Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№ 222                                      01.11.2*** год.                                  гр.Д.                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд                                        гражданско отделение

На   трети октомври                                                                             2*** год.

В открито заседание в следния състав:

                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ДИАНА ДЯКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА Н.А

                                                                                              ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар:Павлина П.а

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело       № 345              по описа  за         2***год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№9930/17.05.2018 год.  ,подадена от  Д.К.Д.,ЕГН **********,*** срещу решение № 384/30.04.2018 год. по гр.д.№ 3358/2017 год. на Д.кия районен съд в частта ,в която му е 1./определен режим на лични контакти като баща с детето К. Д.К., ЕГН **********, както следва: всяка първа, втора и трета седмица от месеца без преспиване, за времето от 09.00 часа в неделя до 17.00 часа до навършване на 3 години на детето ; 2./осъден е да заплаща в полза на детето К. Д.К., ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Й.Д.Д., ЕГН **********, считано от 12.09.2017 год. месечна издръжка за горницата над 130 лв. и до   170.00 лв., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателно изплащане на задължението;както и е 3./осъден да заплати в полза на детето К. Д.К., ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Й.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 468.00 лв., представляваща издръжка за периода от 01.11.2016 год. до 12.09.2017 год.

С доводи за необоснованост и постановяване на решението в обжалваните му части в отклонение от процесуалния и материалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора,с което  да бъде определен режим на периодични  контакти с детето с преспиване в дома на бащата,иска за издръжка за бъдеще време отхвърлен за горницата над 130 лв. месечно,както и изцяло отхвърлен иска за издръжка за минало време.

Посочено е,че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства и не  кредитирал показанията на свидетелите, посочени от въззивника без излагане на основателни мотиви.Определил ограничен режим на лични контакти на бащата,поради укоримо поведение на майката ,довело до отчуждение с детето му и без да отчете добрите му родителски качества и умения ,установени по отношение на другото му дете.Присъдения размер на месечната издръжка за бъдещо време не бил  съобразен с  всички обстоятелства относно податните възможности на родителите и по специално,че за отглежданото от майката второ нейно дете,същата получава издръжка от  неговия баща,а иска за издръжка за минало време бил уважен въпреки събраните убедителни и детайлни показания на свидетел,че такава била вече реално заплатена.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 08.05.2018 год.,жалба рег.№9930/17.05.2018 год.  е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна Й.Д.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 11938/14.06.2018 год.Въззивникът не се интересувал от детето К.  и не проявявал желание да осъществява контакти с него,нито пък  се грижел добре за другото си дете С.,когато то го посещавало и съответно не му  заплащал дължимата му издръжка.Издръжката ,дължима от бащата на детето й Н. била правноирелевантна за  издръжката,дължима от въззивника за детето К.,а  предположенията на св.Ж. не съставлявали основание за отхвърляне на иска за издръжка за минало време.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Спора по делото е по чл.127  ал.2 от СК на родители,които не живеят заедно  по повод разногласието им относно режима на личните отношения на бащата,който не упражнява родителските права с детето си и издръжката му ,вкл. за период от преди предявяване на иска.

Детето К.  Д.К. е родено на дата 07.06.2016 год. от съвместното съжителство на страните в периода  2015 год.-месец юли 2016 год.Не се установява по делото същото да посещава детско заведение или да има някакви специални потребности ,за което следва да се отделят средства за задоволяването им,вкл.медицински такива-страда от обичайните за възрастта респираторни заболявания.

Съгласно представен акт за раждане,справка в НБД”Население”,социален доклад изх.№ ***/06.11.2017 год.  на АСП-ДСП –Д.,Й.Д.Д. е родител и на децата М. Д. П.,ЕГН ********* и Н. А. Н.,роден на *** год.Бащата на детето М. е починал ,а то с влязло в сила на дата 30.04.2015 год. решение по гр.д.№440/2015 год. е настанено в семейството на неговата баба по бащина линия-М.М.Н.а. Родителите на детето Н. са сключили на дата 20.10.2015 год. съдебна спогодба пред ДРС,като родителските права са предоставяни за упражняване на ищцата.Размера на заплащаната от неговия баща издръжка не е установен по делото,ищцата твърди че се заплаща със закъснение.

Съгласно   обясненията на ищцата в с.з. от 15.02.2018 год.,месечните й доходи възлизат на сумата от  475 лв. и се формират от получавано обезщетение от НОИ за отглеждане на детето К. ,месечни семейни помощи за две деца и ежемесечна сума по спогодба.Понастоящем сумата,която й се полагала за майчинството била в размер на 380 лв. Ищцата не получавала пълния размер на обезщетението  за майчинството на детето К. по причина,че била регистрирана като земеделски производител.Като такъв бил регистриран бащата на първородното й дете М.,с когото била разведена.След смъртта му,в правата му по сключен  договор с държавата за ползване на земеделска земя встъпвали неговите наследници.Тъй като детето М. не можело да се регистрира като земеделски производител ,по настояване на ОС”З.Г.”,регистрацията била дадена на ищцата,тя от своя страна предоставила пълномощно на бабата на детето за обработка на земята. По тази причина и за компенсация,между ищцата и бабата на първородното  й дете М. била сключена спогодба,по силата на която М.М.Н.а всеки месец й доплащала  разликата  до пълния размер на обезщетението за отглеждане на дете,а именно сума в размер на 170 лв.Съгласно издадено от Дирекция”Социално подпомагане” Д. на дата 15.03.2018 год. удостоверение ,ищцата получава месечни  семейни помощи за две деца  съгласно чл.7 ал.1 от Закона за семейните помощи  в размер на сумата от 90 лв. Показания,че ищцата е регистрирана като земеделски производител е дала и нейната майка-св. Й.Й.В..

За времето от месец юли 2016 год. до 01.07.2017 год. ищцата е била допусната от родителите на ответника да живее в притежаваното от тях жилище,заедно с двете си деца и без заплащане на наем.Считано  от 01.07.2017 год. ищцата е заживяла   в апартамент  от една стая,кухня и санитарно помещение  срещу месечен наем от 200 лв.Съгласно удостоверение за настоящ адрес изх.№ ***/08.03.2018 год. и показанията на св.Й.Й.В. /майка на ищцата/,от края на месец февруари 2018 год.,ищцата съжителства на семейни начала с друг мъж,при когото   живее на нов адрес,без да заплаща наем.Мъжът,с когото живеела работел и имал доходи,а свидетелката също подпомагала  дъщеря си финансово.

Д.К.Д. е родител и на детето С. Д. К.,родено на *** год.Съгласно решение № 56/12.10.2010 год. по гр.д.№ 4297/2010 год. на ДРС,родителските права се упражняват от майката на детето В.С.Д.,а бащата заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв.,считано от 16.09.2010 год.В съдебно заседание от 29.03.2018 год.  същият заявява,че понастоящем изплаща по споразумение с майката  годишна издръжка на детето С.,която превежда еднократно и в началото на всяка календарна година,като размера на сумата за всеки месец е в порядъка на 130 лв.Отношенията му с детето са добри-в тази насока са и показанията на св. Й.Й.В./майка на ищцата/,виждала то да посещава своя баща,както и показанията на св.И.Д.И./първа братовчедка на  ответника/,че детето всяка седмица посещава своя баща и преспива в дома му.

Съгласно дадените от ответника обяснения в съдебно заседание от 29.03.2018 год.  ,той живее понастоящем с друга жена.

Всички разпитани по делото свидетели Й.Й.В., И.Д.И. и П.С.Ж.  дават показания,че жилищно-битовите условия на ответника са добри,макар и на село ,къщата му ремонтирана и разширявана,а отглежданите от него кучета за киноложки изложби  обитават разположени на двора клетки и не се пускат свободно.

 Съгласно издадено от „З.БГ” ООД удостоверение изх.№ ***/18.102017 год., за периода от 01.04.2017 год. до 01.09.2017 год. ,бащата е реализирал доходи от трудови възнаграждения в брутен размер от 522.11 лв./нетен размер от 407.21 лв.

Д.К.Д. е превел по банков път  на Й.Д.Д. на дати 27.02.2017 год.;25.04.2017 год. и 07.06.2017 год.  суми в размер на  450 лв.;420 лв. и 430 лв.,с вписано основание за плащане в платежните документи ”издръжка”,т.е. общо 1 300 лв.В с.з. от 15.02.2018 год.,ищцата е признала,че са й били заплатени и още 200 лв. на дата 08.02.2017 год.Твърденията на ищцата за постигнато споразумение с ответника,той да изплаща за детето им месечна издръжка в размер на 200 лв. не са доказани,респективно при наличие на вписано основание за плащане в банковите  преводи,неоснователно ищцата претендира плащането да е получено във връзка с изпълнение от ищцата на задълженията на ответника по сключени от него договори.

Относно режима на лични отношения:

Детето К.  Д.К. е родено на дата 07.06.2016 год. ,т.е. към постановяване на съдебния акт на въззивната инстанция  е на 2 години  и половина.Раздялата на родителите му е настъпила месец след раждането му и контактите му с бащата са редки и епизодични.Отношенията между страните са изострени и понастоящем ,всяка счита другата за неподходящ родител ,с лоши възпитателски качества  .В показанията  и на двете групи свидетели обаче се съдържат данни,че страните притежават необходимите родителски качества и умения за отглеждане на дете на ниска възраст ,както и способност за адекватно общуване по причина,че всеки от тях оглежда други деца в сходна ситуация.

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 СК когато родителите, които не живеят заедно, не постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските права, личните отношения с него и издръжката му съгласно чл. 59, 142,143 и 144 от СК.При сезиране на съда с оглед регулирането на тези отношения ,следва да се отчетат всички обстоятелства, като целта на съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите на детето, съгласно изискванията на чл. 1, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Съдът следва да преценява във всеки конкретен случай интересите на детето, когато не се изпълнява разпоредбата на чл. 127 ал. 1 СК, т. е. когато нормалното развитие на тези отношения е нарушено.

Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.

Във висш интерес на детето е то да подържа отношения и с двамата си родители, независимо от  конфликтните  им отношения.Макар на ниска възраст и с крехка психика ,следва да бъде изградена връзката му и с бащата  ,което да позволи и полагането на адекватни грижи и от този родител,включващи и пълноценно общуване.Тези цели не могат да постигнат с определения от първоинстанционния  съд режим- три пъти месечно,но само в един  от почивните дни без преспиване на детето в дома на бащата.ДРС е счел от особена важност,че  този режим позволява за около година,детето да свикне в обстановката и средата в бащиния дом и да се заздрави емоционалната връзка между баща и син. Тези съображения не се споделят от въззивния съд.Родителите  живеят в различни населени места,отдалечени на разстояние от 25 километра, т.е. ще следва детето да пътува в ранните и късните часове на деня ,за да бъде осъществен режима на лични отношения с неговия баща .Горното неминуемо причинява умора в дете на толкова ниска възраст,респективно като нейна последица нежелани реакции –раздразнителност,тревожност и пр.Към същите е вероятно наслагване на допълнителни такива от факта,че детето ще пребивава в непозната среда и вероятно сред непознати хора,съжителстващи с бащата или посещаващи дома му.В заключение режима на лични контакти ще се осъществява в непозната среда , при наличие на допълнителни стресиращи детето фактори и за кратко време,което изключва възможността да бъде създаден емоционален контакт в спокойна и нетравмираща детето обстановка.

Въззивният съд намира,че полезен  и  ефективен, независимо от ниската възраст на детето е обичайния режим на регулярни седмични контакти,провеждани два пъти месечно и за два от съботните и неделните дни ,но с преспиване.За това кратко време,през деня и нощта не могат да възникнат нужди на детето,което бащата да не може да удовлетвори.

В настоящото производство са приложими защитните мерки по чл.59 ал.8 от СК-така разпоредбата на чл. 127 ал.4 от ГПК. С цел избягване на пътуванията на детето и свързаните с него неблагоприятни последици за детето,подходяща такава е тази по чл.59 ал.8 т.2 от СК-осъществяване на личните отношения на определено място.Такова място е дома на родителите на бащата в гр.Д..Същите пребивават в Германия, в добри отношения  са майката на детето,общуват помежду си ,както и след раздялата на страните по делото , за периода от месец юли 2016 год. до 01.07.2017 год. са  предоставили жилището си за ползване на ищцата . С приложението на тази мярка към режима на личните отношения,той би бил  щадящ чувствата и реакциите на детето,респективно отчитащ притесненията на родителите  във връзка със социално обкръжение,жилищно-битови условия и считана от тях за неподходяща определена среда.След като режима ще се осъществява в населеното място,където живее майката на детето,то при нужда същата би могла да подпомага бащата.

С оглед на горното ,обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл. 271 ал.1 от ГПК и на бащата определен обичаен режим на лични контакти с детето му до навършване на три годишна възраст с приложение на посочената по-горе  защитна мярка.

Относно издръжката :

Претенцията за издръжка на малолетно дете касае период,включващ календарните 2016 год. и 2017 год. ,съдебният акт,с който е определен размера й е постановен през 2018 год. и е дължима до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване.Следва да бъде определен дължимия размер на месечната издръжка за минало време,считано от 01.11.2016 год. до завеждане на делото на дата 12.09.2017 год.,т.е. за дете на пет месечна възраст и до навършване на година и три месеца,както и считано от датата на завеждане на делото 12.09.2017 год. и занапред.При съобразяване,че размера на минималната работна заплата за страната е определен с постановления на Министерски съвет  за посочените години на сумите от 420 лв.;460лв. и 510 лв.,по правилото на чл.142 ал.2 от СК ,минималната издръжка на едно дете се равнява на сумата от 105 лв. за 2016 год.;115 лв. за 2017 год. и 127.50 лв. за 2018 год. Податните възможности на родителите са равни,всеки от страните следва да отделя средства за издръжка за още едно дете,освен общото на страните,непосредствени грижи за него полага майката,понастоящем е задоволена жилищната нужда на всяка от страните и допълнителни разходи в тази насока същите не правят .

Искът за издръжка за минало време е неоснователен.Претенцията касае времето,непосредствено след раждането на детето,поради което за периода от пет месечната му възраст до навършване на година и три месеца, за месечната му издръжка е достатъчна сума в размер на 200 лв.,от която бащата следва да заплаща част  възлизаща на сумата от 130 лв.При данни,че за този период от 10 месеца,ответникът е предоставил за издръжка сума в размер на 1 500 лв.,както и че за период от 8 месеца ,ищцата е живяла в жилище на родителите  на ответника,без да заплаща наем,следва извод ,че бащата е погасил задължението си за издръжка ,т.е. искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед на горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,обжалваното решение следва да бъде отменено и спора решен съобразно посоченото по-горе.

Искът за издръжка за бъдеще време,считано от 12.09.2017 год. е основателен в размера,посочен от ДРС ,а именно от 170 лв.Налице е промяна в обстоятелствата-увеличени са потребности на детето с оглед възрастта му,както и е променена икономическата обстановка в страната.

С оглед на горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В производството, представляващо спорна съдебна администрация при  обжалване пред въззивен съд, отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното производство- така решение № 275 / 30.10.2012 год. по гр. д. № 444/2012 год. на ВКС, II г. о.По тия съображения, на въззивника се следват сторените от него разноски във въззивното производство-заплатени ДТ по иска по чл. 127 от СК -15 лв. и ДТ по иска за издръжка за минало време-25 лв.,т.е. общо 40 лв.

 По изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 384/30.04.2018 год. по гр.д.№ 3358/2017 год. на Д.кия районен съд в частта  на определения режим  на регулярните седмични   контакти в неделните дни на бащата с детето за времето до навършване на три годишната възраст,като вместо това п о с т а н о в я в а: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.К.Д., ЕГН **********,*** с детето К. Д.К., ЕГН ********** за периода до 07.06.2019 год. както следва:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с право на преспиване на детето ,като на основание чл.59 ал.8 т.2 от СК личните отношения да се осъществяват на определено място:дома на бабата и дядото на детето по бащина линия в гр.Д.,ул.”Б.”.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК  пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ОТМЕНЯ решение № 384/30.04.2018 год. по гр.д.№ 3358/2017 год. на Д.кия районен съд в частта  на уважаване на иска по чл.149 от СК  за сумата от 468.00 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.Д., ЕГН **********,*** срещу Д.К.Д.,ЕГН **********,*** иск за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лв.  в полза на детето К. Д.К., ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Й.Д.Д., ЕГН **********  за периода от 01.11.2016 год. до 12.09.2017 год.

ОТМЕНЯ решение № 384/30.04.2018 год. по гр.д.№ 3358/2017 год. на Д.кия районен съд в частта,в която Д.К.Д.,ЕГН **********,*** е осъден да заплати ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС за разликата над  244.80 лв.  и до размера от 263.52 лв.

Решението е окончателно.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 384/30.04.2018 год. по гр.д.№ 3358/2017 год. на Д.кия районен съд в частта , в която Д.К.Д.,ЕГН **********,*** е осъден да заплаща в полза на детето К. Д.К., ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Й.Д.Д., ЕГН **********, считано от 12.09.2017 год. месечна издръжка в размер от    170.00 лв., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Д.К.Д.,ЕГН **********,***  сумата от 40 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                 2.