Р Е Ш Е Н И Е
№ 223 , гр.
Добрич, 01.**.20** г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното
заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА
ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При участието на секретаря
Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 329
по описа на Добричкия окръжен съд за 20** г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. **8 и сл.
от ГПК, по въззивна жалба, вх. № *0/ 30.03.20** г.,
подадена от процесуалния представител на ответника „***“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. С., с ЕИК ***, против решение № */ 23.02.20** г.,
постановено по гр. д. № 5/ 20* г. по описа на РС гр. Б., с което е било
признато по отношение на „***“, ЕООД, гр. Б., че „***“ ЕООД в несъстоятелност,
гр. Р., представлявано от синдика Т.Н.Т.и „***“ АД не притежават право на
строеж за изграждане в ПИ с идентификатор № ***по КК на с. Ц. на жилищна сграда
№ *, със застроена площ от *,* кв.м. и разгърната застроена площ от ***кв. м.;
правото на строеж за изграждане в ПИ №№ ***по КК на с.Ц. на жилищна сграда №**,
със застроена площ от *,* кв.м. и разгърната застроена площ от ***кв.м; правото
на строеж за изграждане в ПИ № ***по КК на с.Ц. на жилищна сграда № **, със
застроена площ от *,* кв.м. и разгърната застроена площ от ***кв. м., учредени
с нот. акт за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот, вписан в имот. регистър от СлВп към РС
Б. под № **, т. **, вх. № 5585/ 27.12.2007 г. по н. д. № **/ 2007 г.
Постъпила е и втора въззивна жалба
против горецитираното решение, вх. № *2/ 30.03.20**
г. от процесуалния представител на ответника „„***“ ЕООД /в несъстоятелност/,
със седалище и адрес на управление гр. В.Т., с ЕИК ***.
И в двете жалби са изтъкнати доводи за недопустимост, незаконосоъобразност и неправилност на решението, настоява
се за неговата отмяна, претендирани са разноски.
Съобразно изложените в жалбите оплаквания, решението е
процесуално недопустимо като по нередовна искова молба и по недопустим
отрицателен установителен иск, по който ищецът не е
доказал правния си интерес, а също така и постановено по непредявен иск.
Решението било постановено при превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Настоява се за обезсилване, съответно отмяна на постановеното
решение.
Постъпила е и частна жалба, рег. № 2001/ 22.05.20** г.
/неправилно именована въззивна
жалба/, подадена от „***“ АД и от „„***“ ЕООД /в несъстоятелност/, против
определение № 241/ **.04.20** г., с което е допълнено № */ 23.02.20** г. по гр.
д. № 5/ 20* г. в частта му за разноските. Настоява се за неговата отмяна.
Постъпил е писмен отговор на депозираните въззивни жалби от процесуалния представител на ищеца „***“
ЕООД, настоява се за потвърждаване на решението като валидно, допустимо и
правилно, както и за потвърждаване на определението за допълване на решението в
частта му за разноските. Претендира разноски във въззивното
производство.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от „***“ ЕООД
против „„***“ ЕООД /н./ и „***“ АД иск за признаване на установено по отношение
на ответниците, че „„***“ ЕООД /н./ не притежава
право на строеж върху за изграждане в поземлен имот с идентификатор № ***по кад. карта на с. Ц. на жилищна сграда № *, със застроена
площ от *,* кв.м. и разгърната застроена площ от ***кв.м.; правото на строеж за
изграждане в поземлен имот № ***по КК на
с. Ц. на жилищна сграда №**, със застроена площ от *,* кв.м. и разгърната
застроена площ от ***кв.м; правото на строеж за изграждане в поземлен имот № ***по
КК на с. Ц. на жилищна сграда № **, със застроена площ от *,* кв.м. и
разгърната застроена площ от ***кв.м., учредени с нот.
акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, вписан в
имот.регистър от СВ към РС Б. под № **, т. **, вх. № 5585/ 27.12.2007 г. по
н.д. № **/ 2007 г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, по силата
на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот от
2004 г. дружеството – ищец притежавало право на собственост върху поземлен имот
– урбанизирана територия с площ от 14 6*7 кв. м., с идентификатор **по кад. карта на с. Ц., общ. Б.. С нотариален акт от 2007 г.
учредил право на строеж в полза на първия ответник „„***“ ЕООД /н./ за
изграждането на жилищни сгради д №№ *, ** и **, описани по – горе, след което
ищецът е разделил поземления имот, от който са били образувани три поземлени
имота с идентификатор *6.*, .*6.71 и *6.69. Суперфициарят не изпълнил задълженията си да построи
посочените сгради, поради което с решение № 24/ **.02.20** г. по гр. д. № 891/
20** г. по описа на РС гр. Б. договорът за учредяване на правото на строеж е
бил развален. Ответникът „„***“ ЕООД /н./ сключил с втория ответник „***“ АД
договорна ипотека през 2007 г., който от своя страна е предприел принудително
изпълнение срещу мнимия суперфициар „„***“ ЕООД /н./
през 20* г. Дружеството – ищец прави възражение за погасяване на правото на
строеж, учредено в полза на първия ответник по давност, тъй като не е било
реализирано в петгодишен срок от учредяването му. Въз основа на тези
съображения следвало да бъде съдебно отречено по отношение на длъжника и взискателя по изп. д. № **2 по
описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС, вписана под № ** на КЧСИ, че правото
на строеж, по отношение на което било
предприето принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника „„***“ ЕООД /н./,
тъй като принадлежи на ищеца. Претендирани са
разноски.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК всеки от ответниците,
чрез общия им процесуален представител, са депозирали писмени отговори, в които
са изразени идентични становища за процесуална недопустимост на предявения иск,
тъй като ищецът не притежавал правен интерес от предявяване на иск срещу
ответника „„***“ ЕООД /н./, доколкото със съдебно решение било постановено
разваляне на сключения помежду им договор за учредяване на право на строеж.
Искът бил лишен от правен интерес и против ответника „***“ АД, доколкото ищецът
не правел твърдения да притежава право на собственост върху изградените в
резултат на реализираното право на строеж сгради в степен на завършеност „груб
строеж“. Освен това ответниците не оспорвали
притежаваните от ищеца права. По силата на съдебното разваляне на договора за
учредяване на право на строеж същото е преминало в патримониума
на ищеца. Това обаче не накърнявало правата на ипотекарния
кредитор, тъй като вписването на ипотеката предхождало вписването на исковата
молба по гр. д. № 891/ 20** г. на БРС. Оспорва се релевираното
с исковата молба възражение за погасяване на правото на строеж по давност, тъй
като е било упражнено и сградите са били построени до степен на завършеност
„груб строеж“. Настоява се за прекратяване на делото, респективно отхвърляне на
исковете, претендирани са разноски.
С оглед релевираните в жалбата
оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, ДОСприема за установено от фактическа страна следното:
„***“ ЕООД гр. В. се легитимира като собственик на два
поземлени имота – с площ от 1. 326 дка, имот № **, и с площ от **. ** дка, имот
№ ***, и двата в землището на с. Ц., общ. Б., по силата на н. а. за покупко – продажба № **, т. **, рег.
№ **, дело № 1037/ 17.08.2004 г. и н. а. за собственост на недвижим имот по
писмени доказателства № **, т. *, рег. № **, дело № 65/ **.01.2007 г. на
нотариус с район на действие РС гр. Б., вписан под № * на НК гр. С..
Ищецът и ответникът „„***“ ЕООД /н./ са сключили договор за
учредяване на право на строеж върху поземления имот – урбанизирана територия с
площ от ** ** кв. м., имот с идентификатор ******* по кад.
карта на с. Ц. за построяването на 28 бр. жилищни постройки, по отношение на
първи етап относно изграждането само на сгради с №№ *, **, ** и **, както
следва: на жилищна сграда № *, със застроена площ от *,* кв.м. и разгърната
застроена площ от ***кв.м. в поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на с. Ц.;
правото на строеж за изграждане в поземлен имот № ***по кад.
картана с. Ц. на жилищна сграда №**, със застроена
площ от *,* кв.м. и разгърната застроена площ от ***кв.м; правото на строеж за
изграждане в поземлен имот № ***по КК на с. Ц. на жилищна сграда № **, със
застроена площ от *,* кв.м. и разгърната застроена площ от ***кв.м., като
учредителят си запазва в изключителна собственост на правото на строеж върху
сграда № **. Договорът е изповядан под формата на н. а. № ***, т. **, рег. № ****,
дело № **59/ 21.12.2007 г. на нотариус №
* с район на действие БРС.
Приобретателят на правото на строеж е сключил нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № * т. *, рег. № ***, дело № 1262/ 15.10.2008 г. на
нотариус № *, с който е учредил в полза на „***“ АД ипотека върху правото на
изграждане на жилищни сгради с №№ *, ** и ** в поземлен имоти с идентификатори ************
по кад. карта
на с. Ц..
Видно от приложеното решение № 24/ **.02.20** г. по гр. д. №
891/ 2010 г. по описа на БРС, образувано по предявен от „***“ ЕООД против „„***“
ЕООД иск на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, е постановено при признание на иска
от страна на ответника съдебно разваляне на договора за учредяване на право на
строеж, обективиран в н. а. № ***, т. **, рег. № ****,
дело № ****/ 21.12.2007 г. на нотариус №
* с район на действие БРС.
От приложеното съобщение от 14.12.2015 г. по изп. д. № *** по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС,
вписана под № ** на КЧСИ става ясно, че по молба на „***“ АД и изпълнителен
лист, издаден на 12.10.2010 г. е образувано изпълнително производство против „„***“
ЕООД /н./, като е насрочен опис на недвижимите имоти. Видно от приложения
протокол за опис от 06.01.20* г., описани са 3 бр. жилищни сгради, описани в горецитирания нотариален акт под №№ **, ** и *. Изпратено е
съобщение до взискателя „***“ АД, че е приета оценка
на вещо лице на описаните недвижими имоти.
От заключението на вещите лица по назначената в първоинстанционното производство СТЕ се установява, че процесните 3 бр. сгради са изградени в степен на
завършеност „груб строеж“, а строителните работи по счетоводни данни са извършени през 2008 г.
При така изложените фактически данни ДОСдостига
до следните правни изводи:
Предявеният от „***“ ЕООД гр. В. против „„***“ ЕООД /н./ и
против „***“ АД, в качеството им на длъжник, съответно взискател
по изп. д. № **2 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на
действие ДОС, вписана под № ** на КЧСИ, че ответникът „„***“ ЕООД /н./ не
притежава право на строеж за изграждане в поземлен имот с идентификатор № ***по
кад. карта на с. Ц. на жилищна сграда № *, със
застроена площ от *,* кв.м. и разгърната застроена площ от ***кв.м.; правото на
строеж за изграждане в поземлен имот № ***по
КК на с. Ц. на жилищна сграда №**, със застроена площ от *,* кв.м. и разгърната
застроена площ от ***кв.м; правото на строеж за изграждане в поземлен имот № ***по
КК на с. Ц. на жилищна сграда № **, със застроена площ от *,* кв.м. и
разгърната застроена площ от ***кв.м., черпи правното си основание от нормата
на чл. 440 ал. 1 от ГПК. Видно от диспозитива на
съдебния акт, решението е процесуално недопустимо в частта му, с която Районният съд е признал, че правото на
строеж върху тези сгради не принадлежи на втория ответник „***“ АД. Такъв иск
изобщо не е бил предявяван и в тази му част произнасянето му е процесуално
недопустимо и подлежи на обезсилване. Независимо от това, въззивният
съд намира, че постановеното първоинстанционно
решение е процесуално недопустимо изцяло, поради липса на правен интерес у
ищеца за провеждането му, предвид следното:
За да се приеме, че е налице интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е необходимо
постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши окончателно със
сила на присъдено нещо възникналия между страните правен спор и по този начин
да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната,
която неоснователно оспорва правата на другата страна, в този смисъл Решение №
32 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6048/2014 г., II г. о. Правен спор между
ищеца и ответниците относно принадлежността на правото
на строеж липсва. В отговора на исковата молба всеки от тях твърди, че с
влизането в сила на решение № 24/ **.02.20** г. по гр. д. № 891/ 2010 г. на РС
гр. Б., с което договорът за учредяване на право на строеж от ищеца в полза на
първия ответник е развален, са заличени с обратна сила последиците от
сключването му, включително предметът на този договор се е върнал обратно в патримониума на прехвърлителя -
ищец. Последиците по установяване принадлежността на правото на строеж, предмет
на н. а. № ***, т. **, рег. № ****, дело № **59/ 21.12.2007 г. на нотариус № * с район на действие БРС, са
установени по отношение на „„***“ ЕООД /н./ са установени с влизане в сила на
решението по гр. д. № 891/ 2010 г. В резултат на това решение обаче ищецът не
притежава самостоятелно право на строеж, тъй като такова самостоятелно
ограничено вещно право може да принадлежи единствено на трето лице – суперфициар, но когато е включено в патримониума
на лицето, което притежава правото на собственост върху земята, престава да
съществува като самостоятелно ограничено вещно право, а е имплицитно включено в
правото на собственост.
Независимо, че решението по гр. д. № 891/ 2010 г. по описа
на БРС е непротивопоставимо на взискателя
„***“ АД, ищецът не притежава правен интерес от предявяване на иска по чл. 440
ал.1 от ГПК против длъжника и взискателя в изпълнителното производство, тъй като предмет
на този иск следва да е съдебното установяване, че имуществото, върху което е
насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Целта на тази искова защита е
това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за
удовлетворяване на вземане за пари принадлежи на длъжника, като целеният правен
резултат е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество,
което не принадлежи на длъжника. При уважаване на този иск, започналото
изпълнение върху това имущество ще следва да се прекрати. С оглед така
очертаните характеристики на защитата, установена с иска, правен интерес от
предявяването му ще е налице, само когато изпълнението върху правото, предмет
на иска, е започнало – изрично Решение № 56 от 19.04.20** г. на ВКС по к. гр.
д. № 2*9/2017 г. Следователно, за да е налице правен интерес от предявяване на
иска по чл. 440 ал. 1 от ГПК, следва да е налице идентичност между правото,
предмет на исковата защита и изпълняемото право.
В настоящото производство такава идентичност не е налице.
Предмет на исковото производство, съобразно изричното уточнение на ищеца, е
правото на строеж за изграждането на три сгради, описани подробно в исковата
молба. Видно от доказателствата по изпълнителното производство, негов предмет е
не правото на строеж, а правото на собственост върху съществуващите и изградени
на етап на завършеност „груб строеж“ сгради с №№ *, ** и **. Заключението на
вещото лице също категорично установява, че сградите са изградени до този етап
в резултат на проведеното през 2008 г. строителство. Влязлото в сила решение по
гр. д. № 891/ 2010 г. на БРС не формира сила на пресъдено
нещо относно етапа на завършеност на трите процесни
постройки, особено към момента на предявяване на иска, предмет на настоящото
производство. Смисълът на понятието "упражняване на правото на
строеж", употребено в чл. ** ЗС, е изграждането на грубия строеж на
сградата – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/20** г., ОСГК. От този момент правото на
строеж се трансформира в право на собственост върху изградената постройка в
полза на суперфициара и правото му да я държи върху
чужд терен. Между двамата ответници е сключен договор
за ипотека върху правото на строеж. В този случай ипотеката разпростира
действието си и върху бъдещите приращения върху имота
във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради - Решение №
143 от 10.**.2014 г. на ВКС по гр. д. № 646/2014 г., II г. о. Поради тези
съображения изпълняемото право е не правото на
строеж, а правото на собственост върху изградените в резултат на упражненото
право на строеж сгради. За да е налице правен интерес от провеждане на исковата
защита по чл. 440 ал. 1 от ГПК, ищецът следва да цели отричане на изпълняемото право и като последица – прекратяване на
принудителното изпълнение. Този ефект не би могъл да бъде постигнат в
настоящото производство, тъй като предмет на делото и изпълняемото
право са различни права и отричането на принадлежността на правото на строеж на
първия ответник не представлява отричането на изпълняемото
право на собственост. В тази връзка Окръжният съд намира, че ищецът не
разполага с правен интерес от провеждане на предявения иск.
Възражението за погасяване на правото на строеж по давност и
на основание чл. ** ал. 1 от ЗС не подлежи на разглеждане при данни, че процесните сгради са изградени в степен на завършеност груб
строеж към момента на предявяване на иска, тъй като това би довело до
злоупотреба с право. С изграждането на постройките в груб строеж правото на
строеж се трансформира н право на собственост и не може да се установява
погасяване на право, което вече не съществува в този вид - в този смисъл изрично решение № 107/ 29.10.20**
г. по гр. д. № 3628/ 2017 г. на ВКС.
Решението е процесуално недопустимо и следва да бъде
обезсилено изцяло, а производството по делото – прекратено. Като последица
следва да бъде отменено и определение № 241/ **.04.20** г., с което е допълнено
№ */ 23.02.20** г. по гр. д. № 5/ 20* г. в частта му за разноските. С оглед
изхода на спора и на основание чл. * ал. 4 от ГПК на всеки от въззивниците – ответници следва
да бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение в две съдебни инстанции. На ответника – въззивник
„„***“ ЕООД /н./ следва да бъдат присъдени 2 450 лв. в първоинстанционното
и 2 326. 13 лв. във въззивното производства, а
на ответника „БАКБ“ АД – 3 295 лв. в първоинстанционното
производство /в тази сума не се включват посочените от страната разноските по
повод връчване на нотариална покана в размер на 51 лв./ и 2 341.13 лв. във въззивното производство.
Водим от горното, ДОСР
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № */ 23.02.20** г., постановено по гр. д.
№ 5/ 20* г. по описа на РС гр. Б. като процесуално недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради липса на правен интерес от воденето му.
ОТМЕНЯ определение
№ 241/ **.04.20** г., с което е допълнено решение № */ 23.02.20** г. по гр. д.
№ 5/ 20* г. в частта му за разноските.
ОСЪЖДА „***“, ЕООД, гр. Б., да заплати на ***“ ЕООД в
несъстоятелност, гр. Р., представлявано от синдика Т.Н.Т., сторени от него
разноски в две съдебни инстанции в общ размер на 4 776.13 лв.
ОСЪЖДА „***“, ЕООД, гр. Б., да заплати на „***“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., с ЕИК ***, сторени от него разноски в
две съдебни инстанции в общ размер на 4 791.13 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.