му ,като на въззивника бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 04.05.2018 год.,жалба рег.№ 10187/21.05.2018 год.,изпратена по пощата на дата 18.05.2018 год.е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Работникът М.С.М. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№12532/22.05.2018 год.

2./насрещна въззивна жалба рег.№ 12533/22.*.2018 год. на М.С.М. ,ЕГН ********** *** срещу частта от решението за отхвърляне на иска за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука за разликата над 5000 лева до претендираните 10 000 лева:

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови уважаване на претенцията в пълния размер на заявяването й от 10 000 лв.,както и присъди на въззивника сторените съдебно-деловодни разноски.

При данни,че преписа от въззивната жалба на противната страна е бил връчен на дата 08.*.2018 год.,насрещна въззивна жалба рег.№ 12533/22.*.2018 год. е подадена в срока по чл.263 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Работодателят счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 13777/10.*.2018 год.

Жалбите и отговорите на страните са основани на различната им преценка на събрания доказателствен материал и различните им виждания относно направени от първоинстанционният съд правни изводи по въпросите за механизма на настъпване на увреждането при работа с изправна и обезопасена,респ.неизправна и необезопасена производствена техника ,съответно в режим включен или изключен;проявил ли е работника груба небрежност-пренебрегване на технологичните правила за извършване на дейността по почистване на производствена машина и правилата за безопасност,в случай че на работника бил/не е бил проведен инструктаж за правилата за безопасна работа,както и може ли претърпените болки и страдания да бъдат окачествени като резултат на бездействието на работника да проведе своевременно оперативно лечение.

Страните не са обжалвани първоинстанционния съдебен акт в частта на :1./отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 108.91 лв. и до пълния размер на заявяването му от 532.94 лв.;2./ отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за горницата над 264.42 лв. и до пълния размер на заявяването му от 523.27 лв.;3./ уважаването и отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди,съответно в размерите от 3.52 лв. и за горницата над тази сума до пълния размер на заявяването му от 27.88 лв.

В тази му част и по правилото на чл. 296 т.2 пр.1-во от ГПК , решение № 378 /27.04.2018 год. по гр.д.№ 1680/2017 год. на ДРС е влязло в сила.

От събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба рег.№ 10187/21.05.2019 год. ,с която М.С.М. ***, чрез пълномощника й адвокат М.П. е заявила осъдителна претенция против „***“ АД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Д.за ангажиране имуществената отговорност на работодател по повод увреждане здравето на работник,в резултат на трудова злополука от дата 17.**.2016 год.

С оглед предмета на обжалване,въведен с жалби рег.№№ 10187/21.05.2018 год. и 12533/22.*.2018 год. ,подлежат на разглеждане от въззивния съд ,предявените от работника срещу работодателя в условията на обективно съединение искове за заплащане на :1./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 10 000 лв.;2./обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 108.91 лв.(в т.ч. 52.31 лева транспортни разходи от град Д. до град Р. и 56.60 лева за медикаменти и медицински услуги) ,както и 3./обезщетение за забава върху парично задължение от 5 000 лв. (част от главницата от 10 000 лв.),изчислено по размер на законната лихва за периода от 17.**.2016 год. до 25.05.2017 год. като възлизащо на сумата от 264.42 лв.

Претендираните от ищцата права произтичат от следните обстоятелства:

Ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „пруферист“ по трудов договор от 31.10.2016 год. На 17.**.2016 год. била на работа първа смяна – от 05.30 часа до 17.30 часа. В този ден преди обяд забелязала, че ножът на машината, с която си служи, бил неизправен и съобщила за това на колегата си И. – пекар в завода. След сигнала за неизправност на машината на място отишли техници, които извършили проверка и поправка. След заминаването на техниците, на ищцата било наредено да изчисти машината ,тъй като се преустановява производството на бял хляб и започва да се изпълнява поръчка за типов хляб. В момента на почистването машината била спряна, но внезапно ножът автоматично се затворил, като премазал ,срязал и счупил втори пръст на дясната й ръка. Оказана й била първа помощ от колеги; колега я откарал до „Б.П.“. Началникът указал на ищцата да не съобщава за злополуката, а че нараняването се е случило при цепене на дърва в домашни условия. След приемане по спешност, пръстът на ищцата бил зашит. Издадени са болнични листи. След връщането й на работа, от натоварването ръката започнала да се подува и тя започнала да усеща още по-силни болки от преди. След повторен преглед се установява, че сухожилието е срязано. Последвало издаване на нов болничен лист за още един месец. Посъветвана била да опита с раздвижване, а ако няма подобрение й било препоръчано оперативно лечение. Обърнала се към работодателя си с молба да поеме разходите, но той отказал. Към настоящия момент ищцата била неработоспособна. Направена й била операция в „УМБАЛ – Р.“ АД, отделение “О.Т.“, където постъпила за планово оперативно лечение на 27.03.2017 год. и била изписана на 03.04.2017 год. Извършени й били оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Предстояла нова операция. Ищцата още изпитвала болки, а при по-продължително натоварване ръката й се подувала; пръстът й бил изкривен, стоял в свито състояние, без движение. Оперативното лечение само по себе си довело до нови болки и страдания. Затруднена била възможността на ищцата да използва ръката си пълноценно за работа и самообслужване. Затруднена била хватателната функция на ръката. През време на възстановителния процес ищцата изпитвала болки и страдания- както физически в резултат на травмата, така и психически. Преживявала стресово и болезнено злополуката и възстановяването след нея. Чувствала се психически нестабилна, сънят й бил нарушен, трудно заспивала, сънувала кошмари, многократно преживявала злополуката ,тревожела се без повод. Психическата травма продължавала и до днес. Когато посетила завода по повод проверката от И.Т., дори шумът на машините предизвикал отново преживяване на случилото се. Издадено било разпореждане по чл. 60 ал. 1 от КСО, с което злополуката била приета за трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО. В него било прието, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната от ищцата работа – почистване на машината от бяло брашно и подготовка за производство на типов хляб. Поддържането в изправност на машината било част от задължението на работодателя по чл. 127 ал. 1 т. 3 от КТ по сключения с ищцата трудов договор – да осигури здравословни и безопасни условия на труд, което ответникът не бил изпълнил и в резултат на това настъпила трудовата злополука. Освен неимуществени вреди за ищцата настъпили и имуществени такива, изразяващи се в направени транспортни разходи от град Д. до град Р. и разходи за медикаменти и медицински услуги.

С оглед на горното е заявено искане ,на основание чл.200 от КТ,във връзка с чл.212 от КТ ,във връзка с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да й бъдат присъдени суми,съставляващи :1./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 10 000 лв.; 2./обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 108.91 лв. (в т.ч. 52.31 лева транспортни разходи от град Д. до град Р. и 56.60 лева за медикаменти и медицински услуги) ,както и 3./обезщетение за забава върху парично задължение от 5 000 лв. (част от главницата от 10 000 лв.),изчислено по размер на законната лихва за периода от 17.**.2016 год. до 25.05.2017 год. като възлизащо на сумата от 264.42 лв.Претендира се законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В първото съдебно заседание от дата 19.09.2017 год. и след отговора на ответника , ищцата оспорва да й е проведен инструктаж за безопасна работа с машината, оспорва твъ*ението на работодателя, че е пристъпила към почистването й без предварително да я е изключила, както и твъ*и, че машината не е била изправна.

В съдебно заседание от дата 19.09.2017 год.,ищцата е оспорила автентичността на подписа на служебна бележка № **/**.10.2016 год. с твъ*ението,че подписът на инструктираното лице М.М.-машинен оператор не е положен от нея .С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника,че ще се ползват от документа ,на основание чл. 193 от ГПК първоинстанционният съд е открил производство за проверка автентичността на подписа на М.М.-машинен оператор.

Ответникът оспорва исковете по основание и по размер с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ **/10.*.2017 год.

Към състоянието на ищцата било проявено нужното внимание и грижа, не й било указвано да не съобщава как е настъпила злополуката, предложено й било извънсъдебно уреждане на спора.

Изложени са твъ*ения,че ищцата е проявила груба небрежност при почистването на машината, на която е работила при инцидента – не е изключила машината, с което е нарушила правилата за безопасност, за които изрично е била инструктирана. Ищцата е предвиждала какво може да се случи като не е изключила машината, но поради своите небрежност и непредпазливост се е надявала, че този резултат няма да настъпи. С това ищцата съпричинила вредоносния резултат,поради което е заявено възражението по чл. 201 ал. 2 от КТ,отговорността на работодателя да бъде намалена.

С отговора на исковата молба е заявено доказателствено искане,по делото да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза,вкл. със задачи към медицински лица със съответните специалности,как се е отразило на влошеното състояние на ищцата,закъсняло оперативно лечение-повече от четири месеца след увреждането. В обжалвания съдебен акт е посочено,че извън срока за отговор и в съдебно заседание от 19.09.2017 год.,работодателят е навел твъ*ения, че ищцата не е проявила достатъчно отговорност към своето здраве и е забавила лечението си, поради което оздравителният процес е протекъл по-продължително и с усложнения.

Така изложените твъ*ения са относими към възражение за намаляване обезщетението за вреди от трудова злополука,съответно на тези от тях,които работникът е могъл да избегне,ако положи грижата на добър стопанин по смисъла на чл. 83 ал.2 от ЗЗД.В обжалвания съдебен акт ,нарочни мотиви по приложението на посочената разпоредба не са изложени.Оплакване,че за степента на увреждането допринесло и закъснялото оперативно лечение,предприето от работника повече от 4 месеца след злополуката,изискващо от своя страна,присъденото обезщетение да бъде намалено,е заявено и във въззивната жалба.

Направените фактически и правни доводи по приложението на разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ЗЗД във връзка с основателността на осъдителната претенция,следва да бъде разгледани от въззивния съд.

Ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи своите доказателствени искания и становища, вкл. възраженията си, като същевременно представи доказателствата, с които разполага. Законът има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твъ*и и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения. Следва да се прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 от ГПК и направен от ответната страна правен или фактически довод, въз основа на обстоятелствата по делото, по основанието на иска. При положение, че с отговора на исковата молба ответникът е поискал доказателства и такива са събрани с участие на другата страна, но без да са едновременно заявени доводи за относимостта им, то за ответната страна в този случай не се преклудира възможността да изложи и по-късно съображения от фактическа и правна страна,а решаващият съд следва да ги съобрази-така решение № 358/18.*.2010 год. по гр.д.№ **83/2009 год. на ВКС,ІІІ г.о.

По делото не е заявено от работодателя възражение за намаляване на дължимите обезщетения с размера на получени суми от работника по сключени договори за застраховане на работниците и служителите по смисъла на чл.200 ал.4 от КТ.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17 ноември 2016 год. е настъпил инцидент при работа с машина в цех за производство на основни видове хляб на ответното търговско дружество.

Свидетелите И.С., заемаща в ответното търговско дружество длъжността ”технолог,охрана на труда и упълномощен представител на ръководството” и св.М.Б.-“мениджър производство“ са дали показания,че машината ,на която е работела ищцата била изправна.Св.С.а е посочила,че в завода има Т.О.,който се грижи за поддръжката на машините.В случай на проблем, дежурния техник съставял акт за авария,отразявали какъв ремонт са извършили и го завеждали в книгите на „Т.О.“.Началникът му проверявал всяка сутрин ,какво се е случило с машината,а тя се приемала от началник цех,че е изправна и може да работи.Работела от понеделник до петък и не може да отговори,какъв ремонт е извършван на машината в съботата след инцидента. Според св.Л. в дружеството имало съставен годишен план за поддръжка на машините,вън от горното всяка събота им се правела профилактика,като машините се оглеждали от техническото звено.Годишният ремонт със сигурност се документирал,а за седмичните профилактики св.Л. не е сигурен. Той лично нямал сигнали за нередности с машината,не знаел нещо да й е правено.Показания за изправност на машината и поддържането на машините в цеха профилактично от техници всяка събота , е дал и св.Д.Д.(работник в дружеството).Свидетелите не изнасят данни в деня на инцидента,до ръководството и отговорните за техническото поддържане лица, да е постъпвал сигнал за проблем с функционирането на машината.Нито един от посочените свидетели не дава показания за извършен ремонт на машината след инцидента,действията на техническите лица са описвани като част от регулярните седмични профилактики.

Според заключение рег.№ **/*.09.2017 год. на вещото лице инж. К.Н.,изготвил назначената по делото съдебно-техническа експертиза,при поискване на данните за проведена профилактика за годината на инцидента- 2016 год. ,му е била предоставена единствено Годишна план-програма за извършване на планови предупредителни ремонти на машини и съоръжения във фирмата за следващата 2017 год. под шифър **-**,Карта *,в който фигурира и процесната машина повдигач - обръщач с бункер“Д.“,както и Работна карта Ф *-* за действително извършена профилактика на машината,със запис на извършени дейности и констатации от дата 28.01.2017 год.

Инцидентът е станал при почистване на машина,част от технологична линия за производство на хляб,оператор на която първа смяна е била ищцата М.С.М..

Около мястото на инцидента не е имало други работници. Св.П.И.(работник в дружеството в периода 21.10.2016 год.-31.12.2016 год.) е дал показания,че е бил на разстояние от 4-5 метра,а св.Д.Д.(работник в дружеството и понастоящем),че между него е ищцата имало друга машина,а той бил с гръб към нея по време на нараняването.

Към 14.00 часа постъпила поръчка за производство на типов хляб и това изисквало почистване на елементите на машината, с който дотогава се произвеждал бял хляб.

Св.И. изнася данни,че е работил като месач на тесто на линията,която зарежда машината на ищцата.Той си почиствал казаните ,а ищцата машината си.При почистване на големия кош се затворил автоматично нож,който срязал пръста й.При почистването машината била включена. Шалтерът, посредством който се изключвал кошът, подаващ тестото за ножа, бил повреден – за това свидетелят разбрал по-късно, когато техници го поправили в следващия съботен ден, като дори с черен флумастер написали на едната страна отворено, на другата – затворено (констатирано и от вещото лице при огледа). С оглед на горното,смисълът вложен от свидетеля в данните,че машината е била включена не е ,че ищцата е пропуснала да изключи машината,а че използваното от нея устройство за това не е сработило.

Според св.Д.в производствената линия била спряна и трябвало да се почиства.Именно поради спирането,св.И. излязъл да пуши, а ищцата останала да чисти.Тя отишла при св.Д.в и му казала,че се е порязала на ножа.Той я завел до мивката,извикал друга колежка да й помогне и се върнал в месалното помещение,тъй като до края на работния процес на неговата машина оставали 2-3 минути.После уведомил св.И.,който пушел навън.Не обърнал внимание и не огледал машината,където се случила злополуката,само минал покрай нея.

Св.М.Б.не си спомня ,как точно са станали нещата.Мисли,че е говорил с ищцата и тя е обяснила,че докато чистила е бръкнала някъде.

Спори се между страните,дали почистването на машината е извършвано от ищцата в режим на включено или изключено електрическо захранване.

И.С.свидетелства,че всяка машина е с отделно захранване, има паник-стоп бутон, шалтер и копче за работен процес.Свидетелят П.И.съобщава, че машината на ищцата (делителката) има копчета за лентата,за включване и изключване,както и шалтер за коша,който пуска тестото за ножа,като твъ*и неизправност на изключващия ножа детайл.Св.Д.в сочи,че захранването на машината се спира от ключ на разположено отстрани на машината табло.Когато то е изключено,ножът спира да се движи.В съдебно заседание от 19.09.2017 год. вещото лице инж. К.Н. е посочило,че електрическото захранване към машината може да бъде прекъснато от няколко места :от централното електрическо захранване-трафопоста,от подтаблото,от оперативно табло,непосредствено до машината,позволяващо два варианта на изключване-централно изключване на таблото и кнобката за изключване на машината,като при който и да е вариант за изключване,ножа на машината не би сработил.

В заключение рег.№ **/*.09.2017 год. на вещото лице инж. К.Н. е посочено, че назначената по делото съдебно-техническа експертиза е извършена в дните 28.08.2017 год. и 29.08.2017 год.В момента на проверката техническото състояние на машините,съоръженията и електрическото табло са напълно изправни и не възможно самостоятелно или случайно да се задействат/сработят/,включат по време на режим изключено.При изключено положение на ел.захранването от таблото не е налице излъчване на светлинен поток от датчиците (липсва захранване) и липсва сработване (движение) на ножа, т.е. налице са предпоставки за ненастъпване на каквато и да било злополука. При включено захранване на ел.таблото има подаване на ел.сигнал към датчиците и към ножа, налице е светлинен поток от датчиците и е достатъчно наличие на пресичането му от какъвто и да е предмет, в т.ч. човешка ръка, за да се задвижи ножът и да настъпи злополука. Вещото лице е категорично, че за да настъпи злополуката, почистването на машината е било извършвано при включен режим. В съдебно заседание експертът е разяснил, че при включено положение се задейства силен светлинен поток с червена светлина, която е ясно видима и съответно отсъства, когато машината е изключена.

Посочените по-горе свидетели изнасят данни,какви действия са предприети по оказване на помощ на пострадалия работник на място в цеха,респективно в болнично заведение.Единствено св.П.И.е напуснал цеха,като придружител на ищцата ,за да й бъде оказана медицинска помощ.Нито един от останалите свидетели не изнася данни,какви действия са били предприети спрямо техниката и производствения процес-спирано ли е било електрическото захранване на машината от работник или техник,извършван ли е оглед на машината от длъжностни лица с технически или ръководни функции в дружество,кой е довършил почистването на машината,продължила ли е до края на работния ден работата на машината от друг работник,с оглед постъпилата за изпълнение нова поръчка за типов хляб.В тази връзка,св. Д.в на въпрос на съда,изрично заявява,че не е видял и не знае,някой да е изключил машината и от къде.

От гласните доказателства по делото се установява, че първа помощ на ищцата са оказали нейните колеги, след което тя е отишла в С.О.на МБАЛ – Д.,придружена от св.П.И.. При прегледа е поставена диагноза „порезна рана на ІІ пръст на дясна ръка“ и е извършена първична хирургична обработка и дренаж.В последствие не е получавала медицинска помощ, а при опит да започне работа състоянието на травмирания пръст се е влошило.

Заключение рег.№ **/12.01.2018 год. на вещото лице д-р М.М., изготвил назначената по делото съдебно-медицинска експертиза , определя получените от ищцата увреждания като конквасация (смазване) на показалеца на дясна длан с фрактура на проксимална фаланга и увреждане на екстензорното сухожилие на същия пръст в областта на екстензорните ленти с нарушаване целостта на средната такава.Ищцата е лекувана амбулаторно по консервативен метод, оперирана е на 29.03.2017год., като в процеса на лечение е развила контрактура (втвъ*яване на ставите), която е налична и в момента. Пръстът не е напълно възстановен ,с ограничена подвижност е,както и с флексионна контрактура в дистална интерфалнгиална става.Двигателната функция на ръката не е възстановена напълно – налице са дискомфорт, болка и затруднен захват,като ищцата би имала затруднение да изпълнява трудовите си ангажименти.

На ищцата е разрешен и продължаван отпуск поради временна нетрудоспособност,като с оглед диагноза “последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник“ са й били издадени болнични листи за периодите: 18.01.-16.02.2017 год. ;17.02.-26.02. 2017 год.;27.02.-13.03.2017 год. ;14.03.-26.03.2017 год.;27.03.-03.05.2017 год.;04.05.-02.*.2017 год. и 03.*.-22.*.2017 год. В хода на производството ищцата продължава да бъде в отпуск поради временно неработоспособност, а с експертно решение № **/** от 15.09.2017 год. на ТЕЛК й е призната 21% трайно намалена работоспособност за срок от три години, като комисията е приела наличие на причинна връзка на състоянието на ищцата с настъпилата трудова злополука. Срещу експертното решение осигурителят (ответникът) не е подал възражение по реда и в срока по чл. **2 от Закона за здравето (липсва твъ*ение в тази посока).Компетентният медицински орган е определил процента на работоспособност, като едновременно с това е установил причинната връзка между състоянието „последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник“, довело до трайно намаление на трудоспособността за период от три години, и увреждането от трудовата злополука.

Направени са опити да бъде убеден работника да не съобщава,че инцидента е трудов и да не взема болничен лист –така св.П.И..Не била извикана линейка,а друг работник-св.П.И. транспортирал ищцата до болницата –така неговите показания и тези на св.Л..Същевременно работодателят е приел ищцата да не ходи на работа в период до началото на януари 2017 год., а да й начислява заплата и внася осигуровки -така показанията на М.Б.и отговори на ищцата на въпроси на съда в съдебното заседание от 19.09.2017 год.

Работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 23 ал. 1 от ЗЗБУТ да установи, разследва и регистрира станалата на дата 17.**.2016 год. трудова злополука.Декларирането й е извършено след 4 месеца, едва на 20.03.2017 год. по предписание на Дирекция „И.Т.“ град Д.,след проверка по сигнал вх.№**/15.02.2017 год.,подаден от ищцата.Това поведение в голяма степен потвърждава наведеното от ищцата в исковата молба и заявено от свидетеля П. И., че ищцата е била посъветвана да не съобщава пред медицинските органи за обстоятелствата, при които е получила увреждането, както и да не иска издаване на болничен лист, с обещание да получи финансова помощ за лечението си и съответно разколебава достоверността на показанията на свидетеля М. Л., който отрича това.

Резултатите от извършеното разследване по реда на чл.58 от КСО от комисия на ТП на НОИ гр.Д. на злополуката,станала на 17.**.2016 год. са документирани в протокол № */**.**.2017 год.В раздел IV.Обща характеристика на работата,извършвана от пострадалата преди злополуката са вписани констатациите,че работата ,която е извършвала пострадалата в деня на злополуката е съответна на длъжностната й характеристика.В раздел V.Специфично физическо действие ,извършвано от пострадалата в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор/предмет,вещество и др./ е посочено,че няма преки свидетели на физическите действия на ищцата,тъй като е била сама на работното си място при възникване на злополуката,а според обясненията й е почиствала тестоделителната машина от остатъци от тесто,когато неочаквано за нея ножът на машината се е задвижил и е наранил показалеца на дясната й ръка.В раздел VI.Отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор,свързан с тези отклонения е посочено внезапното задвижване на делителния нож, но тъй като от датата на възникването на злополуката са изминали почти пет месеца,комисията не е в състояние да установи със сигурност причината за възникването й.Предполага се,че при почистването на машината не е било изключено електрическото й захранване и делителният нож се е задействал от датчика,който го управлява.В раздел VIII.Анализ на причините за възникване на злополуката е посочено,че работодателят не е определил лицата,които да провеждат периодичните инструктажи с цел да поддържат и допълват знанията на работещите по безопасност и здраве при работа.Пострадалата не е преценила риска за собствената си безопасност и е предприела почистване на тестоделителната машина,без да се увери,че е изключено електрическото й захранване.В раздел IХ.Допуснати нарушения на нормативните актове са посочени тези по чл.23 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,както и чл.14 ал.4 и чл.16 ал.1 от Наредба № *-*-* от *.*.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

С разпореждане № ** от **.04.2017год. на длъжностното лице при НОИ, ТП – Д., злополуката от 17.**.2016 год. е квалифицирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО .В мотивната част на разпореждането е посочено, че внезапното увреждане на здравето на пострадалата, изразяващо се в порезна рана на втори пръст на дясна ръка, е настъпило през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията, чрез които тя се изпълнява; увреждането се е получило в следствие на попадането на ръката в зоната на действие на нож на тестоделителна машина по време на почистването й.Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Налице са кумулативно изискуемите предпоставки по чл.200 ал. 1 КТ за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение за претърпените от работника имуществени и неимуществени вреди – полученото внезапно травматично увреждане е в резултат от злополука, настъпила по повод изпълняваните трудови функции, която е призната с влязъл в сила административен акт за трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 КСО; налице е причинна връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него – временна нетрудоспособност ,респективно трайна неработоспособност , както и преживени от пострадалата болки, страдания, дискомфорт и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука е обективна, безвиновна и е израз на риска, възложен върху него именно в това му качество и като адресат на задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. При настъпило увреждане от трудова злополука за работодателя възниква задължение за обезщетение. Трайната неработоспособност под 50% (в случая 21 %) също е увреждане на здравето на пострадалия работник и затова е приложима защитата по КТ-така решение № 633/01.**.2010 год. по гр.д.№ 855/2009 год. на ВКС,ІV г.о.

Разпореждане № **/2017 год. , в качеството му на влязъл в сила индивидуален административен акт по чл.60 ал.1 от КСО относно наличието на трудова злополука,представляващ официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила,е съществен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 ал.1 от КТ. Предвид установената от ТЕЛК причинна връзка между състоянието „последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник“, довело до 21% трайно намаление на трудоспособността, и увреждането от трудовата злополука, без решението на компетентния орган да е оспорено от ответника по делото и срещу него да е подадено възражение по надлежния ред, следва да се приеме, че работодателят дължи на ищцата обезщетение за търпените от нея болки и страдания от телесното увреждане, затруднения в обслужването, продължаващият дискомфорт, болка и нарушен захват, водещ до затруднение да изпълнява трудовите си ангажименти и понастоящем, както и за възникналите за нея негативни емоционални страдания. Като последица от производствения инцидент ,същите се изразяват в неспокоен сън и чувство на страх от режещи предмети, влошено психично състояние,емоционална тревожност,напрегнатост, мисли от депресивен кръг,описани от свидетелите П.И.и К.К.,а състоянието диагностицирано при преглед от психиатър като “смесено тревожно-депресивно разстройство“ на 16.10.2017 год.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост ,съдът определя въз основа на фактите и обстоятелствата за вида ,степента и тежестта на причинените телесни увреждания, търпените физически болки и остатъчни явления ,страдания и душевни притеснения ,неудобства в ежедневието,тяхната продължителност и интензитет.Обсъдени в контекста на възрастта на работника-млад на 38 години, в трудоспособна възраст,но с констатирана трайно намалена работоспособност и със затруднения да изпълнява трудовите си ангажименти; доказаните конкретно търпени болки и страдания и житейски дискомфорт, вкл. до степен на психологична травма; засегната от увреждането двигателна функция и захват на крайника, невъзстановени и понастоящем и при съобразяване,че установените затруднения и неудобства в ежедневието и последиците на увреждането са с голяма продължителност -две години , въззивният съд намира,че негативните изживявания на работника следва да бъдат овъзмездени със заплащане от работодателя на сумата от 10  000 лв.

На репариране подлежат не само неимуществените вреди, но и имуществените такива.От гласните доказателства (обясненията на ищцата и показанията на П. И.), както и представената медицинска документация, се установява, че на ищцата е провеждано рехабилитационно лечение в ДКЦ – ** град Д., оперативно лечение в УМБАЛ – Р., както и са й правени последващи превръзки в град Д.. Представени по делото фискални бонове доказват направени от нея разходи за заплащане на медицински услуги, медикаменти, превързочни материали и такси в размер от 66 лева, 6.59 лева и 40.60 лева – общо **3.19 лева. Първият преглед в УМБАЛ – Р. е извършен на 09.03.2017 год.; според записване в личната й амбулаторна карта, направено от оператора доцент А., на 15.03.2017 год. пациентката е презапланувана за оперативно лечение; хоспитализацията й е протекла от 27.03.2017 год. до 03.04.2017 год.; на 03.05.2017 год. й е извършен преглед в УМБАЛ – Р.. Така представените доказателства за пътни разходи на ищцата на датите 14 и 15 март 2017 год., 26 март - 03 април 2017 год.; 03 май 2017 год. са във връзка с лечението й. Те са в размер съответно: 31.30 лева; 32 лева; 41.32 лева – общо 104.62 лева. Претенцията на ищцата за обезщетение за имуществени вреди, следствие от трудовата злополука, е доказана до размерите от **3.19 лева за медицински услуги и консумативи, 104.62 лева за транспортни разходи,т.е. в общ размер от 217.81 лв.

Относно възражението на работодателя по чл. 201 ал.2 от КТ :

Същото е основано на твъ*ения за проявена от ищцата груба небрежност при извършване на почистването на неизключена тестоделителната машина , с което е нарушила правилата за безопасност, за които изрично е била инструктирана.

При трудовата злополука не всяко действие на пострадалия във връзка с вредоносния резултат може да се квалифицира като принос от негова страна. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване поради допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и драстично пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Пострадалият при трудовата злополука трябва да е осъзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи неблагоприятният резултат,но независимо от това да е предприел съответните действия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да го предотврати. Отговорността по чл. 200 КТ е с много по-широк аспект от тази по чл. 49 ЗЗД. Грубата небрежност по чл. 201 ал. 2 КТ, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат.Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

Преценката за положена грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.Не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на вредоносен резултат,като подлежат да бъдат оценени всички обективно установени по делото факти.

Цялостната организация относно провеждането на инструктажи ,видовете(начален,на работното място,периодичен и извънреден),техния обхват ,продължителност,тематика и програми,документиране, лицата,които ще бъдат инструктирани, както и длъжностните лица,които ще провеждат инструктажите е уредена с императивни законови и подзаконови норми с оглед особената значимост на проблематиката за живота и здравето на работниците и служителите.Отговорността за провеждането на посочената дейност е на работодателя и е условие за допускане до самостоятелна работа. Съгласно разпоредбата на чл.281 ал.1 ,4 и 5 от КТ “Инструктаж и обучение “,всички работници се инструктират и обучават по безопасните методи на работа,като провеждането им е задължение на работодателя,а на работа не се допускат лица без необходимите знания и умения. Съгласно предвижданията на чл.3, чл.9 и чл. 12 ал.3 от Наредба № *-*-* от *.12.2009 год. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия,издадена в изпълнение на законовата делегация по чл.281 ал.5 от КТ, работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;обучението по безопасност и здраве при работа се документира; документацията,отнасяща се до провеждане до обучение и инструктаж се съхранява от работодателя;длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата,които постъпват на работа е това,което следва да издаде служебната бележка съгласно приложение № *,която се съхранява в личното досие на работещия.Съгласно разпоредбите на чл.12 ал.1 т.3 ,чл.12 ал.2 т.1 б.“б“ и “г“от посочената Наредба,при началния инструктаж лицата,постъпващи на работа се запознават със специфичните опасности и рисковете за здравето и живота ;опасностите и рисковете,чийто източници,съществуване,прояви и начин на предотвратяване са известни;причините и характера на най-често допускани трудови злополуки,както и примери за допускани грешки и нарушения. В този смисъл е и разпоредбата на чл.19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,а именно , че работодателят предоставя на работещите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им,както и за мерките,които се предприемат за отстраняването,намаляването или контролирането на тези рискове.

Щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и щом не осигурява всичко необходимо за нея, не може да се прилага "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука. При липса на надлежно извършен инструктаж заради липсата на яснота относно рисковете на извършената работа, поведението на пострадалия не може да се третира като небрежност, още по-малко такава по смисъла на чл.201 ал.2 КТ.

Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с неизправна машина или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника може да бъде окачествено като груба небрежност, само когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му.

В изключителната хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ вината на пострадалия не може да се предполага. За да се приеме, че предпоставките на чл.201 ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, извършването на действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване,като доказателствената тежест е на работодателя. Работодателят, въвел възражението за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение, като при липса на доказателства за механизма на трудовата злополука и за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда , категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.

Посочената по-горе нормативна уредба и принципни положения са залегнали в трайно установената съдебна практика-така определение № 172 / 17.02.2017 год. по гр. д. №3752/2016 год. на ВКС , IV г. о. ;решение № 719 /10.**.2009 год. по гр. д. №2898/2008 год. на ВКС, I г. о. ; решение №159 /15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 год. на ВКС ,ІІІ г.о.;решение № 62 / 24.02.2015 год. по гр. д. №2798/2014 год. на ВКС, IV г. о. ;решение № 60 / 05.03.2014 год. по гр. д. № 5*4/2013 год. на ВКС, IV г. о.

Съобразявайки ги и с оглед конкретно установеното по делото,съдът намира,че ищцата не е проявила упоменатата най-тежка степен на небрежност.

Конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката не са били установени по несъмнен начин по делото.

Инцидентът е станал на дата 17.**.2016 год. при почистване на машина,част от технологична линия за производство на хляб,оператор на която първа смяна е била ищцата М.С.М. ,а около мястото на инцидента в близост не е имало други работници-така показанията на св.И. и Д.в. Техните показания възпроизвеждат разказ на ищцата или предположение относно механизма на настъпване на инцидента. Св.М.Л. ,представител на ръководството на предприятието в качеството си “мениджър производство“ е разговарял с пострадалия работник непосредствено след инцидента,но не си спомня,как точно са станали нещата.Нито един от свидетелите не изнася данни,какви действия са били предприети непосредствено след инцидента спрямо техниката и производствения процес. Показанията на свидетелите във връзка с инцидента са уклончиви и с доза условност,използвани изрази „по принцип“,“аз лично не знам“,“не си спомням“.

Работодателят не е излагал твъ*ения и не е представил по делото доказателства,от които да е видно предприети от негови служители –на ръководни длъжностни лица или изпълняващи технически функции, на действия по разследване на трудовата злополука и нейното документиране.Съобразно показанията на св.М.Л. “мениджър производство“, в случай на възникнала трудова злополука,необходимите действия,които следвало да се предприемат съобразно предвижданията на КСО били уведомяване на ръководството,което било негово задължение. Поради отсъствие на ръководителите,свидетелят ги уведомил устно и със закъснение от около месец.При отсъствие на ръководителите,в предприятието нямало заместници,такъв бил свидетелят.Както се посочи по-горе,направени са опити да бъде убеден работника да не съобщава,че инцидента е трудов и да не взема болничен лист,срещу поет ангажимент от работодателя за финансовото му подпомагане,вкл. да запази трудовото му правоотношение,със съгласие за неявяване на работа.

Горното съставлява отклонение от задължителна законова и подзаконова регламентация на дължимо от работодателя поведение в случай на трудова злополука. Съгласно чл. 23 ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд работодателят задължително установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука, по ред и начин, определени в Кодекса за социално осигуряване с оглед вземане на мерки за предотвратяване на риска за живота и здравето (чл. 4 т. 1 ЗЗБУТ) и изпълнение на задължението на работодателя да намали и предотврати предпоставките за трудови злополуки (чл. 289 ал. 1 от Кодекса на труда).Съгласно чл. 57 от Кодекса за социално осигуряване в случай на трудова злополука осигурителят е длъжен да я декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт в срок от три работни дни, което е и основанието,компетентният орган да извърши разследването на злополуката, при условията на чл. 58 от КСО.Паралелно разследване на злополуките от работодателя ,независимо от задължителното такова по чл. 58 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване от комисия, назначена от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт е изискване и на чл. 2 ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки,съобразно който ръководителят на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице са длъжни да организират разследване на обстоятелствата на всяка трудова злополука. Това следва да става незабавно след уведомлението от пострадалия, непосредствения му ръководител или свидетели на злополуката. Изключения в това отношение Наредбата не допуска. Изпълнението на това задължение предполага ангажиране на съответните отдели, служби, ръководители и специалисти, а също и самите работници за приемане на подходящи мерки от гледна точка на вътрешната организация на труда и обезопасяването на работните места и работното оборудване. Ето защо вътрешното разследване се извършва независимо от това дали злополуката се разследва от други компетентни органи. Последните си поставят и различни цели при осъществяването на тази дейност, произтичащи от предоставените им правомощия.Разследваното на злополуката от работодателя трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване,вида на уврежданията ,както и всички други данни,които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката-чл.9 от посочената Наредба.Резултатите от разследваното се оформят в протокол,като част от данните подлежащи на вписване са и отклоненията от нормалните действия и условия и материалния фактор,свързан с тези отклонения -чл.10 от Наредбата.

Тъй като работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 23 ал. 1 от ЗЗБУТ да установи, разследва и регистрира трудовата, злополука,то декларирането й е извършено след 4 месеца, едва на 20.03.2017 год. по предписание на Дирекция „И.Т.“ град Д.,след проверка по сигнал вх.№**/15.02.2017 год.,подаден от ищцата,а разследването по реда на чл.58 от КСО е проведено на 10.04.2017 год. ,т.е. почти пет месеца след инцидента от 17.**.2016 год. , поради което в резултатите му комисията на ТП на НОИ е отразила ,че не е в състояние да установи със сигурност причината за възникването му,а заключението й се основава на предположение за неизключено електрическо захранване на машината,поради което делителният нож се е задействал от датчика,който го управлява, респ. пострадалата не е преценила риска за собствената си безопасност и предприела почистване на тестоделителната машина,без да се увери,че е изключено електрическото й захранване.

Възможни фактори за настъпване на трудова злополука са технически неизправности ,човешки фактор или съчетаното им приложение.

От показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице не може да бъде направен категоричен извод , че машината с оператор пострадалия работник, е била технически изправна по време на настъпване на трудовата злополука.

Вещото лице е посочило, че техническото състояние на машината,съоръженията и електрическото табло са напълно изрядни към датата на извършване на експертизата –края на месец август 2017 год.,т.е. 9 месеца след инцидента от средата на месец ноември 2016 год.Длъжностните лица в търговското дружество С.а и Л.,съответно “технолог,охрана на труда и упълномощен представител на ръководството“ и “мениджър производство“ изнасят данни,че машината е била изправна.Свидетелските им показания почиват не на данни за извършена конкретна проверка на машината на дата 17.**.2016 год. -преди инцидента по сигнал на ищцата за проблеми или непосредствено след инцидента по повод вътрешното му разследване в предприятието ,а на твъ*ения за създадена организация на планови предупредителни ремонти , регулярни профилактични и аварийни такива . Спазването й по делото не установено,доколкото св.С.а не работела в почивните в съботните и неделните дни,когато се извършват седмичните профилактики, св.Л. не е наясно ,дали седмичните профилактики се документират,а твъ*енията му за документиране на годишната профилактика се опровергават от заключението на вещото лице,неустановило провеждане на такава за годината на инцидента.Св.И. , изнася данни,че шалтера е бил поправян в следващия съботен ден, а св.Д.в (работник и понастоящем на дружеството),че на машината е била направена редовната седмична профилактика.Факт е,че след този ден на шалтера е поставен надпис,обозначаващ положенията отворено/затворено.

Работникът не е ангажирал доказателства относно твъ*енията си,че в деня на инцидента е съобщил за неизправност на ножа на машината,посредством който е причинено нараняването.Горното обаче не води до извод,че машината е била изправна,което по правилата за разпределение на доказателствената тежест,подлежи на установяване от работодателя.

Относно възможностите за изключване на машината, на разположение на пострадалия работник са събрани гласни доказателства - показания на свидетели,чрез използване на наличните :паник стоп бутон,шалтер за машината/коша и копче за работен процес,съответно за почистване в позиция“ нула“ на шалтера, на който допълнително е поставеното обозначение след инцидента “отворено/затворено“,а вещото лице , че прекъсването на електрическото захранване се осъществява от няколко места-от централния трафопост,от подтабло,от оперативно табло до машината,то самото с два варианта:на изключване на таблото и на кнобката на машината.

Заключението на вещо лице ,че увреждането е настъпило при включен режим на машината и е невъзможно при изключен такъв, почива на предположението ,че техническото състояние на машината по време на инцидента е такова,като по време на извършване на експертизата, т.е. изводите на експерта за механизма на настъпване на увреждането могат да бъдат възприети,само ако е вярно предположението му,че тестоделителната машина,вкл. изключващото устройство са били изправни и биха сработили при правилна работа и съблюдаване на указанията във връзка с безопасността от работника.При липса на проведена през 2016 год. годишна профилактика на машината,неустановен регламент на седмичните профилактики и изминал период от 9 месеца,между инцидента и проверката от вещо лице на техническото състояние на машината ,заключението му не може да бъде възприето безусловно от съда.

Събраните по делото доказателства не установяват проведен първоначален инструктаж на пострадалия работник в съответствие с предвижданията на нормативната уредба.

На дата 31.10.2016 год. , между страните е бил сключен трудов договор № */*.10.2016 год.,по силата на който ищцата е заемала в ответното търговско дружество длъжността “машинен оператор, производство на тестени изделия“. На същата дата й е била връчена длъжностна характеристика на длъжността “пруферист“ ,част от основните задължения и отговорности на която са обслужването на тестоделителна машина, окръглител, оформител и зареждач;периодично отстраняване на замърсяванията от залепнали или засъхнали парченца тесто по платната на люлките и лентите или тавите;прецизното им почистване след всяка смяна;строго спазване правилата и изискванията за добри производствени и хигиенни практики;** **&** & ** и **;достатъчно познаване принципите,процедурите,инструкциите и произтичащите от тях права и задължения от интегрираната система за качество и безопасност в завода;строго спазване на инструкциите за безопасна работа;уведомяване на бригадира-пекаря при възникнали отклонения в работния процес.

Ответникът е представил служебна бележка № **/**.10.2016 год. (образец Приложение № * по чл. 12 ал.3 от Наредба № *-*-02 от 16.12.2009 год. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд),съгласно която на М.С.М. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа при постъпването й на работа на 31.10.2016 год.Съгласно протокол за съдебно графическа експертиза № **/**.10.2017 год.,изготвена от вещото лице А.С.и протокол за съдебно графическа експертиза № ** /13.**.2017 год.,изготвена от вещото лице М.Н.,подписът на инструктираното лице в представената за изследване служебна бележка,не е изпълнен от М.С.М..

С оглед на горното и по реда на чл. 194 ал.3 от ГПК, следва да бъде признато за установено,че служебната бележка, удостоверяваща проведен на ищцата начален инструктаж е неистински документ- неавтентичен такъв,като неподписан от М.М..Следователно тя не доказва проведен от работодателя инструктаж.

Работодателят е ангажирал гласни доказателства относно извършения на пострадалия работник първоначален инструктаж–разпит на длъжностното лице,в трудово правна връзка с него и понастоящем- И. С.а, дала показания като свидетел в съдебното заседание от дата 17.10.2017 год. Същата заема в ответното търговско дружество длъжността ”технолог,охрана на труда и упълномощен представител на ръководството” и е посочена в служебна бележка № **/*.10.2016 год.,като лицето провело началния инструктаж на М.М.. Тя свидетелства, че при постъпване на работа работниците биват запознати с Правилника за вътрешния трудов ред (идване на работа, правила за ползване на почивки, начин на движение в цеховете), както и с работата с машините. Инструктажът в частта работа с машини се извършва с помощта на бригадира и началника на цеха - работниците се инструктират относно почистването на машината, как се пуска, в коя част е ангажимент на работника, личните предпазни средства.Машините са много големи и затова свидетелката обяснила да не се бърка в тях с голи ръце там, където са движещите се части, валяци, лагери, зъбни колела, вериги, като за целта има осигурени пластмасови шпатули, с които трябва да се почиства машината. В случаите на постъпване на нови работници, свидетелката минавала всяка сутрин през седмицата, за да види как се справят, всичко ли им е ясно и ако имат въпроси да ги поставят.Свидетелката твъ*и, че е запозната с технологичния процес при почистване на конкретната машина, който изисква задължително изключване на захранването, както и че е разяснила това на ищцата - в положение „нула“ на шалтера се почистват всички машини. В близост до всички машини имало залепени инструкции за работа. Вещото лице инж. К.Н. е потвъ*ил наличието на технологична инструкция за безопасност на труда при работа с машината, закачена на колона, непосредствено до нея. Съдържанието на инструкцията не е установено по делото,чрез представянето й или показания на свидетели. И.С.сочи,че лично провела първоначалния инструктаж на ищцата М.М., запознала я с машината, на която ще работи - как работи машината, какви са точно нейните задължения,но не била изготвила служебната бележка № **/*.10.2016 год.-бележките се изготвяли в личен състав.Св.Д.в е дал показания,че му е бил проведен инструктаж.Св.П.И. и ищцата са започнали работа почти по едно и също време,съответно на дати 21.10.2016 год. и 31.10.2016 год.И. свидетелства,че след инцидента дошла жена,която му заявила,че само той е останал без инструктаж.Попитала го ,знае ли как се работи и след утвъ*ителен отговор го накарала да се разпише.Първата седмица при постъпването не бил на смени и ходел само да гледа,обучавал се. Св.М.Б.също изнася данни,че всички работници се инструктират.

При оценка поведението на пострадалия работник ,безспорно в причинна връзка с инцидента,съдът следва да съобрази следното:

В т.VІІІ от неоспорен протокол № */**.04.2017 год. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, на основание чл. 58 ал. 1 от КСО, комисията е посочила като причина за възникване на злополуката и това, че М.М. не е преценила риска за собствената си безопасност и е предприела почистване на тестоделителната машина, без да се увери, че е изключено електрическото й захранване (не,че не е изключила захранването). Тези констатации на комисията,не са равносилни на доказателство за проявена груба небрежност-както бе посочено,те не са категорични и почиват на предположение,а по съществото си не са за драстично пренебрегване на технологични и на безопасност правила ,респ.за проявена самонадеяност.

Инцидентът е с работник,чийто трудов стаж в дружеството –работодател до инцидента е в рамките само на 2 седмици (31.10.2016 год.-17.**.2016 год.),т.е. принципно неопитен и слабо ориентиран в производствения процес.

Обективно за настъпването на злополуката има принос и недостатъчният опит на пострадалия . Липсата на опит не изключва проявата на груба небрежност, както и не снема от работника задължението да спазва правилата за безопасност, но следва да се отчита от работодателя в организационен план и е от значение за обстоятелствата, при които небрежността е проявена. Дори работникът да е надлежно инструктиран за риска и свързаните с него забрани, опитът, натрупан в работата развива предвидливостта и съзнанието, че е необходимо мерките за безопасност да се спазват.

Следва да се отчете заниженият контрол в предприятието по отношение на инструктажа на работниците,констатации за което е направила и комисията,разследвала трудовата злополука.

Работникът не е допуснат до работа след надлежно проведен инструктаж. Документът удостоверяващ проведения му първоначален инструктаж е от датата на постъпване на работа и не е подписан от него.Лицето,провеждащо инструктажите в предприятието твъ*и да е изпълнило вменено му задължение от работодателя да проведе първоначалния инструктаж на новопостъпилия работник,но отрича да е изпълнило нормативно вмененото му задължение да го документира,като изготви образец Приложение № 2 по чл. 12 ал.3 от Наредба № *-*-02 от 16.12.2009 год. Документът е наличен в дружеството,но е подправен.Съобразно показанията на св.И. инструктажа не се извършва и документира своевременно,а провеждането му е формално.Налице са констатации на комисията,разследвала трудовата злополука,че работодателят допуска нарушения на нормативната уредба във връзка с инструктажите- чл.14 ал.4 и чл.16 ал.1 от Наредба № *-*-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Сочи се,че работникът следва да се счита за информиран за правилата за работа и безопасност,чрез поставяне на инструкция в близост до машината,но нейното съдържание не е удостоверено по делото.

Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. С оглед превенцията от риска ,работодателят е разчитал главно на инструктаж ,проведен от негов служител ,както и на самоконтрола, уменията и опита на оператора при работата с производствената техника,т.е. с организационни мерки и в тежест основно на лицето, изложено на риска.При констатации за обичайна практика на занижени изисквания , непровеждане или формално провеждане на инструктажите, липсата на трудов опит,множеството варианти за изключване на машината,не може да бъде направен извод,че пострадалия работник е бил наясно с технологичния процес,функционирането на техниката,реалната опасност и рисковете за здравето му. Именно в процеса на инструктиране,работникът се информира не само за работния процес и правилата за безопасност,но и за възможните рискове.Грубата небрежност е проява на самонадеяност,при която предполагаш или знаеш за евентуалния неблагоприятен резултат от поведението си на нарушаване на правила за безопасност и на технологичните правила,но въпреки това съзнание считаш,че можеш да го избегнеш.В случая става въпрос за обикновена несъзнавана небрежност и липса на съобразителност относно опасността,произтичаща от почистване на машината в режим включено захранване ,но при спрян производствен процес.Поведението на пострадалия работник е обусловено от липсата на опит, неправилна преценка на начина по който следва да се действа при почистване,нуждата от което е възникнала внезапно по време на процеса,с оглед промяна на произвежданото изделие, възможен избор на няколко устройства за изключване и невъзможността да осъзнае,че макар поточната линия да е спряна,т.е. да не е в работен режим,неизключване на електрическото захранване е предпоставка за сработване на делителния нож .

Касае се до допуснатата небрежност от страна на работника, но поради неинформираност,липса на опит и като проява на невнимание,т.е. не в степента да обуслови приложението на разпоредбата на 201 ал.2 от КТ.

Относно възражението на работодателя за приложимостта на правилото по чл. 83 ал.2 от ЗЗД :

На заявената от работника претенция за ангажиране отговорността на работодателя,същият като длъжник противопоставя довод за наличие на основание за изключване на тази отговорност по причина,че между настъпилия вредоносен резултат и неговото поведение няма причинна връзка,а той се дължи на кредиторовото (на работника) бездействие да положи дължимата грижа за отстраняване или ограничаване на вредите чрез лечение.

Правилото на чл. 201 КТ е изключително и се прилага при съпричиняване само на трудовата злополука от страна на работника. За вредите от нея обаче ( причинна връзка със злополуката и поведение на пострадалия за намаляването им) важат на общо основание правилата на гражданския закон - чл. 212 КТ. Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна договорна отговорност и към нея е приложимо правилото на чл. 83 ал. 2 ЗЗД, наричано в литературата “последваща вина на пострадалия“.В хипотезата на чл. 83 ал. 2 ЗЗД бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на вредите, е единствена причина за настъпването им. Между тях и поведението на длъжника няма причинна връзка. Вината на пострадалия може да се състои и в това, че след като вредата е настъпила, той не е взел необходимите и достъпни му мерки, за да я намали или ограничи. В случай на нараняване, пострадалият следва да се грижи за своето лекуване,като се държи сметка както за медицинските съображения,така и за естественото колебание пред опасностите на операцията и нейната болезненост-така решение № 97/26.05.2015 год. по гр.д.№ 5783/2014 год. на ВКС, ІІІ г.о.

От показанията на св.П.И. и приложената по делото медицинска документация се установява,че в деня на инцидента 17.**.2016 год.,раната на ищцата е била обработена в спешна помощ без направата на рентгенова снимка,респективно такава е направена в болницата в гр.Р.. След преглед от ортопед – травматолог д-р Н.Г.на ищцата е поставена диагноза ”последици от травма на мускул и сухожилие на горен крайник”,направени са констатации за болезнен цикатрикс,оточна повърхност,флексионна контрактура от 50 градуса ,ограничена и болезнена флексия и е назначена терапия лечебна физкултура –така амбулаторен лист № 42 / 18.01.2017 год. При преглед от същия лекар на 15.02.2017 год. ,за което е съставен амбулаторен лист № ** , диагнозата е останала непроменена, отново е назначена терапия ЛФК и е пропоръчано оперативно лечение.

Личният лекар д-р И.К.е назначил терапия –хоспитализация съгласно амбулаторен лист № ***/*.03.2017 год. и е издал направление за хоспитализация (планов прием по съответната клинична пътека. На дата 15.03.2017 год. , доц А. (оператор –ръководител екип) е презапланувал операцията за 27.03.2017 год.Ищцата е постъпила на лечение в УМБАЛ – Р. на 27.03.2017 год. и е изписана на 03.04.2017 год., като на 29.03.2017 год. е извършена операция. Според издадената от лечебното заведение епикриза,ищцата е лекувана амбулаторно-сутура,поради невъзможност за пълна екстензия на пръста е постъпила за планово оперативно лечение ,оперативната рана е зараснала първично, пациентката е изписана с подобрение; раната е спокойна, конците не са свалени; налице са ограничени движения на показалеца на дясната длан. Предписани са стерилни превръзки с йодасепт през ден, сваляне на конците на 12-ия ден от операцията и проследяване раздвижването на показалеца.

Съгласно заключение рег.№ 865/12.01.2018 год. на вещото лице д-р М.М., увредите на сухожилия на дланта се оперират в спешен порядък, а необходимото лечение е болнично. Подобна увреда, при навременно лечение, би могла да се възстанови в рамките на 45 – 60 дни. Дългото отлагане на операцията причинява втвъ*яването на ставите и развитие на фиброза – цикатрициална тъкан) в областта на краищата на екстензорното сухожилие, което затруднява следоперативните грижи и раздвижване.

Съгласно разпоредбите на чл.19а ал.2 и ал.3,чл.20,чл.21 ал.3,чл.22 и чл.22а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,преценката за достъп до болнична помощ се извършва от лекар,а в условията на спешност от дежурен екип в център за спешна медицинска помощ или лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебно заведение; лекарите от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да предприемат мерки за насочване на здравноосигуреното лице за диагностика и лечение в болнични условия,когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ;отказът на пациента да бъде насочен се документира;за организирания планов прием в лечебните заведения за болничен прием се поддържа листа,в която се вписват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези,които се нуждаят от незабавен прием,хоспитализацията се извършва по дати и при спазване последователността на поредните номера на вписване в листата,а срокът за който може да бъде планиран приема е не повече от два месеца. В тази насока са и разпоредбите на чл.22,чл.27 и чл.28 от Наредба № **/**.08.1996 год. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения.

При прегледите и като техен резултат и терапевтично поведение ,на ищцата не е било препоръчвано оперативно лечение в период от 3 месеца след инцидента /17.**.2016 год.- 15.02.2017 год./. По тежката степен на действителното нараняване -срязано сухожилие и нуждата от оперативно лечение е установено и препоръчано впоследствие на дата 15.02.2017 год.и в сроковете и по реда,посочени по –горе , операцията е извършена на дата 27.03.2017 год.,т.е. работникът е сторил нужното за своето лечение в съответствие с дадените му от лекар предписания.

По делото не се установява, поведението на ищеца във връзка с лечението на травмата ,да е каузално спрямо причинената му вреда,поради което хипотезата на чл.83 ал.2 от ЗЗД да не възникне отговорност на работодателя за претендираното обезщетение ,не е приложима.

При наличието в кумулативна даденост на предпоставките по чл.200 ал.1 от КТ за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя в посочените по-горе размери, липса на основанията по чл.201 ал.2 от КТ и чл. 83 ал.2 от ЗЗД за намаляване или изключване на отговорността и като последица дължимостта на обезщетението за забава по чл.86 ал.1,във връзка с чл. ал.3 от ЗЗД, както и при съобразяване,че решение № 378/27.04.2018 год. по гр.д.№ 1680/2017 год. на ДРС е влязло отчасти в сила поради необжалването от страните по делото,следва да бъдат уважени предявените от работника срещу работодателя в условията на обективно съединение искове за заплащане на :1./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 10 000 лв.;2./обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 108.91 лв.(в т.ч. 52.31 лева транспортни разходи от град Д. до град Р. и 56.60 лева за медикаменти и медицински услуги) ,както и 3./обезщетение за забава върху парично задължение от 5 000 лв. (част от главницата от 10 000 лв.),изчислено по размер на законната лихва за периода от 17.**.2016 год. до 25.05.2017 год. като възлизащо на сумата от 264.42 лв.

Обжалваното решение е неправилно в частта,в която е постановено отхвърляне на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над присъдените 5 000 лв. и до пълния размер на претенцията от 10 000 лв.,поради което на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и спора решен от въззивния съд съобразно настоящото изложение.

Обжалваното решение е правилно в частта на уважаване на исковете за сумите от 108.91 лв. и 264.42 лв.,поради което на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвъ*ено от въззивния съд.

Относно отговорността за разноски:

В съдебните заседания от дата 17.10.2017 год. и дата 19.01.2018 год., Д. Р.С. е разпоредил от бюджета на съда да бъдат изплатени сумата от 85 лв. за възнаграждение на вещото лице изготвило първоначалната графологическа експертиза и сумата от 80 лв. за възнаграждение на вещо лице,изготвило съдебно-медицинска експертиза по делото,т.е. общо 165 лв. Разходите са сторени във връзка с иска за неимуществени вреди,счетен от въззивния съд за основателен в пълен размер и във връзка с възраженията на ответника по чл.201 ал.2 от КТ и чл.83 ал.2 от ЗЗД,счетени от въззивния съд за неоснователни,поради което и на основание чл.78 ал.6 от ГПК търговското дружество следва да бъде осъдено да ги заплати в пълен размер по сметка на ДРС,от бюджета на който са изплатени,т.е. още 84.95 лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК търговското дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДОС допълнителна ДТ в размер от 200 лв. съобразно размера на присъденото от въззивния съд допълнително обезщетение в размер от 5000 лв.

В първоинстанционното производство,работника е сторил разноски в размер на 900 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение,а работодателя такива в общ размер от 1 730 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещи лица.

Осъдителните искове са заявени от работника в общ размер от ** 084.09 лв.(10 000 лв. +523.27 лв. +532.94 лв.+27.88 лв.).При съобразяване изхода по спора:основателност на иска с цена от 10 000 лв. в пълен размер и уважаване на останалите в размерите от 264.42 лв.+108.91 лв. + 3.52 лв.,основателността на осъдителните претенции в общ размер от 10 376.85 лв. и неоснователността на осъдителните претенции в общ размер от 7*.24 лв. предопределя разпределението на отговорността за разноски между страните по съразмерност и по правилата на чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК.

С оглед на горното,следва да бъде постановена отмяна на обжалваното решение досежно отговорността за разноски при съобразяване полагащите се на ищцата разноски в размер от 842.57 лв.,а на ответника в размер от **0.38 лв.

С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-основателност на подадената от работника жалба и неоснователност на подадената от работодателя жалба,по реда на чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер на сумата от 300 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, а на ответника не се следват такива.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 378 /27.04.2018 год. по гр.д.№ 1680/2017 год. на ДРС в частта,в която е отхвърлен иска по чл.200 от КТ за присъждане на неимуществени вреди от трудова злополука за горницата над 5000 лв. и до пълния размер на заявяването му от 10 000 лв.,както и в частта на присъдените на двете страни по делото по реда на чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК сторени съдебно-деловодни разноски,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ОСЪЖДА „***“ АД ,ЕИК ***, град Д.ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М. ,ЕГН **********,*** допълнително сумата от 5 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 17.**.2016 год., ведно със законната лихва от 25.05.2017 год. до окончателното изплащане .

ПОТВЪРЖДАВА решение № 378 /27.04.2018 год. по гр.д.№ 1680/2017 год. на ДРС в частта ,в която „***“ АД ,ЕИК ***, град Д.е осъдено да заплати на М.С.М.,ЕГН ********** *** сумата от 264.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението от 5000 лева за периода от 17.**.2016 год. до 25.05.2017 год.,както и сумата от 108.91 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на трудова злополука от 17.**.2016 год., в т.ч. 52.31 лева транспортни разходи от град Д. до град Р.; 56.60 лева за медикаменти и медицински услуги.

ОСЪЖДА „***“ АД ,ЕИК ***, град Д.ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М.,ЕГН ********** *** сумата от 1 142.57 лева,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА М.С.М.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на***“ АД ,ЕИК ***, град Д.сумата от **0.38 лева,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ,ОСЪЖДА „***“ АД ,ЕИК ***, град Д.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС допълнително и сумата от 84.95 лева,съставляваща платени от бюджета му възнаграждения на вещи лица.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ,ОСЪЖДА „***“ АД ,ЕИК ***, град Д.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДОС сумата от 200 лв.,съставляваща дължима държавна такса,съразмерно на допълнително уважената част от иска по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.